№ 262
гр. Стара Загора, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530201819 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 24 -002849
от 30.11.2020 година на Директора на дирекция „ Инспекция
по труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му
имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се с
допуснати съществени процесуални нарушения, с нарушения
на материалния закон. Претендира за приложение на чл. 28
ЗАНН или смекчената АНО.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат З. поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна , аргументирано
опровергава възраженията в жалбата и пледира съда да
потвърди наказателното постановление.
1
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че при извършена проверка на
21.10.2020 г. на „ ИНИКОМ“ ЕООД в град Стара Загора
жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла
на параграф 1 т. 1 от КТ не е изпълнил в срок до 30.07.2020 г.
дадените задължителни предписания на основание чл. 404,
ал. 1 т. 12 КТ с Протокол за извършена проверка № 2017609
/01.07.2020 г. на „ Инспекция по труда „ град Стара Загора
връчен на 02.07.2020 г.изразяващи се в задължение да
изплати на работника Д.Й обезщетение за брутното и трудово
възнаграждение за времето през което е останала без работа ,
но за не повече от един месец съгласно чл. 222, ал. 1 КТ в
срок до 30.07.2021 г.
Работодателят е в неизпълнение от 31.07.2021 г.
Описаната фактическа обстановка се установява от
2
показанията на св. Б.Г. / актосъставител /, св. Д.Й / дадени
пред друг състав на РС град Стара Загора и прочетени в с.з.
на основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 281, ал. 1 т. 5 НПК/,
справка от ТР,Протокол за извършена проверка № 2017609
/01.07.2020 г. на „ Инспекция по труда „ , Разчетно-платежна
ведомост за месец Юли и месец Август 2020 година, РКО №
32/30.07.2020 г., РКО № 34/31.07.2020 г.
При така посочената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел, че е
осъществен състава на чл. 415, ал. 1 КТ и е наложил
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Жалбоподателят „ ИНИКОМ“ ЕООД има качеството на
работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.
В конкретния случай е получил задължителни
предписания с Протокол за извършена проверка № 2017609
/01.07.2020 г. на „ Инспекция по труда „ град Стара Загора
връчен на 02.07.2020 г. свързани с изплащане на обезщетение
на работник.
Задължението за работодателя да изпълни
предписанията на контролния орган е абсолютно и
3
безусловно.Никакви обстоятелства не го освобождават от
това задължение.
След като не е предприел дължимите активни действия
в определения срок / да изплати дължимото обезщетение на
работник в срок до 30.07.2020 г. съгласно дадените
предписания / жалбоподателят чрез бездействие е извършил
деяние представляващо административно нарушение, с което
е осъществил състава на чл. 415, ал. 1 КТ.
По силата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1
КТ АНО носи ЮЛ– работодател .
Тази отговорност е обективна и въпросът за вината не
подлежи на обсъждане.
Неоснователни са възраженията, че предписанията са
изпълнени в срок.
Работодателят е изплатил дължимото обезщетение с
РКО № 32/30.07.2020 г. Посочената дата обаче не е
меродавна и РКО е съставен пост фактум – след 31.07.2020 г.
От показанията на св. Б.Г. / актосъставител / се
установява, че към 31.07.2020 г. и към датата на съставяне на
4
АУАН предписанията не са били изпълнени и не е било
изплатено дължимото обезщетение на работника Д.Й.
Последната с показанията си също твърди, че обезщетението
е изплатено през месец Декември 2020 година, но е съставен
РКО с дата 30.07.2020 г.
Показанията на свидетелите Б. Г. и Д. Й се
подкрепят и от писмените доказателства / Разчетно-платежна
ведомост за месец Юли и месец Август 2020 година/.В тези
ведомости не фигурира плащане към работника Д. Й.
Следователно към 31.07.2020 г. не е изплатено
дължимото обезщетение, респективно не са изпълнени
предписанията,
с което бездействие е осъществен състава на претендираното
административно нарушение.
Видно от самото наказателно постановление в
обстоятелствената част ясно са посочи всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на нарушението в това
число и датата на която са дадени предписанията, срокът за
изпълнение, какви са били предписанията т.е. спазен е чл. 57,
ал. 1 т. 5 ЗАНН, поради което съдът приема, че не е
допуснато съществено процесуално нарушение даващо повод
за отмяна на наказателното постановление.
5
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на атакуваното наказателно постановление.
Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Извършеното административно нарушение е свързано
с нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и
засяга правата на икономически по-слабата страна в
трудовото правоотношение – работника.Неизпълнението на
задължения от страна на работодателя свързани с
обезщетение или трудово възнаграждение се отразяват пряко
върху средствата на работника за посрещане на неотложни
жизнени нужди.
Следователно административното нарушение не е с по-
ниска степен на обществена опасност или с незначителна
такава, поради което не може да се окачестви като
малозначително и няма основание за приложение на чл. 28
ЗАНН.
Основателни са обаче претенциите за приложение на
смекчената АНО.
Видно от РКО № 32/30.07.2020 г., РКО №
6
34/31.07.2020 г.и показанията на свидетелите Й и Г. се
установява, че през месец Декември 2020 г. на работника е
платено дължимото обезщетение, както и направените от нея
разноски / възнаграждение за ползваните адвокатски услуги/.
Следователно нарушението е отстранено
доброволно от работодателя чрез плащане на дължимото
обезщетение и съответно изпълнение на дадените
предисания. Не са настъпили никакви вредни последици за
работника и същият няма никакви претенции.
Изложените съображения дава основание на съда да
приеме,че нарушението се явява маловажно / предвид
настъпилите обстоятелства след извършване на нарушението
/ и следва да приложи смекчената АНО на чл. 415 В, ал. 1 КТ.
С оглед изключението на чл. 415 В, ал. 2 КТ няма
законова пречка за приложение на привелигирования състав.
При индивидуализацията на имуществената санкция
съдът отчита като смекчаващи обстоятелства
обстоятелството ,че няма данни за допуснати други
нарушения на трудовото законодателство, доброволното
заплащане и на разходите на работника / възнаграждението за
адвокат/ , което не е било предмет на предписанието, а като
отегчаващи – значителното закъснение при изпълнение на
7
предписанията / около 4 месеца/.
Следователно при отчитане на посочените
обстоятелства и в съответствие с тежестта на нарушението
следва да се наложи имуществена санкция около средния
размер – 200 лева съобразена и с имотното състояние на
жалбоподателя.
По изложените съображения атакуваното наказателно
постановление подлежи на изменение в частта на наложената
санкция / чрез намаляване / и правна квалификация на
административното нарушение / от чл. 415 КТ на чл. 415 В,
ал. 1 КТ/.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143 АПК
страните имат право на разноски.
В конкретният случай наказателното постановление в
една част е потвърдено, а в друга част изменено / в частта на
наложеното наказание/, поради което съгласно чл.63, ал. 3
ЗАНН във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят и въззиваемата страна имат право да получат
съразмерно направените разноски.Частичната основателност
на жалбата и в съответствие с цитираните законови
разпоредби дават основание на съда да присъди направените
8
от страните разноски на половина.
Видно от представеното пълномощно и списък на
разноските жалбоподателят е ползвал адвокатски услуги на
адв. З. / изготвяне на жалба, явяване в с.з. , подаване на
писмено становище /, която видно от договор за правна
помощ и пълномощно е получила възнаграждение в размер
на 300 лева, което предвид частичната основателност на
жалбата следва да се редуцира на половина и да се присъди в
размер на 150 лева.
Видно от представеното пълномощно и въззиваемата
страна е ползвала услугите на юрисконсулт М / явяване в с.з.
, изготвяне на касационна жалба /, на която съгласно
63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3
АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото,
проведените съдебни заседания в полза на въззиваемата
страна следва да се определят и присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева,което
предвид частичната основателност на жалбата следва да се
редуцира наполовина и да се присъди в размер на 60 лева.
По отношение на разноските без изрично съгласие на
9
страните / а такова липсва / не може да се осъществи
прихващане, поради което разноските следва да се присъдят
на всяка една от страните.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24 -002849 от
30.11.2020 година на Директора на дирекция „ Инспекция по
труда „ град Стара Загора, с което е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева на „ ИНИКОМ „ ЕООД град
Стара Загора, квартал „ Индустриален „ ул. „ Пружинна“ №
8, ЕИК ********* със съдебен адрес – град Стара Загора, ул.
„ *************** / адв. Ж. З./ както следва :
НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция и
НАЛАГА имуществена санкция в размер на 200 / ДВЕСТА /
лева на основание чл. 415 В, ал. 1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част.
10
ОСЪЖДА „ ИНИКОМ „ ЕООД град Стара Загора,
квартал „ Индустриален „ ул. „ Пружинна“ № 8, ЕИК
********* да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „
ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ направените по делото
разноски в размер на 60 / Шестдесет / лева.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ да заплати на „ ИНИКОМ „
ЕООД град Стара Загора, квартал „ Индустриален „ ул. „
Пружинна“ № 8, ЕИК ********* направените по делото
разноски в размер на 150 / СТО И ПЕТДЕСЕТ / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11