Номер 12204.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500189 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. И. Ц. чрез пълномощник против Решение № I от
21. 07. 2020 г. по гр. д. № 2421/ 2019 г. по описа на РС Разград, с което са допуснати до
съдебна делба между нея и М.И.М. поземлен имот – дворно място от 716 кв. м. ,
съставляващо поземлен имот № 488 в кв. 17 по плана на с. Пороище с адм. адрес с.
Пороище, ул. „Райна Княгиня“ № 24 ведно с построената жилищна сграда и второстепенна
постройка при права 2/3 ид. ч. за М. и 1/3 ид. ч. за Ц.; Самостоятелен обект в сграда –
жилище, апартамент с идентификатор 61710.505.698.1.49 по КККР на гр. Разград с площ от
85, 70 кв. м. с адм. адрес гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 15, вх. Д, ет. 5, ап. 49,
находящ се в сграда с идентификатор 61710.505.698 при права 5/6 ид. ч. за М. и 1/6 ид. ч. за
Ц.; Самостоятелен обект в сграда – Гараж № 20 с идентификатор 1710.505.698.4.11 по
КККР на гр. Разград с адм. адрес гр. Разград , ул. „Трапезица“, ет. 1, находящ се в сграда №
1, разположена в имот с идентификатор 61710.505.698 при права 5/6 ид. ч. за М. и 1/6 ид. ч.
за Ц..
Изложени са доводи, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност
необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът недопустимо е изменил служебно
предмета на делото, като не е разгледал предявения от въззивницата Ц. иск по чл. 31, ал. 2
от ЗС, а е разгледал и се е произнесъл с решение по предявения от въззиваемия насрещен
иск за делба на същите имоти.
Постъпила е частна жалба от въззивницата Н. И. Ц. чрез пълномощник против
Определение от 02. 07. 2020 г. по същото дело, с което съдът е оставил без уважение
1
искането на въззивницата за изменение на доклада по делото и разделяне на производствата
по предявени искове по чл. 341 ГПК и по чл. 31, ал. 2 от СК.
Въззиваемата страна М.И.М. е депозирала писмен отговор на жалбата, в който се
излага довод, че въззивната жалба е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Н. И. Ц. против М. И. М.
с правно основание чл. 31, ал. 2 от СК за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствени между страните недвижими имоти: Поземлен имот – дворно място от 716 кв.
м. , съставляващо поземлен имот № 488 в кв. 17 по плана на с. Пороище с адм. адрес с.
Пороище, ул. „Райна Княгиня“ № 24 ведно с построената жилищна сграда и второстепенна
постройка; Самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор
61710.505.698.1.49 по КККР на гр. Разград с площ от 85, 70 кв. м. с адм. адрес гр. Разград,
бул. „Априлско въстание“ № 15, вх. Д, ет. 5, ап. 49, находящ се в сграда с идентификатор
61710.505.698; Самостоятелен обект в сграда – Гараж № 20 с идентификатор
1710.505.698.4.11 по КККР на гр. Разград с адм. адрес гр. Разград , ул. „Трапезица“, ет. 1,
находящ се в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор 61710.505.698. Ищцата е
поискала ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 317 лева месечно, представляваща
обезщетение за ползваната от него в повече 1/3 идеална част от първия съсобствен имот;
сумата 380 лева месечно, представляваща обезщетение за ползваната от него в повече 1/6
идеална част от втория съсобствен имот, сумата 126 лева месечно, представляваща
обезщетение за ползваната от него в повече 1/6 идеална част от третия съсобствен имот, за
периода от 08. 04. 2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва от завеждане на иска до окончателно изплащане на сумите.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по иска М.И.М. е подал писмен отговор на
исковата молба. Признал факта на съсобственост с ищцата на процесните имоти. Оспорил
твърдението на ищцата за лишаването й от ползване на имотите, а също така е оспорил иска
и по размер. Предявил е насрещен иск за делба на процесните имоти.
Нели Ц. в качеството й на ответник по насрещния иск е подала в срока по чл. 131
ГПК писмен отговор. Заявила е становище, че предявения насрещен иск за делба е
процесуално недопустим, тъй като подлежи на разглеждане по друг съдоприозводствен ред
– по правилата на особено исково производство.
С проекта за доклад по чл. 140 ГПК, съдът е приел, че не са налице пречки да бъдат
съединени предявеният от ищцата иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС и предявеният от М. иск за
делба, тъй като такава възможност е предвидена с разпоредбите на чл. 343 ГПК и чл. 346
ГПК. Предявеният от Ц. иск може да бъде разгледан във втората фаза на делбата. В първото
по делото открито съдебно заседание съдът е докладвал делото в съответствие с проекта си
за доклад. Ищцата Ц. е поискала съдът да измени доклада си по делото и да не приема за
съвместно разглеждане иска за делба, като раздели производствата по двата иска. Съдът с
2
протоколно определение е оставил без уважение искането на ищцата.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по предявения иск за делба, като са
допуснати до съдебна делба между Н. И. Ц. и М.И.М. процесните недвижими имоти при
права 2/3 ид. части за М. и 1/3 ид. ч. за Ц. по отношение на първия имот и съответно по 4/6
ид. ч. и 1/6 ид. ч. от втория и третия имот. Страните не спорят, относно наличието на
съсобственост и размера на квотите.
Въз основа на изложеното, въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е
процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено.
Производството по делото е образувано по предявен иск от Н. И. Ц. против М. И. М.
с правно основание чл. 31, ал. 2 от СК за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствени между страните недвижими имоти. С предявеният от ответника по този иск
насрещен иск за делба, се е стигнало до обективно съединяване на искове за разглеждане в
едно производство.
В разпоредбата на чл. 346 от ГПК е предвидена възможност претенцията на ищцата
да бъде предявена и разгледана като искане за сметки между съделителите в първото
заседание след допускане на делбата. Въпреки, че съществува зависимост между
материалните права по отделните искове, предявеният от ищцата иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените между страните недвижими имоти
не е акцесорен спрямо иска за делба. С двата предявени иска всеки от ищците търси
самостоятелна защита на правата си и затова съдът следва да прецени допустимостта и
основателността на всеки поотделно и следва да се произнесе с решението си по тях.
В случая, двата предявени иска подлежат на разглеждане по различен
съдопроизводствен ред. Предявеният от ищцата иск подлежи на разглеждане по общия
исков ред. Производството по делба е особено конститутивно производство, което се
развива в две фази. С решението по първата фаза на делбата, което е самостоятелен акт,
съдът установява правото на делба на всеки от съделителите и се произнася по всички
искове, обуславящи съдебната делба.
Ето защо, съдът не може да се произнесе с решение в производството по двата иска
съединени за общо съвместно разглеждане - предявеният от ищцата и насрещният иск за
делба, предявен от ответника по първоначалния иск. С факта на приемане за разглеждане
на предявения насрещен иск за делба възниква основание за разглеждането на последния по
общия исков ред, но тъй като същият не подлежи на разглеждане по същия
съдопроизводствен ред, не е допустимо съединяването му за разглеждане с вече
предявеният от ищцата иск в едно производство. Следвало е съдът да отдели материалите
по предявения насрещен иск за делба и да образува друго производство.
С постановеното по делото решение съдът следва да се произнесе по спорния
предмет. Ищцата е предявила иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени между страните недвижими имоти. С
обжалваното решение, с което е допусната съдебна делба на съсобствените на страните
3
недвижими имоти, съдът недопустимо е излязъл от спорния предмет, тъй като не се е
произнесъл по предмета на делото, по който е бил сезиран.
Определението, с което съдът е оставил без уважение искането на въззивницата за
изменение на доклада по делото и разделяне на производствата по предявени искове по чл.
341 ГПК и по чл. 31, ал. 2 от СК не подлежи на самостоятелно обжалване. Отговор на
поставения с частната жалба въпрос се съдържа имплицитно в постановеното от настоящата
въззивна инстанция решение.
Въз основа на изложеното, въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е
процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № I от 21. 07. 2020 г. по гр. д. № 2421/ 2019 г. по описа на РС
Разград и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4