Р Е Ш Е Н И Е  № 260077

гр.Русе, 02.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа  година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева………………………………………………………………..

и в присъствието на  прокурора………………………..……………………………………

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1923/2020г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от  К.К.К. ***  против наказателно постановление № 20-363/09.09.2020г. на Директора на ОД на МВР - гр.Русе. Същата моли съда да отмени наказателното постановление, с което й е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.209а ал.1 от Закон за здравето, като незаконосъобразно.

        Ответникът по жалбата, редовно призован; изпраща процесуален представител, който взема становище за неоснователност на жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателката, редовно призована  се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        На 14.04.2020г., около 01,15 ч.,  жалбоподателката заедно със своята приятелка св.Е.Д. и още шест лица била на паркинга пред магазин „Била“ на ул.“Стефан Стамболов“ № 99 в гр.Русе, като всички били близко едни до друг и си приказвали. Нито тя, нито някое от другите лица било с поставена предпазна маска или друго средство ,прикриващо носа и устата. В този момент всички, включително жалбоподателката била възприета от св.Л.П., полицейски служител при Първо РУП гр.Русе, който бил част от полицейски екип повикан за съдействие от друг екип на полицията на това място. След като жалбоподателката и св.Д. възприели полицейските служители веднага се качили в автомобила, управляван от жалбоподателката и си сложили маските под устата. Тъй като св.П. ги бил възприел извън автомобила той им поискал личните карти, след което съставил АУАН и срещу двете, поради неносене на предпазна маска на обществено място. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.209а ал. 1 от Закона за здравето  за това, че е нарушила Заповед № РД 01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД № 01-197/11.04.2020г. и двете, издадени от Министъра на здравеопазването.

 

        Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство  писмени и гласни доказателства и прави следните изводи:

        Жалбата е подадена от  легитимно  лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима.

        Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да  са предпоставка за отмяна на НП. Не са налице и нарушения на материалния закон, които да обуславят необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление.

От показанията на св. П. се установява, че жалбоподателката е била на паркинга на един от магазините „Била“ в гр.Русе и същевременно е била без поставена предпазна маска на лицето. Съдът кредитира именно неговите показания, а не тези на св.Е.Д. в която тя твърди, че с жалбоподателката изобщо не са били на паркинга, а са стояли вътре в автомобила. Това е така, защото последната е приятелка с жалбоподателката , а освен това и срещу нея е съставен АУАН за същото нарушение. Съдът намира ,че в своите показания св.П. е обективен и безпристрастен, още повече ,че проверката е извършена, като резултат от искане за съдействие от страна други полицейски служители, които още преди това са възприели струпването на група/множество хора на паркинга и именно предвид броя им се е наложило посоченото искане за съдействие. Напълно идентични с изложените от св.П. факти се съдържат в изготвеното сведение от свидетелят – очевидец по АУАН С.П., л.11 от делото. Отделно от всичко това следва да се посочи и това, че  АУАН е подписан без възражения от което следва извода, че към момента на предявяването му жалбоподателката не е оспорвала констативната му функция. Единствените възражения, които се правят в съдебно заседание се изразяват в това, че автомобилът на жалбоподателката и паркингът на магазин „Била“ не са обществени места, тъй като са частна собственост. Прави се възражение и в насока, че в АУАН и в наказателното постановление не са посочени точките от заповедта, които са нарушени. Първото възражение съдът намира, че би било напълно основателно в случай ,че жалбоподателката действително бе стояла в автомобила, който действително не е обществено място, а не на паркинга,което съдът намира за установено предвид посоченото по-горе. Не е основателно и второто възражение, че паркингът на магазин „Била“ през нощта не бил обществено място, а частна собственост на дружеството, което го стопанисва и управлява. Няма причини легалната дефиниция по §1а от Закона за здравето, макар и във вр. с чл.56 от с.з. да е понятие, различно от това, което е посочено в  Заповед № РД 01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД № 01-197/11.04.2020г. и двете, издадени от Министъра на здравеопазването. Това е така, тъй като всяка от двете заповеди е издадена на основание чл.63 ал.4 от Закона за здравето, а на основание  основание чл.37 ал.1 от  УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове, т.е. на още по-голямо основание в същия нормативен акт, респ. подзаконовите актове, които се издават по неговото прилагане. Очевидно е ,че паркингът на магазин „Била“ е обществено място, доколкото е имало неограничен достъп на множество лица, като е без значение собствеността му,а също и правото на достъп, както изрично повелява §1а от Закона за здравето. Няма допуснато съществено нарушение на процесуални правила непосочването в АУАН и наказателното постановление на конкретно нарушената точка (-и) от нарушената заповед. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото и двата процесуални акта са съобразени с чл.42 т.5, респ.чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, а отделно от това нарушението е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна. 

       

При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на АНО същото следва да се уважи, като основателно и да се присъдят такива

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1 и ал.5  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-363/09.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което на К.К.К. с ЕГН ********** й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 (двеста) лв. за нарушение по чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

        Осъжда К.К.К. да заплати на ОД на МВР - гр.Русе сумата от 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                        Районен съдия :