Р Е Ш Е Н
И Е
№128
13.04.2020г.
Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На девети март 2020г в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №798 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр.с чл.9б от ЗМДТ,
образувано по жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ гр. Стара Загора против
Акт за установяване на задължение по декларация № 359-МИ-1/30.07.2019г на
Старши инспектор по приходите при община Казанлък в частта за установено
задължение за такса битови отпадъци в размер на 72.84лв главница и лихва в
размер на 1.04лв към 30.07.2019г., издаден по искане на задълженото лице,
потвърден изрично с Решение № 11/28.10.2019г. на Директор дирекция
„Местна данъци и такси“, при условията на чл. 156 ал.6 от ДОПК – в седмодневния
срок за изпращане на преписката в съда.
Акта за установяване на задължения по
декларация е получен на 02.08.2019г. / копие на известие за доставяне, стр.37
по делото/ и обжалван с жалба вх. №1228/08.08.2019г. в законовия 14-дневен срок
по чл.107 ал. 4 от ДОПК пред Директор дирекция „Местни данъци и такси“ / стр.62
по делото/ в частта му относно определени задължения за услугата сметосъбиране
и сметоизвозване, за имот с партиден номер М764_101125 и жалба вх. 01228-1/08.08.2019г. в
частта му относно определени задължения за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за имот с партиден номер М718_101125. С АУЗД е определен размер на такса
битови отпадъци в размер на 51.65лв /главница/ за имот М764/101125, с. Енина, и размер на такса битови отпадъци от 21.19лв,
главница за имот с партиден номер М718/101125 в землището на град Шипка. Установените
размери на местните такси за битови отпадъци за двата имота са до 30.07.2019г.
тоест частично от общия размер за 145.68лв за цялата 2019г. / 42.38лв за М718 и
103.30лв за М764./ Жалбоподателя обжалва таксата само за елемента по чл.62 т.1
от ЗМДТ, който е равен на 10.88лв. за имот с партиден номер М718/101125 и 26.51лв.
за имот партиден номер М764/101125, за период от 01.01.2019г до 30.07.2019г.
Считано от 09.08.2019г вкл. тече 7-дневния срок за изпращане на жалбите
до решаващия орган, като няма отбелязване на датата, на която са постъпили
преписките при него. На стр.62 и 63 по делото са приложени заверени копия на
жалбите против АУЗД в частта за установени задължения за такса битови отпадъци
/сметосъбиране и сметоизвозване за два застроени
поземлени имоти/, с поставени върху тях удостоверителни изявления / печати/ за
датата на постъпването им в община Казанлък. Седмодневния срок изтича на
15.08.2019г. и от 16.08.2019г вкл. тече 60-дневния срок за произнасяне по
жалбите, който изтича на 14.10.2019г, включително, понеделник работен ден. На
15.10.2019г. оспорения АУЗД е мълчаливо потвърден и от този ден тече 30-дневния
срок за оспорването му пред съда, който изтича на 13.11.2019г., а жалбата е
подадена на 21.01.2019г и от лице, което е адресат на оспорения административен
акт. За нейната допустимост от правно значение е и резултата от задължителното
оспорване по административен ред, който е поставен в рамките на 7-дневния срок
за изпращане на преписката в съда – на 28.10.2019г, и с който изцяло е
потвърден АУЗД в оспорената му част. Следователно жалбата е допустима.
Жалбоподателя твърди, че
незаконосъобразно му е вменено задължения за такса битови отпадъци – елемент по
чл. 62 т.1 от ЗМДТ за два застроени с помпени станции поземлени имоти /земя и
сгради/, находящи се извън строителните граници на село Енина и град Шипка, тъй
като услугата реално не му се предоставя поради липса на транспортен достъп до
тези имоти. С подробни изложени съображения иска от съда да бъде отменен АУЗД в
оспорената му част и да се присъдят разноските по делото.
Ответника – Директор дирекция „МДТ“ при
община Казанлък иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи, че в
населените места – село Енина и град Шипка има разположени съдове и имотите се
обслужват от тях, а в решението на решаващия орган се изисква удостоверение от
общинско предприятие „Комунални дейности поддръжка на инфраструктурата“, чрез
който документ да се докаже, че имотите са недостъпни.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Освен допустима, жалбата се явява частично основателна.
Законовия принцип по аргумент от чл.63 ал.1
от ЗМДТ е следния: Такса за
битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на
територията на общината тоест за реално предоставени сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на обществените
територии и за третиране на отпадъците в съоръжения и инсталации. Видът на
предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на
събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на
кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
По силата на чл.71 т.1 от ЗМДТ, не се събира такса за услугата по чл. 62, т.
1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66,
ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се
предоставят от общината. Следователно, за да се изисква плащане на такса по
чл.62 т.1 от ЗМДТ услугата трябва да се предоставя реално, което не се
установява от събраните по делото доказателства и заключението по допусната
СИЕ. Съгласно т.2 от Заповед №1740/31.10.2018г на Кмета на община Казанлък за
всички застроени терени извън регулационните
граници на населените места на територията на община Казанлък е
разпоредено да се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване
за всички имоти, собственост на физически и юридически лица. Със същата заповед
в т.2.4 е разпоредено следното: Поради невъзможност за предоставяне на услугата
поради недостъпност на имотите, на лицата, лишени от услугата се издават
удостоверения от Общинско предприятие „КД и ПИС“. Липсата на такова
удостоверения е главния решаващ мотив за отхвърляне на жалбата с решението на
Директор Дирекция „МДТ“, което противоречи на законовия принцип на чл. 71 т.1
от ЗМДТ – общината трябва да удостовери положителния факт на предоставяне на
услугата, вместо да изисква от задължените лица да удостоверяват, че имотите им
са недостъпни за предоставяне на услугата. Това изискване е тежест, която не е
установено от закона, който вменява задължение за деклариране на обстоятелство,
което освобождава от задължението, а именно че имота няма да се ползва през
цялата година. Ето защо липсата на удостоверение за недостъпност не може да се
разглежда изобщо като основание за законосъобразност на оспорения АУЗД.
Имотите на жалбоподателя, съгласно
подадените от него декларации са застроени с Централна помпена станция и Бункерна помпена станция, като се намират съответно в землищата
на село Енина и на град Шипка, извън строителните граници, по които факти спор
между страните няма. Съгласно заповедта на Кмета на община Казанлък честотата
на сметоизвозване е определена само за населените
места тоест за строителните граници, а аз застроените имоти, извън тях няма
определен график. Връх Бузлуджа е определен като район за обслужване от
специализиран автомобил веднъж седмично и с определени 7 броя съдове за смет.
Единият от имотите с идентификатор
27499.220.615 по КККР на село Енина е разположен южно от селото в посока град
Казанлък, а другият с идентификатор 83199.163.16 по КККР на град Шипка е
разположен в близост до паметник Бузлуджа в посока към връх Шипка. Няма данни
за имотите на жалбоподателя да са осигурени съдове за смет, а от
систематизираната таблица в заключението на вещото лице се установява, че
специализирания автомобил е обслужвал веднъж седмично в процесния период
01.02019г 07.2019г връх Бузлуджа, а два пъти седмично е предоставяна услугата
за село Енина. Сметосъбирането и сметоизвозването се
отчита, чрез пътни листове и контрол за спазване на графика, чрез GPS система. Пътните листове са представени по
делото, въз основа които е изготвено и заключението на вещото лице.
Въз основа на тези факти се налагат
следните изводи: За имотите на жалбоподателя не са предоставени конкретни
съдове за смет, но такива не са и поискани, тоест не се определя таксата според
количеството отпадък. За района на връх
Бузлуджа услугата по сметосъбиране и сметоизвозване
се предоставя, тъй като е установено, че са осигурени 7 броя съдове за смет,
която се е извозвала по утвърдения график, а имота на жалбоподателя се намира в
близост, което обсъдено с липсата на предоставен конкретен съд за неговия имот
сочи на липса на правно значение на факта, че точно имота му е транспортно
недостъпен. Видно от графика за районите / стр.93 гръб/, пътни листи и
заключението на вещото лице, имота в землището на град Шипка попада в района на
връх Бузлуджа Дали ще се ползват съдовете в този район няма правно значение, а
е избор на ползвателя на услугата, която се установява, че е предоставена. За
цялата година размера на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване
е 18.65лв., съгласно допълнителното заключение на вещото лице, която сума
следва да се раздели на 12м и да се умножи по 7м, за да се изчисли размера на
задължението за тази услуга за процесния период, което е в размер на 10.879 или
10.88лв.
За имота в землището на село Енина обаче
не може да се възприеме довода на процесуалния представител на ответника, че
следва да се ползват съдовете, които са разположени в строителните граници на
населеното място. В списъка на районите, обслужвани от специализирани
автомобили, извън населените места не попада имот, извън строителните граници
на село Енина. Сумата на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване
за този имот /М764/101125 за цялата 2019г е в размер на 45.45лв, съгласно
допълнителното заключение на вещото лице. Тази сума, разделена на 12м и
умножена по 7м дава резултат от 26.51лв за периода от 01.01.2019г до
30.07.2019г и за тази сума АУЗД следва да бъде отменен. Разноските, които се
следват на жалбоподателя се определят като уважената част се раздели на
предявената и се получава процента, който се присъжда в негова полза. В случая
като е оспорена таксата за елемента сметосъобиране и сметоизвозване, който общо за двата имота и за процесния
период е равен на 37.39лв / предявения материален интерес/, а уважената част от
него е равна на 26.51лв се получава 70% от сумата на разноските или 610 по 70%
е равно на 427лв. Съответно жалбоподателя дължи разноски съобразно отхвърлената
част или 30 % от 400лв / 200лв възнаграждение за вещо лице и претендирани
200лв. от 300лв минимално възнаграждение за един адвокат по чл. 8 ал.1 т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по
силата на чл. 161 ал.1 от ДОПК/, което е равно на 120лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
АУЗД № 359-МИ-1/30.07.2019г на Старши инспектор по приходите при Община
Казанлък в частта за установени задължения за такса сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 26.51лв. за имот партиден номер
М764/101125 за период от 01.01.2019г до 30.07.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „В и К“ ЕООД гр. Стара Загора против АУЗД №359-МИ-1/30.07.2019г на
Старши инспектор по приходите при община Казанлък в частта за установени
задължения за такса сметосъбиране и сметоизвозване в
размер на 10.88лв до 30.07.2019г. за имот партиден номер М718/101125 за период
от 01.01.2019г до 30.07.2019г.
ОСЪЖДА
Община
Казанлък да заплати на „В и К“ ЕООД гр. Стара Загора сумата от 427лв /
четиристотин двадесет и седем/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „В
и К“ ЕООД гр. Стара Загора да заплати на община Казанлък сумата от 120лв /сто и
двадесет/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: