Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../22.11.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 368 / 2019 г.
по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХIХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.М.В. ЕГН **********
***, уточнена с допълнителна молба с вх.№ 1838/20.06.2019г., срещу АПВ №
П-03000819017786-004-001/01.03.2019г. на орган по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с решение № 78/22.05.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане на изискуеми публични
задължения на жалбоподателката, в т.ч. и по РА №
Р-03000815005431-091-001/09.10.2015г., с подлежащите на възстановяване суми за
ДДС по РА № Р-03000815000408-091-001/13.10.2015г. и лихвите върху тях до
размера на по-малкото от тях. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на съставения срещу жалбоподателката РА №
Р-03000815005431-091-001/09.10.2015г. за отговорност по чл.177 от ДОПК за д.п.
м.11/2013г. и м.12/2013г. за задължения на „С.“ ЕООД. Твърди се, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността й по чл.177 от ЗДДС поради
отсъствие на свързаност по смисъла на §1, т.3, б.“а“ и б.“м“ от ДОПК между нея
и „С.“ ЕООД по извършените от дружеството доставки по фактури, предмет на
установените задължения с процесния РА от
09.10.2015г. В допълнителната уточняваща молба са наведени общи доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорения АПВ поради нарушение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона и се иска неговата отмяна.
Ответникът по делото – директорът на дирекция
“ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата по съображения, идентични с изложените в потвърдителното
решение на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, и иска тя да
бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, съответстващ на
признатия материален интерес по делото.
Добричкият административен съд, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подаден в срок, от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е и основателна, макар и не по изложените в нея съображения :
Административното
производство е започнало по заявление с вх.№ 972 от 16.01.2019г., подадено от Д.М.В.,
с което е поискано възстановяване на сумата от 146 748, 40 лева,
представляваща ДДС за д.п. м.11/2013г. и м.12/2013г., ведно със законната
лихва, на основание решение № 261/08.01.2019г. по адм.
дело № 8980/2018г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение №
1072/21.05.2018г. по адм. дело № 740/2018г. по описа
на АдмС – Варна.
С резолюция № П-03000819017786-ОРП-001/25.01.2018г.
на Ж.Г.К.на длъжност началник сектор при ТД на НАП – Варна е наредено да се
извърши проверка по прихващане или възстановяване, която по искане на В. е
спряна със заповед № П-03000819017786-023-001/15.02.2019г. на началник сектор
при ТД на НАП – Варна, а след това на основание чл.35 от ДОПК поради отпадане
на основанието за спиране е възобновена със заповед №
П-03000819017786-043-001/15.02.2019г. на началник сектор при ТД на НАП – Варна.
При проверката от органа по
приходите е констатирано, че в резултат на извършена ревизия по ЗДДС за периода
01.11.2013г. – 31.12.2013г. на жалбоподателката е
издаден РА № Р-03000815000408-091-01/13.10.2015г., с който е установено ДДС за
възстановяване за д.п. м.11/2013г. и м.12/2013г. общо в размер на 158 507, 80
лева и лихви върху него за периода 15.03.2014г. – 13.10.2015г. в размер на
25500, 16 лева на основание подадена СД с вх.№ **********/12.02.2014г. за
м.01/2014г., с която в кл.80 е деклариран ДДС за възстановяване
на основание чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС в размер на 158 507, 80 лева за
периода 01.11.2013г. – 31.01.2014г.
Същевременно с влязъл в сила на
08.02.2017г. РА № Р-08-1401083-091-01/15.10.2014г. в тежест на „С.“ ЕООД, ЕИК
*********, са установени допълнителни данъчни задължения за ДДС за м.11/2013г.
в размер на 123 800 лева – главница, и 10 516, 46 лева – лихви.
На основание чл.177 от ЗДДС на В. е
издаден РА № Р-0300081505431-091-001/09.10.2015г. за отговорност за невнесения
ДДС по доставки, извършени от „С.“ ЕООД, за д.п. м.11/2013г., като са й вменени
задължения за главница в размер на 123 800 лева и 22 810, 60 лева –
лихви до датата на издаване на акта. Ревизионният акт е влязъл в сила на
16.01.2018г. съгласно определение № 599/16.01.2018г. по адм.
дело № 14104/2017г. по описа на ВАС, І отделение, с което е оставено в сила
определение № 2865/23.10.2017г. по адм. д. №
1421/2017г. по описа на АдмС – Варна.
Задълженията на жалбоподателката по чл.177 от ЗДДС, както и други нейни
задължения за данъци и осигурителни вноски са прихванати с установената сума за
възстановяване по РА № Р-03000815000408-091-01/13.10.2015г. Ревизиращият екип е
приел, че декларираният размер на ДДС следва да се възстанови, но поради
установени изискуеми публични задължения е извършил прихващане, като остатъкът
от данъка в размер на 4594, 35 лева и лихви по чл.129, ал.6 от ДОПК за периода
01.11.2013г. – 31.01.2014г. в общ размер на 25500, 16 лева ги е възстановил. Посоченият
РА е отменен в частта на извършеното с него прихващане с решение №
845/18.04.2016г. по адм. д. № 626/2016г. на АдмС – Варна, оставено в сила с решение №
12884/26.10.2017г. по адм. дело № 8540/2016г. на ВАС,
VІІІ отделение.
Въз основа на тези решения В.
е подала искане за прихващане и възстановяване с вх.№ 20982/06.11.2017г., с
което е поискала възстановяване на сумата от 146 748, 40 лева,
представляваща ДДС за периоди м.11/2013г. и м.12/2013г., ведно със законната
лихва. На 29.11.2017 г. е издаден
АПВ № П-03000817200653-004-001, с който от установения ДДС за възстановяване за периода от 01.11.2013 г. до 31.01.2014 г. по
РА № Р-03000815000408-091-001/13.10.2015 г. в общ размер на 146 748, 40 лева, ведно
с начислената лихва в размер на 31 771, 15 лева, са прихванати
изискуеми публични задължения към 29.11.2017 г., в резултат на което
са възстановени ДДС за д.п.
м.11/2013г. в размер на 103 840, 82 лева, ДДС за д.п. м.12/2013г. в размер
на 23 824, 25 лева и лихва по чл.129, ал.6 от ДОПК, във вр. чл.92, ал.10 от ЗДДС за периода от 13.10.2015г. до
29.11.2017г. в общ размер на 31 771, 15 лева. На 01.12.2017г. е издадено решение
№ П-03000817208314-134-001 за поправка на АПВ, в резултат на което след
извършени корекции на публичните задължения сумата за възстановяване е останала
0,00 лева. Това решение е обжалвано и отменено с влязло в сила решение №
1072/21.05.2018г. по адм. д. № 740/2018г. по описа на
АдмС – Варна, оставено в сила с решение №
261/08.01.2019г. по адм. д. № 8980/2018г. по описа на
ВАС, І отделение.
Именно въз основа на тези две решения В. е
подала искането, по което е постановен и обжалваният АПВ. При разглеждане на
искането е констатирано, че установеният с РА от 13.10.2015г. ДДС за
възстановяване за периода от 01.11.2013г. до 31.01.2014г. не е възстановен в
предвидените срокове по чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС, поради което са начислени
лихви на основание чл.129, ал.6 от ДОПК, считано от датата, на която е следвало
да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, а именно за
периода от 15.03.2014г. до 13.10.2015г., в размер на 25 500, 16 лева. Тази
сума е възстановена с посочения РА, като по отношение на отменените прихващания
на задължения по същия акт е констатирано, че следва да бъдат възстановени суми
за ДДС в размер на 146 748, 40 лева за д.п. м.11/2013г. и м.12/2013г. и на
основание чл.129, ал.6 от ДОПК – законна лихва в размер на 50 360, 69 лева,
т.е. обща сума за възстановяване в размер на 197 109, 09 лева.
От друга страна, след
извършена справка по данъчноосигурителната сметка на В.
е констатирано, че към 01.03.2019г. тя има изискуеми публични задължения за
ДДС, ДОО, ДДТПП, ЗО, УПФ и др. в общ размер на 224 736, 12 лева (главница
в размер на 154 810, 59 лева и лихва в размер на 69 925, 53 лева), в
т.ч. и задълженията по чл.177 от ДОПК по РА от 09.10.2015г., за принудителното
събиране на които е образувано изпълнително дело № *********/2016г. Представена
е служебна бележка от публичния изпълнител, съгласно която задълженията по РА
от 09.10.2015г. по чл.177 от ДОПК не са погасени и към датата на извършване на
проверката за прихващане или възстановяване са изискуеми.
Въз основа на тези
констатации е издаден и процесният АПВ, с който е
извършено прихващане на ДДС за възстановяване за периода от 01.11.2013г. до
31.01.2014г. по РА от 13.10.2015г. общо в размер на 146 748, 40 лева, ведно
с начислената върху него лихва в размер на 50 360, 69 лева, с изискуеми
публични задължения на лицето към 01.03.2019г. до размера на по-малкото от тях,
в резултат на което е прието, че сумата за възстановяване е 0,00 лева.
В производството по обжалване по
административен ред директорът на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на
НАП се е произнесъл с решение № 78/22.05.2019г., с което е потвърдил АПВ. Решаващият
орган е споделил изцяло изводите на органа по приходите относно наличието на
незаконосъобразно прихваната сума от 146 748, 40 лева по РА от
13.10.2015г., както и относно наличието на изискуеми публични задължения по
влезлия в сила РА от 09.10.2015г. по чл.177 от ДОПК за отговорност на В. за
задължения на „С.“ ЕООД за д.п. м.11/2013г., които не са погасени към датата на
издаване на обжалвания АПВ. Счел е, че възраженията на В. относно
незаконосъобразността на РА по чл.177 от ДОПК са неотносими
към спора и по същество не опровергават извода на административния орган за
наличие на ликвидни и изискуеми публични задължения. С оглед на това е приел,
че правилно и в съответствие с чл.128, ал.1, във вр.
чл.129, ал.1 от ДОПК органът по приходите е извършил прихващане на двете суми
до размера на по-малката от тях и е стигнал до извода, че липсва сума за
възстановяване поради отрицателен остатък.
Въз основа на установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен
орган съгласно чл.110, ал.1, във вр. чл.129, ал.1 от ДОПК, в кръга на правомощията му по закон, в необходимата писмена форма и при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Резолюцията за извършване
на проверка, заповедите за спиране и възобновяване на проверката, както и АПВ
са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни
подписи, което се удостоверява от представените по делото доказателства относно
доставчиците на съответните услуги. Спазен е и срокът за извършване на
проверката, като са събрани всички необходими данни за вземанията и задълженията
на лицето.
АПВ
обаче е издаден при неправилно приложение на материалния закон.
По делото няма спор по фактите. Не е
спорно, че е извършено прихващане на установен с РА №
03000815005431-091-001/09.10.2015 г. ДДС за възстановяване за д.п. м.11/2013г. и
м.12/2013г. в общ размер на 146 748, 40 лева и лихви върху него в размер
на 50 360, 69 лева с данъчни задължения, установени с РА № Р-0300081505431-091-001/09.10.2015г. за отговорност по чл.177 от ДОПК, както и с данъчни
задължения за ДОО, ЗО, УПФ и др. и лихви върху тях в общ размер на
224 736, 12 лева до размер на по-малкото вземане.
Касае за прихващане на ДДС, подлежащ на
възстановяване, поради което в случая е приложима както общата норма на чл.128,
ал.1 от ДОПК, така и специалната норма на чл.92, ал.1, т.1 от с.з. (редакция - ДВ, бр.101/2013г.), съгласно която данъкът за възстановяване по
чл.88, ал.3 от ЗДДС се прихваща при наличие на
други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски,
събирани от Националната агенция за приходите, възникнали
до края на
календарния месец на подаване на
справка-декларацията, органът
по приходите прихваща тези задължения
с посочения в справка-декларацията
данък за възстановяване.
Следователно, за да
се извърши прихващане на ДДС за възстановяване, следва насрещното публично задължение да отговаря на
две условия: 1) да е изискуемо и да не е платено, и 2) да е възникнало до края
на календарния месец на подаване
на справката-декларация.
Публичните задължения
за данъци и осигурителни вноски стават изискуеми с настъпването на определения
в конкретния данъчен или осигурителен закон падеж, а тези, установени с РА, след изтичане
на 14 - дневния
срок за доброволно
изпълнение, считано от датата на
връчване на акта, съгласно чл.127,
ал.1 от ДОПК.
В случая няма спор по
делото, че всички публични вземания, с които е извършено прихващане на ДДС за
възстановяване, са изискуеми и не са платени, в т.ч. и вземанията за ДДС по
чл.177 от ДОПК, установени с РА от 09.10.2015г., който при това е влязъл в законна
сила, поради което първата материалноправна предпоставка
на чл.92, ал.1, т.1 от ЗДДС е налице.
Не е налице обаче втората материалноправна предпоставка
на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за извършване на
прихващането, а именно задълженията, с които установеният ДДС за
възстановяване е прихванат,
да са
възникнали до края на календарния
месец на подаване на справката-декларация.
От данните по делото
е видно, че всички задължения за данъци и осигурителни вноски, извън
задълженията по РА по чл.177 от ДОПК, са за периода м.12.2015г. – м.12.2018г.,
т.е. те са възникнали много след м.02/2014г., който е и календарният месец, в
който е подадена СД за м.01/2014г., с която е деклариран ДДС за възстановяване
в размер на 158 507, 80 лева за периода 01.11.2013г. – 31.01.2014г.
Колкото до
задълженията по чл.177 от ДОПК органът по приходите не е отчел обстоятелството, че
с РА № 03000815005431-091-001/09.10.2015 г. се ангажира солидарната отговорност на жалбоподателката за чуждо задължение за ДДС, а именно на "С." ЕООД. Независимо
че с този РА са установени задължения
за същия данъчен период,
за който се
отнася и част от установения ДДС за възстановяване (д.п. м.11/2013г.), и макар по отношение
на дружеството тези задължения да са възникнали
към периода, в който е следвало да бъде подадена
справката-декларация, то по отношение
на жалбоподателката те се считат
за възникнали от момента на
установяването им с издаването на РА с оглед на спецификата
на производството по чл. 177 от
ЗДДС.
При положение че
публичните задължения не са възникнали до края на календарния месец на подаване
на справка – декларацията, то извършеното от приходната администрация прихващане с подлежащия на възстановяване
ДДС за д.п. м.11/2013г. и м.12/2013г. и начислените върху него лихви е незаконосъобразно поради нарушение на материалния
закон и процесният
АПВ следва
да се отмени, без да се обсъжда възражението на
жалбоподателката относно незаконосъобразността на РА
за отговорност по чл.177 от ЗДДС, което при това е неотносимо
към спора и не подлежи на разглеждане от съда. Доколкото естеството на акта не позволява решаване
на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се върне
на органа по приходите при ТД на НАП – Варна за ново произнасяне по заявление с
вх. № 972/16.01.2019 г., подадено от Д.М.В., при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
Предвид изхода
на спора ответникът няма право на разноски
по делото. Жалбоподателката не е претендирала съдебни разноски, поради което и
съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.160, ал.1 - 3 от ДОПК, Добричкият административен
съд :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.В. ЕГН ********** ***, акт за прихващане и възстановяване (АПВ) №
П-03000819017786-004-001/01.03.2019г. на орган по приходите
при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 78/22.05.2019г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.
ВРЪЩА преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП – Варна
за ново произнасяне по заявление с вх. № 972/16.01.2019 г., подадено от Д.М.В., при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Административен съдия :