ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………………
гр. Пловдив,
……………… 2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и девети март през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 246
по описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е молба от началник на Служба по геодезия картография и кадастър
/СГКК/ – Пловдив за изменение в частта за разноските на определение № 454 от 20.02.2023г.,
постановено по адм. дело № 246 по описа за 2023 год.
на Административен съд – Пловдив.
Основното производство е образувано по жалба на Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.О., срещу мълчалив отказ на начална на Служба по геодезия картография и кадастър /СГКК/ – Пловдив за изменение на Кадастралната карата и кадастралните регистри /КККР/ на с. Храбрино по заявление рег. № 01-645631/04.11.2022г., с което се иска нанасяне на настъпили промени за обекти: п.и 77373.3.186 с. Храбрино, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183/2022г.
С определение № 454 от 20.02.2023г. съдът е оставил без разглеждане жалбата
и е прекратил производството в хипотезата на чл. 159, т. 3 от АПК - оспореният
административен акт е оттеглен.
Жалбоподателят поддържа становище за недопустимост и неоснователността на
молбата, сложила в ход настоящото производство.
Разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на
постановения съдебен акт. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В
случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо
различно от заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност
е решението да бъде изменено в тази част.
Процесуалният представител на жалбоподателя е отправил претенция за
присъждане на съдебни разноски в размер на 1250 лева за осъществена адвокатска
защита, която съдът на основание чл. 143, ал. 2 АПК е счел за основателна
предвид причината за прекратяване на производството.
При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че
процесното искане следва да се квалифицира като такова за изменение на съдебния
акт в частта за разноските. Искането не е свързано с претенция за присъждане на
разноски, а съдържа възражение по разпределението им. В този смисъл
изпълнението на задължението по чл. 80 ГПК за представяне на списък с разноски
се явява неприложимо при преценката за допустимостта на искането. Същото е подадено
в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което е допустимо. По същество искането е неоснователно.
В мотивите на определение № 454 от 20.02.2023г. съдът е взел отношение по
претенцията на ответната страна. Към настоящия момент не е налице промяна във
фактическата или правната обстановка, която да налага различни правни
изводи. Претенцията на ответника да не
бъдат присъждани съдебни разноски за жалбоподателя се крепи на позицията, че
администрацията не е дала повод за образуване на съдебното производство. По
този спорен въпрос съдът е изследвал фактическата обстановка и е формирал извод, че това възражение на
ответника е неоснователно. Действително съдът е констатирал отпадане на правния
интерес на жалбоподателя, но като последица от проявен преди това друг
юридически факт - оспореният мълчалив
отказа за издаване на административен акт е оттеглен. Тоест производството пред
съда не е стартирало без правно основание и поради „недобросъвестност“ на
жалбоподателя, а е резултата от бездействие, проявено от страна на
административния орган. Към момента на подаване на жалбата и извършването на
разходи за съдебна защита, оспорващият не е могъл да знае, че след постъпването
й при орган и след изтичане на срока за произнасяне ще бъде удовлетворено
заявлението му. Правото на съдебни разноски за жалбоподателя в хипотезите на чл.
143, ал. 2 от АПК е винаги резултат от поведението на ответната страна. В
случая именно оттеглянето на отказа е причина за лишаване на съдебното
производство от предмет, поради което не са налице основания за изменение на
съдебния акт в частта за разноските.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на началник
на Служба по геодезия картография и кадастър /СГКК/ – Пловдив за изменение в
частта за разноските на определение № 454 от 20.02.2023г., постановено по адм. дело № 246 по описа за 2023 год. на Административен
съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: