№ 44
гр. Варна , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20203100503137 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 53002
/05.08.2020г., подадена от Н. М. С., ЕГН:********** с адрес в гр.Бургас,
ул.”Генерал Гурко“ 18, ет.2, срещу решение № 1994 / 26.05.2020г.,
постановено по гр.д. № 14 712 / 2019г. на ВРС, 18 с-в, с което е прогласен за
нищожен сключения на 03.08.2018г. договор за прехвърляне на вземания
(цесия), по силата на който "РОЛМАКС" ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище в гр.Варна, район Приморски, ж.к."Чайка", вх.А, ет.7, ап.20,
представлявано от управителя Д.Д.Д., прехвърля на Н. М. С., ЕГН:**********
с адрес в гр.Бургас, ул. "Охрид" № 5, вземането си по изпълнителен лист,
издаден на 16.12.2013г. по т.д.№ 4728/2013г. по описа на Софийски градски
съд, за сумата от 15000лв., ведно със законната лихва, дължима от
31.01.2013г. до окончателното изплащане, поради противоречие със закона,
по иска на Т. М. Р., ЕГН:********** с адрес за призоваване и съобщения в
гр.Русе, ул."Драма" № 15, на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и са
присъдени разноски в полза на ищеца.
1
В жалбата се излага, че предявеният иск е недопустим. Ищецът е
посочил, че конституирането на ответника като взискател по изпълнението е
довело увеличаването на дълга на ищеца (длъжник по изпълнението) поради
начисляването на нови такси по ТТРЗЧСИ, както и че конституирането на
друг взискател на мястото на първоначалния такъв било действие, което
прекъсвало давността. Жалбоподателят оспорва тези твърдения, като сочи, че
замяната на страната на взискателя при частно правоприемство (какъвто бил
настоящият случай) не води по никакъв начин до прекъсване на давността,
доколкото не представлява изпълнително действие. Подчертава, че защитата
на длъжника и ищец в настоящото производство по исков ред е уредена в чл.
439 от ГПК и е ограничена само до новонастъпили в хода на производството
факти, водещи до погасяване на задължението му. Промяната на страната на
взискателя по никакъв начин не може да доведе до погасяване на вземането.
В тази връзка и за длъжника е без значение кой е неговият взискател след
като самото вземане не е погасено по основание и размер. Твърди, че след
присъединяването на жалбоподателя като взискател по изпълнително дело №
147/2018г. на ЧСИ И.Х., per. № 832 на КЧСИ, с участието на същия
адвокатски пълномощник, който представлява ищеца и по настоящото дело,
бил предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК,
който е отхвърлен с Решение № 9 от 04.01.2019, постановено по гр. дело №
2292/18 по описа на Русенския районен съд, потвърдено с въззивно решение
№ 163 от 02.05.2019г. по в.гр.дело № 223/2019г. на Русенския окръжен съд,
недопуснато до касацационно обжалване с Определение № 805/21.11.2019г.
по ГД № 3033/2019г., III ГО на Върховен касационен съд. Съобщението за
прехвърляне на вземането било връчено на длъжника и ищец в настоящото
производство на 19.02.2019 г. Устните състезания пред Русенски окръжен съд
по предявения отрицателен установителен иск по в.гр.д. № 223/2019 г. били
приключили на 23.04.2019 г. Ищецът по настоящия иск е следвало да
релевира твърдяната от него недействителност именно в производството пред
Русенски окръжен съд. Последното не било сторено от последния, въпреки
предоставената му от закона изрична процесуална възможност в тази насока.
По силата на чл. 298, ал. 2 от ГПК това решение имало действие не само
спрямо страните, но по отношение на частните им правоприемници (какъвто
се явявал и жалбоподателят). Ето защо и въпросът относно дължимостта на
процесното вземане бил разрешен със сила на пресъдено нещо и не можел да
2
бъде пререшаван в рамките на настоящия процес съгласно чл. 299 от ГПК.
Отделно, твърди, че неправилно съдът е приел, че сключеният договор за
цесия е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на законовата забрана по
чл. 46 от ЗА. Сочи, че сключеният между страните договор за цесия е
действителен и не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност,
тъй като същият замества изпълнението на друго облигационно
правоотношение между страните - даване вместо изпълнение - споразумение
от 01.08.2018 г. Поради липсата на финансовата възможност клиентът да
изпълни своето задължение за плащане към 2018 г., същият е предложил на
довереника си да предостави вместо изпълнение свое вземане, а адвокатът е
приел нещо различно от договореното. Тъй като спорът и предметът на
делото е приключил с решението на арбитражния съд, атакуваната като
недействителна сделка се явява в пълно съотвествие с разпоредбата на чл. 15
от Етичния кодекс на адвоката, предвиждаща че адвокатът няма право преди
приключване на делото да сключва с клиента си споразумение, касаещо
адвокатското възнаграждение. Целта, с която е сключен договорът за цесия
била свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес на страните и
не се преследвала забранена от закона цел. Моли се обжалваното решение да
бъде обезсилено, а производството по делото прекратено като недопустимо,
евентуално да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се и
сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание,
въззивникът не се явява, не се представлява, с писмена молба изразява
становище, че поддържа подадената жалба, развива подробно доводите се по
същество и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от Т. М. Р., ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения в
гр.Русе, ул."Драма" № 15. В открито съдебно заседание, страната не се явява,
не се представлява, депозирал е молба преди с.з, с която оспорва подадената
въззивна жалба, излага становище по съществото на спора, моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 265 от ГПК, въззиваемата страна „Ролмакс“ ЕООД, не е
изразила становище по подадената жалба. В открито съдебно заседание,
страната не се явява, не се представлява, не изразява становище.
3
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
искове, предявени в условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване, от Т. М. Р., ЕГН ********** с адрес за призоваване и
съобщения в гр.Русе, ул."Драма" № 15, срещу "Ролмакс" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище в гр.Варна, район Приморски, ж.к."Чайка", вх.А,
ет.7, ап.20, представлявано от управителя Д.Д.Д. и Н. М. С., ЕГН **********
с адрес в гр.Бургас, ул."Охрид" № 5, с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения на 03.08.2018г. договор за
прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който "Ролмакс" ЕООД, ЕИК:
********* със седалище в гр.Варна, район Приморски, ж.к."Чайка", вх.А,
ет.7, ап.20, представлявано от управителя Д.Д.Д. прехвърлило на Н. М. С.,
ЕГН ********** с адрес в гр.Бургас, ул. "Охрид" № 5, вземането си по
изпълнителен лист, издаден на 16.12.2013г. по т.д.№ 4728/2013г. по описа на
Софийски градски съд за сумата от 15000лв., ведно със законната лихва,
дължима от 31.01.2013г. до окончателното изплащане, поради противоречие
със закона.
В исковата молба ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело
№ 20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д. рег.№ 801 КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд гр.Бургас, обаразувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден му по т.д.№ 4728/2013г. по описа на Софийски градски съд. По
молба на "Ролмакс" ЕООД – взискател, изпълнителното дело било изпратено
на ЧСИ И.Х. рег.№ 832 КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр.Русе, като
ЧСИ И.Х. е образувал изпълнителното дело под № 20188320400147 по свой
опис. И по двете изпълнителни дела първият ответник "Ролмакс" ЕООД е бил
представляван от втория ответник - Н. М. С., в качеството му на адвокат
вписан в Адвокатска колегия гр.Бургас. На 03.08.2018г. ответниците
сключили договор за цесия, по силата на който "Ролмакс“ ЕООД прехвърлило
на Н. М. С. вземането си по изпълнителен лист, издаден на 16.12.2013г. по т.д.
№ 4728/2013г. по описа на Софийски градски съд за сумата от 15 000лв.,
ведно със законната лихва, дължима от 31.01.2013г. до окончателното
изплащане, което било предмет на изпълнително дело № 20148010400023 по
описа на ЧСИ Т.Д. и на изпълнително дело № 20188320400147 по описа на
4
ЧСИ И.Х.. Вследствие на извършената цесия, на 29.01.2019г. вторият
ответник и цесионер е конституиран като взискател по изпълнително дело №
20188320400147 по описа на ЧСИ И.Х.. На 19.02.2019г. на ищецът било
връчено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което първият ответник "Ролмакс"
ЕООД го уведомил, че е прехвърлил на втория ответник вземанията по ИЛ.
Ищецът счита договора за цесия от 03.08.2018г. за нищожен, на основание
чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, поради противоречие със закона – противоречие в
разпоредбата на чл.46 ЗА, съгласно която адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз не може лично, чрез подставено лице или със скрит
пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно
предмета на делото. Твърди наличие на правен интерес, доколкото сочи, че
договорът за цесия е довела до промяна на взискателя по изпълнителното
дело, а това имало значение при преценката на давността за вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н. М. С. е ангажирал писмен
отговор, с който оспорва исковете като недопустими, поради липса на правен
интерес, в условията на евентуалност - неоснователни. По допустимостта:
Твърди, че липсва правен интерес, тъй като неправилно ищецът се е позовал
на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 на ОСГТК на ВКС по отношение на прекъсването на давността –
счита, че такова действие е присъединяването на нов взискател, но не и
замяната на страната на взискателя при частно правоприемство (какъвто е
настоящия случай). Отделно сочи, че въпросът за погасяването на вземането
по давност е решен с влязло в сила решение, като е отхвърлен иска на ищеца
по чл. 439 от ГПК с Решение № 9 от 04.01.2019, постановено по гр. дело №
2292/18 по описа на Русенския районен съд, потвърдено с въззивно решение
№ 163 от 02.05.2019г. по в.гр.дело № 223/2019г. на Русенския окръжен съд, не
допуснато до касацационно обжалване с Определение № 805/21.11.2019г. по
ГД № 3033/2019г., III ГО на Върховен касационен съд. Счита, че доколкото
съобщението за прехвърляне на вземането е връчено на длъжника и ищец в
настоящото производство на 19.02.2019 г., т.е. в хода на производството пред
Русенски окръжен съд по предявения отрицателен установителен иск по
в.гр.д. № 223/2019 г. / ход по същество е даден на 23.04.2019 г./, то е следвало
възраженията за нищожност на цесията да бъдат направени в това
производство.
5
По основателността: Счита, че сключеният между страните договор за
цесия е действителен и не страда от пороци, които да водят до неговата
нищожност, тъй като същият замества изпълнението на друго облигационно
правоотношение между страните - даване вместо изпълнение. Видно от
приложеното настоящия писмен отговор споразумение от 01.08.2018 г.
първоначалният взискател в лицето на "Ролмакс" ООД, от една страна, и Н.С.,
от друга страна, е било подписано споразумение, по силата на което (т. 1, 2 и
3 от разпоредителната му част), Н.С. се е съгласил да получи по реда на чл.
99 и сл. от ЗЗД, вместо дължимото изпълнение за плащане на предоставени
юридически услуги по Договор за абонаментно юридическо обслужване от
01.01.2015 г., а именно правни услуги за периода от 01.02.2017 г. до
01.08.2018 г., пълният размер на вземането на „Ролмакс" ООД, заедно с
всички привилегии по издаден на 16.12.2013г. изпълнителен лист по ТД №
4728/2013г. на СГС, VI-12 състав. Твърди, че изрично уредената в чл. 65 ЗЗД
възможност, като самостоятелен вид договор между кредитор и длъжник,
чиято цел е погасяването на едно облигационно задължение, то същата е
допустима от закона. Сочи, че забраната по чл.46 от ЗА се отнася само за
сделки с предмета на делото, като твърди, че в настоящият случай не е
сключена сделка с предмета на делото. С разпоредбата на чл. 15 от Етичния
кодекс на адвоката, предвиждаща че адвокатът няма право преди
приключване на делото да сключва с клиента си споразумение, касаещо
адвокатското възнаграждение, а в конкретния случай делото е приключило.
Счита, че съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договаряне, а съгласно
чл. 20 от ЗЗД следва да се вземе предвид, че целта, с която е сключен
договора за цесия е свързана с удовлетворяване на допустим от закона
интерес на страните и не се преследва забранена от закона цел. Счита, че
договорка би противоречала на чл. 46 от ЗА само в случай, че е налице
конфликт на интереси между адвокат и клиент (както при прехвърляне на
вещни права, предмет на делото).
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ролмакс“ ЕООД не е ангажирал
писмен отговор.
В съдебно заседание пред първата инстанция, ищецът поддържа иска си
и моли за уважаването му, а ответникът Н. М. С. моли за отхвърляне на иска.
Ответникът "Ролмакс" ЕООД не се представлява.
6
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
В тази връзка, настоящият състав намира, че следва изрично да посочи,
че не споделя становището на въззивника за недопустимост на
производството. Ищецът е обусловил правния си интерес, като е навел
фактически твърдения и правни доводи за обстоятелства, с които се оспорва
изпълнението. Твърдението е, че липсва годно правно основание за
предприетите действия от взискателя - цесионер по изпълнителното
производство след неговото конституиране като частен правоприемник и по
непротивопоставима спрямо ищеца цесия. Тези твърдения представляват
правоизключващи принудителното изпълнение факти, настъпили след
приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Изпълнението се оспорва и въз основа на факти, за които се
твърди, че са настъпили след приключване на производството по гр.д. 2292 /
2018г. по описа на Районен съд – Русе и не са били предмет на разглеждане в
същото. Тези твърдения и възражения обуславят наличието на правен интерес
по смисъла на чл. 439 от ГПК, което обуславя и правният интерес от водене
на настоящото производство. Не е необходимо двата иска – този за
прогласяване на нищожността на цесията и по чл. 439 от ГПК да бъдат
съединени в едно общо производство.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно договора за
цесия. Твърди, че същият замествал изпълнението на друго облигационно
правоотношение между страните - даване вместо изпълнение, както и че
забраната по чл.46 от ЗА се отнася само за сделки с предмета на делото, като
7
в настоящия случай не е сключена сделка с предмета на делото, както и че
делото е приключило, чл. 46 от ЗА не се прилага за изпълнителни
производства.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
На 16.12.2013г. в полза на „Ролмакс“ ООД /след вписване на промени в
обстоятелствата на 21.11.2018г. - „Ролмакс“ ЕООД/ е издаден изпълнителен
лист по т.д.№ 4728/2013г. по описа на Софийски градски съд, с който са
осъдени „Мега Сайн" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул."Сан Стефано" 51, ет.5, представлявано от Т. М.
Р., ЕГН ********** и физическото лице Т. М. Р., ЕГН ********** с адрес
гр.Пловдив, ул."Сан Стефано" № 51, ет.5, солидарно да заплатят на „Ролмакс"
ООД, ЕИК *********, гр.Бургас, ул."Константин Величков" № 34,
представлявано от Т.К.Г. ЕГН **********, сумата в размер на 15 000 лева
(петнадесет хиляди лева), представляваща частично заявена претенция от
цялостна претенция в размер на 152 000 лева, за обезщетение за неизпълнение
по Договор за доставка на рекламно оборудване, сключен на 21.06.2012 г.,
ведно със законна лихва върху присъдената сума от 31.01.2013 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2 696.00 лева (две
хиляди шестстотин деветдесет и шест лева), от които 2 000 лева адвокатски
хонорар и направените по делото разноски и размер на 696 лева и сумата от
450.00 лева (четиристотин и петдесет лева), от които 50 лева разноски по
издаване на изпълнителен лист и 400 лева -адвокатски хонорар.
С молба до ЧСИ Т.Д. рег.№ 801 КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд гр.Бургас от 23.01.2014г. „Ролмакс" ООД, чрез адвокат Н. М. С., моли за
образуване на изпълнително производство въз основа на горепосочения ИЛ.
Няма спор, че по тази молба е образувано изпълнително дело №
20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д. рег.№ 801 КЧСИ, както и че адв. Н.С. е
бил процесуален представител на „Ролмакс“ ЕООД.
Няма спор между страните, че на 16.01.2018г. горното изпълнително
дело е препратено до ЧСИ И.Х., с рег. No 832 и район на действие ОС – Русе
за продължаване на изпълнителните действия и е образувано под номер
2018832040147.
8
Със споразумение от 01.08.2018г., „Ролмакс“ ООД и Н. М. С. уреждат
доброволно отношенията си във връзка с дължими от „Ролмакс“ ООД към
адв. Н. М. С. суми за предоставени юридически услуги по договор за
абонаментно юридическо обслужване от 01.01.2015г. в общ размер на 8000
лв. За погасяване на задължението „Ролмакс“ ООД се задължава да
прехвърли вземането си към „Мега Сайн“ АД, ЕИК ********* и Т. М. Р. по
издадения на 16.12.2013г. изпълнителен лист по т.д. 4728 / 2013г. на СГС, по
който е висящо принудително изпълнение по ИД No 147 / 2018г. на ЧСИ И.Х.,
рег. No 832 на КЧСИ, в тридневен срок от подписване на споразумението.
Представен е и договора за абонаментно юридическо обслужване от
01.01.2015г. сключен между „Ролмакс“ ООД като възложител и Н. М. С., като
изпълнител – консултант.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.08.2018г.,
"Ролмакс" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище в гр.Варна, район
Приморски, ж.к."Чайка", вх.А, ет.7, ап.20, представлявано от управителя
Д.Д.Д. прехвърля на Н. М. С., ЕГН ********** с адрес в гр.Бургас, ул.
"Охрид" № 5, вземането си по изпълнителен лист, издаден на 16.12.2013г. по
т.д.№ 4728/2013г. по описа на Софийски градски съд за сумата от 15000лв.,
ведно със законната лихва, дължима от 31.01.2013г. до окончателното
изплащане.
Въз основа на молба от 29.01.2019г. от Н. М. С., действащ чрез адв.
Станислав Славов, подадена до ЧСИ И.Х., последният конституира новия
взискател по ИД No 147 / 2018г. на ЧСИ И.Х., рег. No 832 на КЧСИ. С
уведомления до „Мега сайн“ АД и Т. М. Р., изпратени от ЧСИ И.Х., двамата
длъжници са уведомени редовно за извършената цесия на 19.02.2019г.
Въз основа на гореизложените факти, настоящият състав приема за
установено, доколкото не се спори и от страните, че адвокат Н. М. С. по
силата на договор за абонаментно правно обслужване, сключен с „Ролмакс“
ООД като доверител и изрично упълномощаване е представлявал същия по
изпълнително дело No 20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д., рег.№ 801
КЧСИ и изпълнително дело No 2018832040147 по описа на ЧСИ И.Х., рег.№
832 КЧСИ. Предвид, което и съдът заключава, че към датата на подписване
на процесния договор за цесия, между адвокат Н. М. С. и „Ролмакс" ЕООД,
9
ЕИК ********* са налице правоотношения по договор за правна защита и
съдействие по изпълнително дело № 20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д.
рег.№ 801 КЧСИ и изпълнително дело No 2018832040147 по описа на ЧСИ
И.Х., рег.№ 832 КЧСИ.
Съобразно разпоредбата на чл. 46 от Закона за адвокатурата, aдвокатът
или адвокатът от Европейския съюз не може лично, чрез подставено лице или
със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител
относно предмета на делото. Основната причина за приемането на подобна
разпоредба и налагането на ограничението е да се установи забрана за
уговаряне на натуралното адвокатско възнаграждение, с оглед
неутрализиране възможността страните по мандатното правоотношение
адвокат и клиент да заменят уговарянето на адвокатско възнаграждение, като
цена за положен от адвоката труд за предоставяната от него юридическа
услуга с предоставяне на част от имущественото право, което е предмет на
защита по делото, за което адвокатът е приел да окаже съдействие на клиента
си. / в този смисъл е и цитираното от въззивника Решение № 132 от
08.07.2013 г. по гр. д. № 653/2012 г. на Върховен касационен съд/. Тази идея е
доразвита и в чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката, съобразно който
адвокатът няма право преди приключването на делото да сключва с клиента
си споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение се
определя като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор.
Действително, че съдебната практика по въпроса е оскъдна и касае основно
недвижими имоти, които са били предмет на висящи производства, но това не
ограничава приложението на разпоредбата на чл. 46 от Закона за
адвокатурата, която е достатъчно ясна. Под „предмет“ се разбира всеки
предмет, независимо от естеството му – без значение дали ще е парично
вземане или друго имуществено право, като вещно право, например, а под
„дело“ се има предвид всяко висящо съдебно и изпълнително производство,
по което клиентът е защитаван от адвоката. В процесния случай, именно адв.
Н. М. С. е представлявал и защитавал „Ролмакс“ ЕООД по изпълнително дело
№ 20148010400023 по описа на ЧСИ Т.Д. рег.№ 801 КЧСИ и изпълнително
дело No 2018832040147 по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ 832 КЧСИ. Процесният
договор за цесия е сключен в рамките на висящото изпълнително
производство и има за предмет точно сумата, дължима по изпълнителния
10
лист, въз основа, на който е образувано изпълнителното дело. Предвид
изложеното, процесният договор за цесия е сключен в нарушение на
разпоредбата на чл. 46 от Закона за адвокатурата, както е приел и
първоинстанционният съд.
Неоснователни са възраженията по повод на твърдяното от въззивника
даване вместо изпълнение, която била разрешена от закона сделка.
Действително, че чл. 65 от ЗЗД урежда datio in solutum, но в процесния
случай, отношенията по договора за цесия следва да се разглеждат при
приложението и на специалната уредба в Закона за адвокатурата, доколкото
се касае за сделка между адвокат и клиент. Самият въззивник Н. М. С. твърди
и представя доказателства, че задължението на неговия клиент - цедент, е
именно за неизплатените му адвокатски възнаграждения по сключен договор
за абонаментно правно обслужване.
Договорът за цесия е сключен в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 46 от Закона за адвокатурата и като такъв е нищожен на
основание чл. 26 ал.1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените
доказателства, въззивникът следва да заплати на процесуалния представител
на въззиваемата страна Теодор Радев сторените пред настоящата инстанция
разноски в размер за адвокатското възнаграждение, което е при условията на
чл. 38 от Закона за адвокатурата или изчислено съобразно минимума по
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на сумата от 980 лв. /деветстотин и осемдесет
лева/.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1994/26.05.2020г., постановено по гр.д.
11
№ 14 712/2019г. на Районен съд - Варна, 18 с-в.
ОСЪЖДА Н. М. С., ЕГН:********** с адрес в гр.Бургас, ул.”Генерал
Гурко“ 18, ет.2, да заплати на адв. Владислав Велев, от АК – Русе, с адрес на
кантората:гр. Русе, ул."Драма" № 15, сумата от 980лв. /деветстотин и
осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска
помощ и защита, осъществена във въззивната инстанция в полза на
въззиваемия Т. М. Р., ЕГН:**********, с адрес: гр. Русе, ул."Драма" № 15, на
осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда
на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12