Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 гр. СОФИЯ, 12.10.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                    

                       2. ВАНЯ И.   

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 472 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното: 

                                                   

 

С решение № 72 от 26.05.2017 год. по гр. дело № 298/2016 год. Пирдопският районен съд е осъдил Х.И.Х. *** да заплати на Р.Х. *** сумата от 1 635 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанесен побой - удар в областта на лицето, в резултат на което причинил счупване на коронката на 2-ри горен десен зъб и кръвонасядания по устните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 17.11.2013 год. до окончателното изплащане, както и сумата 561,80 лева – разноски по делото и 153,60 лева деловодни разноски по сметка на РС-Пирдоп.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и да отхвърли предявения иск или да намали обезщетението, като съобрази принципа на справедливостта и чл. 52 от ЗЗД. Счита, че присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на претърпените вреди.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 17.06.2015 год. по нчхд. № 102/2014 год. на ПРС и решение от 20.01.2016 год. по внчхд № 435/2015 год. на СОС ответникът Х.И.Х. е признат за виновен в това, че на 17.11.2013 год. в 9.30 ч. в гр. З.е причинил лека телесна повреда на Р.Х. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – кръвонасядания по двете устни на устата и счупване на коронката на втори горен десен зъб, като на основание чл. 78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Станчев от 19.04.2017 год. ищецът Р.П. е претърпял следните травматични увреждания, в резултат на нанесения му от ответника на 17.11.2013 год. побой: счупване на коронката на 2-ри горен десен зъб и кръвонасядания на горната и долната устна на устата вдясно. Зъбът не е бил счупен до нивото на венеца, а е останала малка част от коронката над венеца, поради което причиненото на ищеца увреждане е „счупване“, а не избиване /липса/ на втори горен десен зъб, поради което функцията на зъба не е изцяло отпаднала. Антагонистът на този зъб – втори долен десен зъб е налице, като счупването е затруднило отхапването на храната. Счупеният зъб е преден зъб, но по-малък от съседния първи горен десен зъб, поради което счупването му обичайно не води до промяна на говора /фъфлене/. Увреденият зъб не подлежи на възстановяване. При ищеца е налице и заболяването пародонтоза /начален стадий/, видно от медицинската документация, което обяснява разширената периодонтална цепка около зъба с видимо стопяване на костта. Това заболяване е било налице към момента на увреждането, но без спонтанно разклащане на зъбите, т.е. функцията на зъбите е била налице и счупеният зъб е затруднил тази функция. Няма данни по делото при ищеца да е било налице възпаление на счупения зъб. Пародонтозата при ищеца не е лекувана.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

 Според посочената разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставка за уважаване на иска е да бъде доказано наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ право на обезщетение, а именно: противоправно поведение на ответника /действие или бездействие/, вреди и причинна връзка. Вината се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по безспорен начин противоправното поведение на ответника, което е в причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди от непозволеното увреждане. Налице е влязла в сила присъда, която е задължителна за настоящия съд относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на  дееца – ответник в първоинстанционното производство /чл. 300 от ГПК/. Поради това следва да се счита за установено противоправното поведение на ответника, причинените вреди и причинната връзка.

Касае се за вреди, причинени при непозволено увреждане и поради това в случая е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, виновно причинил другиму вреди, е длъжен да ги поправи. Видно от приетата по делото медицинска документация и заключението на вещото лице, в резултат на противоправното поведение на ответника – нанесен побой /удар с юмрук в областта на лицето/, на ищеца е причинена лека телесна повреда, довела до болка и страдание, без разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядания по двете устни на устата и счупване на коронката на втори горен десен зъб.

В резултат на тези увреждания ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, които следва да бъдат репарирани от деликвента.

При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелството, че травмата е причинила на пострадалия счупване на зъба, което е довело до затруднение при отхапването на твърда храна, а кръвонасяванията са отзвучали без последици за здравето на пострадалия за около 5-7 дни от датата на травмата. Счупеният зъб е преден зъб, но по-малък от съседния първи горен десен зъб, поради което счупването му не е довело до значителна промяна на говора /фъфлене/, като счупеният зъб се е отразил единствено на естетическия вид на лицето, както и на дъвченето в първата му фаза, при отхапване на твърда храна.

Тези неимуществени вреди, които са пряка последица от нанесената на ищеца лека телесна повреда следва да бъдат обезщетени, като ответникът заплати на пострадалия сумата 1000 лева, определена от съда съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД с оглед вида на засегнатото неимуществено благо и принципа за справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания. За разликата до пълния предявен размер искът се явява неоснователен, тъй като по делото не се доказа в резултат от травмата да е настъпило възпаление на зъба, което да е причинило допълнителни болки и страдание.  Според вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза по делото няма данни при ищеца да е било налице твърдяното възпаление на счупения зъб. Последното не се установява и от разпита на свидетелите К. и А., които твърдят, че ищецът изпитвал болки в зъба, но не става ясно дали същата е резултат именно от травмата. По делото се доказа, че ищецът страда от години и от пародонтоза, а увреденият зъб не е лекуван. По делото не се установи и твърдяното от ищеца затруднение в говора в резултат на счупването на зъба. Свидетелите Х. и Р. изрично сочат в дадените показания, че не са забелязали след травмата ищецът да фъфли или да не може да произнася звуци. С оглед това и за разликата до пълния предявен размер от 1635 лева предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените в резултат на побоя неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът дължи и законна лихва върху обезщетението от 1000 лева, считано от датата на увреждането – 17.11.2013 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за разликата над 1000 лева до 1635 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и вместо него следва да постанови друго, с което да отхвърли исковете  по чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тези части. В останалата част решението по предявените искове следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 343 лева до пълния присъден размер от 561,80 лева, както и в частта, с която същият е осъден да заплати деловодни разноски за разликата над 93,70 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

При този изход на спора ищецът дължи на ответника сумата 441 лева, представляваща част от направените пред двете инстанции разноски, съобразно отхвърлената част от иска, а ответникът дължи на ищеца сумата 287 лева разноски за настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата, като след направена от съда компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 154 лева разноски.

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 Р Е Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 72 от 26.05.2017 год. по гр. дело № 298/2016 год. на Пирдопския районен съд в ЧАСТТА, с която Х.И.Х. *** е осъден да заплати на Р.Х. ***  обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанесен побой - удар в областта на лицето, в резултат на което причинил счупване на коронката на 2-ри горен десен зъб и кръвонасядания по устните за разликата над 1000 лева до 1635 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 17.11.2013 год. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за разликата над 343 лева и деловодни разноски по сметка на РС-Пирдоп за разликата над 93,70 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Х. ***  срещу Х.И.Х. *** за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанесен побой - удар в областта на лицето, в резултат на което причинил счупване на коронката на 2-ри горен десен зъб и кръвонасядания по устните за разликата над 1000 лева до 1635 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 17.11.2013 год. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която Х.И.Х. е осъден да заплати на Р.Х.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размера от 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 17.11.2013 год. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски до размера от 343 лева и деловодни разноски по сметка на РС-Пирдоп до размера от 93,70 лева.

ОСЪЖДА Р.Х. ***  да заплати на Х.И.Х. *** сумата 154 лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:   1.              

 

            2.