Р Е Ш Е
Н И Е №260179
гр. Б., 29.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, шести състав състав, в публичното заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.
при секретар Т. Б., като разгледа докладваното от
съдията АНД № 415 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно
постановление (НП) № ******-******* от 27.03.2020г., издадено от Л. П. Х. – Началник
отдел “О. д.”- С. в Ц. у. на НАП, съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № *-*-* от
17.052018г., с което на „Е.” ЕООД, с ЕИК *, на основание чл. 53, ал. 1 във вр. чл.27/чл.
83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от Закона за данък добавена стойност
/ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция” от 3000 /три
хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС.
Становищата на страните:
Недоволно
от това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба
чрез процесуалния си представител адв. В.К. от САК, в срок. В подадената
жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Основава искането си на довод, че дружеството-жалбоподател не е осъществило
инкриминираното нарушение, поради това, че е декларирало в законните срокове за
всяка доставка, пред НАП, доставчика вместо издадателя на акцизния данъчен
документ. Това било резултат от неразясняването на администрацията на новия
софтуер за подаване на тази информация, поради което прави извод, че е
добросъвестно е изпълнил задълженията по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Според дружеството-жалбоподател
инкриминраното нарушение не водело до неотразяване на приходи, поради
своевременното коригиране на откритата грешка, което обосновавало приложението
на разпоредбата на ал. 1 на чл. 118 от ЗДДС, респ. налагането на имуществена
санкция в размер на 500 лева. Изтъкват се съображения в насока маловажност на
процесния случай.
Въззивният
жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява.
Въззиваемата страна (Началник отдел “О. д.”- С. в Ц. у. на НАП) – редовно
призована, не изпраща представител. В писмена защита до въззивния съд гл.
юрисконсулт Е. при ТД на НАП изразява становище по жалбата, по хода на делото и
доказателствата. Според нея жалбата е неоснователна и незаконосъобразна. Иска
се РС-Б. да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно
постановление. Твърди че в хода на наказателното производство не са допуснати
нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка от АУАН и
Наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500 лева.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи,
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против „Е.”
ЕООД, с ЕИК *********, за това, че
при извършена проверка на 17.10.2019г. в 11:10 часа в обект - ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр. Б. , ул. “П.”№ *, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
с въведено в експлоатация ЕСФП „О. - С. *.*-*-*” и свързано към нея фискално
устройство с модел "DАТЕСS FР-800", с
индивидуален номер * и индивидуален номер на фискалната памет *, регистрирано
в НАП с № 4179590. В хода на проверката били представени документи за доставени
горива, както и документи за произход за период 01.07.2019г до 06.08.2019г.
След направена проверка в информационните масиви на НАП - програмен продукт
"Фискални устройства с дистанционна връзка" и информационна система
"Контрол на горивата" се установило, че „ Е. " ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *, в качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставки на
течни горива съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не е подал данни за документи за
доставки на получени количества горива по акцизен данъчни документи с УКН:*/*.*.20**г.;
УКН:*/*.*.20**г.; УКН:*/*.*.20**г.; УКН:*/*.*.20**г.; УКН:*/*.*.20**г.; УКН:*/*.*.20**г.; УКН:*/*.*.20**г.;
УКН:*/*.*.20**г.; УКН:*/*.*.20**г. и УКН:*/*.*.20**г. за дизел Б 6 с общо
количество на горивата по гореописаните документи – 89 211.2 литра. Задълженото
лице не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна
в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис за
гореописаните доставки на горива, чрез наличната в обекта ЕСФП. Данни по
гореописаните доставки не са подадени и чрез електронен документ за получаване
в НАП.
На 17.10.2019г. свидетелите А.Б.М. и С.М.П. - инспектори в
ЦУ на НАП, при
извършената от тях проверка установили, че дружеството-жалбоподател получило по 10-десет доставки общо 89 211.2 литра гориво за дизелови двигатели по уникални контролни номера подробно посочени в
обжалваното НП. Проверяващите извършили справка в информационните
масиви на НАП - програмен продукт "Фискални устройства с дистанционна
връзка" и информационна система "Контрол на горивата" за периода от 01.07.2019г до 06.08.2019г. Констатирали, че „Е.” ЕООД не било подало електронни документи за получаване
във връзка с декларираните десет покупки на общо 89 211.2 литра дизелово гориво от 01.07.2019 г.; 02.07.2019г.; 04.07.2019г.; 08.07.2019г.; 15.07.2019г.;
18.07.2019г.; 22.07.2019г.; 26.07.2019г.; 31.07.2019г. и 05.08.2019г. Данните следвало
да се подадат до НАП на датата на всяко едно данъчното събитие – 01.07.2019 г.; 02.07.2019г.; 04.07.2019г.;
08.07.2019г.; 15.07.2019г.; 18.07.2019г.; 22.07.2019г.; 26.07.2019г.;
31.07.2019г. и
05.08.2019г., когато било получена всяка една отделна доставка на гориво, с отделна фактура.
Извършената проверка била документирана в Протокол № *от 17.10.2019 г. По този
повод на 17.10.2019 г.
свидетелят А.Б.М. съставил срещу
"Е.” ЕООД, гр. Б. акт за установяване на
административно нарушение за извършено едно нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Актът
бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и
получил без възражения.
В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу
констатациите в акта.
Въз основа на АУАН, при посочена идентична фактическа обстановка и
правна квалификация, на 27.03.2020 г. Л. П. Х. – Началник отдел “О. д.”- С. в Ц. у. на НАП,
съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № *-*-*
от 17.052018г, издал обжалваното НП.
Наказателното
постановление е получено от управителя на "Е.” ЕООД на 24.09.2020г. и е обжалвано с жалба,
входирана при АНО на 01.10.2020г.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетелите А.Б.М. и С.М.П.; писмени – АУАН *от 17.10.2020г.; протокол за
извършена проверка № *от 17.10.2019 г.; заповед № *-*/25.08.2019 г. на изп. директор на НАП;
заповед № *-*-*/17.05.2018 г. на изп.
директор на НАП; справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво F. *"Е.” ЕООД за периода от 02.07.2019г. до 06.08.2019г.; документи
установяващи десетте доставки на гориво отразени в обжалваното НП /фактури,
АДД, нареждания за експедиция, декларации за съответствие, служебни бонове/ и
др.
От приложения по делото от АНО „справка за регистрирани съобщения за
доставка на гориво F. *"Е.” ЕООД за периода от
02.07.2019г. до 06.08.2019г.” /л.67-68 от делото/ се установява, че получените десет доставки с общо 89 211.2 литра дизелово гориво от дати 01.07.2019 г.; 02.07.2019г.; 04.07.2019г.; 08.07.2019г.; 15.07.2019г.;
18.07.2019г.; 22.07.2019г.; 26.07.2019г.; 31.07.2019г. и 05.08.2019г., не са били регистрирани на посочените дати, които дати са и дати на данъчното
събитие.
Съдът счита, че показанията на свидетелите А.Б.М. и С.М.П. са обективни,
логични и безпоротиворечиви, като същите са подкрепени от писмените доказателства
и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал. Въз основа
на същите, ведно с писмените доказателства, се установяват по несъмнен и
еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване – чл. 102 от НПК. Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му
обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която
норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към
постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма
в тази насока в ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е основателна.
Дружеството-жалбоподател
е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е
подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на
обжалване по съдебен ред. Поради това РС-Б. приема, че жалбата е процесуално
допустима. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция
по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Актосъставителят е спазил преклузивния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан.
В 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3
от ЗАНН било издадено и обжалваното НП.
Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен по смисъла на чл. 47, ал. 2, вр. чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН орган, оправомощен предвид действието на Заповед № *-*-*/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Съгласно която данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис. На основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС е издадена съответно Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
която в чл. 59б, ал. 1 въвежда изискване електронният документ за доставка и
електронният документ за получаване да се подават по електронен път с
квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата
на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните
представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни
по чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Процесните нарушения се
реализират чрез форма на деятелност "бездействие". Получателят на гориво, в лицето
на дружеството -
жалбоподател, е имал задължение да подаде декларациите в деня, в който е осъществена всяка една доставка на
гориво - 01.07.2019 г.; 02.07.2019г.;
04.07.2019г.; 08.07.2019г.; 15.07.2019г.; 18.07.2019г.; 22.07.2019г.;
26.07.2019г.; 31.07.2019г. и 05.08.2019г. ( и за десете, описани от фактическа страна доставки). След
като на посочените
дати, ЕДД не са
подадени, то от деня, следващ датата на доставката, жалбоподателят е изпаднал в
просрочие и с това е консумирал състава на чл. 118, ал. 10 ЗДДС. По отношение на тези покупко-продажби на течни горива, се
установи, че дружеството е подавало ЕДД-и, но поради технически причини, касаещи съдържанието
на подадените електронни документи за доставка, са постановени откази. В тези случаи
разпоредбата на чл. 59б ал. 4 от Наредба № Н - 18/2006 г. предвижда, че
несъответствието се отстранява чрез подаване на нов ЕДД не по-късно от деня, следващ
деня на първоначално подадените данни. Действия по отстраняване на
несъответствията в подадените ЕДД чрез подаване на нови не се установи /а и не се
твърди/ да са предприети от дружеството - жалбоподател. Подаването на ЕДД с некоректни
данни следва да се приравни на липса на подаден ЕДД, с което дружеството е
нарушило изискването на чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Съдът, обаче намира, че в рамките
на производството по установяване на административното нарушение и ангажиране
отговорността на дружеството-жалбоподател за осъществяването му, са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила, които обуславят необходимост от
пълна отмяна на обжалваното НП. Съображенията за това са следните: при прочит
на процесния АУАН *от 17.10.2020г., респ. обжалваното НП се налага изводът, че
от фактическа страна, са описани десет самостоятелни нарушения, за осъществени
от дружеството-жалбоподател на дати 01.07.2019 г.; 02.07.2019г.; 04.07.2019г.;
08.07.2019г.; 15.07.2019г.; 18.07.2019г.; 22.07.2019г.; 26.07.2019г.;
31.07.2019г. и 05.08.2019г., десет отделни доставки на дизел Б6, за които не са
подадени електронни документи за доставка / ЕДД/ за съответните доставени
количества. От фактическа страна, тези самостоятелни нарушения са отразени в
АУАН и НП. Същевременно обаче в заключителна част на АУАН и на НП не е
посочено, че всяко едно от отделните нарушения осъществява състава на чл. 118,
ал. 10 ЗДДС. Така, както е формулирано в АУАН и НП, се налага разбирането, че
от правна страна нарушението е само едно. Тоест, налице е несъответствие между
фактическото описание на броя на нарушенията и тяхното правно отражение, с
което се нарушават, както разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 от ЗАНН, така и нормата на чл.
18 ЗАНН, съгласно която, ако едно лице извърши няколко отделни нарушения, се
налагат отделни наказания за всяко едно от тях. Не съществува пречка
нарушенията да бъдат констатирани с един акт, като бъде издадено едно
наказателно постановление. При административнонаказателната отговорност, обаче,
не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 НК и затова, когато общественоопасната
деятелност се състои от две или повече деяния - административни нарушения, за
всяко едно от тях трябва да се наложи отделно административно наказание. Освен
като правило и основен принцип, залегнал в чл. 18 от ЗАНН, този извод може да
бъде изведен, чрез анализ на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, която изброява кои
от разпоредбите на Наказателния кодекс се прилагат за административните
нарушения. След тях не е посочено, че това се отнася за правилата по определяне
на наказанията /чл. 23- 26 от НК/, което означава че волята на законодателя е
била те изрично да бъдат изключени от приложното поле на административното
наказване. То не може да бъде санирано в съдебната фаза на процеса, тъй като
това би довело до намеса във функциите на административните органи и до
недопустим избор от страна на съда за кое точно от всички нарушения и какво по
вид административно наказание следва да се наложи.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., Въззивен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № ******-******* от 27.03.2020г., издадено от Л. П.
Х. – Началник отдел “О. д.”- С. в Ц. у.
на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на
АНО № *-*-* от 17.052018г., с което на „Е.” ЕООД, с ЕИК *, на основание чл. 53,
ал. 1 във вр. чл.27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от Закона за
данък добавена стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция” от
3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :