Определение по дело №507/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Благоевградският окръжен съд е сезиран с частен протест от Р. П. – Б. против определение № 8691/30.11.2010 година, постановено по ч.н.д. № 1277/2010 година Благоевградския районен съд. С атакуваното определение е постановено осъденият В. Б. Х. от Г. Д. да изтърпи общо най-тежко наказание измежду наложените му по н.о.х.д. № 1542/2003 година по описа на СГС, по н.о.х.д. № 652/2010 година по описа на БлРС и по н.о.х.д. № 1331/2003 година по описа на Районен съд – Д. наказания, а именно „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденото лице е търпяло наказание „лишаване от свобода” от същата група, а именно – от 27.09.2004 год. до 13.09.2006 год., когато е изтърпявал наказание по н.о.х.д. № 1542/2003 година на СГС, както и по н.о.х.д. № 652/2010 год. за периода от 16.08.2010 год. до 29.11.2010 год., когато също е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. Отделно от това е приспаднато и времето, през което Х. е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража” от определеното общо наказание „лишаване от свобода” по н.о.х.д. № 652/2010 година за периода от 09.08.2001 год. до 28.09.2001 год.

Представителят на Р. П. – Б. е останал недоволен от цитираното определение и в законния срок е депозирал частен протест с искане за неговото изменение с приложението на чл.24 от НК. Според прокурора с определянето само на най-тежкото от наложените на Х. наказания, без увеличаването му с 1/2, би създало в дееца усещане за безнаказаност по отношение на останалите две престъпления, едно от които е грабеж. Затова и с оглед постигане целите на чл.36 от НК предлага атакуваното определение да бъде изменено като „лишаването от свобода” от 5 /пет/ години да бъде увеличено с до една втора.

Представителят на О. П. – Б. поддържа протеста като излага аргументи в подкрепа на предложението за влошаване на положението на Х.. Смята, че липсват данни за здравословни проблеми на осъдения, чието изпълнение на наказанието е прекъснато по причина за реална опасност от надлежване.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 във вр. с чл.313 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При описание на отделните осъждания на В. Б. Х. първостепенният съд добросъвестно е изложил фактите при внимателен прочит на изискания по делото актуален бюлетин за съдимост на лицето. От него е видно, че той е осъждан общо пет пъти като деянията по н.о.х.д. № 1542/2003 год. на СГС, по н.ох.д. № 652/2010 год. на БлРС и по н.о.х.д. № 1331/2003 год. на ДРС са извършени преди да е налице влязла в сила присъда, за което и да е от тях. При това положение и с оглед разпоредбите на чл.25 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е определил най-тежкото измежду наказанията по цитираните присъди, а именно това по н.о.х.д. № 1542/2003 година на СГС в размер на 5 /пет/ години „лишаване от свобода”, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Позовавайки се на постановление от 29.11.2010 година на Окръжния прокурор на К., с което е прекъснато изтърпяването на наказанието на Х. по здравословни причини, съдът е счел, че не следва да се прилага чл.24 от НК. Отделно от това е приспаднал от определеното общо наказание „лишаване от свобода” времето, през което е търпял наказание „лишаване от свобода” по посочените присъди и е бил с постановена мярка „задържане под стража” за периодите, посочени по-горе.

При така установеното от фактическа страна частния протест се явява основателен. На първо място, следва да се отбележи, че от бюлетина за съдимост може да се обособи и друга група за кумулиране на наказанията по влезли в сила присъди – по н.о.х.д. № 501/2004 год. на ДРС, по н.о.х.д. № 1542/2003 год. на СГС и по н.о.х.д. № 652/2010 год. на БлРС. Евентуално и при нея следва да се определи едно общо наказание от пет години „лишаване от свобода”, към което обаче е възможно да се присъедини и наказанието „глоба” по н.о.х.д. 501/2004 год. и с отделно изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. № 1331/2003 год. на ДРС. Този вариант определено е по-неблагоприятен за дееца и в този смисъл решението на съда да кумулира посочените по-горе наказания по изброените присъди е правилно, но не го освобождава от задължението да изследва всички правни възможности, за да ги сравни и едва след това да избере варианта, който е най-благоприятен за дееца.

Изхождайки от представеното пред въззивната инстанция постановление на Окръжния прокурор на К. от 29.11.2010 год., с което е удължен с два месеца срока на прекъсване изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” на Х., може да се заключи, че единствената причина за това е опасността от надлежаване, която е изтъкната в мотивите към сочения акт. Затова и не може да се възприеме, че влошеното здравословно състояние на осъдения е аргумент, за да не се приложи разпоредбата на чл.24 от НК. Изхождайки квалификациите на извършените престъпления по трите кумулирани присъди е видно, че в два от случаите се касае за извършени грабежи, а в третия за извършени в съвкупност престъпления по чл.325, ал.1 и чл.216, ал.4 от НК. Очевидно, че за една такава престъпна дейност /в два от случаите се касае за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК/ е неоправдано деецът да носи отговорност с реалното изтърпяване само на едно от наложените му за три отделни престъпления наказания. Усещането за избягване на реално носене на отговорност за извършено престъпление не би могло да доведе до изпълнение на целите по чл.36 от НК, в които са включени и поправително възпитателния и възпиращ ефект на наказателната санкция. За изпълнение на последните и отчитайки данните за личността на Х., съдът намира, че определеното му общо най-тежко наказание по посочените по-горе три присъди следва да бъде увеличено с 1 /една/ година. Така се съблюдава изискването на чл.24 от НК определеното общо наказание да не надхвърля сбора на „лишаването от свобода” по трите присъди, а отделно от това се премахва и усещането за ненаказуемост за останалите престъпления от съвкупността.

Още една корекция е необходима по отношение на проверявания съдебен акт, свързана с приспадане от наложеното наказание „лишаване от свобода” на времето, през което деецът е изтърпявал същото наказание или е бил задържан под стража. В този смисъл проверяваната инстанция е пропуснала да зачете и времето, през което Х. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по н.о.х.д. № 1542/2003 год. на СГС за времето от 23.08.1993 год. до 24.06.1994 год. и от 17.01.1996 год. до 12.03.1999 год., което е видно от приложения по делото бюлетин за съдимост. Съдът е пропуснал да отбележи съобразно актуалната редакция на чл.59 от НК, че един ден „задържане под стража” се зачита за един ден „лишаване от свобода”. Пропуснал е да определи и вида на съответното заведение, където следва да се изтърпява наложеното общо най-тежко наказание, увеличено по реда на чл.24 от НК, което по правилата на ЗИНЗС е „затвор” или „затворническо общежитие от закрит тип”.

Изхождайки от изложеното до тук и на основание чл.306, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 и с чл.337 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА определение № 8691/30.11.2010 година, постановено по ч.н.д. № 1277/2010 година Б. районен съд като на основание чл.24 от НКувеличава определеното на осъдения В. Б. Х. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години по н.о.х.д. № 1331/2003 год. на ДРС, по н.о.х.д. № 1542/2003 год. на СГС и по н.о.х.д. № 652/2010 год. на БлРС с още 1 /една/ година „лишаване от свобода”. Определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години Х. да изтърпи в „затвор” или „затворническо общежитие от закрит тип”.

ИЗМЕНЯВА същото определение като на основание чл.59 от НК приспада от наложеното най-тежко наказание „лишаване от свобода” времето, през което В. Х. е бил задържан под стража по н.о.х.д. № 1542/2003 год. на СГС, считано от 23.08.1993 год. до 24.06.1994 год. и от 17.01.1996 год. до 12.03.1999 год. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ИЗМЕНЯВА определението и по отношение приспаднатия период от време от 09.08.2001 год. до 28.09.2001 год. по н.о.х.д. № 652/2010 год. на БлРС от наложеното наказание „лишаване от свобода” на Х. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.