№ 1784
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110124841 по описа за 2023 година
Предявен e иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Столична община да
заплати на ищец „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата от 506,88 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски в размер
на 15 лева по застраховка „Каско“ за вредите по л.а. „*”, рег. № СВ*ВВ,
вследствие на ПТП от 29.07.2022 г., настъпило на общински път в гр. София -
на ул. „Първа българска армия“ срещу бензиностанция "К*", ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2023 г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 29.07.2022 г., в гр. София, при движение по ул.
„Първа българска армия“ срещу бензиностанция "К*", застрахованият при
него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ на МПС л.а.
„*”, рег. № СВ*ВВ, собственост на И.В.Д. и управляван от Д. Г. В., попаднал
в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за
което счита, че отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и
поддържа процесния пътен участък като част от общинската пътна мрежа. В
резултат от инцидента на МПС били причинени увреждания на стойност
491,99 лева, която сума ищецът изплатил за ремонт на автомобила с платежно
нареждане от 15.11.2022г. Претендира да му бъде присъдена стойността на
изплатеното от него застрахователно обезщетение, както и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от депозирането на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
1
Оспорва иска, поддържайки, че не е установено мястото, на което е настъпило
процесното ПТП, механизмът на ПТП, наличието на препятствие на пътя,
характерът и размерът на претърпените вреди. Сочи, че представения снимков
материал не е годно доказателствено средство. Оспорва доказателствената
сила на представения протокол за ПТП. Оспорва, че не е доказано увредените
части да са били в изрядно състояние преди процесното ПТП. Оспорва
размера на вредите. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване. Твърди, че няма валидно възникнало застрахователно
правоотношение. Сочи, че застрахователната полица не е подписана, че не е
представен екземпляр от общите условия на ответника. Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов
служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице. С
определението от 03.10.2023 г. за безспорни между страните са обявени
следните обстоятелства: изплащането от ищеца на застрахователно
обезщетение за ремонт на автомобила на сервиз, извършил ремонта, както и
принадлежността на процесния пътен участък към общинската пътна мрежа.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
В проведеното на 15.01.2024 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е заявил, че не поддържа
възражението за липса на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил.
От показанията на свидетеля Д. Г. Д. се установява, че през м. юли 2022
г. в гр. София процесният лек автомобил марка „* 330“с рег. № СВ * ВВ, се
движи от стадион „Георги Аспарухов“ към ж.к. „Обеля“ около 23,00 часа по
неосветена улица, когато попадна в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно. Свидетелят изяснява, че движението в участъка, в който
2
настъпило ПТП, бил интензивен, като към момента на инцидента
управляваният от нея автомобил бил изпреварван отляво, поради което нито
успяла да възприеме препятствието на пътя по-рано, нито да предприеме
своевременно маневра, за да го избегне. Дупката била с диаметър около 1 м. –
1,5 м. и с дълбочина от около 30 см. Д. управлявала автомобила със скорост
от около 40-50 км./ч. След инцидента извикала органите на КАТ – МВР, като
бил съставен протокол за ПТП. В резултат от ПТП били увредени предната и
задната леви гуми на автомобила, както и джантите. Гумите били нови, но се
не подлежали на ремонт след инцидента, поради което както гумите, така и
джантите били подменени с нови.
Изготвеното въз основа на уведомлението за щета, протокол за ПТП
№1821895/28.07.2022 г., съставен от орган на МВР – СДВР, /в които са
възпроизведени същите обстоятелства, заявени от свидетеля пред
съда/заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК/ доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди
на автомобила.
От протокола за ПТП се установява също, че ПТП е настъпило на
28.07.2022 г. на ул. „Първа българска армия“ срещу бензиностанция „К*“ при
посока на движение – към ул. „Малашевска“. В протокола е възпроизведена
схема на ПТП, на която също е отбелязана дупката на пътното платно.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Съобразно чл. 51, ал. ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите.
Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с
поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият
е управлявал с превишена или несъобразена скорост.
Напротив, от показанията на свидетеля се установява, че автомобилът
се е движил с позволена скорост, като дупката не е могла да бъде избегната,
тъй като не е била видима.
Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре.
Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е настъпило единствено
поради наличието на неравности на пътя.
3
Видно от представената по делото застрахователна полица между
ищеца и собственика на увредения автомобил – И.В.Д. е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „* 330xi“, рег. №
СВ*ВВ със срок на покритие 18.02.2022 г. – 17.02.2023 г.
Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията
на клауза „пълно каско”, при която покрит риск е пътнотранспортно
произшествие, каквото е налице в настоящия случай, като увреждането на
гумите на ППС, настъпило вследствие на ПТП, е покрит риск.
Противно на възраженията на ответника за ищеца не било налице нито
едно от основанията за отказване на плащане /предвид разпоредбите на чл.
106 и 408 КЗ/.
Налице е следователно основание за възникване на регресното право,
като в КЗ конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право
включва правата на увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява
дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е и бил задължен
съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
Ето защо, съдът намира, чеищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи обезщетение за
действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря за него
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта/.
4
Съгласно заключението на САТЕ стойността на ремонта на щетите на
база средни пазарни цени възлиза на 805,45 лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая в размера на
плащането.
На основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът намира, че сумата 15 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума.
Общият размер на дълга възлиза на 506,88 лева.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на
800,00 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и свидетел и
възнаграждение за адвокат в минимален размер/.
Ответникът няма право на разноски предвид изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33,
да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 506,88 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „*“, рег.
№ СВ*ВВ, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 28.07.2022 г., в гр.
София, на ул. „Първа българска армия“, включително ликвидационни
разноски, заедно съсзаконната лихва от 10.05.2023 г. до погасяване на
задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800,00 лева,
представляваща съдебни разноски по гр.д. № 24841/2023 г. по описа на СРС,
178 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5