Решение по дело №5249/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………….., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                      

  СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 5249 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Г.А.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Р.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** по чл.89 ал.8 вр. ал.6 от ЗТ иск за заплащане на сумата в размер на 1200 лв., представляваща авансово платено възнаграждение по прекратен договор за туристически пакет № Е0000117312 от 21.02.2020г., съгласно чл.VІ.8.3.,раздел Х от договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда.

В исковата молба ищецът излага, че съгласно чл. 1.1 от договор за туристически пакет № Е0000117312 от 21.02.2020г., потребителят възлага и заплаща на организатора да му предостави туристически пакет при посочени в сделката програма, маршрут и цена. Организаторът е приел да предостави туристически пакет на потребителя за екскурзия Швейцарски Алпи - Юнфрау и Матерхорн, самолетен плюс автобусен транспорт, с начална дата на тръгване 28.07.2020г., продължителност – 6 дни, настаняване в хотел 3 звезди, при съгласуван и определен маршрут и програма. Уговорената цена на пакета е на обща стойност 1485 лева, която включва цена на пакет за ранни записвания - 1195 лева, допълнителни услуги - 278 лева и медицинска застраховка - 12 лева. За сключване на процесния договор, страните са се ползвали от услугите на туристически агент - „К. Х." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.

На 24.02.2020 год., след извършено авансово плащане от Г.А.А., чрез съдействието на туристически агент - „К. Х.“ ЕООД, ЕИК ***, ответното дружество е издало фактура № ********** за сумата от 1200 лв., с получател Г.А.А..

На 06.04.2020 г. ищеца е изпратил до „Р.Т." ООД писмено уведомление, на основание чл. VL8.1., раздел X от договора и чл.89, ал.1 от Закона за туризма, с което е съобщил, че прекратява договор № Е0000117312 от 21.02.2020г. Съгласно цитирания текст от сделката, в случай че потребителят прекрати договора в срок до 60 дни преди датата на отпътуване, организаторът се задължава да възстанови на клиента всички преведени и получени от съответния клиент суми, без да се дължи такса прекратяване.

Ответникът не възстановил на ищеца заплатената авансово сума от 1200 лв. Поради което предявява претенцията си по исков ред. Претендира съдебно деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответникът оспорва към 06.04.2020 год, ищеца валидно да е прекратил договора си. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.25 от ЗМДВИП и възразява, че туроператорът разполага с възможността да предложи първо на туриста ваучер на същата стойност, който да се използва в бъдеще (което е направил писмено на 09.04.2020 г.), а, ако туристът не приеме ваучера, туроператорът е длъжен да му възстанови получените суми най-късно до дванадесет месеца считано от отмяната на извънредното положение, поради което счита вземането на ищеца за не изискуемо. Прави възражение за форсмажорни обстоятелства предвид въведеното извънредно положение в РБългария. Претендира разноски о делото.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Между страните по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице валидно сключен договор за туристически пакет № Е0000117312/21.02.2020 год., включващ екскурзия Швейцарски Алпи, Юнгфрау и Матерхорн (пакет, включващ самолетен и автобусен транспорт, нощувки в Италия и Швейцария, екскурзоводско обслужване на български език) с начална дата на тръгване 28.07.2020 г., обща продължителност 6 дни. Общата цена на Този пакет е в размер на 1485 лв. на човек или 2980 лв. за двама човека, от които ищецът, чрез дружеството турагент „К. Х." ООД, е заплатил на ответника сумата от 1 200 лв. на 24.02.2020 год. за себе си и за П. К. М., както и че договорът е сключен от ищеца Г.А.А..

По делото е представена електронна кореспонденция между туроператора и ищеца Г.А. във връзка със сключения договор.

Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за организирано пътуване. Според легалното определение, съдържащо се в § 1, т.67 на допълнителната разпоредба на Закона за туризма "Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена" са пътувания: а) по предварително изготвена програма, включваща комбинация от най-малко две от следните услуги: аа) транспорт; бб) настаняване; вв) други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването и съставляват значителна част от пътуването, и б) се предлагат или се продават на цена, която включва всички разходи, и в) са за срок, по-дълъг от 24 часа, или включват настаняване за пренощуване. Разпоредбата на чл. 82, ал.1 от ЗТ регламентира задълженията на страните по договора, като туроператорът се задължава да предостави туристическо пътуване с обща цена на потребителя срещу заплащане на определена цена. Т.е. за двете страни възникват насрещни права и задължения.

Ищецът е упражнил правото си да прекрати договора  по VІ. т.8.1, 60-дни преди отпътуването, като е изпратил писмено известие до ответника по е-мейл /л.30-31 от делото/.

Ирелевантно остава възражението на ответника, относно наличието на извънредна ситуация в страната по повод Ковид-19, поставяща го в  обективна невъзможност да изпълни договорената екскурзия. Това е така защото договорът е прекратен едностранно от ищеца на уговорено в договора основание, а не по обективни причини.

С оглед на което искът следва да се уважи в претендирания размер от 1200 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска в съда 27.05.2020г.

 

По разноските:

Направено е възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, които е 314 лв. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност, с оглед подготовката на делото и водената от адвоката кореспонденция с туроператора, както и направено искане за обезпечаване на предявения висящ иск. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - д.т. 51,50 лв. и 650 лв. внесен адв. хонорар, общо в размер на 701,50 лв. Претендираната сума 71 лв. разноски ЧСИ във връзка с допуснато обезпечение не следва да се присъждат в настоящото производство, а заявят в изпълнителното.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „Р.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.А.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) представляваща авансово платено възнаграждение по прекратен договор за туристически пакет № Е0000117312 от 21.02.2020г., съгласно чл.VІ.8.1.,раздел Х от договора, на осн. чл.89 ал.8 вр. ал.6 от ЗТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Р.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.А.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 701,50 лв. (седемсттотин и един лева и петдесет стотинки), представляща направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ  ВРАЙОНЕН СЪД: