Р
Е Ш Е
Н И Е
261777/28.5.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и осми състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и осми април две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
Антоанета Атанасова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №7545 г.
по описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на М.Д.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Венцислав Павлов - ВАК, с която против Н.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени обективно кумулативно съединени
искове за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сумата от 10000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му вследствие настъпило на 19.10.2016
г. пътнотранспортно произшествие /ПТП/, неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени силни и продължителни физически и психични болки, и страдания, вследствие
контузия на корема, контузия на лявото коляно, разкъсно-контузна рана в
областта на дясната вежда, разкъсно-контузна рана по предната повърхност на
лявата подбедрица, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, при удари от детайли на МПС, както и за търпените негативни психични
преживявания, стрес и дискомфорт свързани с притеснение от евентуални вредни
последици от ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
увреждането – 19.10.2016 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
На 19.10.2016 г., около 15,00
часа, ищецът се намирал на автобусна спирка, в близост до ЖП гара - Варна,
когато на пътното платно аварирал товарен автомобил с peг. № В 5199 КС. Водачът на последния - Андон Янев Андонов, се опитал да
го избута встрани от пътя, на безопасно място. Ищецът се притекъл на помощ на
водача и двамата започнали да бутат превозното средство извън платното за
движение. Намирали се в средната лента за движение, когато към тях се приближил
управлявания от ответника л.а. „Ауди А6“ с peг. № В 2252 СВ. Същият се движел с
несъобразена скорост, като при преминаване от лявата в средната лента за
движение, блъснал с предната си дясна част, задната лява част на авариралия т.а.
№ В 5199 КС. Според ищеца, при управление на лекия автомобил, ответникът е
допуснал нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, вследствие на което настъпило автопроизшествие, при което му били причинени неимуществени вреди,
чието обезщетяване претендира.
Вследствие на настъпилото ПТП, М.Д.Я.
претърпял следните телесни увреждания: контузия на корема, контузия на лявото
коляно, разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, разкъсно-контузна
рана по предната повърхност на лявата подбедрица, травматични отоци,
кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, които са резултат на удари
с или върху твърди, тъпи предмети, при удари от детайли на МПС. Ищецът твърди,
че е търпял и негативни психични преживявания и стрес свързани с притеснение от
евентуални вредни последици от ПТП. След инцидента той бил транспортиран от
екип на ЦСМП до Спешен център при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и приет за лечение в
Първа коремна хирургия, където се намирал за времето от 19.10.2016 г. до
23.10.2016 г. Били провеждани и извънболнични терапии, от медицински специалист,
до 08.01.2019 г.
Заявява, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило по вина на ответника Н.С.А. с ЕГН **********,
управлявал л.а. „Ауди А6“ с peг. № В 2252 СВ. За допуснатото нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 ЗДВП, на ответника било
издадено наказателно постановление /НП/ № 16-0819-006108/14.11.2016 г. на
началника на група в сектор „ПП“ ОДМВР-Варна, в сила от 15.08.2017 г., с което му
било наложено наказание „глоба“, в
размер на 200 лева.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявения иск. Оспорва
да са налице доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между
поведението на Н.С.А. и твърдените от пострадалото лице увреждания. Намира, че
от представените по делото документи и изложени твърдения за телесни увреждания
на ищеца Я. може да се достигне до извода, че не са спазени установените
нормативни правила при спиране на МПС на платното за движение поради повреда. Сочи,
че водачът на авариралия товарен автомобил не е изпълнил задължението си да
обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен
триъгълник, поставен не по-малко на 30 м от мястото на аварията, или по друг
подходящ начин, така, че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите
пътни превозни средства. Твърди, че Андонов не е изпълнил своето задължение
като водач на авариралото МПС да го измести незабавно, на място, където е
разрешено паркирането, или извън платното за дцвижение, като вместо това се е
опитал да го измести до по-далечна точка.
Възразява ищецът Я., да е бил
участник в соченото автопроизшествие, тъй като той не бил вписан в протокола за
постарадали от ПТП лица. Сочи, че същият е извършил нарушения на ЗДвП и
установените правила за движение на пешеходците посочени в разпоредбите на
чл.108, 113, 114 и 115 ЗДвП. При тези доводи, въвежда възражение за
съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат, от страна на ищеца, в
размер над 60%.
Оспорва всички твърдени по
отношение на вида, медико-биологичния характер и степен на уврежданията, както
и твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния
период. Оспорва по размер претендираното обезщетение като прекомерно завишено.
При горните доводи, настоява за отхвърляне на иска и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Видно от изготвен на място
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3544/19.10.2016 г. на дежурен
ПТП при ОДМВР - Варна, на датата на съставяне на документа, в гр. Варна, на пл.
„Славйков“, пред ЖП гара, настъпва пътнотранспортно
произшествие с участници л.а. „Ауди А6“ с рег. № В 2252 СВ, управляван от
ответника Н.С.А., т.а. „Деу“ с рег. № В 5199 КС, с
водач Андон Янев Андонов и л.а. „Шкода Фабия“ с рег.
№ В 6270 РХ. Пострадали при произшествието са Андон Янев Андонов и М.Д.Я.. В частта
за обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че л.а. „Ауди А6“, поради
движение с несъобразена скорост, блъска авариралия т.а. „Деу“,
който бива бутан, с цел изтегляне от пътното платно, от пострадалите лица, като
вследствие на удара, т.а. „Деу“ се приплъзва и блъска паркирания л.а. „Шкода Фабия“. Изготвена е схема на ПТП.
С наказателно постановление №
16-0819-006108/14.11.2016 г. на началник група при ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“, в сила от 15.08.2017 г., на Н.С.А. са наложени наказания, както
следва – глоба в размер на 200 лева за виновно извършено нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Видно от същия документо, при причиненото по вина на
наказаното лице, ПТП, са пострадали лицата Андон Анев Андонов и М.Д.Я..
По делото са представени преписи
от следните медицински документи: медицинско удостоверение № 1073/2016
г., издадено от
лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, епикриза на М.Д.Я.; амбулаторен лист № 2304/28.11.2016 г., амбулаторен лист №
94/25.01.2017 г., амбулаторен лист №
170/03.02.2017 г., амбулаторен лист №
1576/20.09.2018 г., амбулаторен лист №
1625/27.09.2018 г., амбулаторен лист №
1813/17.10.2018 г., амбулаторен лист №
1871/23.10.2018 г., амбулаторен лист №
53/08.01.2019 г.; амбулаторен лист №
141/21.01.2019 г., от които се установява, че на
19.10.2016 г. ищецът е получил сочените в исковата молба травматични
увреждания, както и че същият страда от заболявания на опорно-двигателния
апарат.
По делото е приета и приобщена
като писмено доказателство, справка от деловодната система на ВРС, видно от
която, след споразумение по НОХД № 1406/2017 г., на Н.А. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението, на което е
отложено, на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години. Ответникът не
оспорва, че престъплението, за което му е наложено наказанието, е извършено на
дата 19.10.2016 г.
По искане на страните са събрани
гласни доказателства чрез разпит на водените от тях свидетели: за ищеца –
неговите синове - Н. М. Я. и Л. М. Я., както и полицейския служител – Д.И.Д., а за ответника
– Д. Х.
Д. – първи братовчед на ответника.
От
показанията на св. Н. Я. се установява, че същият е узнал за инцидента, непосредствено
след транспортиране на баща му до болничното заведение. Сочи, че последният бил
в тежко състояние, като бил в безсъзнание, с множество травми - на левия крак, в областта на гръдния кош,
на главата, охлузвания. Ищецът останал на лечение в
болницата няколко дни, като свидетелят го посещавал всеки ден. Твърди, че баща
му се възстановил по-бързо физически, отколкото психически. Бил стреснат,
наплашен, като по-рядко излизал навън. След инцидента дълго време накуцвал с
единия крак, като това му създавало затруднения при изпълнение на трудовите
задължения. Сочи, че и към настоящия момент ищецът се стряскал от шумове и
клаксони на автомобили.
В
показанията си св. Л. Я. сочи, че непосредствено след произшествието, баща му
се обадил по телефона, за да му съобщи за случилото се. В разговора му заявил,
че бил добре, но според свидетеля, той бил стъписан. След като отишъл в
болницата, ищецът лежал на количка и имал видими наранявания – по главата и
крака. В разговор с намиращия се там полицейски служител, свидетелят бил
уведомен, че баща му е бил блъснат от лек автомобил, с водач, управляван след употреба
на алкохол. След като бил изписан от болницата, където останал за лечение,
свидетелят често го посещавал. Сочи, че ищецът излизал рядко, тъй като кракът
му бил подут и куцал. Заявява, че баща му се стряскал от звукове на пътя,
обръщал се и се оглеждал внимателно преди да пресече. Получените травми се
отразили на работоспособността му, като ищецът изпитвал затруднения за пълноценно извършване на работата. Сочи, че инцидентът е настъпил на спирка пред ЖП
гара, където се намирал баща му.
В
показанията си св. Д. сочи, че има слаби спомени от произшествието. Спомня си,
че ищецът е пострадал докато бутал повреден автомобил. Макар да заявява, че не
си спомня подробности, заявява, че на пътното платно е имало петно от кръв.
Дошла линейка, в която пострадалият бил качен на носилка. Блъснатият автомобил се намирал малко след автобусната
спирка, в посока
Морска гара.
Свидетелят
Д. е пряк очевидец на произшествието, като същият твърди, че се е намирал в
автомобила, управляван от ответника. В показанията си същият сочи, че на датата
на произшествието, той и Н.А. се движили с управлявания от ответника лек авомобил, като на кръстовището на ЖП гара направили ляв
завой, тъй като искали да отидат в района на басейн „Приморски“. След завоя,
пред тях внезапно се появило камионче, което видимо
било „негодно за шофиране“ и било бутано от двама души, единият от които се
намирал в задната част, а другият – в средна част. При престрояването, поради
липса на видимост и недостатъчна дистанция, се стигнало до удар между двата
автомобила. Сочи, че скоростта, с която ответникът управлявал автомобила, била
не повече от 40 км/ч. Твърди, че не знаел, че братовчед му е употребил алкохол.
При удара не е бил ударен човек, като вследствие инерция, товарният автомобил се
изместил и двамата души, които го бутали, паднали на земята. Сочи, че
последните имали следи от охлузвания, но нямали видими белези от наранявания.
Свидетелят сочи, че той се е обадил за медицинска помощ. Заявява, че ответникът
опитал да спре, но поради липса на дистанция, не успял. Сочи, че дистанцията
между двата автомобила била около 10 метра.
По делото е прието заключение на
съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, според
което разумната и коректна траектория на движение на товарния автомобил, бутан
от ищеца и водача Андонов, за излизане от пътя е била с посока разширението за
автобусната спирка, пред която се намира местопроизшествието. Същата е била
следвана от пострадалите лица – обстоятелство, което вещото лице установява от скицата
в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3544/20.10.2016 г., както и
от последвалия сблъсък с паркирано МПС в разширението. Не са налице данни дали
товарният автомобил е бил обозначен като аварирал или не. В случай, че повреденото МПС е било обозначено с поставен светлоотразителен триъгълник, поставен на не по малко от 34
метра преди мястото на аварията, или по друг подходящ начин, така, че то да
бъде възприето като опасност се излага предположение, че е съществувала
техническа възможност и голяма вероятност за предотвратяване на ПТП, само при
условие, че скоростта на движение на л.а. „Ауди А6“ с ДК№ В 2252 СВ не е
надвишавала максимално разрешената 50,00 км/ч.
По делото е допуснато провеждане
на СМЕ, от приетото заключение, на която се установява, че в резулатат на ПТП от 19.10.2016 г., ищецът М.Д.Я. е получил:
контузия на корема, контузия на лявото коляно, разкъсно-контузна
рана по предната повърхност на лявата подбедрица,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
областта на двете подбедрици и лявото коляно, като
същите в своята съвкупност са обсуловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният процес е продължил
около 15-20 дни, като само по отношение инфектираната рана на лявата подбедрица, същият е продължил по-дълго – около месец. Към
датата на изготвяне на експертното заключение, ищецът е възстановен от
травматичните увреждания, като оздравителният процес за тях е приключил.
Проявили са се клинично съществуващи промени по прешлените и междупрешлените дискове, водещи до болки и левостранна радикулопатия.
Появили са се и оплаквания от болки в коленете при съществуваща артроза на коленните стави.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните права имат
извъндоговорен характер – непозволено увреждане. Същите черпят правно основание
от разпоредбите на чл.45 и чл.52 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
Искът е допустим, а разгледан по същество, той е и частично основателен.
При предявен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, ищецът носи тежестта да установи с пълно и пряко доказване
обективните елементи от общия деликтен фактическия състав по чл.45 ЗЗД, а
именно: деянието и неговата противоправност, претърпените неимуществени вреди,
пряката причинна връзка между поведението на ответника и увреждането. По
правило, в хипотезата на гражданска отговорност, за вреди от непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
От приобщените по делото писмени
доказателства, събраните гласни доказателства и приетото заключение на САТЕ, по
безспорен начин се установява механизмът на настъпване на процесното
автопроизшествието. На 19.10.2016 г., около
15,00 ч., в гр. Варна, на пл. „Славейков“, при движение в посока бул.
„Приморски“, пред сградата на ЖП гара, управляваният от ответника лек автомобил
„Ауди А6“ рег. № В2252СВ, извършва маневра за преминаване от лява, в дясна
лента за движение, при която блъска в задната му лява част авариралия товарен
автомобил с рег. № В5199КС, намиращ се на пътното платно поради настъпила
внезапна повреда. По време на удара, ищецът и водачът на товарния автомобил се
опитвали да го избутат извън платното за движение, като ищецът се намирал в
задната част на превозното средство, а водачът – Андон Андонов, бил до предна
лява част, като се опитвал с волана да го насочва.
Страните не спорят, че при
възникване на произшествието, ответникът е управлявал лекия автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 ‰, установена по надлежния ред. За
извършеното от Н.А. престъпление по чл.343б, ал.1 НК, пред ВРС е образувано
НОХД №1406 по описа на съда за 2017 г., по което, след постигнато споразумение,
на Н.А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изпълнението, на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три
години.
Неоснователно е възражението на
ответника, че ищецът не е пострадал при произшествието. Изготвеният на място,
от полицейски служител, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
3544/19.10.2016 г. е официален свидетелстващ документ, съставен е от длъжностно
лице, в кръга на службата му, по предвидения за това ред и в установената
форма, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила, относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Видно от същия
документ, пострадалите лица при произшествието са Андон Янев Андонов и ищецът М.Д.Я..
За нанесените телесни увреждания на ищеца доказателства се съдържат в събраните
гласни доказателства, в т.ч. и в показанията на водения от ответника свидетел,
както и в приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. наказателно
постановление № 16-0819-006108/14.11.2016 г. на началник група при ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, видно от което, при причиненото от Н.С.А., ПТП,
са пострадали Андон Анев Андонов и М.Д.Я..
Съдът намира възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, в размер
на 60%, за неоснователно. Ответникът основава възражението си на твърдението,
че с действията си ищецът е нарушил разпоредбите на чл.108, чл.113, чл.114 и
чл.115 ЗДвП, определящи правилата за движение на пешеходци до и на пътното
платно. От събраните по делото доказателства се установи, че товарният
автомобил управляван от Андон Андонов е аварирал внезапно, като оставайки на
пътното платно, обяснимо, същият е представлявал опасност за останалите
превозни средства. Поради тази причина, ищецът се е притекъл на помощ на
водача, който към датата на инцидента е бил на възраст близо 88 години.
Съгласно разпоредбата на чл.97,
ал.2 ЗДвП, на път в населено място, водачът на недвуколесно
пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е
длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или
извън платното за движение. Ищецът не се е намирал на пътя за да се движи между
начална и крайна точка /чл.108 ЗДвП/; не е пресичал платното за движение
/чл.113 ЗДвП/; не е навлязъл внезапно на платното за движение, не е пресичал
същото при ограничена видимост, не е извършвал търговия и услуги на платното за
движение /чл.114 ЗДвП/; не е нарушил и разпоредбата на чл.115, ал.1 ЗДвП
задължаваща пешеходците да изчакат превозните средства от обществения превоз на
обозначените за това места или да не се се съобрази с
изискването на чл.115, ал.2 ЗДвП, при подаване на сигнал от моторно превозно
средство със специален режим на движение, да освободи платното за движение. Поведението
на ищеца е било насочено към оказване помощ на възрастния водач на авариралия
товарен автомобил. Причина за настъпване на инцидента е само и единствено
поведението на ответника, който е управлявал автомобила си с несъобразена
скорост и под влияние на алкохол с отчетена концентрация в кръвта 2,32 ‰.
В съдебно заседание, вещото лице
провело САТЕ, сочи, че участъкът от пътя, на който е възникнал инцидентът е
прав, без препятствия и прегради, като видимостта към същия не е ограничена. При
данни, че ответникът е управлявал автомобила си по ул. „Дунав“ и на
кръстовището с ул. „Девня“, е направил ляв завой към бул. „Приморски“, същият е
следвало да се движи със скорост, която да му позволи да реагира на предвидимо препятствие
на пътя, каквото може да бъде един аварирал автомобил. Отделно, движението се
извършва в населено място, в непосредствена близост до ЖП гара, обстоятелство,
което предполага интензивен човекопоток.
Разстоянието между кръстовището,
от което ответникът е предприел маневра завиване наляво и спирката пред ЖП
гара, на която се е намирал ищецът е по-малко от 100 м, като това е
общоизвестно в т.ч. на страните и на докладчика по делото. Според водения от
ответника свидетел, при достигане на кръстовището и завиване наляво, ответникът
е предприел маневра за смяна на пътните ленти – от лява – в дясна. Свидетелят
не твърди, преди завиване наляво автомобилът да е спрял на червен сигнал на
светофарната уредба и да е потеглил след спиране. Само в този случай, скоростта
след потегляне би била ниска, доколкото е необходимо време, респективно –
разстояние, за ускоряване. При достигане до кръстовището, без да спре, лекият
автомобил е направил ляв завой, поради което съдът не възприема, че същият се е
движел със сочената от свидетеля скорост – не повече от 40 км/ч. По делото е
представено наказателно постановление № 16-0819-006108/14.11.2016 г. на
началник група при ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.С.А. е
наложена глоба за извършено виновно нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно – поради
движение с несъобразена скорост, с което е станал причина за настъпване на ПТП,
на дата 19.10.2016 г. Обстоятелството, че не е било установено същата да
надвишава максимално допустимата, е ирелевантно,
доколкото избраната от ответника скорост на движение не е била съобразена с
пътната обстановка.
Предвид безспорно установеното
обстоятелство, че ответникът е управлявал автомобила с твърде висока
концентрация на алкохол в кръвта /2,32 ‰/, то не следва да има каквото и да е
съмнение, че възприемателната му способност е била
нарушена, той не е бил в състояние адекватно да прецени пътната обстановка и да
съобрази управлението и движението на автомобила със същата. При тази степен на
алкохолно опиянение, вниманието и мисловните процеси на водача са разстроени,
реакциите са забавени, а координацията на движенията – нарушена.
Съдът не възприема като логични и
достоверни показанията на водения от ответника свидетел, според когото, ударът
е настъпил, тъй като при смяна на лентите, видимостта към товарния автомобил е
била закрита от друг автомобил. Авариралият автомобил е товарен /свидетелят го
определя като „камионче“/, т.е. същият е бил с
височина надвишаваща височината на почти всеки лек автомобил. Отделно, при
завиване наляво от кръстовището, ответникът е имал възможността да възприема
пътната обстановка изцяло. Причина за невъзможността да стори това се крие
както в несъобразената скорост, с която е управлявал автомобила, така и в
силното алкохолно опиянение.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че ищецът не е претърпял сочените от него
неимуществени вреди. Видно от представените по делото писмени доказателства и
прието заключение на СМЕ, ищецът М.Д.Я., в резулатат
на ПТП от 19.10.2016 г., е получил:
контузия на корема, контузия на лявото коляно, разкъсно-контузна
рана по предната повърхност на лявата подбедрица,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
областта на двете подбедрици и лявото коляно, като
същите в своята съвкупност са обсуловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вследствие пътното произшествие
са се обострили ставни заболявания, като в съдебно
заседание, вещото лице пояснява, че те са съществували и преди инцидента, но
травмата действа като пусков момент, за да се появят болки, които може дотогава
да не са били изпитвани. Съдът кредитира показанията на св.Д. - полицейски
служител, който сочи, че на пътното платно е имало петно от кръв и ищецът е бил
качен в линейката на носилка, като не кредитира тези на водения от ответника
свидетел и негов братовчед, според когото ищецът е нямал каквито и да е външни
наранявания.
Ответникът не оспорва сочените от
ищеца изпитвани негативни преживявания и стрес, свързани с притеснение от евентуални
вредни последици, като с оглед ангажираните от ищеца гласни доказателства,
съдът намира същите за доказани. Ударът по товарния автомобил е бил силен,
внезапен и неочакван. При изместване опорната точка на ищеца и завъртането му,
той е паднал, като е получил сочените от него и вещото лице, травматични
увреждания. Преживяното е обусловило остра стресова реакция, за отшумяване на
която е бил необходим продължителен период от време. В тази връзка, като
обосновани и логични, съдът кредитира показанията на синовете на ищеца. Като
цени същите при спазване изискването на чл.172 ГПК, съдът намира същите за
достоверни. Свидетелите имат непосредствени и ежедневни впечатления от
физическото и психическото състояние на своя баща, както непосредствено след инцидента,
така и от оздравителния процес. Съдът не кредитира показанията на св. Н. Я. единствено
по отношение твърдението му, че баща му е изпаднал в безсъзнание. По делото не
са налице каквито и да е други доказателства, подкрепящи това твърдение, а и
самият ищец не сочи да е изпадал в безсъзнание.
Неоснователно е възражението на
ответника, че липсва причинно-следствена връзка между настъпилото
автопроизшествие и търпените от ищеца неимуществени вреди. Обстоятелството, че
управляваният от ответника автомобил е ударил бутаното от ищеца превозно
средство, а не самия ищец не обуславя извод за липса на връзка между деянието и
вредоносния резултат. Щастлива случайност е, че М.Я. не е бил ударен директно
от автомобила на ответника, когато биха настъпили далеч по-тежки последици, а е
пострадал при падане вследствие внезапното изместване на товарния автомобил. Ищецът
е паднал вследствие удара, като под въздействие на инерционните сили, тялото му
е било завъртяно около оста си и поради рязкото преместване на автомобила, то е
било изведено от равновесие. Причинените на ищеца телесни увреждания, получени
при падането, както и интензивните негативни емоции, са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние
на ответника.
По отношение размера на претендираното обезщетение, съдът намира следното:
Според ищеца, справедливият
размер за обезщетяване на неимуществените вреди, които е бил принуден да
претърпи е 10000 лева, а ответникът намира този размер за силно завишен.
За да определи паричния
еквивалент на неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде
извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да
съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и
степен на увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на
същите, възрастта на увредения, здравословното му състояние и др.
Компенсирането на вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да
бъде в пълна степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни
към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/,
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така
Решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ
т. о. на ВКС/.
При преценка установените по
делото обстоятелства и въз основа събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и приетите заключения на съдебните експертизи, съдът
намира за установени претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на предизвиканото от виновното поведение на ответника,
пътнотранспортно произшествие, но интензитетът на същите не обосновава обезвредата им, чрез заплащане на обезщетение в претендирания размер. Приетото по делото заключение на СМЕ
сочи, че максималната продължителност на оздравителния период е около един
месец, като в съдебно заседание е направено уточнението, че телесните
увреждания не са довели до трайно затруднение движението на снагата.
Съдът приема, че острата стресова
реакция също е с максимална продължителност от около един месец, като намира за
житейски обосновано твърдението, че ищецът е изпитвал силни притесния
от възможни вредни последици от ПТП.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица, в
съответствие с установените по делото изпитани от ищеца негативни емоционални
преживявания, търпени болки, страдания и неудобства в ежедневието, съдът
определя по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 3500
лева. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на противоправния резултат е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, но доколкото
такава категорично не е налице, няма основание за съответно намаляване на
обезщетението. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като
за разликата над присъдените 3500 лева до претендираните
10000 лева, същият е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед основателността на
предявения иск, в уважената част от 3500 лева, върху последната е дължимо
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането – 19.10.2016
г. до окончателното плащане, на основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл.
86, ал.1 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно
на уважената част от ищцовата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 245 лева, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер общо на 173,50 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В същия не се включва съответната част от сумата от 5,80 лева, претендирана от ответника като разход за копиране на
документи.
Процесуалният представител на
ответника – адв. Елена Евстатиева претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, за оказана
безплатна правна помощ. На основание чл.38, ал.2 ЗА, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
С оглед това правило и съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание
чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 г., ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Елена Евстатиева -
от ВАК, сумата от 539,50 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на М.Д.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3500 лева,
представляваща обезщетение за причинените му вследствие настъпило на 19.10.2016
г. ПТП, неимуществени вреди, изразяващи се в търпени силни и продължителни
физически и психични болки, и страдания, вследствие контузия на корема,
контузия на лявото коляно, разкъсно-контузна рана в
областта на дясната вежда, разкъсно-контузна рана по
предната повърхност на лявата подбедрица, травматични
отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните
области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, при
удари от детайли на МПС, както и за търпените негативни психични преживявания,
стрес и дискомфорт свързани с притеснение от
евентуални вредни последици от ПТП, ведно със законната лихва върху посочената
сума от датата на увреждането – 19.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 3500 лева до пълния претендиран размер от 10000
лева, като неоснователнен.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на М.Д.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 245 лева,
представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Я., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
173,50 лева, представляваща сторените
разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Я., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на адвокат Елена Евстатиева – от ВАК, действащ като
пълномощник на Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, адвокатско възнаграждение
в размер на 539,50 лева, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано,
с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: