№ 422
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100901029 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Р. Д. К. срещу М.С. ООД за установяване
нищожност на взети решения на общо събрание на съдружниците в ответното
дружество, проведено на 17.05.2023 г. за изключване на ищеца като
съдружник, за поемане на дружествените му дялове от Ф.Ф. и да приемане на
нов учредителен акт, евентуално за отмяната на същите решения на осн.
чл.74 ТЗ
В исковата молба се твърди, че ищецът заедно с Ф.Ф. са били
съдружници в М.С. ООД, като на 17.05.2023 г. е проведено общо събрание на
съдружниците, на което са взети оспорените решения, които ищецът счита за
нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ, изискваща
спазването на специална форма по отношение на протокола за взетите
решения, тъй като обявеният по партидата на ответното дружество
дружествен договор от 16.12.2019 г. не предвижда изключение от това
изискване. При условията на евентуалност иска отмяна на решенията поради
нарушения при свикването и провеждането му – общото събрание е свикано
не от управителя на дружеството, а именно ищеца, а от Ф.Ф., като ищецът
оспорва да е имал такова право, произтичащо от закона или действащия
дружествен договор. По отношение на провеждането на събранието поддържа
доводи, че решенията са взети с единствено с гласовете на Ф.Ф., който към
1
17.05.2023 г. вече не е бил съдружник, тъй като е изключен с решение на
общото събрание на съдружниците, проведено на предходния ден 16.05.2023
г., като на следващо място поддържа, че дори и да беше съдружник
гласуването от името на Ф.Ф. е извършено от представител без
представителна власт, тъй като пълномощното на адвоката, който го е
представлявал на събранието не е било с нотариална заверка на подписите.
Оспорва да са били налице и фактите, посочени в решението като основание
за изключването му, евентуално твърди, че дори и да се приемат като
съществуващи, то се касае за действия, извършени в качеството му на
управител, а не на съдружник.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва исковете.
Счита, че взетите решения на общото събрание на 17.05.2023 г. не са
нищожни, тъй като дружественият договор в чл.31 предвижда, че
протоколите от проведените общи събрания се подписват от присъстващите
съдружници или техните пълномощници, поради което и спазената
обикновена писмена форма е достатъчна за валидността на взетите решения,
респективно не е било необходимо и пълномощно за представителство на
Ф.Ф. да е с нотариална заверка на подпис и съдържание. Съответно по
отношение на свикването поддържа, че дружествения договор в чл.17, т.5
допуска свикване и от съдружник, каквото е било извършено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже по делото качеството си на съдружник в
ответното дружество към датата на вземане на решенията, чиято валидност
оспорва и чиято отмяна иска, съответно, че такива решения са били взети на
посочената дата и с твърдяното съдържание, като тези обстоятелства не се
оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е бил предупреден
писмено в подходящ срок, че ще бъде изключен, като в предупреждението е
посочено конкретното му поведение, което се приема за основание за
изключването му, че това поведение е било реално осъществено, както и че
решението за изключването е било взето на Общо събрание, свикано редовно
и с необходимото мнозинство, за което е съставен протокол в изискуемата от
закона форма за действителност, като докаже твърденията си, че отделният
2
съдружник има право да свиква самостоятелно общо събрание на
съдружниците, че дружественият договор предвижда протоколите да се
съставят в обикновена писмена форма, както и че решенията са взети с
гласовете на съдружници, притежаващи гласове за формиране на изискуемото
от закона мнозинство за вземането им.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните са обявени обстоятелствата, че на 17.05.2023 г. на общо събрание на
съдружниците на М.С. ООД са взети решения за изключване на ищеца Р. Д.
К. като съдружник, за поемане на дяловете му от Ф.Ф. и за приемане на нов
учредителен акт, които решения са взети с гласовете на Ф.Ф., които е
представляван от адвокат Т. с пълномощно в писмена форма, като за взетите
решения е съставен протокол в обикновена писмена форма.
Към датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се
оспорват, действащият дружествен договор, е приетият на 16.12.2019 г. при
учредяване на дружеството, който в чл.31 предвижда, че „протоколите от
заседанията на Общото събрание се подписват от присъстващите членове или
техните пълномощници“, която разпоредба следва да се приеме, че изключва
изискването на специална форма по чл.137, ал.4 ТЗ и следователно взетите
решения на общо събрание на ответното дружество, проведено на 17.05.2023
г. не са нищожни поради неспазване на установена форма за действителност.
Неоснователността на исковете за нищожност предполага съда да
разгледа евентуалните искове за отмяна на взетите решения на основание
чл.74 ТЗ поради нарушения при свикването, провеждането на събранието и
липсата на основания за изключване.
Ответникът, който носи тежестта, не е представил никакви
доказателства относно начина, по който е свикано общото събрание за
17.05.2023 г., като твърденията на ищеца са същото да е свикано с писмена
покана, която не изхожда от управителя на дружеството – ищеца Р. Д. К., а от
другия съдружник – Ф.Ф., без преди това да е отправено искане за свикване
на събранието от управителя и без той да е бездействал по такова искане. В
протокола, удостоверяващ вземането на оспорените решения, е удостоверено
обстоятелството, че поканата за свикване на общо събрание е от 04.05.2023 г.
и изхожда от съдружника Ф.Ф., който обаче не е управител на ответното
дружество. При липсата на доказателства това свикване да е предхождано от
3
искане на съдружник и бездействие на управителя да свика общо събрание
със същия дневен ред в продължение на поне две седмици преди провеждане
на събранието, то свикването е опорочено, тъй като разпоредбата на чл.139,
ал.2 ТЗ предвижда изключение от правилото за свикване на общото събрание
от управителя при определени предпоставки, които не е доказано да са били
налице / решение № 11/26.04.2012 г. по т.д.№№ 615/2010 г., Т. К., ІІ т.о. на
ВКС/. По становище на съда нормата е императивна и не може да бъде
дерогирана от дружествения договор, а дори и при извод за диспозитивност в
него липсва разпоредба, която да дава право на съдружник да свиква
събранието, тъй като в чл.17, т.5 от договора са изброени правата на
съдружниците, едно от които е да „иска“ свикване на събрание, но не уредено
право и специална процедура по свикване на събрание от съдружник.
На следващо място основателни са доводите на ищеца за
незаконосъобразност на взетите решения и поради обстоятелството, че са
взети само с гласовете Ф.Ф., който съгласно представените доказателства не е
имал право да участва и гласува на проведеното на 17.05.2023 г. общо
събрание, тъй като е изключен като съдружник с решение на общото
събрание, проведено предишния ден – 16.05.2023 г. Решението от 16.05.2023
г. има незабавно действие в отношенията между съдружниците и дружеството
по аргумент от разпоредбите на чл.7, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ на чл.140, ал.4 ТЗ /
решение № 306/17.10.2018 г. по т.д.№ 3110/17г., ІІ т.о. на ВКС, решение
№39/15.04.2011г. по т.д.№526/2010г. на ВКС, І т.о на ВКС, решение № 690 от
3.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, II т. о., така и в решение № 135 от
9.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ВКС, I т.о./, като вписването му има
отношение единствено за действието му спрямо трети добР.ъвестни лица,
поради което и за периода от вземането до отмяната му, независимо от
неговата законосъобразност, която не може да се преценява инцидентно, Ф.Ф.
не е съдружник в дружеството.
По делото не са представени и никакви доказателства и за
осъществяване на поведението, на което се основава решението на общото
събрание за изключване на Р. Д. К., а съществуването им се оспорва, поради
което и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената
тежест, съдът приема, че изключеният с оспореното решение съдружник не е
извършил действията, заради които е изключен, като е безпредметно да се
обсъжда дали същите попадат в някоя от хипотезите на чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ.
4
За пълнота следва да се посочи, че са неоснователни оплакванията
относно ненадлежно представляване на съдружник, както и тези, че
действията, кавилифицирани като такива накърняващи интереса на
дружеството не са извършени от Р. Д. К. в качеството му на съдружник, а като
управител. По отношение ненадлежното представителство на съдружник при
участие в общо събрание следва да се приложат разрешенията, дадени в т. 2
от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, а именно, че на липса на представителна власт може да се позове
само представлявания или неговите универсални правоприемници, в който
смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 60006/19.07.2021
г. по т. д. № 2561/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 50093/ 16.01.2023г.
по т.д. № 712/2022 г., ІІ т.о. на ВКС, поради което и ищецът не е сред лицата,
които могат да се позовават на порок на волята на друг съдружник. Що се
отнася до второто възражение на ищеца, то противоречията в практиката по
въпР.а са отстранени с Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по тълк.д. №
1/2020 г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че и действията на управителя,
ако той е и съдружник, могат да обосноват изключването му, ако попадат в
хипотезите на чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ
По изложените съображения за нарушения при свикването и
провеждането на събранието, които са относими към всички решения, както и
недоказаност на предоставките за изключване, предявените искове следва да
се уважат.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който е
претендирал такива с исковата молба, макар и да не е представил списък, като
следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса от 240 лв.,
както и за разноски за особен представител в размер на 1250 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. К. срещу М.С. ООД, ЕИК *******
искове за нищожност на взети решения на общо събрание на съдружниците в
ответното дружество, проведено на 17.05.2023 г. за изключване на ищеца като
съдружник, за поемане на дружествените му дялове от Ф.Ф. и да приемане на
5
нов учредителен акт.
ОТМЕНЯ по исковете с правно основание чл.74 ТЗ на Р. Д. К. взетите
решения на общо събрание на съдружниците в М.С. ООД, ЕИК *******,
проведено на 17.05.2023 г. за изключване на ищеца като съдружник, за
поемане на дружествените му дялове от Ф.Ф. и да приемане на нов
учредителен акт.
ОСЪЖДА М.С. ООД, ЕИК *******, гр.софия, ул. ******* да заплати
на Р. Д. К., роден на ******* г., гражданин на Република Ирландия, с паспорт
№ *******, издаден на ******* г., на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
по делото в размер на 1490 лв. за държавна такса и депозит за особен
представител.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Е. С. Б. възнаграждение в размер на
1250 лв. по внесения депозит, за която сума да се издаде разходен касов ордер
след получаването от нея на съобщението за постановеното решение и
връщане му по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6