Р Е Ш Е Н И Е
№
261606/09.12.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на три ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19490 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от П.Я.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: ***,
осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 575 лв.
/две хиляди петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 296 часа за
периода от 01.11.2016 г. до 31.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В открито съдебно заседание е допуснато изменение
на иска чрез намаляването му до сумата от 1 995,20 лв.
В
исковата молба ищецът П.Я.Т. твърди, че за периода от 01.11.2016 г. до
31.09.2019 г. е полагал труд на длъжността „полицай” в Регионална дирекция към
ОД на МВР-Варна и е със статут на държавен служител. За посочения период е
положил общо 2072 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143
възлиза на 2368 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 296 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в претендирания размер. С оглед
това и сезира съда с искане за присъждане на посочената по-горе сума, ведно със
сторените в производството разноски.
Ответникът
Областна дирекция на МВР - Варна, подава отговор на исковата молба, с който не
оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.
Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от
ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Изложени са подробни съображения за
неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
С оглед горното, моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че страните са били в служебно
правоотношение в периода от 01.11.2016
г. до 31.09.2019 г., като ищецът е заемал
длъжността „командир на отделение в Участък – Бяла към Четвърто РУ при ОД на
МВР-Варна“, както и че в този период е работил 12-часови смени.
Основният спорен въпрос в
производството е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно
възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден
труд. А в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл.
179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В
чл. 179, ал. 4 ЗМВР е разписано, че на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период 01.11.2016 г. до 31.09.2019 г. действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г., постановено по адм. д. №
8601/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК
Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, тоест от 10.12.2019 г. Процесната наредба
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В действащата в процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която разпоредба при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Липсата на изрична норма
обаче съдът приема, че не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение
за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се направи
обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера
й, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допуснатата и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява, че
стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 01.11.2016 г. до 31.09.2019 г. е 1 995,20 лв. за 287 часа.
По изложените съображения
и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на претендираното
допълнително възнаграждение, съдът приема, че така предявения иск е основателен
и следва да бъде уважен изцяло до претендирания размер от 1 995,20 лв. Основателно
в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора,
право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 500 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение, което му се дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за МРАВ минималното възнаграждение съобразно материалния интерес
по делото е 370 лв. Претендираното възнаграждение от
500 лв. следва да се редуцира до този размер, предвид липсата на висока правна
и фактическа сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд сумата от
61,83 лв. държавна такса и 116,22 лв. депозит за ССЕ, доколкото производството
е частично прекратено поради отказ от иска. Останалите суми остават за сметка
на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -
Варна, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Я.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 1 995,20 лв. /хиляда деветстотин
деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 287
часа за периода от 01.11.2016 г. до 31.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Я.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 370 лв. /триста и седемдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 178,05 лв. /сто седемдесет и осем лева
и пет стотинки/ съдебно-деловодни разноски в производството за дължима държавна
такса и възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по представената банкова сметка ***: ***ЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: