№ 539
гр. гр. Добрич, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500621 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.
№3459/28.06.2021г., уточнена с молба вх.№4811/20.09.2021г., подадена от „АГРО-
ММ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич, длъжник по изп.д.№20213230400094 на СИС при
ДРС, срещу постановление от 07.06.2021г. за приключване на изпълнителното дело.
Иска се отмяна на постановлението за приключване на изпълнението поради непроизнасяне
на ДСИ по възражението на жалбоподателя-дъжник относно недължимостта на сумата от
18лева държавна такса за наложен запор и за намаляване на приетите разноски на
взискателя от 360лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, взискателя ЕТ „Н.М.“, не изразява становище.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за
неоснователност предвид, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като неоснователно е оставено без уважение, а разноските за налагане на
запор не са събрани от длъжника, останали в тежест на взискателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в деловодството на СИС при ГТРС на 28.06.2021г., т.е. в срока по
чл.436 ал.1 от ГПК, с начало 21.06.2021, когато е връчена на длъжника постановление от
07.06.2021г. за приключване на изпълнителното дело, но е недопустима.
1
Изпълнително дело .№20213230400094 на СИС при ДРС, е образувано по молба на ЕТ
„Н.М.“, подадена чрез адв.М.И.-АК Добрич, и въз основа на изпълнителен лист от
25.02.2021г., издаден на основание чл.404, ал.1 и чл.405, ал.1 от ГПК въз връзка с чл.269,
ал.2 от АПК основа на влязло в сила на 17.02.2021г. решение №199/15.07.2020г. по адм.д.
№329/2017г.на АС-Добрич, срещу „АГРО-ММ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич, за
събиране на нелихвоносно парично вземане - 800лева присъдени съдебни разноски по
делото. Към молбата са представени договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ
договарянето и плащането на адвокатско възнаграждение от 360лева за образуване и водене
на делото, както и документ за платени в полза на ДРС 24лева с основание „образуване на
изпълнително дело” . Изпълнителен способ не е посочен. Извършено е от ДСИ проучване за
банкови сметки и сейфове на името на длъжника. На 22.03.2021г. е наложен запор върху
сметка на длъжника в Първа инвестиционна банка АД.
На 24.03.2021г. на длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение/по надолу ПДИ/,
в която е посочен размера на дълга по пера „800лева неолихвяема сума, 50.50лева разноски
по и.д., както и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен съд-Генерал
Тошево в размер на 135.36лева, както и др.суми, дължими до този момент, в общ размер на
360лева”. Сумата от 50.50лева , съгласно изготвената от ДСИ справка вх.
№3021/25.10.2021г.относно основанието и размера на разходите, формиращи сумата от
50.50лева, се равнява на аритметичния сбор от сумата от 24лева с основание чл.30
ТДТССГПК, сумата от 6.00лева с основание чл.36 от ТДТССГПК, сумата от 18лева с
основание чл.36 от ТДТССГПК, сумата от 2.50 – ДТ за извършване на справка БНБ/РБСС.
Указано е в ПДИ и, че общото задължение към 15.03.2021г./датата на изпращане на ПДИ/ е
в размер на 1 345.86лева.
На 06.04.2021г., т.е. в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е извършил плащане на
сумата от 1 345.86лева. Като основание за плащане е посочен номера на изпълнителното
дело. На датата 07.04.2021г. е депозирал възражение с вх.№2322/07.04.2021г. за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 360лева и недължимост на сумата от
18лева, тъй като взискателят не е направил искане за извършване на действия в срока за
доброволно изпълнение, съответно за налагане на запор на банкова сметка на търговското
дружество, поради което не е налице основание за това действие.
ДСИ се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като е постановил отказ да намали същото по съображения, че платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба №1. Актът на ДСИ не е
датиран, постановен е ръкописно, на гърба на депозираното от взискателя становище с вх.
№2966/19.05.2021г., което обстоятелство дава основание за извод да е постановен най-рано
в деня на постъпване на писменото становище. Когато и да е постановен отказът на ДСИ,
няма данни да е съобщен на длъжника, което обстоятелство обаче, както и обстоятелството,
че възражението на длъжника с вх.№2322/07.04.2021г. в частта с характер на жалба
относно разноските от 18лева, не е възприето от ДСИ като такава и надлежно
2
администрирана, са без значение относно допустимостта на жалбата срещу постановлението
за приключване на производството поради постигане целта на принудителното изпълнение -
удовлетворяване на взискателя със събирането на всички суми по изпълнителния лист и
разноските по делото.
Съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и
лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в:
постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което
длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето
на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите
по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други
възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от
страна на длъжника не са предвидени, респ. липсва възможност за обжалване от длъжника
на постановление за приключване на делото поради реализиране на изпълняемото право и
събиране на разноските по изпълнението. С настъпване на обстоятелствата, обуславящи
юридическото основание за приключване на изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.2 от
ГПК, изпълнителното производство е проведено до край и завършено. След приключването
на изпълнителното производство липсва и правна възможност по инициатива на длъжника
да се извърши съдебен контрол на действията на съдебния изпълнител във връзка със
събирането на недължими разноски по изпълнението, в резултат на който да възникне
материалноправно отношение за възстановяването на събраните, но не дължими от
длъжника, и преведени на взискателя разноски. Без наличие на изпълнителен титул в полза
на длъжника след приключване на изпълнението съдебният изпълнител не може да
пристъпи към събиране по принудителен ред на вече преведените на взискателя разноски.
Защита длъжникът следва да търси на плоскостта на деликтната отговорност.
С оглед изложеното ,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№3459/28.06.2021г., уточнена с молба вх.
№4811/20.09.2021г., подадена от „АГРО-ММ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич, длъжник
по изп.д.№20213230400094 на СИС при ДРС, срещу постановление от 07.06.2021г. за
приключване на изпълнителното дело.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмичен
срок от съобщаването му.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4