№ 139
гр. Благоевград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200501203 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. Ш.
Ш., ЕГН **********, А. Ш. Ш., ЕГН **********, А. Ш. Ш., ЕГН **********,
Г. Ш. Т., ЕГН **********, З. И. Г., ЕГН **********, И. И. Д., ЕГН **********
и Ф. И. Ч., ЕГН **********, чрез адв. И. К., срещу решение № 182/ 18.07.2024
г., постановено по гражданско дело № 1127/ 2022 г. на Pайонен съд – Гоце
Делчев, с искане за отмяната му изцяло и уважаване на предявените искове.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено в
противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не
отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в
съвкупност доказателствата по делото.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 182/
18.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 1127/ 2022 г. на Pайонен съд
– Гоце Делчев, като съдът уважи предявените искове. Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва предявената въззивна жалба,
като излага мотиви за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
1
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от Е. И. Ш., З.а И. Г., И. И. Д. и Ф. И. Ч., всички от с.Вълкосел,
обл.Благоевград против Ю. И. Ш. от с. Вълкосел, обл.Благоевград.
Иска се на основание чл. 108 от ЗС да бъде признато по отношение на
ответника, че ищците, в качеството си на наследници на И. Ю.ов Б., бивш
жител на с.Вълкосел са собственици на основание наследство и възстановено
по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху 4/24 идеални части от Поземлен
имот с планоснимачен № 1 от квартал 68 по плана на стопанския двор на
с.Вълкосел, общ.Сатовча, утвърден със Заповед № 501/1993 г. на Кмета на
Общината, с площ за имота от 980 кв.м., който имот участва в образуването на
УПИ – парцел I от квартал 68 по плана на стопанския двор на селото, при
съседи: А. Б., И. М., С. М. и улица, и да бъде осъден ответника да предаде на
ищците владението върху процесния имот.
Твърди се от ищците, че са част от наследниците на И. И.ов Б., бивш
жител на с.Вълкосел, починал на 1 29.05.1969 г. С решение № 1041Б/
20.01.2000 г. на ПК Сатовча на наследниците на И. Б. е възстановен следния
недвижим мот: 980/1555 ид. части от парцел I, отреден с план за
новообразувани парцели с площ от 1554,5 кв.м., намиращ се в местността
„Пезеутката“, в землището на с.Вълкосел, при съседи: А. В., И. М., С. М..
След това е издадено и решение № 1041В/ 01.02.2008 г. на ОС“З“ с.Сатовча, с
което е възстановен процесния имот, като е посочено, че имота попада в имот
пл. № 1, парц. 1, кв. 68 по плана на с. Вълкосел, при съседи: А. В., И. М., С.
М.. Въз основа на последното реституционно решение е съставен и документ
за собственост - нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/
2008 г. на нотариус В.Б., вписан с вх. р. 3545, акт № 16, т. 15, дело № 3175/
10.11.2008 г., в който имотът е описан по следния начин: Поземлен имот с пл.
№ 1 от кв. 68 по плана на стопанския двор на с. Вълкосел, общ. Сатовча,
утвърден със заповед № 501/ 1993 г. на Кмета на Общината, с площ за имота
от 980 кв.м., който имот участва в образуването на УПИ - парцел 1 от кв. 68 по
плана на стопанския двор на селото, при съседи: А. В., И. М., С. М. и улица.
Имотът, описан в т. 34 от решение № 1041Б/ 20.01.2000 г. на ПК Сатовча и в т.
34 от решение № 1041В/ 01.02.2008 г. на ОС„З“ с.Сатовча е идентичен с
имота, описан в нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/ 2008
г. на нотариус В.Б.. В имота има застроена сграда, която е построена по време
на ТКЗС и е била продадена на търг на Ю. И. Ш.. По молба на И. И. Д., със
заповед на Областния управител на област Благоевград, влязла в законна сила,
е проглА.а нищожността на проведения търг, както и сключения въз основа на
него договор за покупко - продажба. Със Заповед № ОА-861/ 01.10.1996 г. на
Областния управител е наредено да се изземе по административен ред от Ю.
И. Ш. от с. Вълкосел същия имот - овчарник „Пезеутката“, ивн.№ 1440.
2
Изпълнението на заповедта е възложено на Определени лица на
правоимащите по §29, ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Тъй като тези общия събрания не
съществуват отдавна и са преустановили дейността си, И. Д. продължила да
отправя молба до Областния управителза изпълнение на заповедта, както и да
се даде възможност на наследниците да закупят сградата, построена в имота,
за който се легитимират като собственици с нотариален акт № 167, том 9, рег.
№ 17355, дело № 1690/ 2008 г. на нотариус В.Б..
Тъй като ищците се считат за собственици на имота, но при всеки опит
да влязат във владение на имота, ответника им отказва и не ги допуска, е
предявен настоящият иск.
Ответника поддържа, че искът е недопустим. По същество намира иска
за неоснователен, тъй като липсват и трите предпоставки за това. Счита, че
ищците не са собственици на имота, тъй както и липсва валидно
възстановяването на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради
незаконосъобразност на Решение № 1041В/ 01.02.2008 г. и Решение 1041Б от
20.01.2000 г., с които се признава правото в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на наследниците на И. Ю.ов Б. и съответно издадения
констативен нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/ 2008 г.
на нотариус В.Б. не ги прави собственици.
В констативния нотариален акт е описано, че са приложени решение №
1041В/ 01.02.2008 г. на ОСЗГ. с.Сатовча и скица № 456 от 05.11.2000 г. - т. е.
представено е друго решение и неактуална скица на имота и не е представено
удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. От представеното с
исковата молба Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, касаещо
процесният имот се установява, че имота е бил индивидуализиран по
помощен кадастрален план и за него е налице Акт за държавна собственост,
има и изградена сграда „Овчарник“, съответно не са налице предпоставките за
възстановяване, защото липсва към удостоверението скица, удостоверяваща
колко е застроената площ и колко може да се възстанови, както и че са
изпълнени изискванията на Наредба № 5/2 001 г. ПНУТ. Ответника не е бил
уведомен като заинтересовано лице за проведените процедури по приемане на
помощен кадастрален план, поради което намира издадените в тази процедура
административни актове за нищожни и прави искане за обявяването им за
такива по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Акт за установяване на публично
задължение и данъчни оценки, приложени към исковата молба са издадени на
починало към онзи момент лице, поради което ответника счита, че
документите са неистински и ги оспорва.
Ответника твърди, че владее на валидно правно основание сграда
"Овчарник" със застроена площ от 400 кв.м. и прилежащият й терен - парцел 1
от кв.67 по плана на с.Вълкосел, с площ от 1554 кв.м., който е закупил с
договор № 75- 2/ 20.10.1994 г. след проведен търг от ЛС на ТКЗС с. Вълкосел.
От тази дата започнал и владеенето на имота и никога не го е губил, нито
някой го е оспорвал. Договорът за покупко-продажба, с който е придобил
3
имота не е обявен за нищожен, но в случай, че бъде прието, че обявеният за
нищожен търг влияе на правото на собственост на ответника, той се позовава
на изтекла в негова полза придобивна давност.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
Наведените възражения във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения при събирането на доказателства в първата инстанция, са
необосновани, не съдържат твърдения за обстоятелства, които след преценка
на съда, да обосноват процесуално нарушение, от категорията на
съществените, при извършване на процесуалната дейност на съда при
събиране и оценка на доказателствата по делото.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество, а именно:
Ревандикационният иск, който е процесуално допустим, предвид
наличието на правен интерес за ищците, като абсолютна процесуална
предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Това свое
становище, съдът обуславя на следните обстоятелства:
При тази квалификация на иска и с оглед на изложените съображения,
съдът счита, че същият е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от
съда по същество.
Разгледан по същество съдът намира предявеният иск за неоснователен,
поради следното:
От представените по делото доказателства, се установява, че ищците са
част от наследниците на И. И.ов Б., бивш жител на с.Вълкосел, починал на
29.05.1969 г., който от своя страна е наследник на И. Ю.ов Б., също бивш
жител на с. Вълкосел, починал на 20.02.1959 г. От името на наследниците на
И. Ю.ов Б. един от тях – Ю. Т. И.ов поискал възстановяване на земеделски
имоти. С решение № 1041Б/ 20.01.2000 г. ПК с. Сатовча признала на
наследниците на И. Ю.ов Б. правото на собственост върху земеделски земи,
между които Нива от 1.554 дка, находящ се в землището на с. Вълкосел, в
местността „Пезеутката“и възстановила на наследниците на И. Б. правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 980/
1554 идеални части от парцел първи, отреден с план за новообразувани
парцели с площ за парцела от 1554,5 кв.м., намиращ се в мест. „Пезеутката“,
землището на с. Вълкосел, при съседи (дописано на пишеща машина) А. В.,
И. М., С. М.. Видно от договор № 75-2 от 20.10.1994 г. ответника Ю. Ш.
закупил от ликвидационния съвет на ТКЗС полумасивна стопанска сграда,
находяща се в землището на с. Вълкосел, местността „Пезеутката“, извън
регулационния план на селото, състоящ се от едно тяло със застроена площ за
постройката от 400 кв.м. и прилежащ терен „парцел“ в едно със застроената
4
площ от 1554 кв. м. за сума от 50 500 лв. Представена е по делото фактура за
заплащане на договорената цена. Изготвен е протокол за приемане –
предаване на основно средство № 75-11 от 20.10.1994 г. с който на Ю. Ш. е
предаден обект „овчарник“ в местността „Пезеутката“, землището на
с.Вълкосел, представляващ едноетажна полумасивна сграда, изградена с
тухлена зидария, застроена площ от 400 кв.м. и прилежаща площ от 1554
кв.м.. Установява се, че Ш. се снабдил и с нотариален акт за собственост на
недвижим имот по писмени документи върху Дворно място, представляващо
имот пл. № 1, парц. 1, кв. 67 по плана на стопанския двор на с. Вълкосел,
ведно с полумасивната стопанска сграда – овчарник застроен върху дворното
място, със застроена площ за постройката от 400 кв. м. и застроена и
незастроена площ за мястото от 1554 кв. м., при граници: улица, С. М., н-ци
М.и и овчарник на ТКЗС. Областния управител на Софийска област
постановил Заповед № ОА[1]861/ 01.10.1996 г., с която приема, че
извършената сделка, с която Ликвидационния съвет на ТКЗС с. Вълкосел е
подал на Ю. Ш. овчарник „Пезеутката“, инв. № 1540, с Вълкосел за сумата от
50500 лв. е нищожен, тъй като липсва решение на ЛС за провеждане на търга
и в състава на комисията не е включен юрист. Поради това е наредено да се
изземе по административен ред от Ю. И. Ш. от с. Вълкосел същия имот -
овчарник „Пезеутката“, инв. № 1540. По делото е представено писмо от
Областна управа София до Областна управа Благоевград, че по повод
искането им за изпращане на заверено копие от Заповед № ОА-861/ 01.10.1996
г., с отбелязване дали е влязла в законна сила, такава заповед и преписка по
нея не се откриват. След постановяване на решение № 1041Б/ 20.01.2000 г.
ПК с.Сатовча наследниците на И. Б. предявили против ответника
ревандикационен иск относно имота в местността „Пезеутката“. С решение на
ОС – Благоевград, потвърдено от ВКС, било обезсилено решението на РС -
Гоце Делчев и производството било прекратено поради недопустимост на
предявения иск, като преждевременно заведено, въз основа на решение на РК,
което не е окончателно, тъй като не е придружено със скица по чл. 14 от
ЗСПЗЗ. След така постановеното решение наследниците на И. Б. възложили
на геодезист – свидетеля Б. М. да изготви помощен кадастрален план за имот
1, парцел I, кв. 68, местността „Пезеутката“ в землището на с. Вълкосел по
плана на стопански двор. Свидетеля Б. М. обяснява, че на място имота му бил
показан от наследниците, като му показали и решение на ПК. Не си спомня
как точно е процедирал тогава, но принципно в изготвения план вписва
представените му документи. Би трябвало да присъства на заседанието на
назначената от Кмета на общината комисия за одобряване на помощния план и
да обясни как е заснел имота, но в конкретния случай не е присъствал. Имота е
нанесен в плана само по твърденията на наследниците, тъй като нямало други
документи, включително стари планове или карта на воден синдикат. Други
лица при уточняване на имота не присъствали. Таблицата за нанасяне на
съседи я изготвя той и дава на възложителите празна, а те имат грижа да
попълнят имена на съседи. По делото е представена заповед № 706/ 31.10.2007
5
г. на кмета на община Сатовча, с която се назначава комисия, която да се
събере на 02.11.2007 г. и да разгледа преписка за помощен кадастрален план за
имат пл. № 1 по парцеларен план за овчарник в с. Сатовча. С протокол от
02.11.2007 г. комисията е приела помощния кадастрален план за имат пл. № 1
по парцеларен план за овчарник в с.Сатовча. Представено е удстоверение по
чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № АБУ-21/ 23.01.2008 г., изготвено по молба на
И. Д., в качеството на наследник на И. Б.. С решение № 1041В/01.02.2008 г. на
ОСЗГ с. Сатовча, на наследниците на И. Ю.ов Б. е възстановено правото на
собственост в съществуващи(възстановими) стари реални граници на следния
земеделски имот: Нива от 0.980 дка, находящ се в землището на с.Вълкосел, в
местността „Пезеутката“, при граници (съседи): А. В., И. М., С. М..
Отбелязано е, че имота е заявен с № 36 от заявлението и установен с
декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като е посочено, че имота попада в имот
пл. № 1, парц. 1, кв. 68 по плана на с. Вълкосел. Въз основа на това
реституционно решение, наследниците на И. Д. се снабдили с документ за
собственост - нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/ 2008
г. на нотариус В.Б., вписан с вх. р. 3545, акт № 16, т. 15, дело № 3175/
10.11.2008 г., в който имотът е описан по следния начин: Поземлен имот с пл.
№ 1 от кв. 68 по плана на стопанския двор на с. Вълкосел, общ. Сатовча,
утвърден със заповед № 501/ 1993 г. на Кмета на Общината, с площ за имота
от 980 кв. м., който имот участва в образуването на УПИ - парцел 1 от кв. 68
по плана на стопанския двор на селото, при съседи: А. В., И. М., С. М. и
улица. По делото са разпитани свидетели, от показанията на които се
установява, че ищците владеят процесния имот в частта му от пътя, минаващ
от северната страна на имота, до застроения в имота овчарник. Ответника
ползва единствено сградата – овчарник, като преминава през път със
широчина около 1.5 м. започващ от пътя в север и минаващ покрай източната
граница на имота, като достига до вратата на овчарника, намираща се в
средата на източната тясна страна. Преди няколко месеца ответниците
затворили с ограда тесния път, но след жалба на Ш. в полицията, освободили
пътя, премахвайки оградата. Не се установи по делото дали тесния път,
осигуряващ достъп на ответника е част от имота, възстановен на ищците или е
част от съседния имот.
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от
наличието на три предпоставки – ищецът да е собственик на претендирания
имот, същият да се намира във владение или държане на ответника и
владението/държането да се упражнява от последния без основание.
Уважаване на иска за ревандикация на една вещ - ищецът следва да
установи пълно и главно, че е собственик на соченото и поддържано в
обстоятелствената част на иска придобивно основание, фактът, че ответните
страни упражняват върху спорния имот фактическа власт, а в тежест на
ответниците е да установят, че това се осъществява на годно основание,
противопоставимо на ищците.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищците са част от
6
наследниците на И. И.ов Б., бивш жител на с. Вълкосел, починал на 29.05.1969
г., който от своя страна е наследник на И. Ю.ов Б., също бивш жител на с.
Вълкосел, починал на 20.02.1959 г.
По делото не е спорно, че ОСЗГ с. Сатовча е постановила решение №
1041В/ 01.02.2008 г. на ОСЗГ с. Сатовча, с което на наследниците на И. Ю.ов
Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на следния земеделски имот: Нива от 0.980 дка,
находящ се в землището на с.Вълкосел, в местността „Пезеутката“, при
граници (съседи): А. В., И. М., С. М.. Отбелязано е, че имота попада в имот
пл. № 1, парц. 1, кв. 68 по плана на с. Вълкосел. Срещу това решение е
подадено възражение за косвен съдебен контрол - относно валидността и
законосъобразността на решението. Твърди се, че е издадено удостоверение по
чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ПЗСПЗЗ към което липсва скица, удостоверяваща колко
е застроената площ и колко може да се възстанови, както и че са изпълнени
изискванията на Наредба № 5/2001 г. ПНУТ. Възражението е повдигнато от
лице, което не е участвало в процедурата по възстановяване на собствеността,
поради което и не притежава право да обжалва същото, то осъществяване на
защитата му срещу административния акт - решението на ОСЗ, от което
черпят права ищците, по спора за собственост с последните, е по реда на
косвения съдебен контрол върху този акт. Предвид което възражението е
допустимо.
В настоящият случай имота, възстановен на наследници на И. Б. се
намира в границата на урбанизирана територия – с. Вълкосел. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие
постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в
границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица
по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Според чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ застроената
част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване
на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните
норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със
заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Производството по реда на чл. 11, ал.
4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство, преди произнасянето на общинската
служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост
върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се
възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Въз основа на заповедта на
кмета на общината се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, и 6 и чл.
13а, въз основа на които, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската
служба по земеделие като административен орган по поземлената собственост
постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти,
намиращи се в строителните граници на населените места (в границите на
урбанизираните територии). В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се
определя застроената, съответно свободната от застояване площ на
7
претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот при спазване изискванията на
Наредба № 7 за правила и нормативи за устройството на отделните видове
територии и устройствени зони. Изследва се има ли реално, фактическо
строителство и/или наличие на строителна дейност, която по смисъла на § 1в
от ДР на ППЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на имота, без да се изследва
въпроса за законността на строителството. Издаването на удостоверение и
скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ може да стане по два начина -
без изготвяне на помощен план, когато има данни за границите на имотите и
въз основа на помощен план изготвен по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, когато
липсват такива данни. От представените по делото писмени доказателства се
установи, че в настоящия случай за идентифициране на имота на
наследниците на И. Б. е бил изготвен помощен план, който е бил представен
пред ОбА Сатовча и приет от комисия, назначена от кмета на общината със
заповед № 796/ 31.10.2007 г., без изслушване на вещото лице. В община
Сатовча обаче не се намира преписката, образувана въз основа на заповед №
706/ 31.10.2007 г. Поради това не може да се прецени дали помощния
кадастрален план е обявен на всички заинтересовани лица съгласно
изискването на чл. 13а, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и дали е изтекъл срока по ал. 7 за
подаване на възражения. Отделно от това липсва определяне на застроената
част от имота от техническата служба на общината съгласно чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ. Липсва и заповед, с която кмета да ободрява решението на
техническата служба на общината, която именно заповед, след влизането си в
сила приключва процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По делото е
представено няколко пъти удостоверение № АБУ-21 от 23.01.2008 г., издадено
от ОбА Сатовча по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ за процесния имот.
Представените удостоверения се различават помежду си, за което е извършена
констатация от първостепенния съд в съдебно заседание от 07.11.2023 г., след
представяне на оригинала от ОбСЗ Сатовча.
Независимо от разликите, в нито едно от удостоверенията не е посочена
застроената площ на имота, въпреки посоченото, че част от имота попада в
улица и че в имота е застроен овчарник при спазване на нормативните
изисквания по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Не ставна ясно защо, ако в имота е
застроена сграда при спазване на изискванията по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, от
имот с площ 1135 кв.м. могат да се възстановят 980 кв., а не подлежат на
възстановяване 155 кв. м. – дали това е площта на сградата с прилежащ терен
или друго (доколкото според останалите документи овчарника е със застроена
площ от 400 кв.м., отделно следва да се включи и прилежаща площ, както и
площта на улицата). Подобни данни не могат да си извлекат и от помощния
кадастрален план. Липсва и скица, издадена от техническа служба на ОбА
Сатовча, като приложение към издаденото удостоверение. С оглед
гореизложеното, съдът намира, че възражението на ответника е основателно и
решение № 1041В/ 01.02.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори с.
Сатовча е незаконосъобразен акт, поради опорочаване на помощната
междинна процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по издаването му. Поради
8
посочените пороци на решение № 1041В/ 01.02.2008 г. на Общинска служба
по земеделие и гори с.Сатовча, ефекта на реституция по отношение на
процесния имот не е настъпил, същото решение не е произвело предвиденото
от закона конститутивно действие и не е породило собственически права за
наследниците на И. Д.. Издадения в полза на същите лица нотариален акт
също не легитимира ищците и останалите наследници на бившия собственик
като възстановени собственици на процесния имот и не представлява годен
титул за собственост, тъй като е издаден въз основа на незаконосъобразно
реституционно решение. Поради изложеното не е налице първата
предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС.
При липсата на първата предпоставка за уважаване на предявения иск е
безпредметно съдът да обсъжда наличието на останалите предпоставки, а
именно дали ответника владее имота и на какво основание. Не следва да се
обсъждат и възраженията на ответника в насока за изтекла в негова полза
придобивна давност, доколкото давност може да тече от момента на
възстановяване правото на собственост, т. е. от настъпване на конститутивния
ефект на решението на ОСЗ, който ефект настъпва с индивидуализиране на
имота, предмет на реституция. Тъй като решение № 1041В/01.02.2008 г. на
ОСЗ Сатовча не възстановява собствеността, то давност по отношение на
наследниците на И. Б. не тече. Дори да се приеме, че търга, въз основа на
който Ш. е придобил овчарника е обявен за нищожен (въпреки, че няма
доказателства за влизане на заповедта на областния управител в сила),
ответника е владял имота в изискуемия от закона срок за придобиването му.
Установи се по делото, а се заявява и от ищците, че сградата се владее от 1994
г. и досега явно и непрекъснато, единствено от ответника, поради което от
момента постановяване на решение № 1041В/ 01.02.2008 г. на ОСЗ Сатовча до
момента на предявяване на иска са изминали повече от 13 години.
Обстоятелството, че междувременно са текли административни дела относно
оспорване заповед на областния управител за отказ да се изземе имота не е
основание да се приеме, че е прекъсната давността, доколкото това не са
производства относно принадлежността на правото на собственост върху
имота. С оглед изложеното иска да бъде признато по отношение на ответника,
че ищците са собственици на описания в исковата молба недвижим имот и да
им предаде владението, е неоснователен.
Предвид изложеното, възраженията на въззивника се явяват
неоснователни.
По изложените съображения и поради пълното съвпадение на изводите
на настоящата и на първата инстанция атакуваното решение следва да се
потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/ 18.07.2024 г., постановено по гр. д.
№ 1127/ 2022 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
ОСЪЖДА С. Ш. Ш., ЕГН **********, А. Ш. Ш., ЕГН **********, А.
Ш. Ш., ЕГН **********, Г. Ш. Т., ЕГН **********, З. И. Г., ЕГН **********,
И. И. Д., ЕГН ********** и Ф. И. Ч., ЕГН **********, да заплатят на Ю. И.
Ш., ЕГН ********** сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща
разноски за адвокат във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10