О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 13.11.2018 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 4884 по
описа за 2018 година.
Производството е
образувано по искова молба от С.Б.Т. *** против „Н и С ТРАНСПОРТИ”ООД – с.Богомилово,
общ.Стара Загора.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че следва да се
приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.
Следва да бъде назначена съдебна счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и отговора въпроси. Следва да бъде задължен ищецът
да представи международния си паспорт, ползван от негов периода м.май-м.юни
2018г., най-късно в първото по делото съдебно заседание, както и да бъде дадена
възможност на ответника да води посочения свидетел в съдебно заседание. Следва
да даде възможност на ответника да представи молба, с препис, по чл. 192 от ГПК
– във връзка с исканите документи от „Вива кредит” ООД. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен
чрез медиация или друг способ за
доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно
призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на
писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: трудов договор №6/11.05.2018г., длъжност на
характеристика на длъжността Шофьор на товарен автомобил /международни
превози/, заповед за прекратяване на трудовоправоотношение на основание чл.325,
т.1 от КТ, пътен лист серия Т №0042513, пътен лист серия Т №0042514, дневен
отчет по сметка от 06.06.2018г., ведомост заплати за месец юни 2018г., заповед
№1/17.05.2018г. с приложения, заповед №2/14.06.2018г. с приложения.
НАЗНАЧАВА
съдебна счетоводна експертиза, като вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде отговор на
въпросите в исковата молба и в отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице ….., при първоначален депозит от 200 лева, от които 60 лева от бюджета на
съда и 140 лева, платими от ответника в тридневен срок от съобщението и в същия
срок да се представи вносната бележка по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи паспорта,
ползван от него в периода м.май-м.юни 2018г., най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна
да води като свидетел в съдебно заседание ....
ДАВА възможност на ответника да
представи по делото, в тридневен срок от съобщението, молба по чл. 192 от ГПК,
с препис да съда и за третото неучастващо по делото лице - „Вива кредит” ООД.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Предявен е иск от С.Б.Т.
*** против „Н и С ТРАНСПОРТИ”ООД – с.Богомилово, общ.Стара Загора.
Ищецът твърди, че между
страните на основание чл. 67 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70 от КТ бил сключен трудов
договор №6/11.05.2018г., по силата на който ищецът изпълнявал длъжността шофьор
товарен автомобил - международни превози, при условия, подробно уговорени в
трудовия договор. Съгласно чл. 5 от трудовия договор, основното месечно
възнаграждение било в размер на 510 лв. и следвало да се изплаща от 15-то до
20-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата.
Естеството на работата на ищеца било извършване на товарни превози в чужбина,
предвид което се изисквало същият да бъде командирован. На 29.06.2018г. на
основание чл. 325 ал. 1 от КТ трудовото правоотношение между страните било
прекратено по взаимно съгласие. За времето, през което бил в трудови
взаимоотношения с ответника, ищецът извършил товарен автомобилен, международен
превоз съгласно Пътен лист серия Т №0042513 и Пътен лист серия Т №0042514. Командированият
за времето на командировката имал право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение и командировъчни пари, при условията и в размерите, определени с
Наредба. Брутното трудово възнаграждение не можело да бъде по-малко от
определеното по чл. 228 от КТ. Съгласно чл. 15 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, за покриване разходите на командированите
лица в чужбина се изплащали дневни и квартирни пари в размери и валути,
съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 19 ал. 1 от Наредба за командировките в
страната, на командирования, когато остава да нощува в мястото на
командировката, се заплащали дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от
командировката, а съгласно разпоредбата на ал. 2, на командирования, който
изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в
друго населено място без нощуване, се изплащали дневни пари в размер 50 на сто
от размера по ал. 1. За извършените транспортни превози работодателят –
ответникът, следвало да изплати на работника командировъчни пари, съгласно
българското законодателство. За командироването на ищеца за извършения превоз,
за периода 17.05.2018г. до 06.06.2018г., съгласно Пътен лист серия Т №0042513,
работодателят следвало да изплати на работника сумата в размер на 920 лв. За
командироването на ищеца и извършения превоз, за периода 14.06.2018г. до
28.06.2018г., съгласно Пътен лист серия Т №0042514, работодателят следвало да
изплати на работника сумата в размер на 580 лв. Във връзка с командироването на
ищеца, ответникът следвало да му изплати общо сумата в размер на 1 500 лв.
Отделно от това, въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения, за
периода от 11.05.2018г. /датата на сключване на трудовия договор/ до
29.06.2018г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/, ответникът
не бил заплатил на ищеца полагащото му се месечно трудово възнаграждение,
съгласно трудов договор №6/11.05.2018г., като за месец май 2018г. ответникът
дължал на ищеца трудово възнаграждение в размер на 322 лв., а за месец юни
2018г. - трудово възнаграждение в размер на 438 лв. Въпреки че трудовите
правоотношения между страните били прекратени още на 29.06.2018г., до настоящия
момент горепосочените суми за трудови възнаграждения и командировъчни не били
изплатени и били дължими на щеца.
Моли съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца следните суми: 920 лв., представляваща дължима сума за
командировъчни, за периода 17.05.2018г. до 06.06.2018г., за Пътен лист серия Т
№0042513, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; 580лв.,
представляваща дължима сума за командировъчни за периода 14.06.2018г. до
28.06.2018г„ за Пътен лист серия Т №0042514, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата; 322 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение
за месец май 2018г.; 438 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за
месец юни 2018г., ведно със законната лива върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който предявените от ищеца искове за заплащане на
дължимото му трудово възнаграждение за м. май и за м. юни 2018г., както и за
заплащане на командировъчни суми по пътни листове №№ 0042513 и 0042514 от
2018г. се считат за неоснователни и недоказани и се оспорват изцяло. По
претенцията за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2018г. в
размер на 322 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба, се заявява, че трудовото възнаграждение на ищеца за този месец
е изцяло изплатено, като аналогичен бил случаят и с търсеното трудово
възнаграждение за м. юни 2018г. в размер на 438 лева, което също било изплатено
на ищеца, видно и от подписа му на ведомостта за този месец. В исковата молба
неправилно било посочено, че командировъчни при извършване на курсове в чужбина
се дължат на основание чл. 15 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, в размер и валути, посочени в Приложение 2. Евентуално
такива суми се дължали на основание чл. 31 от тази наредба, която препращала
към Приложение 3, т. 27. Нямало спор, че ищецът е извършил два международни
превоза за времето, през което е работил във фирмата на ответника. За тези
курсове управителят на дружеството издал Заповед №1/17.05.2018г. и Заповед №2/14.06.2018г.
Съгласно нормативната уредба и посочените заповеди, след приключване на курсове
ищецът бил длъжен да представи подробен отчет с акуратно водени пътни листове и
приложени разходооправдателни документи за извършените плащания. При завръщането
си и от двете командировки, ищецът представил само пътни листове-некоректно
попълнени, тъй като в тях не били отразени начало и край на всеки ден от
командировките. Не били представени и дължимите финансови отчети за изтеглените
в чужбина суми от сметката на фирмата. На ищеца били предоставени авансови
суми, както и карта на името на фирмата, с коята да изтегли пари в чужбина. Още
при започване на работа в дружеството ищецът помолил управителя да платят
месечните му вноски за май и юни към „Вива кредит" ООД за сметка на
полагащите му се командировъчни. В изпълнение на тази уговорка, на два пъти
през посочените месеци ...-съдружник, внесъл по 330 лв. в офиса на кредитната
институция, намиращ се в гр. …… за погасяване на дълга му. На 04.06.2018 г., с
дадената му фирмена карта ищецът изтеглил и сумата от 947.10 лв. в Република
Турция. С оглед изложеното се счита, че
предявените искове са неоснователни и недоказани и се моли да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендират се разноските по делото.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 128 т. 2, вр.
с 245, ал.1 и 2 и чл. 215 от КТ.
По иска по чл. 128 т. 2 от КТ
ищецът следва да докаже, че през процесния период е работил при ответника,
изпълнявал е трудовите си задължения /което не се оспорва по делото/, както и
размера на дължимото му се трудово възнаграждение за този период. В тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил трудовото възнаграждение.
По иска по чл. 215 от КТ ищецът следва да докаже, че е бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. В тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже навадените с отговора твърдения, че е изпълнил задължението си за плащане командировъчните на ищеца за процесния период.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 19.12.2018
г. от 14.45ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба и приложенията.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: