№ 1316
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците и ответници по насрещните искове К. ВЛ.
Т. и Ц.К. Т. срещу решение от 05.08.2021 г. по гр.д. №33827/2020 г. на Софийския районен
съд, 88 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Ц.К. К. и Т.
Л.Д. осъдителни искове с правно основание чл.93 ал.2 ЗЗД за сумата от по 6161,00 лв.,
представляваща припадаща се част от двойния размер на предоставения на Ц.К. К. и Т. Л.Д.
като продавачи по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.12.2019 г. задатък в размер на 12 322,00 лв. /който задатък бил заплатен поравно от всеки
един от купувачите К. ВЛ. Т. и Ц.К. Т. – по 6161,00 лв., и с което са осъдени да заплатят на
Ц.К. К. на основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД сумата от по 847,00 лв. на основание чл.5.4 от
процесния предварителен договор от 06.12.2019 г., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди /загуби/ - съответната част от заплатеното от Ц.К. К. на
09.12.2019 г. възнаграждение по договор за посредничество от 22.11.2019 г., поради
неизпълнение на задължението на К. ВЛ. Т. и Ц.К. Т. за придобиване правото на
собственост върху процесния имот при условията, изискванията и начина, посочени в
предварителния договор от 06.12.2019 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че по делото е установено безспорно, че процесният предварителен договор е развален по
реда на чл.87 ЗЗД поради наличие на виновно и противоправно поведение от страна на
ответниците и тъй като не е било възможно изпълнението на поетите задължения и
постигането на целите, които страните са преследвали със сключването на договор.
Поддържат, че в случая не е налице обективна невъзможност за неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответниците, тъй като конкретното препятствие е
възникнало преди сключване на договора – ответниците са знаели, че процесният имот е бил
погрешно отразен в кадастралната карта. Предвид изложеното жалбоподателите молят
1
въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове, както и да
отхвърли изцяло предявените насрещни искове. Претендират разноски.
Въззиваемите Ц.К. К. и Т. Л.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват
жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендират
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, поради което на основание чл.272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към
мотивите на първоинстанционния съд и в допълнение излага следното:
Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.1 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е
сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Според ал.2 на чл.93 ЗЗД, ако
страната, която е дала задатъка не изпълни задължението си другата страна може да се
откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната,
която е получила задатъка другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в
двоен размер. Задатъкът е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се обезпечава
изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от неизпълнението. Функциите на
задатъка са потвърдителна и обезпечителна – служи като доказателство за сключването на
договора и гарантира изпълнението на задълженията на страните посредством предвидената
възможност неизправната страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в
двоен размер. От предвидените в чл.93 ал.2 ЗЗД последици на неизпълнението при уговорен
задатък се извлича и обeзщетителната му функция, тъй като той служи и като
предварително и общо определяне на обезщетението, на което кредиторът ще има право в
случай на неизпълнение /в този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. решение
№865/23.12.2010 г. по гр.д. №1831/2009 г., ІV ГО, решение №110/29.06.2017 г. по гр.д.
№3868/2016 г., III ГО, решение №198/17.01.2020 г. по гр.д. №661/2019 г., III ГО, решение
№120/31.07.2019 г. по гр.д. №992/2018 г., III ГО, решение №474/13.07.2010 г. по гр.д.
№457/2009 г., IV ГО, и др./.С оглед свободата на договаряне страните могат да договорят и
заплащане на обезщетение по общия ред наред със задатъка, с което на задатъка може да
бъде придадена наказателна функция. Уговорката за задатък освобождава изправната страна
от необходимостта да спазва реда по чл.87 ЗЗД, като кредиторът не следва да дава
допълнителен срок за изпълнение с предупреждението, че при неизпълнение и в този
допълнителен срок ще смята договора за развален. Уговореният задатък предоставя това
право на изправната страна - чл.93 ал.2 ЗЗД.
За да е основателна претенция по чл.93 ал.2 ЗЗД за присъждане на сума,
представляваща задатък в двоен размер, е необходимо да се установи наличието на
предпоставките: валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на
задатък /капаро/, неизпълнение от страната, която е получила задатъка, отказ /разваляне/ от
договора от другата страна – тази която е дала задатъка, като последната трябва да е
2
изправна – да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и е установено при условията на пълно
и главно доказване, сключването на процесния предварителен договор, заплащането на
процесния задатък, както и че окончателен договор не е сключен в уговорения срок, тъй
като продавачите-ответници в настоящето производство не са представили схема на
процесния недвижим имот, издадена от АГКК. Спорният по делото въпроси е дали е налице
виновно неизпълнение на задълженията на продавачите или е налице обективна
невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.81 ал.1 ЗЗД, респ. дали ищците са изправна
страна по него, което им дава право да развалят договора и да искат задатъка в двоен
размер.
В т.6.8 от процесния предварителен договор е предвидено, че при забава, причинена
от форсмажорни обстоятелства, действия или бездействия на държавни, вкл. АГКК,
общински или банкови органи, довела до временна невъзможност на за сключване на
окончателен договор, освобождава страните от отговорност за забавянето и страните се
споразумяват за сключат анекс за удължаване на срока на настоящия договор със срока на
забавата, с който се уговаря нов срок.
От събраните по делото доказателства се установява, че продавачите са предприели
своевременно /на 06.12.2019 г., т.е. на същата дата, на която е сключен предварителният
договор/ действия за снабдяване от АГКК със схема на процесния недвижим имот, като
цялата процедура е продължила почти 5 мес. и скица е издадена чак на 07.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във
вина. Длъжникът отговаря за последиците от своето неизпълнение, само когато не е
положил дължимата грижа. По принцип едно събитие съставлява пречка по смисъла на
чл.81 ал.1 ЗЗД, ако е непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство – което
длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди, т.е.
обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята му. Необходимо е не само да е
настъпило събитие и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника, но
и то да създава, да причинява невъзможността за изпълнение - да е толкова
непредотвратимо, че изцяло го осуетява - макар длъжникът да е положил грижата, която е
трябвало да положи, за да осъществи дължимия резултат. Вината в гражданското право,
състояща се в неполагане на дължимата грижа, се предполага, но длъжникът може да се
екскулпира, като докаже, че е направил всичко необходимо, за да изпълни задължението си,
но е бил възпрепятстван от действия или бездействия на държавни органи /така решение
№292/24.11.2016 по гр.д. №1784/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО, цитирано и от
първоинстанционния съд/.
При тези данни настоящият въззивен състав намира, че е налице хипотезата на чл.81
ал.1 ЗЗД и неизпълнението на задължението на ответниците се дължи на причина, която не
може да им се вмени във вина. Несключването на окончателния договор е по причина на
действие/бездействие на държавен орган – АГКК. Неиздаването на схема на процесния имот
представлява обстоятелство, което продавачите нито са предизвикали, нито са могли да
предвидят, а и са положили необходимата грижа за своевременно снабдяване с
необходимата им схема на имота. Знанието на ответниците за необходимостта от изменение
на КККР преди сключване на предварителния договор не означава, че конкретното
препятствие е възникнало преди сключване на договора, противно на твърденията на
въззивниците във въззивната жалба. Препятствието в случая е продължилата почти 5 мес.
процедура по изменение на КККР, чиято продължителност не е предизвикана от
ответниците, нито същите са могли да я предвидят. Към всичко това следва да бъде
посочено и наличието на форсмажорно обстоятелство – обявеното с решение на НС от
13.03.2020 г. извънредно положение и спирането на основание чл.3 т.2 ЗМДВИП на
3
сроковете за обжалване на заповедта за изменение на КККР от заинтересованите лица.
Следва да бъде посочено и че самите страни по предварителния договор в посочената по-
горе разпоредба на т.6.8 са постигнали съгласие при обективна невъзможност за сключване
на окончателен договор, вкл. и поради действия/бездействия на АГКК, каквато се установи,
че е налице, да се освобождават от отговорност за забава и да сключат анекс за удължаване
на срока.
Разпоредбата на чл.87 ал.2 ЗЗД сочи, че кредиторът може да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е
трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Страната, която твърди, че е
упражнила правото си да развали, без предупреждение, договора, следва да докаже, че е
настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или е налице
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на длъжника, или, че
се касае за фикс сделка /решение №100 от 3.07.2012 г. на ВКС по т.д. №307/2011 г., II ТО,
решение №52 от 01.09.2015 г. на ВКС по т.д. №538/2014 г., II ТО и др./.
В случая ищците, чиято е доказателствената тежест за това, не са ангажирали
никакви доказателства за сочената безполезност на изпълнението, вкл. и за твърдението за
сключен договор за кредит за покупката на процесния недвижим имот.
С оглед на изложеното съдът намира, че на са били налице предпоставките на чл.87
ал.1 ЗЗД за разваляне на договора от страна на купувачите поради липсата на виновно
неизпълнение от страна на ответниците, респ. не са налице и предпоставките за връщане на
двойния размер на получения задатък, а са налице предпоставките за възстановяване на
продавачите на разходите, направени във връзка с предварителния договор.Поради
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението
на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20108522/05.08.2021 г., постановено по гр.д.
№33827/2020 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4