Решение по дело №287/2023 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 59
Дата: 26 юни 2024 г.
Съдия: Юлита Николова Георгиева-Трифонова
Дело: 20231610200287
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Берковица, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200287 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. З. К., ЕГН ........... в качеството й на Кмет на
Община Берковица, с адрес: град Берковица, ул. „............ против Наказателно
постановление № 30/ 06.10.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Монтана, с което на жалбоподателя на основание
чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева за виновно
нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 във връзка с чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО.
В жалбата са изложени подробни съображения, че процесният случай
представлява маловажен такъв, предвид действията, предприети от К. в
качеството й на Кмет на Община Берковица. Твърди, че цитираните от АНО
протокол № ЖС-40 от 16.06.2023 г. и Констативен протокол № СП-8 от
26.06.2023 г. в смисъл на неизпълнение предписания, дадени на Кмета, са
неотносими към процесния случай. Моли НП да бъде отменено като
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира
разноски.
Ответната страна по жалбата – Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Монтана се представлява в съдебно заседание от
старши юрисконсулт. В заседанието, както и в писмена защита изразява
становище, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в условията
на неговите законови права и задължения, в законоустановения срок.
Упълномощеният защитник на жалбоподателя в съдебно заседание
1
навежда довод, че незаконосъобразно административно-наказващият орган не
бил приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Излага подробни съображения за
наличието на отменителни основания. Пледира обжалваното НП да бъде
отменено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид
на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Д. З. К. като отговорно лице - кмет, на община
Берковица, не е предотвратила изхвърлянето на отпадъци на неразрешени
за това места и създаването на незаконни сметища и не е организирала
почистването им, като вследствие на неправомерното й бездействие е
установено замърсяване на неразрешено за това място в промишлена зона на
гр. Берковица, зад производствен цех на „Пласткомерс 93” ООД, поземлен
имот ПИ № 03928.25.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Берковица, на десния бряг на р. Берковска река, с купчини със строителни
отпадъци - тухли, керемиди, бордюри, бетонни късове, кирпичени тухли,
излезли от употреба гуми, чували и земни маси примесени с дънери, клони и
камъни, на участък с дължина от около 500 м. от цех на „Пласткомерс 93”
ООД до Железков мост. Местоположението на терена е определено чрез
използване на мобилното приложение Google Maps. Размерът на замърсения
терен и видът на отпадъците са определени визуално от проверяващия екип
със съдействието на присъстващите на проверката представители на община
Берковица. Нарушението, изразяващо се в допуснато бездействие, е
установено при извършване на извънредна проверка от експерти на РИОСВ -
Монтана на 23.08.2023 г. на терен в промишлената зона на гр. Берковица, зад
производствен цех на „Пласткомерс 93“ ООД, ПИ № 03928.25.14 по КК и КР
на гр. Берковица. Проверката е във връзка с контрол по прилагане на Закона
за управление на отпадъците (ЗУО) за изпълнение на задълженията на кмета,
регламентирани в ЗУО и контрол по изпълнение на предписания в
Констативен протокол № СП - 8 от 26.06.2023 г. и Констативен протокол №
ЖС - 40 от 16.06.2023 г. на РИОСВ - Монтана, дадени на кмета на община
Берковица. Проверката на терена е извършена в присъствието на Атанас Г.ев -
заместник-кмет на община Берковица. За установените Факти и
обстоятелства е съставен Констативен протокол № УОма,мм,бг,ад - 138 от
23.08.2023 г. на РИОСВ - Монтана, заведен в деловодната-система на община
Берковица с вх. № ГЗОС 3200-141 от 23.08.2023 г.
На жалбоподателя бил съставен АУАН № УОмм-22/ 11.09.2023 г. за
това, че на 23.08.2023г. виновно е нарушила чл. 19, ал. 3, т. 15 във връзка с чл.
151, ал. 2, т. 6 от Закон за управление на отпадъците. Актът бил предявен и
подписан от жалбоподателя на 11.09.2023 г., като Д. К. вписала възражения,
2
че с писмо изх. № ГЗОС 11-00-133/ 05.09.2023 г. Община Берковица е
сигнализирала Районна прокуратура- Монтана и РУ Берковица за
установяване на извършителя на деянието по замърсяване на имот №
03928.25.14 по КККР на град Берковица.
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление №30/ 06.10.2023 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Монтана, с което на жалбоподателя
на основание чл. 19, ал. 3, т. 15 във връзка с чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО било
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева. В
наказателното постановление била възприета идентична фактическа
обстановка, като тази, описана в АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. М. А., М.
Н. А. и А. В. Д., както и от приетите писмени доказателства - НП, АУАН,
Придружително писмо, Писмо до РП Монтана от Община Берковица,
Придружително писмо, Известие за доставяне, Разписка, Придружително
писмо от РИОСВ, Известие за доставяне, КП, Покана, Извлечение СЕОС, КП
138, Придружително писмо, Пощенски плик.
Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски
показания, тъй като същите са еднопосочни, безпротиворечиви и в унисон с
писмените доказателства по делото. Съдът кредитира дадените показания, тъй
като същите не се опровергават, а напълно се подкрепят от останалия
доказателствен материал.
Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и
неоспорени от страните.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден,
са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на
акта и НП. Актът е съставен в присъствието на свидетели, съдържа всички
необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
предявен е лично на нарушителя и подписан от него. Всички предвидени в чл.
57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Налице е съответствие между фактите, изложени в АУАН и
НП. Възприетата от административно-наказващия орган фактическа
обстановка съответства на правната квалификация на деянието като
нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 във връзка с чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО.
Съгласно посочените разпоредби: Кметът на общината отговаря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на
почистването им. Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не
3
предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или
организиране на почистването им.
Нарушението се явява доказано от събраните по делото доказателства,
които са еднопосочни и безпротиворечиви. Не е налице спор между страните
и се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, че Д. З.
К., в качеството й на Кмет на Община Берковица не е предотвратила
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на
незаконни сметища и не е организирала почистването им, като вследствие
на неправомерното й бездействие е установено замърсяване на неразрешено
за това място в промишлена зона на гр. Берковица, зад производствен цех на
„Пласткомерс 93” ООД, поземлен имот ПИ № 03928.25.14 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Берковица, на десния бряг на р.
Берковска река, с купчини със строителни отпадъци - тухли, керемиди,
бордюри, бетонни късове, кирпичени тухли, излезли от употреба гуми, чували
и земни маси примесени с дънери, клони и камъни, на участък с дължина от
около 500 м. от цех на „Пласткомерс 93” ООД до Железков мост.
Съдът намира обаче за основателен наведения от жалбоподателя довод,
че макар и формално деянието, извършено от него, да осъществява
признаците на нарушението по чл. 19, ал. 3, т. 15 във връзка с чл. 151, ал. 2, т.
6 от ЗУО, същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Настоящият състав намира, че посоченото административно
нарушение е “маловажен случай” по смисъл на чл. 28 от ЗАНН.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28
ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи
чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и
решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на
делото.
От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката
на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
4
В този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК
на ВКС.
При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93,
т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т. 9 от НК
предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само
ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че
административното нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 във връзка с чл. 151, ал.
2, т. 6 от ЗУО, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се
квалифицира като "маловажен случай", тъй като представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други случай на нарушения от
този вид, ето защо обществената опасност на деянието според настоящия
състав е ниска, поради липсата на риск от трайно замърсяване на околната
среда в процесния поземлен имот, тъй като теренът е бил почистен.
Обществената опасност на жалбоподателя също е ниска, поради липсата на
наложени административни наказания за нарушения на ЗУО, както и предвид
факта, че веднага след констатиране на нарушението, същият е сезирал РУ и
РП, с цел установяване на извършителя, отстраняване на нарушението и в
тази връзка- налагане на съответно наказание, с оглед превенция. В тази
връзка съдът не кредитира доводите на старши юрисконсулта на АНО, че
спрямо Община Берковица има влязло в сила друго наказание за нарушаване
на екологичното законодателство, което е отежняващо обстоятелство, тъй
като в кориците на делото не се намери такова, въз основа на което да бъде
извършен съдебен контрол.
Релевантната административна принуда, която е следвало да се
упражни по отношение на нарушителя, е отправянето на предупреждение, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
По разноските:
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 800 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено по
банкова сметка. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
5

Мотивиран от горното, съдът, на основание чл.63, ал.1, вр. с чл. 28, б.
"а" ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30/ 06.10.2023 г. на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите - Монтана, с което на Д.
З. К., ЕГН ........... в качеството й на Кмет на Община Берковица, с адрес: град
Берковица, ул. ......., на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закон за управление на
отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лева за виновно нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 във връзка с чл. 151, ал.
2, т. 6 от ЗУО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, поради маловажност на
случая на основание чл.28 ЗАНН.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Монтана
да заплати на Д. З. К., ЕГН ........... в качеството й на Кмет на Община
Берковица, с адрес: град Берковица, ул. ....... сумата от 800 (осемстотин) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6