№ 13105
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110132976 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. М. С. срещу „фирма“ ООД, с
която са предявени осъдителни искове за следните суми: 206.10 лв. – неплатено
възнаграждение по Граждански договор № ****/26.05.2021 г., ведно със законната лихва от
26.11.2021 г. до окончателното плащане; 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждение по
Граждански договор № ****/26.05.2021 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Граждански договор № ****/26.05.2021 г.,
по силата на който се задължил да доставя пощенски пратки при възнаграждение по
0.02/0.04 лв. за брой – до пощенска кутия, и по 0.10/0.15 лв. за брой – срещу подпис. Сочи,
че е изпълнил точно задълженията си по договора, като е доставил 6 150 бр. пощенски
пратки до пощенска кутия и 180 бр. пратки срещу подпис, за което е съставен Констативен
протокол от 25.06.2021 г., но дължимото му възнаграждение в размер на 206.10 лв.,
изчислено по осреднени цени, не е изплатено. Излага, че е претърпял неимуществени вреди
в резултат на неплащането на възнаграждението от ответника, изразили се в душевни
терзания, обида от лъжите, че ще му бъде платено, огорчение от напразните надежди, ярост,
че е измамен, срам, че е повярвал на лъжите, и безсъние.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „фирма“ ООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Признава сключването с ищеца на Граждански
договор № ****/26.05.2021 г., с което дружеството му е възложило да извършва доставка,
пренасяне и получаване на пратки /писма, документи, пакети и др./ до и от клиенти и
контрагенти. Изтъква, че само приетата от възложителя с двустранен констативен протокол
работа подлежи на заплащане в 30-дневен срок след приемането, а в случая на изпълнителя
се предадени за разнос описаните в Констативен протокол от 25.06.2021 г. пратки, но липсва
отчет те да са разнесени, поради което разносът не е приет и не е заплатено възнаграждение.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
С оглед релевираните от ищеца в исковата молба и нейните уточнения твърдения
съдът приема, че са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД за неплатеното
възнаграждение по Граждански договор № ****/26.05.2021 г. и с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждението.
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието
на валидно облигационно отношение с ответника по Граждански договор № ****/26.05.2021
г. и неговото съдържание; надлежно изпълнение от ищеца на задълженията му по договора
за извършване на услугата и приемане на изпълнението от ответника; размера на дължимото
от ответника възнаграждение.
В случая с Определение № 23368/12.09.2022 г. е обявено за безспорно сключването
между страните на Граждански договор № ****/26.05.2021 г.
Съгласно чл. 1 и чл. 3 с договора е възложено на ищеца в качеството на изпълнител да
извършва в периода от 26.05.2021 г. до 30.06.2021 г. за ответника-възложител услуги по
доставка, пренасяне и получаване на територията на гр. Сливен на пратки /писма,
документи, пакети и др./ до и от клиенти и контрагенти в определен за всяка поръчка срок, а
когато такъв не е определен – съгласно договора, като извършваната работа не е обвързана с
работно време и работно място. Уговорено е в чл. 2, че възнаграждение на изпълнителя се
дължи само за приетата работа, като работата се счита за приета и одобрена след подписване
на Констативен протокол – Приложение № 2 към договора, от законния представител на
възложителя, в който последният отразява /ако има такива/ възраженията си относно
изпълнението на възложената работа. Възнаграждението се дължи в срок от 30 дни след
приемането на работата от възложителя с двустранно подписан констативен протокол, като
той се задължава да плати възнаграждение за изтеклия календарен месец за извършената и
приета без забележки работа, установена с подписания констативен протокол.
Възнаграждението се калкулира в зависимост от броя и вида на разнесените пратки за
съответния месец, като пратките до пощенска кутия се заплащат по 0.02/0.04 лв., а тези
срещу подпис /лично до адресата/ – по 0.10/0.15 лв. за един брой. Съгласно чл. 5, ал. 2
приемането на пратката от офис-организатора се удостоверява с подпис на изпълнителя
върху приемо-предавателен протокол, като след доставката се връща на офис-мениджъра
подписаната от получателя товарителница, а в срок от 3 работни дни след приключване на
разноса на пратките изпълнителят е длъжен да отчита на офис-координатора недоставените
писма или пратки, като посочи причината, поради която не са доставени.
Предвид постигнатите между страните уговорки съдът приема, че сключеният договор
е за постигане на резултат от извършваната от изпълнителя дейност – доставка, пренасяне и
получаване на пратки, като възнаграждението е уговорено на единица свършена и приета от
възложителя работа, поради което се касае за договор за услуга.
С Определение № 23368/12.09.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване неплащането на възнаграждението по договора от ответника.
Спорният въпрос се свежда до това дали е налице надлежно изпълнение от ищеца на
задълженията му по договора и приемане на изпълнението от възложителя, респ. дали за
ответника е възникнало задължение за плащане на възнаграждение. В тази връзка е
представен от ищеца Констативен протокол от 25.06.2021 г., подписан от него и
представител на ответното дружество, съгласно който в периода от 26.05.2021 г. до
2
25.06.2021 г. са предадени на ищеца за разнасяне и предоставяне до крайните получатели
следните пратки: 6 150 бр. „Виваком“, 31 бр. обикновени и 180 бр. с обратна разписка, като
те са предоставени в срок и без забележки.
Ответникът оспорва представеният Констативен протокол да доказва изпълнението на
работата от изпълнителя и нейното приемане от възложителя, като твърди, че с него е
установено само предаването на описаните пратки за разнос, но не доказва разносът да е
отчетен и приет. Съдът намира това възражение за неоснователно. На първо място, в чл.
5.2.12., б. „а“ от договора е изрично посочен видът на документа, който се съставя при
предаване на пратката от офис-организатора на изпълнителя – приемо-предавателен
протокол, а в случая е представен различен документ – Констативен протокол, в който
изрично е посочено, че е съставен на основание чл. 2, ал. 1 от договора, която клауза касае
констативен протокол, удостоверяващ приемане на извършената от изпълнителя работа. На
второ място, тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът
счита, че е предвидено задължение за изпълнителя за съставяне на нарочен отчет само при
недоставяне на пратка, но липсва такова задължение, когато пратките са доставени, защото
в този случай отчетът за извършената дейност очевидно е инкорпориран в констативния
протокол по чл. 2, ал. 1 от договора, за който се изисква да е двустранно подписан. Този
извод се подкрепя и от представения Отчет за дейността на куриер С. в периода 26.05.2021
г. – 25.06.2021 г., в който е инкорпорирано съдържанието на Констативния протокол от
25.06.2021 г. с добавка относно обхвата на района, в който ищецът е доставял пратките до
крайните получатели.
По изложените съображения съдът приема, че по делото е доказано надлежно
изпълнение на задълженията на ищеца по договора и приемането без възражения на
извършената от него работа от ответника. Следователно за възложителя е възникнало
задължение да заплати възнаграждение за извършената услуга. Неговия размер съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК, като взе предвид броя и вида на доставените пратки, за
които се претендира заплащане на възнаграждение, уговорените единични цени на услугата
за всеки вид пратка и техните осреднени стойности /по 0.03 лв. за обикновена пратка и по
0.13 лв. за пратка срещу подпис/, и приема, че възлиза на сума в общ размер от 208.83 лв.
Ищецът претендира възнаграждение в по-нисък размер, поради което искът е изцяло
основателен. Върху сумата от 206.10 лв. ответникът дължи и законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 26.11.2021 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД съдът намира следното:
По отношение на тази претенция съдът съобрази задължителните указания, дадени с
ТР № 4/29.01.2013 г., постановено по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е
прието, че и при договорна оговорност може да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е
установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди.
В тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства: наличието на договорно
правоотношение между страните; настъпване на неимуществени вреди за ищеца в резултат
на виновно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждението
по договора; размера на неимуществените вреди.
В случая е установено съществуването на облигационно правоотношение между
страните, възникнало по силата на Граждански договор № ****/26.05.2021 г., както и
виновно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на дължимото по
договора възнаграждение в размер на 206.10 лв., макар същият да е приел без забележки
извършената от ищеца дейност по договора.
3
По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:
Единственото представено от ищеца доказателство в тази връзка е Амбулаторен лист
/л. 25/, който обаче съдът намира за неотносим, на първо място, защото не корелира на вида
на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, и на второ място, защото касае
здравословното състояние на ищеца от дата, значително предхождаща сключването на
процесния договор.
При съобразяване на вида неимуществени вреди, които ищецът твърди, че е претърпял
в резултат на неплащане от ответника на възнаграждението по договора – отрицателни
емоции и безсъние, съдът намира, че първата част от тях – негативните емоции на обида,
огорчение, гняв, срам и чувство на измаменост, са такива, които не подлежат на нарочно
доказване, защото тяхното настъпване е обичайно при конкретния вид договорно
неизпълнение, те са нормална и закономерна последица от него, а възложителят е могъл да
ги предвиди при пораждане на задължението за плащане. Ето защо тези вреди подлежат на
обезщетяване от ответника на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД. Що се отнася до
твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразили се в безсъние, съдът намира, че такива
вреди нито следват неизменно от характера на конкретното договорно неизпълнение, нито е
доказано тяхното настъпване в конкретния случай въпреки изричните указания на съда,
дадени с Определение № 23368/12.09.2022 г., нито пък ответникът е могъл да ги предвиди.
По изложените съображения съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на неплащането от ответника на дължимото възнаграждение по договора се
изчерпат изцяло с обичайните за такива случаи отрицателни емоции на обида, огорчение,
гняв, срам и чувство на измаменост. За техен справедлив паричен еквивалент при прилагане
аналогия на закона /чл. 52 ЗЗД/ съдът намира сумата от 100 лв.
Ето защо искът за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е частично
основателен – за сумата от 100 лв., а за разликата до пълния предявен размер то 1 000 лв. е
неоснователен. Върху обезщетението от 100 лв. ответникът дължи и законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 26.11.2021 г., до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от исковете, а именно сума в общ размер на 55 лв. – заплатена държавна такса.
Ответникът не доказва извършването на разноски по делото, поради което такива не му
се дължат независимо от частичното отхвърляне на единия иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: адрес, следните суми: на основание чл. 266,
ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД сумата от 206.10 лв. – неплатено възнаграждение по Граждански
договор № ****/26.05.2021 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното
плащане; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 100 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението на ответника за плащане
на възнаграждение по Граждански договор № ****/26.05.2021 г., ведно със законната лихва
от 26.11.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 55 лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за обезщетение за неимуществени
вреди – за разликата над 100 лв. до пълния предявен размер до 1 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5