Р Е Ш Е Н И Е № III-353
град Бургас
, 12.01. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............петнадесети декември …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Йорданка Майска-Иванова
Радостина Петкова
при секретаря …Ж.Граматикова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2625 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на Ф.М. Х. -ответник
по гр.д. № 700 /2020 год. по описа на Айтоския
районен съд против решение № 260046/20.10.2020
год. постановено по същото дело ,с което
е уважена молбата на въззиваемия Х.Д.Х. срещу Ф.Х. от гр. Айтос за издаване на
заповед за защита и незабавна защита
срещу осъщественото по отношение на децата Х.Х.Д. и А.Х.Д. домашно насилие от страна на ответницата-въззивник
,като са наложени мерки за защита по чл.
5 ал.1 т. 1 и ал.4 от ЗЗДН ,а именно
–като е задължена ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо двете деца и й е наложена глоба в
размер на 300 лв.,както и е осъдена да
заплати на молителя сумата от 400 лв. – направени от него разноски по делото
.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно
и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.
Моли се за отмяна на решението и да се постанови ново
,с което молбата за защита да бъде отхвърлена изцяло
.Излага подробни съображения.
Въззивната
жалба е допустима, подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият
ищец по делото в писмения си отговор по
чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Моли се за потвърждаване
на решението и присъждане на разноски в настоящото производство. Също не се
сочат доказателства .
След преценка на
събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните
,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Производството е инициирано по реда на чл. 8
т.1 и 2 от ЗЗДН-по молба на Х.Д.Х.
като баща и законен представител на малолетните Х.Х.Д. /род. на *** г./
и А.Х.Д./род.на *** г./ за издаване на заповед за защита срещу
осъществено по отношение на децата домашно насилие от страна на тяхната майка –
ответницата Ф.М.Х. ,с която да се наложат мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН и се задължи същата да посещава специализирана програма за
извършители на насилие в ЦПНП, съгласно
чл. 5 ал. 1 т. 5 ЗЗДН .В приложената към
молбата декларация за извършено домашно
насилие по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН молителят изтъква ,че на 22.09.2020 г. около 17,15-17,30 часа се прибрал в семейното
жилище –къща в гр.Айтос ,ул.“А. С. „ № **
и заварил съпругата си Ф.Х. и двете си деца-А. и Х. да вечерят заедно .В
един момент съпругата му с дясната си
ръка ударила два шамара по лицето на по-голямата н молителката и пълнолетната й дъщеря били на
гости на майка й –Е.Т. и в тяхно
присъствие им дъщеря А..Двата удара се
случили пред очите на по-малката дъщуря-Х..В молбата си за защита молителят допълва ,че след ударите
детето попитало майка си „защо“, станало и излязло от стаята
..Молителят отишъл при децата да попита какво се е случило и А. му казала ,че нищо не е направила и не разбира
поведението на майка си .Детето било разстроено и не искало да вижда майка си
,а малката дъщеря също била много уплашена. Молителят отишъл при съпругата си и
й казал повече това да не се случва ,но тя не му отговорила .
За да установи
дали има осъществено психическо или физическо насилие ,опит за такова ,принудително
ограничаване на личния живот ,личната свобода и личните права по отношение на молителката
на сочената дата ,първоинстанционният съд се е позовал на единственото представено по делото доказателство-
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН .В тази връзка правилно е посочено от първостепенния съд ,че
нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН
придава самостоятелна и
презумптивна доказателствена стойност на
декларацията в случай ,че по делото
липсват други доказателства . С оглед на
специфичния характер на
отношенията ,чиято защита се търси
по ЗЗДН ,е представен улеснен за
молителя ,търсещ защита ,ред ,като представи декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на
която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът
да издаде заповед за защита от
домашното насилие само на основание
приложената декларация ,доколкото в нея
се съдържа конкретно и ясно описание ,като посочване на датата ,мястото
,времето ,конкретните действия ,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този
случай доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е
извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно доказване ,което да доведе до
оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът
за защита срещу домашното насилие
изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство
по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1
от ЗЗДН,с възможност за събиране на
доказателства от страните –съгласно чл. 13 от ЗЗДН .По този начин е охранено и
правото на защита на ответника в производството ,който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,установено
изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,чрез
представяне на съответни доказателства. Тук не става дума за разместване на
доказателствената тежест ,но не може да има спор относно
придадената от самия закон доказателствена стойност на декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на
доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за ищеца
също възниква задължение за представяне
на допълнителни доказателства в защита на твърденията му /ако такива са
представени и от ответника в противния смисъл /.В тежест на ищеца е да докаже по делото твърдяните в молбата и декларацията
обстоятелства,,които са оспорени , за да бъде постановено издаването на заповед за
защита.
В хода на
настоящото производство по делото обаче изложеното в декларацията не се
потвърждава по един несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, поради което съдът приема, че не следва да я кредитира
безусловно.
По делото е било изслушано пострадалото дете А. /в с.з.
на 20.10.2020 г./ и е изготвен социален доклад .От разказа на детето се установява ,че на посочената дата
-22.09.2020 г. бащата не е присъствал на инцидента .Присъствали са само двете
деца и майката и е възникнал конфликт между децата /по повод шега на по-голямото /.За да
предотврати скарването майката ги разделила
с ръка и ударила А. по крака. Детето е заявило ,че не се страхува от
гнева на майка си и инцидентът не е
предизвикал у него основания за страх ,или
стрес –нито у него ,нито у сестричката му .От представения по делото социален
доклад ,който ,макар и да не представлява
удостоверяване на държавен орган
за спорен факт ,но е приобщен за сведение на съда относно описаните в него отношения в
семейството ,се установява ,че всъщност
бащата –молител се е обезпокоил
след получаване на призовка за бракоразводно дело ,че ще му вземат децата
.Впоследствие е подал молбата по ЗЗДН. След
издадената заповед за защита децата са
спокойни ,не са травмирани ,не считат ,че са обект на домашно насилие
,взаимоотношенията им с майката са нормални
,като общуват и с двамата си родители ..Децата са обгрижени ,,общуват
свободно и непринудено .
В крайна сметка, според настоящия
съдебен състав, следва да се приеме , че молителят не е провел
успешно пълно и главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод за
осъществен спрямо децата акт на домашно насилие ( психическо и физическо според твърденията му) от страна на ответницата на 22.09.2020 г, поради което молбата за постановяване на мерки по ЗЗДН неправилно
е уважена . По настоящото дело, с оглед доказателствената
съвкупност, както и проведеното успешно насрещно доказване от ответната страна , въззивният съд не следва да
приеме за доказани така посочените в декларацията факти-съдържащи
противоречия, които не са били
установени по друг начин /напр. в декларацията се твърди ,че били ударени шамари по лицето на детето , а
самото дете сочи ,че шамарите били по
крака/ . Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от
конкретен акт (актове) на домашно насилие.В това производство съдът не следва
да разрешава спорове за родителски права и мерки на личните отношения на децата
с другия родител и не следва да бъдат преценявани родителски, възпитателски
качества и морален облик на съответния родител, или да се събират доказателства
по други дела.Не може да бъде
квалифициран всеки спор и кавга между
родител и деца като домашно насилие.
Освен всичко друго ,дори и да се
приеме ,че е извършен акт на насилие спрямо
децата ,сравнително ниският
интензитет на описаното от молителя не
обосновава необходимост от налагане на мерки по чл. 5 ЗЗДН .Посочените
административни мерки не може да се
превръщат в репресивен механизъм ,водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Не се установява по какъвто и да е начин ,че случилото се е
рефлектирало върху психическата сфера или
теленсия интергритет на другото дете -Х. ,за да бъде оправдано издаване
на заповед за защита .Такова ограничение е оправдано само при наличие на безспорни данни и доказателства за сериозна
опасност за живота и здравето на децата ,какъвто безспорно не е настоящия случай .А и
страните вече са фактически разделени и единственото общо между тях са децата
,спрямо които не се установява агресивно
поведение от страна на майката ,извън обичайното . Защитата от домашното насилие в семейната среда, която
законът предоставя на децата, е с цел подрастващите да не попадат под негативни
влияния, които са в състояние да се отразят негативно върху формирането им като
пълноценни личности. Законната закрила на децата се разпростира както срещу
директното, така и срещу индиректното домашно насилие.Всяко дете има право на
закрила за нормалното му развитие и защита на неговите права и интереси,
съгласно разпоредбите на Закона за закрила на детето. Настоящият съдебен състав
намира, че не е в интерес на децата да има наложени мерки по отношение на
майката . Ограниченията, наложени по реда на ЗЗДН
целят да предоставят закрила на пострадалото лице от домашно насилие, каквото в
случая не се установява .
С оглед
на гореизложеното настоящата инстанция счита решението на първоинстанционния
съд за неправилно ,като същото бъде отменено и вместо него – постановено ново
,с което молбата за защита за бъде
отхвърлена. При този резултат в полза на
въззивницата следва на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК да бъдат присъдени и направените от нея разноски по делото .Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие и квитанция за платена държавна такса същите възлизат в размер на 325 лв. – платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат и държавна такса от 25 лв..
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 260046/20.10.2020 г. постановено по гр.д. № 700/2020 г. по описа на Айтоския
районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Х.Д.Х. ,ЕГН **********,с
адрес – гр.А. ,ул.“А. С.“ № **, като законен представител на малолетните деца Х.Х.Д.
,ЕГН ********** и А.Х.Д. ,ЕГН ********** –адрес за призоваване – гр.Бургас
,ул.“Васил Априлов „ № 18 ,ет.3,оф.6-чрез адв. Панайот Велков,против Ф.М.Х.
,ЕГН ********** от гр.А. ,ул.“А. С.“ № ** за издаване на заповед за защита от
домашно насилие в полза на двете деца А. и Х.
,осъществено на 22.09.2020 г. от
страна на Ф.М.Х. чрез налагане на мерки
за защита по чл. 5 ал. 1 т.1 и т. 5 от
ЗЗДН,както и за налагане на глоба по чл.5 ал. 4 ЗЗДН
ОБЕЗСИЛВА издадената на осн.чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН заповед за защита № 260000 от 29.09.2020 г.по
гр.д. № 700/2020 г. на Айтоския районен
съд ,както и заповед за защита № 260001/20.10.2020 г. .
ОСЪЖДА
Х.Д.Х. ,ЕГН **********,с адрес гр.А. ,ул.“А. С.“ № **, адрес за призоваване –
гр.Бургас ,ул.“Васил Априлов „ № 18 ,ет.3,оф.6-чрез адв. Панайот Велков, ДА
ЗАПЛАТИ НА Ф.М.Х. ,ЕГН ********** гр.А.
,ул.“А. С.“ № **,адрес за призоваване – гр.Айтос ,ул.“Цар Освободител“ № 10
,ет.2-чрез адв. Диана Вълчева ,сумата
325/триста двадесет и пет /лева-разноски по делото пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.