№ 111
гр. В., 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320201297 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ЕТ „С. – К.Е.“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Д.“, № 14,
представлявано от К.Б.Е., против Наказателно постановление № 05-2100030/21.12.2021г. на
Директора на Дирекция инспекция по труда“ - В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда – „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи
жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично
становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се
потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от 11.11.2021г. около 10.35 ч. е извършена проверка в
обект магазин за дрехи втора употреба, стопанисван от ЕТ „С. – К.Е.“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Д.“, № 14, представлявано
от К.Б.Е., като в обекта е установено да работи лицето Р.А.Е. като „продавач – консултант“.
Лицето е попълнило декларация, от чието съдържание е видно, че същата работи в магазин
за дрехи втора употреба в гр. В. ул. „Ц.С.В.“, № 22, с фиксирано работно време от 10.00ч. до
18.00ч. с трудово възнаграждение в размер на 350 лв., с почивни дни събота и неделя и
1
почивка в работния ден един час, без отношенията между нея и работодателя ЕТ „С. – К.Е.“
да са уредени като трудови и без да има сключен трудов договор преди постъпването и на
работа.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни
и писмени доказателства - показанията на свидетеля П.П. – актосъставител и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си
и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с
правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. В процесния случай е безспорно доказано, че
към момента на проверката не е имал сключен трудов договор с дружеството, в качеството
му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Вместо трудов договор
между дружеството и работника е бил сключен граждански такъв. Спорен е въпросът дали
характерът на сключения между страните договор е граждански или трудът, престиран от
работника за дружеството разкрива белезите на труд, който следва да се осъществи по
трудово правоотношение.
Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от
КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански
има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при
договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение.
При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за
изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявала Е..
По гражданският договор се дължи т. н. овеществен труд – постигане на определен резултат.
При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя –
на установен трудов ред и трудова дисциплина.
В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение,
както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от
документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от
приложената декларация от лицето Е., трудът е полаган системно и по предварително
установени часове, с които същата се е съобразявала. Мястото на полагане на труда е в
магазин за дрехи втора употреба. Продавач – консултантът е поставен в зависимост по
отношение на избора си на работно време, нужно е да се съобрази с изискванията на
работодателя. Следователно продавачът не е бил свободен в избора си на време за
престиране на своя труд, както и в избора си на дни, в които да го полага. Налице е
йерархическа зависимост на работника спрямо работодателя, с елементи на установен
2
трудов ред и трудова дисциплина. Така представеният по делото граждански договор - с
оглед на уговореното в него, има белезите на трудов такъв и очевидно прикрива
съществуващо трудово правоотношение. С договора е уговорена типична трудова функция
на изпълнителя в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост при
осъществяването ѝ, на едно и също работно място и заплащане на възнаграждение. Още
един факт в подкрепа на този извод е заложеното в т. нар. "граждански договор" задължение
за наетото лице, да "спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд",
каквото законодателно е предвидено единствено при трудово правоотношение, а не при
облигационно.
Предвид анализа на всички представени по делото писмени доказателства, съдът
намира, че характера на правоотношението между работодателя и работника е трудов.
Поради това липсата на трудов договор води до нарушение на правилата на КТ.
Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и
работодателя преди постъпването на работа. Безспорно се установява от данните по
преписката, че работодателят е извършил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. При извършената проверка лицето Е. е
предоставяла работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За
описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл. 414,
ал. 3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500. 00 до 15000. 00 лева.
С разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят изрично е изключил
възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл. 415в, ал. 1 от КТ,
така и по чл. 28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната
разпоредба на чл. 415в от КТ.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да
бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1
и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на
100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2100030/21.12.2021г. на
3
Директора на Дирекция инспекция по труда“ - В., с което на жалбоподателя ЕТ „С. – К.Е.“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Д.“, № 14,
представлявано от К.Б.Е., е наложено административно наказание на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда – „имуществена санкция” в
размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1,
ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА жалбоподателя ЕТ „С. – К.Е.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В., ул. „Г.Д.“, № 14, представлявано от К.Б.Е., на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция инспекция по
труда“ - В., сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за
защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4