№ 838
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507866 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20253313/16.11.2020 г. по гр.д. № 45951/2019 г. по описа на СРС,
30 състав П. на Р.Б. е осъдена да заплати на А.И. К. сума в размер на 4000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
обвинение, повдигнато на 07.11.2016 г. с постановление на СРП по ДП № 225 ЗМК
370/2016 г. по описа на 1-во РПУ на СДВР, пр.пр. № 49368/2015 г. за престъпление по
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и за незаконно взета мярка за неотклонение
„Подписка“, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. – датата, на която е влязла в
сила оправдателната присъда по повдигнатото обвинение като искът в останалата част
за сумата над 4000 лева до размера от 20000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над
сумата от 4000 лева до предявения размер от 20000 лева, е постъпила въззивна жалба
вх. № 25179308/03.12.2020 г., подадена от А.И. К.. Изложени са съображения за
неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство поддържа, че определеното обезщетение е
несправедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е силно занижен. При
постановяване на решението си съдът не е съобразил, че повдигнатото обвинение е за
тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от
свобода“. Не било съобразено също, че незаконното обвинение и воденото наказателно
1
производство е натоварило много тежко психиката на ищеца, тъй като не е имал
престъпни навици, не е бил осъждан, стриктно спазвал законите на страната и до
повдигане на обвинението се е ползвал с уважението на околните. Посочва, че ищецът
живеел в малко населено място, в което всички се познавали. Призовките били
връчвани от полицаи и по пощата, като на тях било изписано, че ищецът следва да се
яви в качеството си на обвиняем, а впоследствие и на подсъдим. Били разпитвани и
четирима младежи от същото населено място. Именно по този начин незаконното
обвинение довело до това, че хората от населеното място – с. Костенец изградили
изключително негативно мнение и отношение към ищеца, а именно като на
престъпник. Първоинстанционният съд не отчел, че наказателното производство
преминало през три инстанции, което довело до това, че ищецът преживял
наказателния процес изключително болезнено. Установени били от свидетелските
показания негативните преживявания на А.К., както и това, че не бил приет на работа
като полицай. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен
до пълния предявен размер от 20000 лева. Претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от П. на Репубика
България.
Срещу решението, в частта, с която е уважен предявения иск и П. на Р.Б. е
осъдена да заплати сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди е подадена въззивна жалба вх. № 25175890/27.11.2020 г. Във
въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното
решение в обжалваната част. П. на Р.Б. поддържа, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване на твърденията си за претърпените от него неимуществени вреди и
непосредствената им връзка с незаконното обвинение. Посочва, че кредитираните от
първоинстационния съд показания на разпитания свидетел Е.С.К. са схематични и
крайно непълни. Показанията не били ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
тъй като свидетелката била майка на ищеца, поради което била и заинтересована от
изхода на делото. Не били представени и доказателства за емоционалното си състояние
преди да му бъде предявено процесното обвинение, за да можело да се приеме, че е
настъпила промяна. Поддържа, че именно поради това не можело да се приеме, че
ищецът е имал негативни преживявания освен нормално житейските. Въз основа на
изложеното, поддържа, че не е безспорно доказано по делото, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди и предявеният иск бил недоказан. Посочва, че присъденото
обезщетение било завишено с оглед осъществената наказателна репресия, тъй като
независимо, че обвинението било за тежко престъпление, то по отношение на ищеца
била взета мярка за неотклонение „подписка“, което не е довело до ограничаване на
правото му на свободно придвижване и не е променила обичайния му начин на живот.
2
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. При условията на
евентуалност моли да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия А.И. К., с
който заявява, че оспорва въззивната жалба, подадена от П. на Р.Б. и моли да бъде
отхвърлена.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 45951/2019 г. по описа на СРС, 30 състав е
образувано по искова молба, подадена от А.И. К., с която е предявен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди против П. на Р.Б.. Ищецът твърди, че на 07.11.2016 г. с постановление на
Софийска районна П. по пр.пр. № 49368/2015 г., ДП № 225/2016 г. по описа на 01 РУ –
СДВР бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, което по смисъла на НК се считало за тежко умишлено престъпление, тъй
като за същото се предвиждало наказание „лишаване от свобода до 6 години“. Била му
определена мярка за неотклонение „подписка“. Направена му била полицейска
регистрация, като му били взети отпечатъци и снимки, заради което се почувствал
унижен. СРП не приела извършване на процесуално-следствени действия поискани от
него, както и обстоятелството, че към инкриминираната дата бил с тежка травма, която
не му позволявала да извърши деянието. От този момент заживял в стрес и имало
негативно отражение в отношенията му с близките му, приятели и познати, които се
отдръпнали от него, отнасяли се с недоверие. По внесен обвинителен акт било
образувано нохд № 671/2017 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав, като били проведени
три съдебни заседания. Била постановена присъда, с която бил признат за виновен.
Присъдата била обжалвана и СГС отменил присъдата и постановил друга, с която е
оправдан по повдигнатото обвинение. Оправдателанта рприсъда било потвърдена с
Решение № 139/01.06.2018 г. по кнд № 477/2018 г. по описа на ВКС. Освен негативните
преживявания се наложило да напусне и местоработата си, тъй като заради наложената
мярка „подписка“ не можел да извършва транспортна дейност. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва от
01.06.2018 г. – датата на влизане в сила на присъдата до окончателното плащане.
Претендира направените разноски и възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
3
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който П. на Р.Б.
оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГРК за претърпени от него неимуществени
вреди, както и че те са настъпили в резултат на процесното обвинение. Не било
установено също, че органи на П. и досъдебното производства да са извършвали
спрямо ищеца действия извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Посочват, че ищецът е имал възможност да обжалва действията и
актовете на П., но не се е възползвал от това. Не били установени и претърпените
неимуществени вреди, както и че е напуснал работа заради обвинението. Поддържа, че
не носи отговорност за направената полицейска регистрация, тъй като тя се извършва
от трето на спора лице. При условията на евентуалност поддържа, че претендирания
размер е завишен. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е приложено НОХД № 671/2017 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, от
които се установява следното:
С Постановление от 02.02.2016 г. на прокурор при СРП по пр.пр. 49368/2015 г. е
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на
20.11.2016 г. около 02.30 – 03.00 часа в гр. София, клуб „Т.“, намиращ се на площад
„Народно събрание“ причинил на П.П.Т. средна телесна повреда – престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. 1 от НК.
На 07.11.2016 г. А.И. К. е привлечен като обвиняем по ДП № 225 ЗМК 370/2016
г. по описа на I РУ – СДВР, пр.пр. 49368/2015 по описа на СРП като му е повдигнато
обвинение за това, че на 20.11.2015 г. около 02.30 часа в гр. София, площад Народно
събрание № 4 в клуб „Т.“ чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на
П.П.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ябълчна кост,
долния ръб на дяната орбита и горночелюстния синус, които са причинили на
пострадалия счупване на челюст – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Взета
е мярка за неотклонение „подписка“. На 28.11.2016 г. разследването е предявено на
А.И. К. и на 08.12.2016 г. е съставено заключително постановление на разследващ
полицай при I РУ – СДВР по ДП 225ЗМК370/2016 г., пр.пр. 49368/2015 г.
На 12.01.2017 г. СРП е внесла обвинителен акт и е образувано нохд № 671/2017
г. по описа на СРС, 5 състав за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. По нохд
№ 671/2017 г. на 07.11.2017 г. е постановена присъда, с която А.И. К. е признат за
виновен в това, че на 20.11.2015 г. около 02.30 часа в гр. София, пл. Народно събрание
№ 4 в клуб дискотека Т. чрез нанасяне на юмрук в областта на лицето е причинил на
П.П.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ябълчна кост,
долния ръб на дясната орбита и горно челюстния синус, които са причинили на
пострадалия счупване на челюст – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК като е
4
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението
на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК.
По жалба от 29.11.2017 на подсъдимия А.И. К. на 28.12.2017 г. е образувано
внохд № 6069/2017 г. по описа на СГС, по което е постановена Присъда от 28.02.2018
г., с която той е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. По протест на СГП
е образувано кнд № 477/2018 г. по описа на ВКС, II НО и с Решение № 139/01.06.2018
г. е потвърдена постановената от СГС оправдателна присъда. С потвърждаването й
присъда от 28.02.2018 г. по внохд № 6069/2017 г. по описа на СГС е влязла в сила на
01.06.2018 г.
Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е.С.К. – майка на ищеца. В показанията
си свидетелката установява, че през май или юни 2017 г. синът й се прибрал много
разтревожен, тъй като му повдигнали обвинение. Той не бил участвал и бил много
притеснен какво ще се случи. След това започнали да идват патрулки пред дома им,
донасяли призовки и започнали да се водят дела. На първа инстанция го осъдили и
всичките му приятели започнали да го отбягват, а родителите му се притеснили. Било
много неприятно, защото той не можел да спи по цели нощи. Това продължило години
наред. Нощно време ставал, разхождал се, тропал, а сутрин бил подпухнал.
Притеснявал се, че може да го осъдят за нещо, което не е направил. Той не бил
участвал в сбивания никога. Никога не били имали проблеми се него. Работел към една
фирма в София и трябвало да отиде в командировка в Холандия. Някак разбрали за
делото и го махнали от работа. В момента ищецът се занимавал със земеделие. Два
пъти подавал документи за полицията, но заради делото не го допускали. Това
продължило 3-4 години. Той продължавал да не може да спи и да има притеснения.
Приятелите му го гледали като някакъв престъпник.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
5
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря
по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П. на
Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към
наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда
обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П. на Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по
предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното
учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали
незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2,
т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността на предявения иск се предпоставя от това по делото да се
установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като
между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на
ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението
да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от СП обвинение
за извършено престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. В
конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение,
обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т.
11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на оправдателна присъда/решение,
обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на
чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и
неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е
установен по основание, като при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в
съвкупност обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се
е отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, обстоятелството,
6
продължителността на наказателното производство по отношение на ищеца около 2
години и половина (досъдебна и съдебна фаза – три инстанции), като П. е поддържала
обвинението. При преценка на размера следва да се има предвид, че по отношение на
ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която в най-малка степен
е ограничила обичайния му живот. Досъдебното производство от привличането му
като обвиняем до внасяне на обвинителен акт е продължило в срок от около 2 месеца.
При съвкупната преценка на всички установени по делото обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че справедливо и съответно на критериите, предвидени в чл. 52
от Закона за задълженията и договорите е обезщетение в размер на 2000 лева.
Следователно предявеният иск се явява основателен до този размер.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата до уважения
размер от 4000 лева и предявеният иск са бъде отхвърлен за сумата над 2000 лева и да
бъде потвърдено в отхвърлителната му част.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е определено
възнаграждение за процесуалния представител на ищеца по реда и условията на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата за сумата над 370 лева до 500 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемия А.И. К. следва да бъде присъдена
и сумата от 250 лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20253313/16.11.2020 г., по гр.д. № 45951/2019 г. по описа
на СРС, 30 състав в частта, с която П. на Р.Б. е осъдена да заплати на А.И. К., ЕГН-
**********, с. Костенец, ул. **** сумата над 2000 лева до уважения размер от 4000
лева - представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
обвинение, повдигнато на 07.11.2016 г. с постановление на СРП по ДП № 225 ЗМК
370/2016 г. по описа на 1-во РПУ на СДВР, пр.пр. № 49368/2015 г. за престъпление по
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и за незаконно взета мярка за неотклонение
„Подписка“, както и в частта, с която П. на Р.Б. е осъдена да заплати на адв. В.Л. Д.
сумата над 370 лева до присъдения размер от 500 лева – адвокатски хонорар и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И. К., ЕГН-**********, с. Костенец, ул. ****
против П. на Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди за сумата над 2000 лева до уважения размер от 4000
лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
обвинение, повдигнато на 07.11.2016 г. с постановление на СРП по ДП № 225 ЗМК
7
370/2016 г. по описа на 1-во РПУ на СДВР, пр.пр. № 49368/2015 г. за престъпление по
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и за незаконно взета мярка за неотклонение
„Подписка“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20253313/16.11.2020 г., по гр.д. № 45951/2019 г.
по описа на СРС, 30 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. на Р.Б. да запрати на А.И. К.,
ЕГН-**********, с. Костенец, ул. **** сумата от 250 лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8