О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е № 247
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- МОНТАНА , ІІІ СЪСТАВ ,в ЗАКРИТО
заседание на пети юни ,
през две хиляди и двадесета
година в състав
Председседател:БИСЕРКА БОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,административно дело№211/2020г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 153, ал. 7,във вр. с чл.157,ал.4 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „С.М.л.1 М.“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Илиян Георгиев Петров срещу Решение за отказ за спиране на
изпълнението на Ревизионен акт №54/13.04.2020г.на Директора на Дирекция „ОДОП“,гр.Велико
Търново.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Не е направена преценка каква е актуалната балансовата
стойност на възбранените недвижимите имоти на дружеството ,която надвишава
многократно стойността на задължението по РА-120 800,43лв.,при което са
нарушени чл.153,ал.4 и ал.5 от ДОПК. По изложените доводи моли да се отмени
оспореното решение и да се спре изпълнението на РА, като предлага да се наложи
запор върху банкова разплащателна сметка на дружеството в „ОББ“ АД ,гр.Монтана
до размер на 25 000лв.,както и срочен депозит в същата банка в пълния му
размер на 23 600лв.,за което представя удостоверение от
банката./л.15/.Счита ,че при това положение цялото задължение по РА ще бъде
обезпечено ,съгласно закона.
Ответникът-директор на дирекция
„ОДОП“гр.Велико Търново представя писмено становище,в което счита обжалваното
решение за правилно и закоосъобразно./л.4/.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
предвидения от закона седмодневен срок и е допустима. Разгледана по същество е и
основателна.
Между страните не се спори, че с Ревизионен
акт № Р-04001219007477-091-001/23.03.2020г. , на дружеството са установени
задължения в общ размер на 120 448,55лв.,в това число главница-90
476,51лв. ДДС и лихви 29 972,04лв. към датата на издаване на РА.
Ревизионният
акт е обжалван изцяло по административен ред с жалба вх. №ИТ-00-317/06.04.2020г.до
Директора на Дирекция“ОДОП“-Велико Търново./л.25/. С жалбата на основание чл. 153,ал.2
от ДОПК е поискано спиране на изпълнението на ревизионния акт.
С решение №54/13.04.2020г. ,Директорът на
Дирекция "ОДОП" Велико Търново ,е отказал спиране на изпълнението на
ревизионния акт като е приел, че с
наложената възбрана върху 4 недвижими имоти на дружеството се обезпечава
задължението по РА в размер на 96 603,20лв.,съпоставена с общия размер на
задълженията на дружеството по РА към датата на подаване на искането за спиране-120 800,43лв.
,което налага извода ,че предоставеното обезпечение не отговаря на изискването
на чл.153,ал.3 ДОПК ,т.к. не покрива размера на главница и лихви към момента на
подаване на искането.
Действително, към момента на постановяване на
оспореното решение предпоставките за спиране на изпълнението на ревизионния акт
не са били налице (задълженията не са били обезпечени и обезпечение не е било
предложено) и в този смисъл решаващия орган е приложил правилно процесуалния
закон.
Според процесуалния закон обаче, в
производство като настоящето - по чл. 153, ал. 7 от ДОПК, не е изключено
предложението за обезпечението или допълнение към първоначално направеното
такова да се направи за пръв път пред съда.
Този извод се аргументира с разпоредбата на чл. 153, ал. 7 ДОПК, задължаваща съда да се
произнесе по същество. Следователно, когато жалбоподателят направи предложение
за обезпечение или допълнение към него едва във фазата на съдебното оспорване
на отказа на решаващия административен орган да се спре изпълнението на РА,
съдът следва да разгледа представените пред него доказателства и или да приеме
че отказът е законосъобразен, или ако доказателствата са достатъчни - да спре
изпълнението.
В този
смисъл ,при наличие на предложение за обезпечение пред съда ,настоящият състав следва
да го разгледа и реши дали да отмени решение №54/13.04.2020г. и да спре изпълнението на РА.
Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 от ДОПК обжалването на ревизионния акт съответно по
административен ред не спира неговото изпълнение. Законът обаче е предвидил
възможност изпълнението да бъде спряно в случай, че бъде представено подходящо
обезпечение и това обезпечение е в размера на главницата и лихвите по
ревизионния акт, към датата на подаване на искането - чл.
153, ал. 4 и 5
от ДОПК, в случая това е 06.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 3 от ДОПК, към искането се прилагат доказателства за направеното
обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено
обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия
размер. Според чл.
153, ал. 4 и 5
от ДОПК, изпълнението се спира, ако представеното обезпечение е в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в
размера по ал. 3. В останалите случаи, решаващият орган извършва преценка
съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре
изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да
наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество.
В случая с
Постановление№С200012-023-0000497/13.02.2020е наложена възбрана върху 4
недвижими имота на дружеството/л.55,56/ ,като обезпечителните мерки са
продължени с Постановление№С200012-139-0000607/27.03.2020г../л.48/.Други
доказателства или предложения за обезпечения пред решаващия орган не са
представени. Представената справка№ 1 визира стойност на 4 възбранени недвижими
имота в размер на 96 603,20лв./л.36/,която не покрива размера на задълженията
по РА-120 800,43лв.Няма направено предложение за налагане на обезпечителни
мерки върху други активи на дружеството,освен тези в
Постановление№С200012-139-0000607/27.03.2020г.за 4 възбранени имота.
Едва с жалбата пред АС – Монтана е предложено
,освен наложената възбрана върху 4 недвижими имоти и друго обезпечение – запор
върху банкова разплащателна сметка на дружеството в „ОББ“ АД ,гр. Монтана до
размер на 25 000лв.,както и срочен депозит в същата банка в пълния му
размер на 23 600лв.,което ще покрие задълженията по РА.
Искането на жалбоподателя за спиране
изпълнението на РА е от 06.04.2020 г., към тази дата общото задължение на
дружеството по РА – главница и лихви е в размер на 120 800,43лв.Представено
е от „ОББ“ АД удостоверение от банката ,че тези сметки са налице и биха покрили
размера на задълженията по РА/л.15/. Предложеният запор върху 2 банкови сметки
в ОББ АД в размер на 25000 и 23600лв. и обезпечението върху 4 недвижими имота-96 603,20лв.
покрива и надхвърля размера на дълга/общо
в размер на 145 203,20лв./ ,при което представлява годно обезпечение по
чл.153,ал.4 ДОПК, подходящо и достатъчно да гарантира събираемостта на целия
размер на установените с ревизионния акт задължения-120 800,43лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са
изпълнени изискванията на чл.
153, ал. 4 от ДОПК. С оглед гореизложеното, съдът намира, че Решение №54/13.04.2020г.на Директора на Дирекция
„ОДОП“,Велико Търново се явява неправилно , и следва да бъде отменено,а
изпълнението на РА следва да бъде спряно
при условията на чл. 153, ал. 5, вр. с чл.
157, ал. 3 от ДОПК.,като преписката бъде изпратена на публичния изпълнител
за налагане на обезпечителната мярка. Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение № 54/13.04.2020г. на директора на
Дирекция "ОДОП" гр.Велико Търново при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на
изпълнението на Ревизионен акт № Р-04001219007477-091-001/23.03.2020г.
СПИРА изпълнението на РА Р-04001219007477-091-001/
23.03.2020г.,с който на „С. М.л.1 М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Илиян Георгиев Петров са
установени задължения в общ размер на 120 448,55лв.,в това число
главница-90 476,51лв. с ДДС и лихви 29 972,04лв. към датата на издаване на
РА.
ЗАДЪЛЖАВА компетентния публичен изпълнител
при ТД на НАП-Велико Търново , в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото
определение, да наложи на основание чл.
198, ал. 1, т. 3 от ДОПК, запор върху предложените като обезпечение 2
банкови сметки в „ОББ“ АД в размер на 25000 и 23600лв.,общо в размер на
48 600лв.
Спирането на изпълнението има действие от
датата на налагане на обезпечителната мярка от публичния изпълнител, съгласно чл.
157, ал. 3 във вр. с чл. 153, ал. 5 от ДОПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
Административен съдия: