№ 12647
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110123156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
С искова молба ищците Т. К. М. и П. К. Н. са предявила е предявили
обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответника Р. Б.
В. за осъждане ответницата да заплати сумата от 5271.60лв., представляваща
обезщетение за ползване на недвижим имот и обезщетение за направени
комунални разходи във връзка с имота, находящ се в гр.София, *****, за
периода от м.05.2018г. до м.07.2018г., вкл. и от м.02.2019г. до м.07.2019г .
вкл., от които 4050лв. обезщетение за ползване, съответно 1221.60лв.
комунални разходи, от които 234лв. такса за етажна собственост, 475.73лв. за
ВиК и 511.87лв. за ел.енергия., ведно със законната лихва от 03.05.2022г. до
изплащане на вземането.
Твърди се, че на 01.01.2015г. между страните бил сключен договор за
наем, по силата на който бил отдаден под наем процесния имот. Поради
неплащане на наемни месечни вноски договорът бил прекратен от ищците с
нотариална покана в края на 2017г., въпреки което ответницата не
освобождавала апартамента, като генерирала месечни сметки за комунални
разходи. Поради това ищците завели иск по чл.233 ЗЗД, приключило с
решение от 25.05.2018г., като имотът бил освободен от ответницата на
1
05.08.2019г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Съвкупно от приетите по делото: нот.акт за продажба на право на строеж
и ид.ч. от недвижим имот № 36, том 1, ре.г№ 293, дело № 29/2004г.,
разрешение за ползване от 10.01.2005г., решение за развод от 26.06.2006г. по
гр.д. № 978/2006г., решение от 12.03.2018г. за развод по гр.д.№ 72544/2017г.,
както и брачен договор от 01.09.2017г. се установява, че ищците са
собственици на недвижим имот, представляващ ап.№ 8, находящ се в
гр.София, ул. Кадемлия № 13, при равни квоти.
От приетия по делото договор за наем на недвижим имот от 01.01.2015г.
се установява, че между ищците и ответницата е сключен договор за наем, по
силата на който ищците предоставят на ответницата за ползване недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, *****, при
договорено възнаграждение от 450лв. месечно, предаден съобразно договора
съгласно приемно-предавателен протокол от 01.01.2015г., така и съгласно
чл.12, ал.3 наемателят се задължава да плаща всички разходи, свързани с
ползване на имота.
От приетата нотариална покана, връчена на 09.02.2018г. се установява, че
ищците поканили ответницата да освободи наетия имот, поради прекратяване
на договора за наем, считано от 21.12.2017г., поради неизпълнение на
задължения по заплащане на наемни вноски.
С решение № 415192/25.05.2018г. по гр.д. № 2535/2018г. по описа на
СРС, 124 състав, се установява, че ответницата е осъдена да освободи наетия
въз основа на договор от 01.01.2015г. имот – ап.№ 8. Решението е влязло в
сила на 27.08.2019г. По образувано изп.д. № 20198440401494 бил насрочен
въвод във владение на дата 21.08.2019г., като съгласно приемно-предавателен
протокол от 05.08.2019г. ответницата предала на ищците владението върху
недвижимия имот.
Приети са доказателства за заплащане на сумата от 416лв. за месечни
2
вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата
за периода от м.12.2017г. до м.07.2019г., платени от ищците, от които 234лв.
за период от 9м., включващ процесния период ( м.05.2018г. до м.07.2018г.,
вкл. и от м.02.2019г. до м.07.2019г). Приет е фискален бон за платена сума за
ВиК услуги от 475.73лв. за периода от 24.04.2018г. до 26.08.2019г., както и
разписка № 0400009442449903 за платена сума от 511.87лв. за ел.енергия за
периода от 10.04.2019г. до 09.07.2019г.
Прието по делото е решение от 24.07.2019г. по гр.д. № 19740/2018г. по
описа на СРС, 33 с-в, което касае уважен осъдителен иск по чл.232, ал.2 ЗЗД
за предходен период.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД
вр. чл.232, ал.2 ЗЗД.
С доклада по делото е разпределено в тежест на ищците е да докажат, че
е била налице облигационноправна връзка между страните по силата на
сключен договор за наем, валидно прекратяване действието на последния и
отказ от страна на наемателя да предаде държането на имота в процесния
период (т.е. продължило ползване от наемателя въпреки противопоставянето
от страна на наемодателя), така и че вземанията за консумативи са за
процесния имот в процесния период и същите са изискуеми, както и техният
размер. В тежест на ответницата е разпределено да докаже, че е заплатила
дължимото обезщетение, съответно комунални разходи.
По делото е установено, че имотът е бил предаден по договора за наем от
01.01.2015г., съответно върнат на 05.08.2019г., следователно в процесния
период (м.05.2018г. до м.07.2018г. и от м.02.2019г. до м.07.2019г.) имотът е
бил в държание на ответницата, съответно същата дължи заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване по чл.236, ал.2 ЗЗД. Това е така, защото
след прекратяване на договора за наем и продължилото ползване на вещта от
наемателя при противопоставяне от наемодателя между страните по договора
за наем възниква едно „квазинаемно” правоотношение по силата на закона,
като задължението за заплащане на наемна цена има не престационен, а
обезщетителен характер. Това ново правоотношение, което възниква ex lege
3
има същото съдържание, както и прекратеното с една разлика вместо наемна
цена, наемодателят ще дължи обезщетение за противоправно ползване, което
по размер не може да бъде по –малко от наемната вноска. Юридическият
факт от който възниква това „квазинаемно” правоотношение е
прекратяването на наемния договор и ползването на имота от наемателя
въпреки противопоставянето на наемодателя. Това правоотношение
продължава да съществува между страните до момента, в който наемателят
предаде имота на наемодателя. Задължението за предаване на имота, както
при наемния договор, така и при „квазинаемното” правоотношение е на
наемателя. Предвидената в чл.236,ал.2 ЗЗД възможност по силата на закона
да възникне след прекратяване на наемния договор на „квазинаемно”
правоотношение представлява своеобразна санкция за неизпълнение на
задължението на наемателя да предаде имота на наемодателя, което
предполага, че това задължение съществува през цялото време, през което
съществува тази санкция (така и Решение № 60292 от 02.09.2022 г. по гр. д. №
4050 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Следователно
минималната цена е наемната вноска от 450лв., като доколкото се установява,
че в процесните 9м. (м.05.2018г. до м.07.2018г. и от м.02.2019г. до
м.07.2019г.) имотът е бил в държание на ответницата, съответно същата
дължи заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в общ размер на
4050лв. В този смисъл и с оглед задължение за изпълнение на всички
задължения, произтичащи от прекратения договор, наемателят, който
продължи ползването на вещта въпреки противопоставянето на наемодателя,
дължи заплащане и на разходите, свързани с ползването на вещта. Безспорно
такива са разходите свързани с консумативи за ВиК услуги, ел.енергия и
разходи за общи части по управление и поддръжка, които са доказани в
претендирания размер от: 234лв. за разходи за управление и поддръжка на
общи части за процесния период (м.05.2018г. до м.07.2018г., вкл. и от
м.02.2019г. до м.07.2019г); ВиК услуги от 475.73лв. за процесния период,
както сумата от 511.87лв. за ел.енергия за процесния период. Следователно
исковете се явяват изцяло основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото с правно на разноски разполагат ищците, които
са доказали сторени разноски в общ размер на 211лв. за платена д.т., които
следва да им бъдат присъдени (отговорността за разноски е разделна).
4
С оглед горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 236, ал. 2 вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД Р. Б. В., ЕГН:
**********, гр.София, ул. Кадемлия № 13, ет.2, ап.8, да заплати общо (при
равни квоти) на Т. К. М., ЕГН: **********, гр.София, ***** и на П. К. Н.,
ЕГН: **********, гр.София, *****, сумите: 4050лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот Апартамент № 8,
находящ се в гр.София, ул.Кадемлия № 13, ет.2, за периода от м.05.2018г. до
м.07.2018г., вкл. и за периода от м.02.2019г. до м.07.2019г., вкл., сумите от
1221.60лв., представляваща разходи свързани с ползване на вещта, от които
234лв. разходи за управление и поддръжка на общи части за процесния
период, 475.73лв. ВиК услуги от за процесния период, и 511.87лв. за
ел.енергия за процесния период, ведно със законната лихва върху сумите
(общо 5271,60лв.), считано от 03.05.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. Б. В., ЕГН: **********,
гр.София, ул. Кадемлия № 13, ет.2, ап.8, да заплати на Т. К. М., ЕГН:
**********, гр.София, ***** и на П. К. Н., ЕГН: **********, гр.София,
*****, разноски по делото общо в размер на 211лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5