РЕШЕНИЕ
№ 983
гр. Пловдив, 15.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 2219 по
описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - процесуалния
кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на “Чери Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив бул. „***“ № 21, ет.5, ап.36, представлявано от управителя Й. Р. Р. , против Ревизионен акт № Р-16001618006371-091-001/24.04.2019г.,
издаден от З. Д. В. – началник на сектор,
възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при Териториална дирекция /ТД/ на Националната
агенция по приходите /НАП/ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 418/08.07.2019
г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив към Централно управление /ЦУ/ на НАП, в частта, с която на оспорващия:
за периоди м.05 и м.06.2016г. по 11 бр. фактури от „Дими Транс“ 95 ЕООД е
отказан данъчен кредит в размер на 58 858,58 лв.; за периода м.05, м.06 и
м.07.2017 г. по 11 бр. фактури от „ВАК 86“ ЕООД е отказан данъчен кредит в
размер на 84440,76 лв.; по фактура № 57/11.09.2015г. от „Агро
Тач“ ООД е отказан данъчен кредит в размер на 2888
лв.; по фактура № 362/07.07.2017г. от ЗП „А. Г. П. “
е отказан данъчен кредит в размер на 3842,08 лв.; за периоди м. 07, м. 09, м.
10 и м. 12.2017 г. за получени доставки чрез ВОП са определени допълнителни
задължения за ДДС в размери: 2699,24 лв., 1189,93 лв., 333,79 лв. и 770,28 лв.;
и общ размер на дължима лихва в размер на 34 122,60 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Оспорват се
констатациите за непризнатия данъчен кредит. Твърди се, че са налице всички
предпоставки за възникването и упражняването му. Сочи се, че са събрани документи,
доказващи прехвърлянето на собствеността върху стоките - череши и вишни.
Изложени са редица мотиви относно фактурите, по които е отказан данъчен кредит,
като е посочено, че органите по приходите, чрез издаването на спорния ревизионен
акт /РА/, искат да вменят задължения по ЗДДС на ревизираното лице /РЛ/, заради
пропуски в документирането на доставките при негови предходни доставчици. Сочи
се още, че дружеството няма способи да държи отговорност или да упражнява
контрол на предходни доставчици или транспортни фирми. Напротив, с такива
правомощия разполага приходната администрация и е редно при установени
нарушения от трети лица, то същите да бъдат санкционирани своевременно, а не да
се възлага „повторно данъчната тежест върху ревизираното лице”. В подкрепа на
своите аргументи, жалбоподателят твърди, че закупените количества череши са
били обект на последваща продажба към клиенти, на
които в хода на ревизията са извършени
насрещни проверки, но при издаване на РА не са коментирани. Пренебрегнат е и факта
на извършените плащания по банков път, както между РЛ и преките му доставчици,
така и тези с неговите клиенти. Твърди се противоречие с практиката на Съда на
ЕС, както и на Директива 2006/112/ЕО за ДДС. Цитирани са редица решения на СЕС
и ВАС в подкрепа на защитната теза.
Относно непризнат данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС - липса
на оригинален първичен документ фактура, оспорващият поддържа, че това само по
себе си не е основание органите по приходите да откажат данъчно предимство. Не
са изложени конкретни възражения по отношение на допълнително начисления косвен
данък във връзка с неосчетоводени вътреобщностни
придобивания за периоди м.07 - м. 12.2017 г.
3. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Б., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си
го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
6. Ревизията е повторна в изпълнение на решение
№591/09.10.2018г. на директорът на
Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП.
Възложена е със заповед №
Р-16001618006371-020-001/22.10.2018 г. /л.852/ на З. Д. В. – началник
сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив спрямо “Чери Интернешънъл“ ЕООД, с обхват
данък по ЗДДС за периода от 01.01.2016г. – 31.12.2017
г. и корпоративен данък за период от 01.01.2015 г. – 31.12.2016
г. Срокът за извършване на ревизията е определен на три месеца от съобщаването
на заповедта, което е сторено по електронен път на 23.10.2018г.
Издадена е ЗВР № Р-16001618006371-020-002/17.01.2019 г.
/л.849/, с която крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 22.03.2019г.
В хода на административната процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001618006371-092-001/04.04.2019 г. /л. 48/, въз основа на който възложилият
ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт №
Р-16001618006371-091-001/24.04.2019г. /л. 39/.
По жалба на “Чери Интернешънъл“ ЕООД е
издадено Решение
№ 418/08.07.2019 г. /л. 22/ от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” -
Пловдив при ЦУ на НАП, с което оспореният в настоящото производство ревизионния
акт е потвърден в частта на определените задължения за ДДС в размер на
154 252,38 лв. и прилежаща лихва от 34 122,60 лева и отменен в частта
на задълженията за корпоративен данък.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по
делото са представени: заповед № РД-09-1801/28.09.2018 год. и №
РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП - Пловдив и заповеди № ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г.
и № 3719/23.04.2019г. на изпълнителния директор на НАП.
7. В съдържанието на
всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността
на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че процесното ревизионно производство е
възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на
предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в
изискваната от закона форма и от компетентните, в съответствие с нормата на чл.
119, ал. 2 във вр. чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1
от ДОПК, органи на приходната администрация.
ІV. За фактите:
8. Основната дейност на “Чери Интернешънъл“ ЕООД за ревизирания период е
търговия на едро с плодове и зеленчуци. За осъществяването на дейността не се
ползват офис и складова база, тъй като стоките се изкупуват „на място” и се
доставят веднага до съответните клиенти. Дружеството е упражнило правото си на
приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет на доставки „авансови
плащания за череши” и „доставка на
череши”, издадени от следните дружества: „Дими Транс 95” Еоод с ***, по 11 бр. фактури през м.05
и м.06.2016 г., общо в размер на 58 858,58лв. /стр.37 на РД/ и „BAК86” ЕООД с ***,
по 11 бр. фактури, издадени през м.05;
м.06 и м.07.2017 г. общо в размер на 84 440,76 лв. /за фактурите от м.07.17 г.
предметът на доставки са „аванс за доставка на вишни” и „доставка на вишни с
вкл. транспорт” /стр. 106 и 107 на РД/.
9. На доставчика „Дими транс 95" ЕООД е извършена ревизия, приключила с ревизионен
акт № Р-16001618000483-091-001/03.10.2018 г., материали от която са
присъединени към настоящото производство. На дружеството е отказан данъчен
кредит по фактура № 0-13/30.06.2016г. с издател „Денистрейд"
ЕООД - предходен доставчик на плодовете, продадени на РЛ. Отказан е и данъчен
кредит по фактури с издател „Елис Трансагро 78” ЕООД,
сред които не се включва фактура № 0-35/04.10.2016г. за доставка на череши,
сочена като предходна на тази към ревизираното лице.
„Дими транс 95" ЕООД е представило:
заверени копия на процесните 11 бр. фактури, банкови
извлечения за разплащания по фактурите и 31 броя складови разписки за
приемане/предаване на общо 247 705,900 кг череши с получател РЛ. Представени са
счетоводни статии, от които е видно как са отчитани покупките на череши от
предходни доставчици (дружества и земеделски производители) и последващата им реализация към РЛ. Ангажирани са фактури от
предходните доставчици ведно с товарителници, складови разписки и кантарни бележки. Според счетоводните статии всички
доставки са осчетоводени през месец декември 2016 г.
Съгласно писмено обяснение от представляващия дружеството Д. К. , фактурите
и платежните документи са съставяни и предавани лично от него, а контактът
между дружествата се е осъществявал, чрез провеждане на телефонни разговори с Й.
Р. - управител на РЛ.
Приложени са доказателства относно наети активи за осъществяване на
дейността: складовата база, намираща се в с. Оризари, общ. Твърдица, област
Сливен, по договор за наем от 18.06.2015 г., сключен между Р. В. П. като
наемодател и „Дими Транс 95” ЕООД - наемател. Според договора наемодателят
предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим
имот, находящ се в имот № 067009, с. Оризари, общ. Твърдица, област Сливен,
представляващ част от сграда с площ от 114 кв.м., стая битова за офис с площ от
70 кв.м. и прилежащата бетонова площадка към тях от 2518 кв.м. с месечен наем в
размер на 60 лв., платим по банков път два пъти годишно на всеки шест месеца от
датата на сключване на договора. Към договора е приложен приемно – предавателен
протокол от 20.06.2015 г., с поред който наемателят е приел в добро състояние:
бетоновата площадка, подемна количка 2,5 т., кантар, мотокар 1 бр. и амбалаж –
2100 касети.
Според скица № K00710/26.01.2011 г. в имот № 067009, с. Оризари, общ. Твърдица, област Сливен са
нанесени три сгради: овцеферма – 999 кв.м.; сграда битова – 68 кв.м и сграда
битова – 20 кв.м.
Представен е договор от 24.07.2015 г. за извършване на услуги с товарни
автомобили, сключен между „СВГ Транс” ЕООД - превозвач и „Дими Транс 95” ЕООД -
товародател, с предмет: многократно извършване на превоз с товарни автомобили. Срокът
на действие на договора е 2 /две/ години от неговото подписване. Товародателят
се задължава да натовари стоката в подходяща за съответния вид превоз опаковка
/амбалаж/, да укрепи същата със свои средства и за своя сметка, да осигури
разтоварването на товара в пункта на местоназначението. Посочено е, че заявките
се извършват предварително по телефон.
Представена е заявка до
„СВГ Транс" ЕООД, съгласно която за нуждите на „Дими транс 95" ЕООД,
„СВГ Транс" ЕООД следва да извърши транспортна услуга на плодове и
зеленчуци по предварителна заявка по телефон според тяхното узряване. Задълженото
лице не е ангажирало доказателства за разплащане към превозвача „СВГ
Транс" ЕООД по представените товарителници през цялата 2016г.
За удостоверяване произхода на част от стоките е
представен договор за покупко -продажба на плодове /череши/
от 10.05.2016 г., съгласно който „Денистрейд"
ЕООД - продавач се задължава да продаде на „Дими транс 95" ЕООД - купувач
всички набрани плодове /череши/ от собствени трайни насаждения, находящи се в землището на с. Долно изворово, общ.
Казанлък, като разходите за транспорта са за сметка на купувача. Продажната
цена на черешите е 0,70 лв. за един килограм без включено ДДС. Предаването на
набраните плодове /череши/ става с подписването на стокова разписка.
Представена е фактура № 13/30.06.2016 г., издадена от „Денистрейд"
ЕООД на „Дими транс 95" ЕООД, за доставка на череши 58000 кг. с ед. цена
0,70 лв. без ДДС, с данъчна основа 40600,00 лв. и ДДС – 8120,00 лв.; 11 броя
приемно-предавателни протоколи от дати: 22.05.2016 г., 24.05.2016 г., 05.06.2016
г., 06.06.2016 г., 07.06.2016 г., 08.06.2016 г., 09.06.2016
г., 10.06.2016 г., 11.06.2016 г., 13.06.2016 г. и 15.06.2016 г.; 11 броя кантарни бележки от същите дати и за същите количества; 11
броя стокови разписки; 11 броя товарителници с превозвач - „СВГ Транс"
ЕООД, изпращач - „Денистрейд“ ЕООД, получател - „Дими
транс 95“ ЕООД; маршрут от Долно изворово до Оризари, автомобили: марка „Скания“ с рег. № *** и марка „Мерцедес“ с рег. № ***;
пробег 70 км.; шофьорите - Н. И. и Г. С. .
9.1. За целите на ревизията е
извършена повторно насрещна проверка на „Дими Транс 95" ЕООД във връзка с
която управителят на дружеството е представил писмени обяснения и информация под формата на справка за стоков поток относно издадените
фактури към получателя „Чери Интернешънъл“ ООД. В справката е онагледен стоковия
поток, за който са приложени копия от документи, въз основа на които са попълнени
данни в табличен вид - фактури, разписки, приемно предавателни протоколи,
товарителници, пътни листи, талони, договори, банкови документи и др. Отбелязано
е, че повечето от предходните доставчици (предимно земеделски производители) са
предавали стоката със собствен транспорт в базата в с. Оризари. До другите
доставчици са изпращани коли за сметка на „Дими Транс 95“ ЕООД. В частност за
доставките от „Денистрейд"
ЕООД са ангажирани товарителници,
от които е видно, че превозвач по доставката е фирма „СВГ Транс“ ЕООД с
автомобил марка „Скания“, модел П-94-Д-220, рег. № *** и автомобил марка
„Мерцедес" модел 814 Д, рег. № ***.
Органите по приходите са установили, че автомобили рег. № *** е нает по договор
от собственика Р. В. П. , а автомобил с рег. № *** е ползван въз основа на заем
за послужване от собственика „Балкантранс“ ЕООД. Не са представени доказателства за
уреждане на финансовите взаимоотношения между страните по тези договори, нито
такива за направените разходи за ремонт и поддръжка на автомобилите.
9.2. Ревизираното лице е представило фактури, съгласно
които закупените череши са фактурирани на „Авиус 2003“
ЕООД с ЕИК по Булстат ***. На дружеството е извършена насрещна проверка, в
която са представения обяснения, че стоките са транспортирани до базата в с.
Царацово за сметка на „Чери Интернешънъл“ ООД и всички разплащания са извършени
по банков път. За съответните кампании е потвърдено получаването на следните
количества череши: 2014 г. – 3014 тона; 2015 г. – 3906 тона; за 2016 г. – 3927
тона и за 2017г. – 4752 тона.
Относно транспорта ревизираното лице пояснява, че черешите са доставяни от
складова база на „Дими транс 95"
ЕООД, находяща се в с. Оризари, обл.
Сливен и транспортирани до базата на „Авиус 2003" ЕООД с транспортна услуга от дружество „Пураджиев" ЕООД. В частност за стоките с предходен
доставчик „Дими транс 95“ ЕООД
ревизираното лице е представило 31 бр. складови разписки за периода
22.05.2016г. – 26.06.2016г., товарителници и пътни листи, чието съдържание е
подробно описано на л. 57 – л. 59 от РД. Обобщеният анализ на тези документи
сочи, че съдържат данни за дата, количество и вид на стоката, имена на
водачите, дата на курсовете и маршрути. Всички доставки са с получател „Авиус 2003" ЕООД – с. Цалапица. По отношение на
изпращача, вместо „Чери Интернешънъл“ ООД, в преобладаващите случаи са посочени:
Айтос, Българево, Русокастро, Любен, ЗК Плодородие – 93 и др. В маршрутите с.
Оризари е отразено като междинен пункт, а в някой случаи тази дестинация въобще
липсва.
В складови разписки № 29 от 20.06.2016г., № 30 от
21.06.2016г. и № 31 от 26.06.2016г. липсват попълнени реквизити за:
автомобил №, превозвач, място на предаване. Към тях не са предоставени
товарителници и кантарни бележки.
При насрещната проверка е установено, че водачът Г.
С. не е служител на „Пураджиев“
ЕООД, а е работил за дружеството „СВГ Транс“ ЕООД през периода на издаване на процесните три броя складови разписки. В този аспект е
установено, че „Чери Интернешънъл“ ЕООД няма договорни отношения за превоз на череши
със „СВГ Транс“ ЕООД. От последното дружество не са издавани фактури за такъв и
не са представени доказателства за разплащането му.
9.3. За целите на ревизията е направена насрещна
проверка на превозвача „Пураджиев" ЕООД. Установени са автомобилите с
които дружеството е осъществявало транспорт на РЛ за периода 01.05.2016г. - 30.06.2016г.:
рег. № ***, № ***и полуремарке с № ***, № РВ № *** ,
№*** Установени са и имената на водачите по данни от пътни листове и
товарителници. В писмени обяснения от управителя на дружеството е потвърдено,
че в периода 21.05.2016г. – 01.06.2016г. транспортът е извършван от водача Т.
В. (на трудов договора) с автомобил рег.№ *** и ремарке РВ 1172 ЕВ. Посочено е,
че всички детайли по извършените превози са надлежно описани в транспортните документи,
пътен лист и товарителница, които са издадени от дружеството превозвач.
9.4. След анализ на представените документи органите по
приходите са приели, че не се доказва транспортът на стоките от „Дими Транс 95”
ЕООД. За да достигнат до този извод ревизиращите са се позовали на резултата от
ревизията на „Дими Транс 95” ЕООД. Посочено е, че в това ревизионно производство
е отказано право на данъчен кредит на предходния доставчик по фактури за доставки
на череши от „Денистрейд” ЕООД и „Елис Трансагро 78” ЕООД и доставки на транспортни услуги от „СВГ
Транс” ЕООД. Относно тези доставки в ревизията на прекия доставчик е
констатирано, че: „нито доставчиците, нито получателят са представили доказателства,
за извършване на реални стопански операции по прехвърляне собственост на стоки
и извършване на транспортни услуги“. Прието е, че няма представени транспортни документи
от фирмата доставчик и фирмата получател, няма представени товарителници и
стокови разписки от „Дими Транс 95” ЕООД, за извършване на декларираните доставки
от „СВГ Транс” ЕООД, не е доказан произходът на декларираните доставки на
плодове.
Въз основа на анализ и
съпоставка на складовите разписки и предоставените транспортни документи от
ревизираното лице и превозвача „Пураджиев“ ЕООД /стр.
60-70 от РД/ органите по приходите са отрекли и транспорта на доставките от
ревизираното лице до „Авиус 2003“ ЕООД. Визирани са редица
несъответствия, изразяващи се в разминаване на дати, количества, маршрут, място
на товарене и разтоварване.
Изводите на ревизиращите са
подкрепени с аргументи за липсата на доказателства, че транспортните фирми са
разплащали задълженията си по договорите за ползване на нужните за дейността им
автомобили; пропуските в съдържанието на изготвените за услугите товарителници
и пътни листи; респективно и липсата на пълномощия за водачите да получават
стоки от името и за сметка на ревизираното лице.
Отбелязани са също нарушения на правилата за водене
на счетоводството при ревизираното лице. Заприхождаването
и изписването на спорните количества череши е извършено общо за цялото
количество, а не своевременно за всяка една доставка на датите, за които се
твърди че са получавани стоките.
По повод установени роднински връзки между лицата, заети с дейността на „Дими
Транс 95” ЕООД и „СВГ Транс” ЕООД, и конкретни изрази в обясненията на
управителя на "Чери Интернешънъл" ЕООД, са наведени предположения, че
последният е бил наясно за свързаността между посочените дружества и
обстоятелството, че базата на доставчика е собственост на Радостина Попова.
Чрез интерполация е поставено под съмнение знанието у водачите на автомобилите
при превозвача „Пураджиев“ ЕООД, че стоката която са
превозвали е закупена от складова база на „Дими Транс - 95“ ЕООД в с. Оризари, тъй
като единственото доказателство за това е договор сключен между свързани лица,
по който договор е установено, че няма плащания, а същия цели само да докаже
участието на доставчика „Дими Транс ЕООД“ в сделките по доставка на череши.
В обобщение липсата на доказан транспорт, както и некоректното отразяване
на стопанските операции по процесните фактури,
издадени от „Дими Транс 95” ЕООД, са дали основание на приходните органи да
направят извод, че не са били налице стоки при прекия доставчик, които в
последствие да бъдат фактурирани на ревизираното лице. По тези съображения и на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 5
от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 58
858,58 лв. и е начислена лихва за забава.
10. По отношение на доставките от „ВАК 86” ЕООД, в хода на предишното ревизионно производство, е извършена насрещна
проверка, документирана с протокол № П-16001614076З-141-001/18.04.2018 г.,
присъединен към настоящото производство, при която са представени: заверени
копия на фактурите, издадени на РЛ;
хронология на сметки, свързани с начисляването на ДДС и отчитането на прихода
от продажби; хронология на сметка 401 - „доставчици”; хронологична оборотна
ведомост на доставчик „Дими Транс 95” ЕООД
(предходен доставчик на „BAk 86”
ЕООД); опис на издадените документи от предходния доставчик; хронологична
ведомост на сч. сметка 503 -„банка”; заверени копия
на фактурите от предходния доставчик;
копия от касови бележки и банкови извлечения и отчет по журнал на операциите за счетоводна сметка 501
- „каса”.
Проверяваното лице няма регистриран ЕКАФП, разполага с наета база в с.
Оризари. Представен е договор за наем на базата и документи доказващи
осчетоводяване на задълженията и плащанията във връзка с този договор, както и справка
за ДМА. Ангажиран е договор за изкупуване на пресни череши и вишни, подписан от
представители на „ВАК 86” ЕООД - продавач и „Чери Интернешънъл” ЕООД – купувач;
складови разписки, издавани при предаването на стоките във връзка с обследваните фактури; счетоводни
документи; аналитична счетоводна справка на сметки 304 - „стоки” и 411 -
„клиенти”, оборотни ведомости за 2016 г. и 2017 г.
Според писмените обяснения на доставчика, за извършване на дейността си дружеството
е наело база. Дейността се осъществява от собственика и за товаро-разтоварните
дейности са сключени граждански договори. При предаването на стоките по
цитираните фактури са съставяни стокови разписки. Стоките основно са предавани
в базата в с. Оризари на шофьорите и управителя на РЛ - Й. Р. . Част от стоките
са предавани в заводи, които са клиенти на фирма „Чери Интернешънъл“ ЕООД.
Представена е справка, в която са описани датите и местата на предаване и
приемането на стоките, както и лицата при приемането и предаването им.
Дружеството не притежава собствени транспортни средства. Цената на доставките е
с включен транспорт за сметка на доставчика „Дими Транс 95” Еоод. Дружеството има сключен договор
за извършване на услуги с товарни автомобили на товари и договор за снабдяване
с плодове и зеленчуци. Контакт с фирма „Чери Интернешънъл” ЕООД е осъществен
чрез лични телефонни разговори с управителя на фирмата. През 2016 г. дружеството
е осъществявало букмейкърска дейност по договори с „Еврофутбол” и „Евробет”.
Основният предмет на дейност през 2017 г. е търговия с плодове и зеленчуци.
Управителят е съставял фактурите и платежните документи. Документите са
изпращани по камионите и лично давани на Й. Р. .
10.1. След анализ на представените доказателства и писмени обяснения, приходните
органи са установявали че договорите са „противоречиви” и „нелогични”, предвид
това, че „Думи Транс 95” ЕООД е доставчик на „ВАК 86” ЕООД, който пък от своя
страна е доставчик на ревизираното лице. Според ревизиращия екип няма логика
двете дружества да ползват под наем две съседни помещения по силата на сключени
договори за наем с Р. В. П. /имот с № 067009 и имот с № 067008 в местност „Дингил Тепе", с. Оризари, обл.
Сливен/ и да представят договор за транспортни услуги между „Дими Транс 95” ЕООД
и „ВАК 86” ЕООД.
Във връзка с товаро - разтоварните
работи от „ВАК 86” ЕООД са представени сметки за изплатени суми на физически
лица, разходни касови ордери и два броя граждански договори с физическите лица С.
Я. Х. и М. В. К. , които в периода месец май - месец
ноември при повикване следва да товарят, разтоварват и експедират плодове и
зеленчуци.
Ревизиращият екип е направил справка на декларираните от „ВАК 86” ЕООД трудови
договори в ПП СУП, при което е установено, че на 18.11.2016г. всички сключени
трудови договори са прекратени. Поставено е под съмнение обстоятелството, че двете
лица са натоварили, разтоварили и експедирали общо 308749 кг
череши и 30867 кг вишни.
10.2. За удостоверяване на стоковия поток към РЛ е представена справка за
получените череши и вишни от „Вак 86“
ЕООД, според която транспортът е извършен от „Дими Транс 95” ЕООД и “Пураджиев“ ЕООД. Представени са товарителници и пътни
листи, които съдържат данни за водач, рег. номер на превозно средство, маршрут,
вид на товар, изпращач и получател. Органите по приходите са извършили анализ
на представените документи /л.86 – л.102 от РД/, въз основа на който са отрекли
наличието на доказателства за реално осъществен транспорт и доставка на череши
и вишни по веригата: „Дими Транс 95” ЕООД - „ВАК 86” ЕООД - „Чери Интернешънъл”
ЕООД. Този извод е подкрепен с установената лиса на кантарни
бележки, непълни реквизити в стоковите разписки, товарителници и пътни листи. Визирано
е също разминаване между количества, места на натоварване, дати, маршрути и имена
на водачите на МПС. Отбелязано е, че част от товарителници са били обект на
проверка и разглеждане в ревизионното производство на „Дими Транс 95” ЕООД, при
което е установена липса на реални доставки. Отчетено е също обстоятелството,
че съставените складови разписки между „Чери Интернешънъл ЕООД“ и „ВАК 86“ ЕООД
не съдържат място на предаване на стоката. Отделно стоковите разписки между „Дими
транс 95“ ЕООД и „ВАК 86“ ЕООД са за общо количество череши, отразено на един
ред, а стоковите/складовите разписки между „Вак 86“ ЕООД и „Чери Интернешънъл
ЕООД“ са за количества, отразени на няколко позиции /редове/, което предполага
наличие на кантарни бележки, който да удостоверят
претеглянето.
Установено е, че в част от товарителниците не е посочено място на натоварване
в с.Оризари, нито ревизираното лице - като изпращач. Според предоставените товарителници
от превозвача „Пураджиев“ ЕООД в повечето случай е
вписан превоз на по - големи количества стоки /череши /, от тези по складовите
разписки за съответния ден на транспорт. Същевременно се установяват и издадени
товарителници с липса на посочен тонаж на превоз и вид на товара. Налице е
разминаване в посочените от „ВАК 86“ ЕООД и РЛ данни, посочени в изготвените от
тях справки за стоков поток относно номера на превозни средства и имена
водачите им.
Отбелязано е, че от страна на „Пураджиев“ ЕООД не е предоставена информация за изминатите
километри и за извършения превоз на територията на страната, послужили за
формиране на цената за извършената транспортна услуга на ревизираното лице.
Това обстоятелство е прието като пречка да се удостовери дали в получените
фактури за транспорт от ревизираното лице е калкулирано движение на транспортни
средства по процесните доставки.
По отношение на счетоводните записвания за спорните доставки от „ВАК 86”
ЕООД е установено, че ревизираното лице не отразило своевременно и съответно не
е осчетоводило всяка една доставка по дати. Изводите на органите по приходите
са изложени подробно на стр. 83-84 от РД, което прави излишно
тяхното преповтаряне. В обобщение е
прието, че въз основа на счетоводните записвания по сметка 304 - „Стоки” при
„ВАК 86” ЕООД за периода 01.01.2017 г. до 31.05.2017
г. не е имало наличност на стокови запаси, изразяващи се в налични килограми
череши, които впоследствие да бъдат продадени на „Чери Интернешънъл” ЕООД. В счетоводството
на „ВАК 86” ЕООД са изписвани количества череши преди същите да са налични. Такива
несъответствия са установени и в
счетоводството на РЛ като са заприходени количества
към определени дати, които съгласно данните за превоз и експедиране от „ВАК 86” ЕООД, взаимно си
противоречат.
Визирана е и свързаност между „Дими Транс 95“ ЕООД и „СВГ Транс“ ЕООД,
която позволява безпрепятствено съставянето и създаването на всякакъв вид
документация, целяща доказването на изгодни за дружествата факти. С оглед на
обстоятелството, че „Вак-86“ ЕООД
също стопанисва база в с. Оризари, е прието наличие на свързаност с дружеството
„Дими Транс 95“ ЕООД. Създадените документи между двете дружества и в частност товарителниците
са приети като документи, целящи единствено доказването на осъществен транспорт
в полза на твърденията на ревизираното лице.
Предвид гореизложеното на основание чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т.
1 и във с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на „Чери Интернешънъл“ Еоод е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 84440,76 лв. и са начислени лихви за забава.
11. При извършена проверка в ПП ВАТ 14 в дневниците за продажби на „Агро Тач” ООД е установено, че
дружеството е издало на РЛ фактура № 57/11.09.2015 г. - анулирана и отразена в
дневника за продажби за м.09.2015 г. със стойност 0,00 лв. и ДДС - 0,00 лв. и
фактура № 58/11.09.2015 г., с данъчна основа 8740,00 лв. и ДДС - 1784,00 лв.,
предмет на доставка „сини сливи”. Същевременно в дневника за покупки за данъчен
период м.09.2015 г., ревизираното лице е отразило фактура № 58/11.09.2015 г. с
данъчна основа 8740,00 лв. и ДДС - 1784,00 лв. и за данъчен период м.04.2016 г.
ф-ра № 57/11.09.2015 г. на стойност 14400,00 лв. и ДДС - 2888,00 лв. Предмет на
доставки и по двете фактури са „сини сливи”.
На ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения, а на доставчика е извършена насрещна проверка. Ревизираното лице не
представя доказателства за получени сини
сливи по ф-ра № 57/11.09.2015 г., нито за извършено плащане. От проверката на
доставчика е констатирано, че ф-ра № 57/11.09.2015 г.
първоначално е била издадена на ревизираното лице, но поради грешка в
количеството на стоката се е наложило нейното анулиране. Издадена е правилна
фактура № 58/11.09.2015 г. Представено е банково извлечение, от което е видно
плащане по ф-ра № 58 от банкова сметка ***. Представени
са и съответните счетоводни операции за осчетоводяване на продажба на собствена
продукция чрез кредитиране на с/ка 701 - „приходи от
продажба на продукция”. Дадени са писмени обяснения, че стоката – сини сливи
/23 000 кг/ е извозена с транспорт на клиента до база на кооперация „Агрокомерс
98”, с. Черничево, където е наличен кантар за измерване. Фактурата е съставена
на място и предадена лично на Й. Р. , управител на РЛ.
При тези данни ревизиращият екип е
формирал извод, че по ф-ра № 57/11.09.2015 г. не е
налице доставка на стоки и РЛ няма право да приспада данъчен кредит по
въпросната фактура. В тази връзка за период м.04.2016 г. /периодът, в
който РЛ е отразило фактурата в
отчетните си регистри/ е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 2 888,00 лв.
12. Въз основа на проверка ИС на НАП, органите по приходите са установили, че РЛ е отразило в дневника си за покупки на
м.07.2017 г. фактура № 362/07.07.2017 г., издадена ЗП
А. Г. П. . Фактурата е с данъчна основа 19210,40 лв. и ДДС - 3842,08 лв. и
предмет на доставка „череши“. Извършена
е проверка в дневниците за продажби на доставчика, при което е установено, че
фактура с този номер е издадена и отразена в отчетните регистри с получател
Адвокатско съдружие „Гигова и Партньори”, данъчната основа на фактурата е в
размер на 40,23 лв. и ДДС - 8,05 лв. От ревизираното лице е изискан оригинал на
въпросната фактура, ведно с доказателства и информация за извършено плащане по
нея, както и доказателства за получената доставка и следваща реализация. Ревизираното
лице не е ангажирало документи.
В насрещната проверка на доставчика е установено, че на РЛ за периода са
издадени общо две фактури с предмет на доставка „череши”, но те са съответно №
316/14.06.2016 г. и № **********/26.06.2017 г. Първата фактура е платена изцяло, а втората частично
по банков път. Фактурите са отразени коректно в отчетните регистри по ЗДДС,
както при издателя, така и при получателя.
Предвид гореизложеното, органите по приходите са направили извод, че
ревизираното лице не притежава оригинален първичен документ — фактура № 362/07.07.2017 г. и чрез отразяването й в дневника си за покупки
на м.07.2017 г. е приспаднало неправомерно данъчен кредит в размер на 3842,08 лв.
На основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 114, ал. 1, т. 8 от същия
закон за данъчния период е отказан данъчен кредит в размерна 3842,08 лв.
13. За ревизирания период „Чери Интернешънъл“ ЕООД декларирало вътреобщностно придобиване на стоки /ВОП/ по смисъла на чл.
13, ал. 1 от ЗДДС. Доставчици са данъчно задължени лица от други държави членки
на ЕС. Стоките са транспортирани от територията на страна членка на Общността
до територията на страната. При съпоставка между декларираните ВОП в дневниците
за покупки и данните за обороти от
държавите – членки, органите по приходите са констатирали несъответствия. Ревизираното
лице е представило оборотни ведомости и хронологични регистри на водените
счетоводни сметки. Не са представени писмени доказателства /фактури и други/ и
обяснения относно установените различия между декларираните от дружеството ВОП
и данните от получените файлове от държави членки на ЕС.
Във връзка с установяване на размера на ВОП за ревизирания период е
направена проверка в ПП „Фискален контрол”, при която са установени данни,
отразени в протоколи за получени от ревизираното лице вътреобщностни
доставки на стоки с висок фискален риск /л. 406 – л. 431/. По данни от същите
ревизираното лице е получател на стоки - кайсии, праскови, сливи, круши и ябълки, които
се изпращат до територията на страната от територията на друга държава членка
на ЕС и доставчиците са данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в
съответните държави членки. Фискалният контрол е извършен в периодите м. 06,
07, м. 09, м. 10 и м. 12.17 г. На превозвача на стоките „Пураджиев”
Еоод, в хода на преходното
производство е извършена насрещна проверка, приключила с протокол № П-16001618096295-141-001/12.06.2018
г., присъединен към настоящото производство. Констатирано е, че цитираното
дружество е превозвало плодове от Гърция за ревизираното лице като получател.
Установено е, че за доставките в месеци 07, 09, 10 и 12.2017г. „Чери
Интернешънъл” ЕООД не е съставило и съответно не е отразило в отчетните си
регистри протоколи по реда на чл. 117 от ЗДДС.
Извършен е анализ на дневниците за продажби на РЛ за ревизираните периоди
до момента на ревизия, при който е констатирано, че дружеството няма
реализирани продажби на стоки от ВОП. Това е дало основание на органите по
приходите да приемат, че ВОП са укрити, с изключение на получените доставки
през месец юни 2017 г., за които дължимият ДДС е начислен с протокол през месец
май 2018 г., за което закъснение е начислена лихва. За получените доставки
чрез ВОП в периоди: м. 07, м. 09, м. 10 и м. 12.2017 г., на
основание чл. 86, ал. 1и ал. 2 вр, чл. 124, ал. 2 от ЗДДС на РЛ са определени допълнителни задължения за ДДС в размери: 2699,24 лв.,
1189,93 лв., 333,79 лв. и 770,28 лв.; и общ размер на дължима лихва в размер на
34 122,60 лв.
14. По делото се допуснаха основна и допълнителна съдебно – счетоводни
експертизи с вещо лице В.Б., чиито заключения се приеха със заявени резерви от
страна на ответника. След проверка експертът дава становище, че основна дейност
на РЛ е изкупуване на плодове и зеленчуци и продажбата им на преработвателни
предприятия. От представените в ревизията материали и от проверките, извършена
при предходните доставчици на РЛ, вещото лице е заключило, че документално
преките доставчици са закупували процесните стоки от
свои предходни доставчици (регистрирани земеделски производители). Очертаният
механизъм на доставките сочи стоките да са приемани и предавани на РЛ и
предходните доставчици в складова база на предходния доставчик, където РЛ с
нает от него транспорт взема плодовете от земеделските производители и след
проверка от двете страни и претегляне са изготвени и двустранно подписани
стокови разписки за всяка партида извозена стока към клиента ”Авиус 2003” ЕООД. Стоковите разписки са първоначалният
документ, който е съставян при извършване на доставките. Фактура за закупените
стоки е издавана след извозване на последната партида стока. Заприхождаването на стоките е извършено с така издадената
окончателна фактура. Преди издаването на окончателната фактура са издавани
фактури за получени аванси както при РЛ, така и при предходните доставчици.
Както РЛ, така и предходните му доставчици не са спазили изискванията на Закона
за счетоводството и ЗДДС в 5 - дневен срок от предаване на стоката да се издаде
фактура за продажба, в която да е вписан вида на стоката, количеството и
стойността, начисленото ДДС и да се приспадне съответния авансов превод. Последващата реализация на стоките при РЛ е оформена по
същия начин. Към фактурата съпътстващият документ е стоковата разписка и
документи за транспорта, осъществен чрез наета фирма – „Пураджиев”
ЕООД. Пътят на стоковия поток подробно е описан в приложения към основното
заключение.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че всички доставки от
предходните доставчици на „Дими транс 95” ЕООД и „ВАК 86”ЕООД са придружени с
фактури, стокови разписки и товарителници, подробно описани в приложенията.
Значителна част от по-дребните земеделски производители са доставили
продукцията си със собствен транспорт.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че „Дими транс 95“ ЕООД е
фирмата, която е разполага с контактите на земеделските производители. Цялата
операция става в базата на „Дими транс 95“ ЕООД, където производителите доставят
своята продукция, която се претегля от „Дими транс 95“ ЕООД в кантарна база и се предава. Съответно се съставят стокови
разписки и продукцията е предавана и товарена от „Дими транс 95“ ЕООД на
съответния транспорт, който са изпратили „Чери Интернешънъл“ ЕООД и е нает за
тяхна сметка. Документите се оформят при „Дими транс 95“ ЕООД. Земеделските
производители са клиенти на „Дими транс 95“ ЕООД, като дружеството не действа
като посредник между „Чери Интернешънъл“ ЕООД и земеделските производители.
„Дими транс 95“ ЕООД закупува стоката от земеделските производители и я продава
на „Чери Интернешънъл“ ЕООД. Същото е за „ВАК 95“ ЕООД, които имат складова
база. Относно в количество закупено от „Дими транс 95“ ЕООД и количеството
предадено на „Чери Интернешънъл“ ЕООД, като обяснение от счетоводителите е
посочен документ за бракуване за сметка на „Дими транс 95“ ЕООД, който е
нормален за вида на стоката. Не са представени протоколи за брак. След брака
„Дими транс 95“ ЕООД са имали необходимите количества, за да могат да ги
предоставят на „Чери Интернешънъл“ ЕООД. На свой ред РЛ ги предоставя на
преработвателната фирма в базата на „Авиус 2003“
ЕООД, тъй като стоката не търпи товарене няколко пъти. За доставките от „ВАК
95“ ЕООД важи същият механизъм. На самите земеделски производители проверка не
е правена.
Относно ВОП вещото лице е установило, че ревизираното лице не е съставило
Протокол по чл.117, ал.1, т. 1 от ЗДДС по три доставки от м. юни 2017г., поради
липса на фактура от доставчика. При продажбата на въпросните стоки са съставени
протоколи по чл.117 от ЗДДС през месец май 2018г., с цел осчетоводяване на
дължимото ДДС. Към посочените доставки не са приложени транспортни документи.
Плащанията са извършени в брой. Данни за доставчиците по ВОП са представени в
приложение към заключението.
V. За правото:
15. При обсъдената фактическа
обстановка, не е спорно, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава
данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на
ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е получател. Не
се спори, че фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, по които
плащанията са отразени редовно в счетоводството на жалбоподателя. Спорът в настоящото производство се
концентрира относно реалността на процесните
доставки, т.е. обективирането им като проявени юридически факти, така като се
твърди от ревизираното лице.
16. Пряко приложимото в случая национално право изисква, за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на
приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС, да е изпълнено някое от
условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване
правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка налице ли е
облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и едва след това да се
проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на
чл.71 от ЗДДС. Доколкото доставка на стока според определението на чл. 14, § 1
Директива 2006/112, транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, означава прехвърлянето на
правото за разпореждане с материална вещ като собственик, то именно този факт
на първо място следва да бъде доказан. Нормите от ЗДДС, регламентиращи
предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на
приспадане, транспонират разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива
2006/112/ЕС. Според цитираните разпоредби на закона данъчният кредит е сумата
на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършваните
от него облагаеми доставки. 17.
В посочения смисъл е и практиката на Съда на ЕС /СЕС/, а именно правото на
данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само
поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението
по дело С-342/87 Съдът на
ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата
директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура;
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите
данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са
дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък
можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то
данъчната измама би била по-лесна.
Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на
основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо
да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните
стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата
юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в
националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни
право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и
само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално
осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от
самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на
приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на
ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит
следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО
на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато
няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова
обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези
обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни,
представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част
от тази измама.
Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с
правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа
добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от
него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го
довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение №
С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба
срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават
на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи
следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се
установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на
доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ
/решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.
Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и
персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на
услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е
достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.
18. Внимание заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в което се приема че
разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата
на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени
лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в
допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена
информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и
стойността на фактурираните сделки. В съответствие с визираното тълкуване, на
национално ниво, с разпоредба на чл. 71, ал.1 от ЗДДС като
условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на
данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС - фактурата
задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на
услугата.
19. Тук следва да се има предвид и общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето което, претендира
право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване,
че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС
за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне
ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от
решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на
издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на
ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките,
превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и
обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен
начин реалността на всяка една от процесните
доставки, и то по начина, по който същите са обективирани
в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
Както при доставката на
услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното
осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната
възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й
реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите
доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой
или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по
с/ка 411 "Клиенти", с/ка
602 „Разходи за външни услуги“, с/ка 4532
"Начислен данък за продажбите", с/ка 702
"Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури
за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо -
предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени
вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски
показания и др.
Доказателства,
установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът
на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика,
материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги
достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС
Без значение от кой вид са
доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно
обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се
установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде
е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното,
от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени
и приети.
20. При договори за прехвърляне на собственост върху
вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени, съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаване на
родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на
предаване на стоката на спедитора, превозвача или купувача /чл.68, б”в” от ЗЗД/. В този смисъл, в случаите на продажба на родово определени вещи, ако,
между страните не е уговорено друго, когато транспортът се извършва от
доставчика или за негова сметка, прехвърлянето на собствеността се извършва в
момента на предаване на стоката на получателя.
21. Съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностно придобиване е изискуем от лицето, което
извършва придобиването. Данъчното събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на
стока или услуга, извършена от данъчно задължени по закона лица, вътреобщностно придобиване, както и вноса на стоки /чл. 25,
ал. 1 от ЗДДС/, като съгласно ал. 2 от с.з. данъчното събитие възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. На датата на възникването
на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква
задължение за регистрираното лице да го начисли /чл. 25, ал. 6 от ЗДДС/.
Начисляването на данъка става с издаването на протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДЦС, данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато
не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон за данъчния
период, през който данъкът е станал изискуем.
Съгласно
чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от
него или от негово име данъчни документи /фактура, известие или протокол/,
както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневниците за продажби за
данъчния период, през който са издадени.
22. Как се съотнася горната фактическа и правна
установеност към конкретиката на настоящия казус?
22.1. Съдът намира, че по фактурите от „Дими Транс 95” ЕООД
и „ВАК 86“ ЕООД са представени преки и косвени доказателства, които позволяват
индивидуализиране на физическата изява на отразените в тях доставки към
ревизираното лице. Налице са данни за механизма на доставките, вида и
количеството на стоките, ангажираните с транспорта и приемането/предаването
физически лица. Нередностите в съставените от превозвачите документи не следва
да бъдат поставяни в тежест на ревизираното лице, след като са налице
доказателства за облигационната връзка с превозвача, разплащане на услугата и
потвърждение от самото транспортно дружество, че превозът е извършен така,
каката се твърди от товародателя. В този смисъл следва да се отбележи, че в
практиката се допуска данните от приемно-предавателните протоколи/складовите
разписки и др. съпътстващи доставката документи да не установят конкретни
обекти, в които е натоварена стоката, ако са налични пътни листове, съдържащи
маршрути до дестинации, за които се доказва наличието на складови бази, както
на доставчиците, така и на получателя, респ. че всички стоки, предмет на
доставките са пряко свързани с дейността на ревизираното лице и именно в
изпълнение на същата са заприходени и изписани при последваща реализация до конкретно установени търговци по
веригата. При една такава обстановка, липсата на някои реквизити или наличието
на отделни нередности в съпътстващите доставките документи не дават
самостоятелно основание да бъде отказано право на данъчен кредит. В случая
наличието на бази за продукция от селското стопанство в с. Оризари и с. Царацово
не се поставя под съмнение. Видно от констатациите в ревизионния доклад, не се
отрича и предметът на основаната дейност на ревизираното лице, нито
обстоятелството, че в процесния период същото е доставяло сходна или идентична
продукция за нуждите на преработвателни предприятия като „Винпром - Троян"
АД, „Ганчев" ЕООД, „Хемако България“ ООД, „Авиус 2003“ ЕООД и др.
По данни от представените
документи търговските взаимоотношения между ревизираното лице и превозвача „Пураджиев“ ЕООД са трайни и датират преди процесния период.
В този аспект ревизиращите са приели за установено, че за нуждите на
реализираните от „Чери Интернешънъл“ ЕООД вътреобщностни
придобивания през лятото на 2017г. са ползвани услугите на същата транспортна
фирма, без да е отречена кадровата и материалната й обезпеченост. При това
положение се явява несъстоятелен доводът, че липсата на доказателства за
разплащане по договорите за наем на транспортната техника изключва реалността
на извършената услуга.
От друга страна следва да
се съобрази и спецификата в организацията на дейността при ревизираното лице.
След като генерално не е отречена възможността да оперира без собствена база,
то следва да се приемат за правдиви твърденията, че стоката е претоварвана от
базата на предходните доставчици и транспортирана направо в базата на клиентите.
Именно такъв механизъм на доставките е очертала и съдебната експертиза въз
основа на ангажираните писмени доказателства. В подкрепа на твърденията на
ревизираното лице караният получател по веригата „Авиус
2003“ ЕООД потвърждава, че през 2016 г. в базата му са доставени 3 927
тона череши, а през 2017г. - 4752 тона. Органите по приходите са концентрирали
проверката си преимуществено върху транспорта на стоката като са оставили встрани
въпроса за обективното й съществуване. Въз основа на резултатите от ревизията
на „Дими Транс 95” ЕООД и сходни съждения за недоказан транспорт е отречена
реалността на доставките в настоящата ревизия без да са извършени самостоятелни
фактически установявания за произхода на земеделската продукция. В този аспект
са основателни възраженията на оспорващия, че издаденият спрямо доставчика му ревизионен
акт не може да разпростира своето действие извън страните, взели участие в
административното производство.
Следва се отбележи, че
количеството на черешите от „Денистрейд“ ЕООД са едва
една пета от общото количество на продукцията, за която „Дими транс 95“ ООД е
ангажирало данни за стоков поток. Отделно без ясно основание са обезценени
представените за тези доставки приемно - предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници и стокови разписки /л. 4009 – л. 4041/, които съдържат
необходимия набор от данни за индивидуализиране на предмета, количествата,
датите и местата на извършените стопански операции и на заетите с това
физически лица. Така ангажираните писмени доказателства кореспондират с
установения стоков поток. Изводът на органите по приходите, че не са налице
данни къде е претегляна стоката е в противовес с представените по делото
доказателства за наличие на кантар в базата, находяща
се в с. Оризари.
По отношение на доставката
от „Елис Трансагро 78” ЕООД по фактура №
0-35/04.10.2016г. липсват фактически установявания в ревизията на „Дими транс
95“ ООД, респ. не е отказан и данъчен кредит по тази фактура, но въпреки това
чрез общо позоваване ревизиращите са отрекли възможността за последваща доставка към ревизираното лице.
За останалите над двадесет
предходни доставчика – регистрирани земеделски производители и дружества, не са
извършени каквито и да е проверки, който да обосновават извод, че обективно не
са могли да произведат и доставят процесните
количества череши, за да се явява обосновано крайното заключение, че
ревизираното лице не е могло да ги закупи от „Дими транс 95“ ООД и да ги
достави на „Авиус 2003“ ЕООД. За доставките от тези
лица са ангажирани фактури и стокови разписки, които също са игнорирани с
аргумент, че липсват доказателства за транспорт на стоката без да се съобрази
даденото от управителя на „Дими транс 95“ ООД пояснение, че голяма част от
производителите са доставяли черешите със собствен транспорт. Това
обстоятелство не е изследвано, нито са събрани данни за материалната и
техническа обезпеченост на земеделските производители.
Сходна е ситуацията и по
доставките от „ВАК 86“ ЕООД. Органите по приходите са поставили под съмнение
верността на представените товарителници, стокови/складови разписки и пътни
листи, с аргумент, че са съставени между свързани лица. Въпреки това не се
твърди, нито се установява РЛ да е участвало под каквато и да е форма в
манипулиране на тези писмени доказателства. Ревизиращите отново преимуществено
са опрели изводите си за нереалност на доставките върху ревизията на „Дими
транс 95“ ООД, без да извършат самостоятелни фактически установявания относно
земеделски производители, заявените като източник на
процесната продукция.
Несъстоятелни са и всички
съждения относно финансовите аспекти и разплащания по транспортните услуги
между предходните доставчици. Тълкуването на Директива
2006/112, дадено в решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и
С-142/11, сочи, че обстоятелството дали доставчиците са разполагали със стоките
и възможността им да ги транспортират, при уговорен транспорт за тяхна сметка,
не са основание за отказ на правото на данъчен кредит, освен при установени
обективни данни за знание у ревизираното дружеството, че упражнява това право с
цел злоупотреба. Такъв субективен елемент в случая не се доказва.
От друга страна съдебната
експертиза потвърждава механизма на доставките и стоковата наличност по
счетоводни данни при всички ангажирани по веригата лица. Също така пояснява, че
отложеното осчетоводяване при задълженото лице не е пречка за проследяване на
стоковия поток, който ясно води от „Дими транс 95“ ООД и „ВАК 86“ ЕООД към „Чери
Интернешънъл“ ЕООД и крайния клиент „Авиус 2003“
ЕООД.
Ревизираното лице ангажира
преки и косвени доказателства, които индивидуализират крайния резултат, в които
се твърди да са влагани доставените стоки. При
това положение, след като е било обективно възможно черешите и вишните да са
товарени в базата в с. Оризари, респ. при самите земеделски производители и
безспорно са разтоварвани в с. Царацово, то липсата на коректни записи в
товарителниците не може да бъде самостоятелно основание за отказ на данъчното
предимство. По отношение на непълнотите в стоковите/складовите разписки, следва
да се отбележи, че те са формален документ, служещ най-често за изписване или
приемане на стока от склад или друг вид търговски обект. В някои случаи при приемо - предаване на стоки, доставчикът издава стокова
разписка, а купувачът - складова. Стоковата разписка е основание за доставчика
да издаде фактура, докато със складовата разписка се задължава лицето получило
стоките при купувача, т.е. обективира се волеизява че стоките реално са получени. Задължителен
документ за удостоверяване на доставката, определен в ЗДДС е само фактурата, в
този смисъл липсата на стокова разписка или непълнотата в реквизитите й не може
да бъде самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Кантарните
бележки без съмнение също са способ за индивидуализиране предмета на
стопанската операция, но те също не са част от задължителните по смисъла на
ЗДДС документи за признаване на данъчно предимство. Последните се съставят съобразно
организацията в дейността на получателя на стоката, при желание и необходимост
от претегляне. В конкретния случай липсата им, в описаните от органите по
приходите случаи, не поставя непреодолима пречка за установяване на
количествата, които са доставени на РЛ, тъй като те непротиворечиво са посочени
във фактурите и складовите разписки от преките и предходните доставчици. Отделно
в писмените обяснения на управителя на „Авиус 2003“
ЕООД е заявено, че в базата им в с. Царацово се извършва претегляне преди
приемане на всяка доставка. Горните обстоятелства се потвърждават от
заключението на съдебната експертиза и факта, че при анализа си ревизиращите
без особени затруднения за обвързали представените съпътстващи документи към
всяка една доставка. При формирането на извод във вреда на задълженото лице
ревизиращите не са отчели обстоятелството, че в преобладаващата част от
курсовете са извършвани и доставки от други населени места като с. Оризари се
явява междинен пункт преди крайната дестинация в с. Царацово. Това
обстоятелство е видно от съдържанието на товарителниците, в които са вписвани
данни на отделен ред за количества череши, извън тези, сочени от ревизираното
лице. Още повече, дори и записът „с. Оризари“ да липсва в някои от пътните
листи, това не изключва обективно възможността да е товарена стока от този
пункт, тъй като реалността на стопанската операция не може да се поставя в
зависимост единствено от записите в съпътстващите я документи, без да се държи
сметка за съвкупния доказателствен материал. Не може да има съмнение, че за
ревизираното лице няма никаква полза да представя товарителници и пътни листи,
които не кореспондират със съставените стокови разписки, но доколкото
транспортната документация е попълвана от лицата, ангажирани при доставчика на транспортната
услуга, която в случая е надлежно разплатена, пропуските им не следва да се
поставят в пасив на товародателя. Противното би означавало прецизността в
изпълнението на облигационни взаимоотношения като операции, предхождащи или съпътстваща
доставката, да се поставя сред предпоставките за признаване на данъчно
предимство, каквато не е целта на закона (в този смисъл Тълкувателно решение №
5 от 14.07.2004 г. на ВАС по д. № ТР-7/2004 г.). Действително всяка една
стопанска операция следва да бъде документално отразена, така че да съответства
в най – голяма степен на нормативните изисквания, но наличието на отделни
пропуски и несъответствия не изключва генерално факта на извършването й.
Доколкото тезата на
органите по приходите се гради основно на установени нередности при предходните
доставчици на ревизираното лице и негови контрагенти, съобразно практиката на
СЕС - дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, неоправдано ще бъде да се
поставя в тежест на последното да доказва факти и обстоятелства, лежащи извън
конкретните доставки и предполагаемата разумна грижа в търговските му
взаимоотношения с прекия доставчик. Счетоводно, документално и финансово
операциите по доставка на стоките са изрядни при ревизираното лице, това се
потвърждава и от заключението на съдебната експертиза. Съдът кредитира извода
на вещото лице, че допуснатите нарушения при осчетоводяване на фактурите в по -
късни периода не поставят пречка за установяване на стоковия поток, респ. не
водят до пълна обезценка на воденото счетоводство. Налице
са също фактури и доказателства за извършени транспортни разходи, които са
отразени счетоводно при жалбоподателя. При това положение отричането на транспортната услуга
единствено поради нередности, изхождащи от предоставилото я лице се явява
необосновано.
Несъстоятелна е и тезата,
че липсва доставка тъй като водачите на автомобилите не са били упълномощени да
приемат стока за смета и от името на ревизираното лице. В търговския оборот
едни такива действия, дори да са извършени без всякакво основание (а в случая е
налице облигационната връзка между товародател и превозвач), се стабилизират с последващото им потвърждаване от лицето в чиято полза са
извършени. Иначе казано липсата или наличието на пълномощие за лицата, пряко
ангажирани с приемането и предаването на процесните стоки,
по никакъв начин не може да се отрази на реалността на доставките.
Възникването на правото на
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата
данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на
СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ
от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по
доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от
решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за
икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело
С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на
приспадане фактически състав изключва възникването на правото. В случая се
явява в противовес с процесуалния закон и с логическите и опитните правила
извършената от органите по приходите оценка на доказателствените
средства. Неоснователно са направени изводи във вреда на ревизираното лице от
липсата на доказателства във връзка с дейността на предходния доставчик,
неговите доставчици и контрагенти. Извършеният анализ е за целите на насрещното
доказване на органа и очертаните с него отрицателни факти не са част от
пораждащия правото на приспадане фактически състав, поради което установяването
им не е в тежест на ревизираното лице /така решение № 12828/01.10.2019г. по адм. дело № 3751/2019г. на ВАС/. Включването им в предмета
на доказване е при въведено фактическо твърдение от органите по приходите, в
противовес на насрещното положително твърдение за осъществяване на доставката и
като основание на правното им твърдение за липса на право на приспадане на
данъчен кредит за тази доставка и съответно за съществуването на установеното с
РА публично вземане заради отсъствие на правото на приспадане. При теза за
различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението /и доколкото не
се отрича, че стоката е могла обективно да бъде произведена и доставена до
контрагента на РЛ/ изключването на правото на приспадане е обусловено от
установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за
злоупотреба с ДДС по веригата от доставки. В този аспект действия на данъчната
администрация явно не са били насочени към установяване на наличие на данъчна
измама, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае.
Такива обстоятелства не се установиха в хода на съдебното дирене, въпреки
изрично указаната от съда доказателствена тежест. От друга страна органът по
приходите не е обсъдил и преценил всички представени в хода на
административното производство доказателства. Не са извършени насрещни проверки
при съответните земеделски производители, за да се счете за правдива тезата, че
доставката на процесната продукция е била обективно невъзможно. При това
положение след като данните по делото сочат, че заявената от ревизираното лице земеделска
продукция е съществувала и обективно е могла да му бъде доставена, то в тежест
на органите по приходите е да подкрепят с доказателства позицията, че стоката,
получавана от „Авиус 2003“ ЕООД, е доставяна от трети
лица или че дружеството пряко я е закупувало от съответни земеделски
производители. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Внасянето на
съмнения относно фактическото извършване на доставките само по себе си не е
достатъчно, за да се откаже заявеното от жалбоподателя право на данъчен кредит.
Този подход на административния орган е в явно противоречие с установените в
процесуалния закон принципи за “обективност” и “служебно начало” /чл. 3 и чл. 5
от ДОПК/, според които органите по приходите са длъжни да установяват
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и
отговорността на задължените лица, като административните актове по кодекса се
основават на действителните факти от значение за случая.
По тези съображения съдът
намира, че незаконосъобразно на РЛ с оспорения ревизионен акт е отказано право
на данъчен кредит за периоди м.05 и м.06.2016г. по 11 бр. фактури от „Дими
Транс“ 95 ЕООД в размер на 58 858,58 лв. и за периода м.05, м.06 и м.07.2017 г.
по 11 бр. фактури от „ВАК 86“ ЕООД в размер на 84 440,76 лв.; и е начислена
лихва в общ размер на 31904,19 лв. Основателността на жалбата налага отмяна на
административния акт в посочената част.
22.2. Ревизираното лице неправомерно е ползвало данъчно
предимство по ф-ра № 57/11.09.2015 г. от „Агро Тач” ООД. След като
безспорно се установява, че същата е анулирана, не е разплатена и стока по нея
не е доставяна, то РЛ няма право да приспада данъчен кредит за период м.04.2016
г. /периодът, в който РЛ е отразило
фактурата в отчетните си регистри/. Органите по приходите законосъобразен са
отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 888,00 лв. и
лихва 862,50 лв. В тази част жалбата е неоснователна.
22.3. Законосъобразни са и изводите относно отразената от РЛ в дневника за
покупки за м.07.2017 г. фактура № 362/07.07.2017 г.,
издадена ЗП А. Г. П. . По делото не
се ангажираха доказателства такава фактура да е издавана на „Чери Интернешънъл“
ЕООД. Издадената с този номер и дата фактура е за друг получател и на различна
стойност. В случая не иде реч за пропуск при доставчика и негово
недобросъвестно поведение, тъй като липсва оригинал на фактурата и
доказателства за плащане и получаване на стоката, които доказателства следва да
изхождат от получателя. Изискването за наличието на фактура като първичен
документ, обосноваващ правото на данъчен кредит, не е удовлетворено, поради
което предимство не може да бъде получено. Както бе посочено, практиката на СЕС
допуска да се откаже данъчен кредит при непълна фактура или при недоказан факт
на доставката. Ревизираното лице не е ангажира никакви доказателства в хода на
ревизията и пред съда, с които да обори констатациите на органите по приходите.
При това положение законосъобразно по фактура № 362/07.07.2017
г. за периода м.07.2017 г. е отказан данъчен кредит в размерна 3842,08 лв. с прилежаща лихва 659,61
лв.
22.4. Жалбата се явява неоснователна и относно установеното от органите по
приходите вътреобщностно придобиване на стоки от РЛ. Принципно
обстоятелството, че доставчиците от страните - членки са регистрирали данни за
ВОП от ревизираното лице, е индиция за наличие на
основание за облагане по реда на чл. 86, ал. 1и ал. 2 вр,
чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Въпреки това, за целите на данъчното облагане е от
значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от
регистрирани данъчни субекти и съответно налице ли е основание за начисляване
на данък. Аналогичен на този подход е и принципът за установяване на реалност
на доставките при претендиране на право на данъчен кредит с основната разлика,
че в настоящата хипотеза тежестта на доказване е върху органите по приходите. В
конкретния случай съдът намира, че от събраните в хода на ревизията и на
съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин
получаването в патримониума на ревизираното лице на доставките
по ВОП за периоди м.07, м.09, м.10 и м.12.2017г. Информацията за оборотите от
страните – членки кореспондира с данните от фискалния контрол на националните
приходни органи. Последните са отразени в съставените протоколи от проверки,
въз основа на които се индивидуализира предметът на доставките, лицата
извършили транспорта и получателя по доставките. Периодът на доставките и видът
на стоките са типични за утвърдената дейност на ревизираното лице. Резултатите
от съдебната експертиза и данните в РД (л.23 и 24) дават възможност за
съпоставка по VIN на доставчиците, от
която се установява, че ревизираното лице е имало и други доставки от същите,
т.е. налице са трайно установени канали за доставка. Липсата на записи в
дневниците за продажби на РЛ за реализирани продажби на стоки от ВОП обосновава
извода на органите по приходите, че не е изпълнено задължението за начисляване
на ДДС по реда на чл. 117 от ЗДДС. При това положение законосъобразно за
получените доставки чрез ВОП, в периоди: м. 07, м. 09, м. 10 и м. 12.2017 г.,
на основание чл. 86, ал. 1и ал. 2 вр, чл. 124, ал. 2
от ЗДДС, на РЛ са определени допълнителни задължения за ДДС в размери: 2699,24
лв., 1189,93 лв., 333,79 лв. и 770,28 лв., и дължима лихва в общ размер на 696,30
лв.
VI. За разноските:
23. Констатираната частична незаконосъобразност на административния акт налага
на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството съобразно
уважената част от жалбата (175203,53 лева),
които се установяват в размер на 697,56 лева. Съответно, съобразно отхвърлената част на жалбата (13171,45 лева), на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за
осъществената юрисконсултска защита. На основание чл.
161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се
констатират в размер на 925,14 лева.
Съдът с
определение в открито съдебно заседание на 12.05.2020г. е задължил
жалбоподателя да внесе депозит в размер на 160 лева за възнаграждение на вещото
лице В.Й.Б., дължимо за приетото по делото допълнително заключение. Към момента
на произнасяне на решението задължението не е изпълнено, поради което
жалбоподателят следа да бъде осъден да заплати посочената сума на вещото
лице.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001618006371-091-001/24.04.2019г., издаден от З. Д. В. – началник на
сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при
Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция по приходите /НАП/ – гр.
Пловдив, потвърден с Решение № 418/08.07.2019 г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив към
Централно управление /ЦУ/ на НАП, в
частта, с която на “Чери Интернешънъл“ ЕООД за периоди: м.05 и
м.06.2016г. по 11 бр. фактури от „Дими Транс“ 95 ЕООД е отказан данъчен кредит
в размер на 58 858,58 лв. и за периода м.05, м.06 и м.07.2017 г. по 11 бр.
фактури от „ВАК 86“ ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 84440,76 лв.;
ведно с начислена лихва за забава в размер на 31904,19 лева.
ОТХВЪРЛЯ оспорването жалбата на “Чери Интернешънъл“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16001618006371-091-001/24.04.2019г.,
издаден от З. Д. В. – началник на сектор,
възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция
по приходите /НАП/ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 418/08.07.2019 г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив към Централно управление /ЦУ/ на НАП, В ЧАСТТА, с която по фактура №
57/11.09.2015г. от „Агро Тач“
ООД е отказан данъчен кредит в размер на 2888 лв.; по фактура № 362/07.07.2017г. от ЗП „А. Г. П. “ е отказан данъчен кредит в
размер на 3842,08 лв.; за периоди м. 07, м. 09, м. 10 и м. 12.2017 г. за
получени доставки чрез ВОП са определени допълнителни задължения за ДДС в
размери: 2699,24 лв., 1189,93 лв., 333,79 лв. и 770,28 лв.; и общ размер на
дължима лихва в размер на 2218,41 лв.
ОСЪЖДА “Чери Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив бул. „***“ № 21, ет.5, ап.36, представлявано от управителя Й. Р. Р. , да заплати на Националната агенция по приходите, сумата от 925,14 лева /деветстотин двадесет и пет лева и
четиринадесет стотинки/, представляващи възнаграждение
за осъществена юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА “Чери Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „***“ № 21, ет.5,
ап.36, представлявано от управителя Й.
Р. Р. , да заплати на вещото
лице В.Й.Б., **********, адрес: ***0
(сто и шестдесет) лева, представляващи
невнесен депозит за възнаграждение по приета по делото съдебна експертиза.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на “Чери Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „***“ № 21, ет.5,
ап.36, представлявано от управителя Й.
Р. Р. , сумата от 697,56 лева (шест стотин деветдесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: