№ 15045
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110141960 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 4521,68 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 43, ет. 1, апартамент, за периода от
01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до окончателното
изплащане;
- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 445,85 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 4521,68 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.08.2019г. – 16.03.2022г.;
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 45,65 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 43, ет. 1, апартамент, за
периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до
окончателното изплащане;
- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,19 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 45,65
лв. за периода 01.07.2019г. – 16.03.2022г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 43, ет.
1, апартамент, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния
период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от отв. Р. К. Н. чрез особения му
представител адв. Д. Г. П., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
процесните суми не се дължат, тъй като са били заплатени. Моли исковете да бъдат
1
отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и "Топлофикация
София" АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.), потребител на топлинна енергия е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Видно от приложения като доказателство нотариален акт № 93, том IV, рег. № 5915,
дело № 612 от 2001 г. за дарение на недвижим имот, ответникът Р. К. Н. е придобил правото
на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 43, ет. 1.
С оглед горното, съдът приема, че за процесния период, ответникът Р. К. Н. е
притежавал качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 43, ет. 1.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответницата дори и без да ги е приела изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
2
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период, ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която
се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, действаща през релевантния
период. Изяснява, че разходите за процесния имот са извършвани съобразно изискванията на
действащите към този момент нормативни актове.
Още повече съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е. потребителят, има право на
възражения срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената
топлинна енергия. По делото няма данни, че ответникът Р. К. Н. като потребител е възразил
срещу отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна
енергия, респ., че е възразил срещу отразените във фактурите стойности.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
3
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. Съгласно СТЕ, за процесния период от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., потребената топлинна енергия е в общ размер на 4 141,81 лв., а
за дялово разпределение - 47,64 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., по отношение
на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, сумата е изчислена в размер на
427,87 лв., а относно лихвата за забава върху главницата за услуга „дялово разпределение“,
същата е в размер на 8,33 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сума за потребена
топлинна енергия трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото при тълкуване на чл.
155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е
единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Предвид изложеното и
доколкото не са представени доказателства за плащане, искът за главницата за консумирана
топлинна енергия подлежи на уважаване до размер от 4 141,81 лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 4 521,68 лв., искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Предвид заключението на ССчЕ, дължимата сума за тази услуга е в размер на 47,64 лв.
/повече от претендираната/, поради което искът в тази част подлежи изцяло на уважаване до
сумата от 45,65 лв.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и моментът, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от
изтичане на периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящия случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за периода от датата, следваща срока на
плащане, записан в съответните фактури, до 16.03.2022 г. е в размер на 427,87 лв., а за
разликата до пълния претендиран размер от 445,85 лв., искът следва да се отхвърли; относно
обезщетението за забавено изпълнение върху възнаграждението за услугата „дялово
разпределение“ е в размер на 8,33 лв., като искът следва да се уважи до заявения размер от
8,19 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 5 021,37 лв., Уважена част: 4 623,52 лв.; Отхвърлена част – 398,03
лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково производство – 230,43 лв. и в заповедно
производство – 100,43 лв.; Депозити за експертизи – 550 лв. и юрисконсултско
възнаграждение за исково и заповедно производство определено в минимални размери общо
150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда, депозит за особен представител –
802,10 лв. или общо 1 832,96 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
4
ответника в размер на 1687,73 лв.
Ответникът е бил представляван от особен представител, поради което разноски не
следва да му бъдат присъждани с оглед отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Р. К. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 43, ет. 1, апартамент, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.07.2022г. по ч.гр.д. №
16957/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 4 141,81 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, „Поп Богомил“ № 43, ет. 1, апартамент, за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 4 141,81 лв. до пълния предявен размер от 4 521,68 лв., като
неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 427,87 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 4 141,81 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.08.2019г. – 16.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 427,87 лв. до
пълния предявен размер от 445,85 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 45,65 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, „Поп Богомил“ № 43, ет. 1, апартамент, за периода 01.05.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до окончателното изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 8,19 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 45,65 лв. за периода
01.07.2019г. – 16.03.2022г.;
ОСЪЖДА Р. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 43,
ет. 1, апартамент, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 1687,73 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „ДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК:*********.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6