Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 25.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 13556 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е предявени от „В. и к. - В.”
ООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че А.П.Д., ЕГН**********,
дължи на дружеството сумата 778.36лв.
– главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребени ВиК
услуги за периода 14.01.2016г.
– 16.05.2018г. за обект в ***, с абонатен №***, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на
заявлението – 25.05.2018г. до пълното й изплащане, както и сумата 71.87лв.
– сбор от
лихвите за забава върху всяко
от просрочените главни задължения за периода 20.03.2016г. – 20.05.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8051/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът възразил, поради което за
ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящите искове.
Ищецът твърди още, че в изпълнение
на задълженията си по договор
за снабдяване с вода и ВиК услуги, доставил на ответника
вода и съпътстващи услуги на стойност,
посочена в процесните фактури,
срещу което последният следвало да му заплати
цената за доставката. До момента потребителят не изпълнил задълженията
си, с което изпаднал и в забава. Поради това дължи цена
за потребените услуги и лихва за забава, за
исковите периоди.
В
първото по делото о.с.з. поддържа изцяло позицията от
исковата молба.
Едва след даване ход
на устните състезания по делото, в третото о.с.з. по делото се позовава на
процедурата по чл.34а от Наредба №4/2004г. на МРРБ.
По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
По същество оспорва изцяло предявените искове с доводи, обобщени в следните групи: 1/ не е налице редовност
на заявлението; 2/ не е налице редовност
на исковете; 3/ не е налице допустимост
на делото; 4/ ответникът не е титуляр по партидата
на процесния обект; 5/ ответникът не е потребител на спорния
обект; 6/ за спорния обект не
е сключван договор с ответника; 7/ сочените услуги не са
потребявани от ответника и не са доставяни
до адреса; 8/ за сумите, които
се претендират, няма издадени фактури
или те за
издадени без основание 9/ клаузите на ОУ, от които
желае да се ползва ищеца,
са „нищожни и противоречащи на императивни правни норми“; 10/ размерът на исковете е недоказан;
11/ дълговете погасени по давност; 12/ сезирана е КЗП; и други.
Горепосоченият
отговор се състои от осем ръкописни страници. След него са подадени от
ответника, чрез представляващата го по делото негова съпруга – лицето Е.Д. –
общо 11 боя отделни и самостоятелни изявления за пред съда, съдържащи общо 29
изцяло ръкописно изписани страници. Всичките тези ръкописни изявления на лицето
Е.Д. са адресирани директно до „Административния ръководител – Председателя на
Районен съд – В.“. В повечето случаи тези ръкописни изявления на Е.Д. са
депозирани в деловодството на съдебния състав, при и след започване на
съответното за деня отркито заседание на състава по
делото. Тези действия ще се анализират и ще се коментират от съда по – долу.
Моли се
отхвърляне на исковете и за разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно
гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза
на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение, която включва процесните суми.
Представени са ОУ
на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители на ВиК услуги,
както и преписи от печатни издания за масово осведомяване, в които общите
условия са публикувани.
Представени са и
решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за
стопански нужди, през процесния период.
Видно от приетата
справка за недобора на частен абонат, за процесния период ищцовото дружество е
начислило на ответника задължения за ползвани ВиК услуги в общ размер 778.36лв. за водоснабден обект, находящ се на
адрес ***, с абонатен
№***. В справката е вписан за потребител и задължено лице
именно ответника.
Видно от
приложена на л.106 от делото справка по вписванията по лична партида на
ответника в АВп, през 1998г. отв. А.П.Д., заедно с лицето П. А. Д., придобили
възмездно собствеността върху исковия недвижим имот. Последващи прехвърлителни
сделки с този имот не са вписани в справката от АВп.
На
л.108-110 от делото са приложени карнетите от
извършваните отчети на консумираната вода в процесния имот, за исковия период.
Видно от същите, за времето от 14.01.2016г. до 16.05.2018г. е поставен само един
подпис на потребителя. За 2016г. са вписвани различни показания, но без
подписите на абоната (с изключение на един), а за целите 2017г. и 2018г. са
вписвани еднакви количества от по 10куб.м., без вписани показания на водомера.
На л.112
от делото е представено уведомително писмо от 16.07.2016г., до ответника и
абонат А. П. Д.. В това писмо е вписано изричното предупрежение
до абоната, че следва водомерът му да
бъде демонтиран и да се монтира нов такъв, поради изтекла метрологична
валидност на същия. Ръчно е допълнено в писмото „в Б. съм“, „ще говори със
съпругата си“. Протоколът е подписан от инкасатора и от свидетел, не съдържа
подпис на абонат
На
л.113-117 от делото са приети карнети по партидата на главен водомер в жилищен
блок в ***,
както и протоколи за демонтаж на същия главен водомер и замяната му с нов. Тези
документи касаят главния водомер в етажната собственост, поради което и при
липсата на каквито и да е твърдения от ищеца за връзката на този главен водомер
с предявените по делото искове срещу ответника, досежно потребеното в неговия
личен обект, то документите съдът преценява за неотносими към делото.
От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като
обективно и обосновано се изяснява, че отразените
в счетоводството на ищеца главни задължения по партида с абонатен №*** за ползвани ВиК услуги за периода 14.02.2016г. – 16.05.2018г. възлизат на 778.36лв., а размерът на лихвата за забава върху тях е 71.86лв. за периода 20.03.2016г.
– 20.05.2018г. Тези стойности са изчислени по месеци в
съответните таблици, неразделна част от заключението, като са отчетени всички
извършени плащания в рамките на процесния период (в случая доброволни такива
няма). Експертизата е базирана на счетоводни данни при ищеца (включително
електронни фактури), както и на карнетни листи. Във всички ползвани от вещото
лице справки и данни от ищцовото дружество за исковия период, за титуляр по
партидата на имота е вписан ответника по
делото.
С определението по чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК бедопуснат на ответника свидетел, при режим на водене, чрез
който да докаже състоянието на водомера в жилището му и да опровергае
твърдяното ползване на вода в имота през исковия период. В о.с.з. ответникът и
представителят му не се явиха, съответно свидетел не беше доведен за горните
обстоятелства. Поради това за тях са налице висчки
предпоставки по чл.161 ГПК.
С определението по чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК
на ответника беше дадена възможност да допълни задачите на ССчЕ, срещу
допълнителен за това депозит, платим от него в указан му срок. До изтичане на
срока, а дори и в първото о.с.з., ответникът не изпълни указаното му
задължение, поради което по неговите допълнителни въпроси ССчЕ не се изслуша.
Следователно и за тях са налице висчки предпоставки
по чл.161 ГПК.
С определението по чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК на ответника беше дадена възможност да се позва от СТЕ, изцяло на поставени от него в отговора
въпроси, срещу депозит и хонорар за вещото лице, платим от ответника в указан
му от съда срок. До изтичане на срока, а дори и в първото о.с.з., ответникът не
изпълни указаното му задължение, поради което СТЕ по неговите въпроси не се
изслуша. Следователно и за тях са налице висчки
предпоставки по чл.161 ГПК.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на предявените положителни установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК се свързва с пълно и главно доказване от ищеца, на
наличието на облигационна връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото
дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на който е ответника,
твърдяното количество вода и канализационни услуги за процесния период, срещу
което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и
изпадането в забава на ответника. В
частност и с оглед изричното възражение ищецът дължи да докаже качеството
на ответника на потребител, по см. на ОУ на ВиК, за исковия обект. В
частност и с оглед изричното възражение ищецът следва
да докаже още и реалната
консумация в обекта на ответника на
сочените услуги, на претендиранатъа
стойност. В
частност и с оглед изричното възражение следва да докаже и че
през процесния период водомерът в обекта на ответника е бил изправен за измерване на реална консумация.
Относно действието
на ОУ: Съгласно чл.8, ал.1-4 от
Наредба №4 от дата 14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (наричана занапред Наредба №4/2004г. или Наредбата), получаването
на услугите „вода и канал“ се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от тях лица
и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят:
правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната
вода и отведените води; отговорността
при неизпълнение на задълженията; и други. Операторите публикуват одобрените общи
условия на електронната си страница и поне
в един централен и един местен ежедневник. ОУ влизат
в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник. До
30 дни след влизането
в сила на ОУ потребителите
имат право да направят пред
съответния оператор заявление, в което да
предложат различни условия. Ако
не го
направят потребителите са обвързани от приетите по описания ред ОУ.
По делото са
представени ОУ на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители
на ВиК услуги, както и преписи от печатни издания за масово осведомяване, в
които общите условия са публикувани. Няма никакви твърдени и данни ответникът
или друг потребител на ВиК услуги в процесния имот да са подавали възражение срещу
ОУ или искане за предоговарянето им. В този смисъл съдът не споделя
възраженията на ответника и преценява ОУ като валидно приети и приложими за
отношенията между страните. Неоснователни, необосновани и бланкетни са и
оплакванията за „нищожност и противоречие на
ОС с императивни
правни норми“.
По потребителското
качество: Съгласно чл.2 ОУ на ВИК
потребители на ВиК услуги са лицата – собственици и/или ползватели (на правно
основание) на съответен присъединен обект. По идентичен начин е регламентиран
въпросът и в чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (НУРПППВКС). Тези нормативи дефинират като „потребители” собствениците и лицата с
учредено вещно или договорно право на ползване върху имота. Ето защо по
правилата на чл.59 – 64 ОУ ВИК именно такива лица подлежат на вписване по
партидата на обекта и именно на тези лица ОУ възлагат задължение за уведомяване
при промяна на обстоятелствата. Те са „потребители“ по силата на закона и на
действащите ОУ и те са страна по правоотношението. Ако тези лица са повече от
едно и те не са изпълнили задължението си по чл.59, ал.3 и ал.4 от ОУ на ВиК,
то те поставят оператора в невъзможност да администрира партидата на обекта и в
този случай съгласно чл.60 от ОУ и чл.64, ал.2 от ОУ операторът може да открие
служебна партида на собственика или ползвателя.
В настоящия случай,
видно от приетата по делото справка по
вписванията по лична партида на ответника в АВп, през 1998г. А.П.Д., заедно с лицето П. А. Д.,
придобили възмездно собствеността върху исковия недвижим имот, а следващи
прехвърлителни сделки с този имот не са вписани в справката от АВп. От което
следва, че на осн. чл.60 от ОУ и чл.64, ал.2 от ОУ ищцовото дружество валидно е
открило партида на името на ответника, който е надлежен потребител на ВиК
услуги в исковия имот, въпреки неоснователните му възражения. Друг е въпросът
за обема на отговорността му.
По отговорността на
ответника: В случаите, когато правата на
потребител се притежават от няколко лица и те не изпълнят задълженията си за
представяне на споразумение за разпределението на ползването между тях, на осн.
чл.60 от ОУ и чл.64, ал.2 от ОУ, количества ползвани услуги вода и канал се
разпределят между потребителите според данните за дяловете им в
съсобствеността, а когато изобщо отсъстват такива – поравно според броя им
(така изрично чл.59, ал.4, изр. последно от ОУ на ВиК).
В
настоящия случай няма никакви документални данни относно реалния брой на
потребителите на исковия обект, както и относно собствеността върху отделните идеални
части от имота. Ето защо на основание само на представената справка от АВп, обективираща правото на собственост на ответника върху
½ ид.ч. от имота (защото съгласно презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС
частите на съсобствениците се считат равни до доказването на друго), ответникът
изобщо може да носи парична отговорност за исковите задължения, само до размера
на правата си, т.е. до ½ ид.ч от тях. Разбира се, ако са налице и
другите изисквания.
По реалното
потребление: Съобразно чл.20 и
чл.30, ал.1 ОУ ВиК и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и
измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения.
Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват
с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер.
Предмет на
твърдяните облигационни отношения е доставката на вода за битови нужди срещу
възнаграждение. При изричното оспорване на доставката, на осн. чл.154, ал.1 ГПК
кредиторът за цената следва да докаже изцяло реалната консумация на твърдяните
по вид и количество услуги в исковия период. Което в случая обаче не беше
проведено, въпреки указанията на съда по чл.146 ГПК.
По делото има само
две доказателства в горния смисъл. Първото от тях е „справка за недобора”, която съдържа
информация за количество и стойност на твърдяните предоставени услуги, но като
частен и изгоден за съставилата го страна, документът не може да докаже
реалната консумация. Второто по делото доказателство са карнетните листи. Видно
от тях, за времето от 14.01.2016г. до 16.05.2018г. е поставен само един подпис
на потребителя. За 2016г. са вписвани различни показания, но без подписите на
абоната (с изключение на един), а за целите 2017г. и 2018г. са вписвани еднакви
количества от по 10куб.м., без вписани показания на водомера. При тези данни и карнетите не доказват по надлежен начин реална консумация. А
ССчЕ е относима към размера на иска. Не са отправяни други доказателствени или
процесуални искания от ищеца.
Нещо повече – така изгответни карнетите ясно сочат,
че в случая реалната консумация не е установена. За това операторът е вписвал
служебни показания в карнетните листи. Съгласно ОУ и Наредба №4/14.09.2004г. тежестта да осигури достъп до имота и надлежен отчет е
на потребителя. И ако не изпълни някое от тези две свои задължения, в ОУ и
Наредба №4/14.09.2004г. са предвидени ясни правила и методики за служебно
преизчисляване на задълженията. Всяка от тях обаче има отделни предпоставки и
ако разпределителното дружество желае да се ползва от тях в процеса, то е
длъжно да се позове на тях своевременно. Само в този случай ответникът би могъл
да се защити надлежно, само тогава и съдът би могъл да разпредели съответната
по процедурата по ОУ доказателствена тежест в процеса, само тогава би била
спазена и нормата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
В настоящия случай
нито в исковата молба, нито в уточняващата молба, нито дори в първото о.с.з.,
ответникът не се е позовал на процедура и ред по ОУ и Наредба №4/14.09.2004г., относно служебното начисляване задължения на
ответника. Но, че в същност желае да се ползва от такава са показателни както доказателствата
по делото, така и изявлението, направено след даването на ход на устните
състезания пред ВРС. Едва тогава, в третото о.с.з. по делото, ищецът се е
позовал на разпоредбите на чл.34а и чл.39, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. – късно и преклудирано,за да може да послужи за
предявените по делото искове.
Тук следва да се
посочи и че по делото са приети карнети по партидата на главен водомер в
жилищен блок в ***, както и протоколи за демонтаж на същия главен водомер и замяната му с
нов. Те касаят главния водомер в етажната собственост, поради което и при
липсата на каквито и да е твърдения от ищеца за връзката на този главен водомер
с предявените по делото искове срещу ответника, досежно потребеното в неговия
личен обект, то документите съдът преценява за неотносими.
В заключение
по изложените групи съображения съдът намира исковете, предмет на делото, за
недоказани пълно и главно, което налага отхвърлянето им – поради недоказаност
на твърдяната реална консумация на фактурираното по вид и количество вода и
съпътстващи услуги, както и поради непосочване и непозоваване своевременно на
(вероятно действително приложимата) процедура и методика за служебно начисление
по ОУ и Наредба №4/14.09.2004г.
Процесуалното
поведение на ответника, чрез
пълномощника – съпругата му Е.Д., съдът намира за необходимо да разгледа и
коментира, за пълнота на произнасянето, в следния смисъл: Отговорът на исковата молба се състои от осем
ръкописни страници; а след него са подадени от ответника, чрез представляващата
го по делото негова съпруга – Е.Д. – общо 11 боя отделни и самостоятелни
изявления за пред съда, съдържащи общо 29 изцяло ръкописно изписани страници.
Всичките тези ръкописни изявления на лицето Е.Д. затрудняват изключително
работата на съда, а и защитата на насрещната страна, с оглед начина им на
изготвяне и представяне. Още – всички
подадени по делото ръкописни изявления на Е.Д. са адресирани директно до
„Административния ръководител – Председателя на Районен съд – В.“. Очевидно с
последното се цели да се въздейства върху независимата правораздавателна
дейност на съдебния състав, което е абсолютно недопустимо поведение – макар и
целеният ефект да е напълно безрезултатен. Нещо повече – в повечето случаи тези
ръкописни изявления на Е.Д. са депозирани в деловодството на съдебния състав,
при и след започване на съответното за деня отркито
заседание на състава по делото, което съставлява поредното грубо процесуално
нарушение. Така цялостното процесуално поведение на ответника, чрез
пълномощника му Е.Д., съдът счита абсолютно недопустимо, грубо противоречащо на
изискванията за процедурна добросъвестност и ясно индикиращо
злоупотреба с процесуални права.
И все пак настоящият съдебен състав не може да базира
решението си по делото на мотивираната оценка за действията на лицето Е.Д., а
на закона и доказателствата, в мотивирания вече смисъл по съществото на спора.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на иска разноски за ответника не се следват, защото такива
не са направени. А нормите на чл.78 ГПК предвиждат да се присъдят разноски само
за пълномощник – адвокат или юрисконсулт, не и на друго лице от посочените в
чл.32, т.2 ГПК. Друг е въпросът за моралната страна на искането за присъждане
на хонорар в полза на съпругата на ответника.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „В.
и к. - В.” ООД, ЕИК***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че А.П.Д.,
ЕГН**********, дължи на
дружеството сумата 778.36лв. – главница, представляваща сбор
от неплатени задължения за потребени ВиК услуги за периода
14.01.2016г. –
16.05.2018г. за обект в ***, с абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 25.05.2018г. до пълното й изплащане, както и сумата 71.87лв.
– сбор от
лихвите за забава върху всяко
от просрочените главни задължения за периода 20.03.2016г. – 20.05.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8051/2018г. на ВРС., на осн. чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………