Р Е Ш
Е Н И Е
№ 31
гр.
Велико Търново, 07.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура В.К., разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10001/ 2023
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от *** Х.К. от САК, като пълномощник на Х.Е.С. с ЕГН
**********, адрес ***, срещу Решение № 209/ 24.11.2022 г. по АНД №
20224120200459/ 2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 17/ 29.04.2022 г.,
издадено от директора на Областно пътно управление /ОПУ/ - Велико Търново в
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ – гр. София, с което на Х.Е.С. за
извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата /ЗП/ и
на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и същият е осъден да заплати на АПИ – гр. София,
разноски по делото пред ГОРС, в размер на 150,00 лева.
Касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, като развива доводи, че същото е
постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, вкл.
тези касаещи съставомери елементи на претендираното нарушение, неговото
авторство, времето на извършване и откриване на нарушението и нарушителя. По
същество счита за недоказано вмененото му нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б.
„б“ от ЗП, вкл. функционирането на описания търговски обект – авторемонтна
работилница, обвързаността на евентуално извършваната в този обект дейност с
касатора, каква е връзката между обекта и твърдяната нерегламентирана пътна
връзка, съществуваща в дълъг период от време и т.н. Намира за неправилни и изводите
на районния съд, че производството е образувано и проведено преди изтичането на
давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като наличните в делото писмени
доказателства сочат на обратното. На последно място намира за необоснован и
определеният размер на административното наказание, който не е мотивиран, при
положение че се касае за първо нарушение Цитираните оплаквания на касатора
съдът квалифицира като такива за незаконосъобразност на обжалваното решение,
поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на ГОРС и
разреши спора по същество, като отмени потвърденото с него наказателно постановление.
Алтернативно се прави искане след отмяната на оспореното решение съдът да
намали размера на наложената глоба до законовоопределения минимум. В съдебно
заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на
устните състезания. Претендира присъждане на разноски за въззивното и
настоящото производства - адвокатски възнаграждения в размер на по 300,00 лв.
за всяка инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
касационната жалба, директорът на Областно пътно управление /ОПУ/ - Велико
Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В представено писмено становище, чрез пълномощник, оспорва същата
като неоснователна. Счита, че обжалваното решение на ГОРС е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обосновано. Моли
същото да бъде оставено в сила. Развива подробни доводи за
законосъобразност на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ на разноски за ***ско възнаграждение..
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че обратно на твърдяното от
касатора, всички негови оплаквания и възражения, наведени пред ГОРС, са били
обсъдени в обжалваното решение. По същество намира че при произнасянето си
съдът е приложил правилно закона, при напълно изяснена фактическа обстановка и
след анализ на събраните доказателства. Предлага обжалваното съдебно решение да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно
изяснена от районния съд. В производството е представена документация, че в
периода след 2003 г. в ПИ 134029, в землището на с. Драгижево, общ. Лясковец,
на път II-53 „Поликраище - Г. Оряховица - Лясковец -
Елена“, при км 17+760 дясно, който имот е собственост на Х.Е.С., е изграден
търговски обект – „Авторемонтна работилница“. За обекта не е установено да са
издавани съответните строителни книжа. От 2004 г. до 2021 г., с различна
интензивност е водена кореспонденция между различни институции, вкл. АПИ – ОПУ
– Велико Търново и собственика на имота, по повод законното изграждане на пътна
връзка към посочения търговски обект, като от Х.С. периодично са предприемани
действия по такава процедура, без същата да бъде приключена. Последно за търговския
крайпътен обект „Авторемонтна работилница“ в посочения по-горе имот е бил
съгласуван комуникационно-транспортен план към ПУП, с условия отразени в
Протокол от 06.12.2017 г., със срок на валидност една година от датата на
съставяне, но по-нататъшни действия от страна на собственика на имота не са
били предприети. Междувременно до Х.С. са били изпращани уведомления от АПИ
чрез ОПУ - Велико Търново, че експлоатираният от него обект е незаконен, и
функционира без нужното разрешително за специално ползване на пътищата
/последно писмо изх. № 94-00-467 от 26.08.2020 г.на директора на ОПУ – Велико
Търново/.
На дата
15.10.2021 г. служители в отдел „Инвестиционни ремонтни дейности“ в ОПУ -
Велико Търново към АПИ, при обход на път II-53 „Поликраище
– Елена“ констатирали, че при км. 17+760, дясно, на границата с имот на Х.Е.С.
е изградена незаконна пътна връзка, за което е съставен констативен протокол от
15.10.2021 година. От началника на отдел „Инвестиционни ремонтни дейности“ при
ОПУ – Велико Търново, е издаден АУАН № 17/
15.11.2021 г., в който е констатирано, че на 15.10.2021 г., път II-53 „Поликраище – Елена“, при км. 17+760 в
дясно, Х.Е.С. експлоатира крайпътен търговски обект - „Авторемонтна
работилница“ и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без
да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя, в
съответствие с Наредбата за специално ползване на пътищата. Съгласно отразеното
в акта, в момента на проверката обектът функционира, извършвайки търговска
дейност, без да спазва забраната на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, като
нарушението е извършено от Х.Е.С.. Актът е предявен и връчен на датата на
съставянето му, чрез пълномощник на соченото за нарушител лице и е подписан с
отбелязване, че има възражения, които ще подаде писмено в законовия срок. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от Х.С. е представено писмено възражение, като е
оспорил извършването на констатираното в АУАН нарушение, а в случай на
преценка, че това не е така, е поискал да му бъде указано какво трябва да
извърши. Алтернативно е навел доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, като е
поискал производството да бъде прекратено, или АНО да не налага глоба, а да го
предупреди за последиците при неизпълнение или повторно нарушение. Въз основа
на установеното в АУАН и след обсъждане на подаденото възражение, което е
намерено за неоснователно, директорът на ОПУ - Велико Търново е издал НП № 17/
29.04.2022 г., с което за извършено от Х.Е.С. нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2,
б. „б“ от ЗП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, на същия е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 3000,00 лева. Постановлението е
връчено на санкционираното лице на 08.08.2022 г. и е обжалвано от него пред
компетентния районен съд, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа
обстановка по делото е установена въз основа на събраните от районния съд
писмени доказателства /съдържащи се в административната преписка и допълнително
представени от АНО/, и разпита на свидетелите Й.М./.../, М.С., П.В.и Д.В./последните
двама участвали в огледа на 15.10.2021 година/. В производството пред ВТРС
санкционираното лице е оспорило от фактическа страна констатациите в издадения
АУАН, с твърдения, че не е извършено описаното в него нарушение. Районният съд
е приел за недоказани тези твърдения, тъй като не са били подкрепени от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Въз основа на така
изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение
законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна. Той е формирал извод
за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и
съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е
преценил като доказано извършването на санкционираното административно
нарушение, при правилна квалификация от АНО на
деянието, законосъобразно проведена дейност по индивидуализиране на
наказанието и неприложимост на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, като е изложил
мотиви за тези си изводи. С
тези мотиви въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление.
Постановеното от
Районен съд – Горна Оряховица решение е правилно.
Обратно на
заявеното в касационната жалба оплакване, при постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и
всички наведени от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно
тяхната преценка. Сочените в касационната жалба обстоятелства са неотносими към
състава на конкретното административно нарушение, поради което правилно не са
били обсъждани от въззивната инстанция. В тази връзка съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства. В мотивите на съдебното решение са посочени
фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и установяващите тези факти
доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е
била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на материалния
закон.
Касацинната
инстанция възприема изводите на районния съд за безспорна доказаност на
нарушението и нарушителя, липса на съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на АУАН и НП, и правилна правна квалификация на
нарушението. Изложените в тази насока мотиви в решението на ГОРС, се споделят в
пълнота от настоящия съдебен състав и е ненужно да бъдат подробно преповтаряни.
Неоснователни са възраженията за започване и провеждане на
административнонаказателното производство при изтекла погасителна давност по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая претендираното нарушение е
експлоатация на крайпътен търговски обект без съответното разрешение, т.е.
става въпрос за деяние, осъществявано чрез действие, като
моментът на извършване на същото съвпада с този на констатирането му при
направения оглед от длъжностните лица от ОПУ – Велико Търново. Това е станало
на дата 15.10.2021 г., като актът за установяване на административно нарушение
е съставен на 15.11.2021 г., в предвидените от чл. 34, ал. 1, предл. второ от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя и една година от извършване на
нарушението.
Експлоатацията
на намиращият се в собствения на касатора ПИ 134029, в землището на с.
Драгижево, търговски обект – „Авторемонтна работилница“, на дата 15.10.2021, се
установява както от АУАН, така и от показанията на свидетелите-очевидци П.В.и Д.В.,
чиито показания правилно са кредитирани с доверие от въззивния съд. В
административнонаказателното и съдебното производства, не е било спорно
соченото от АНО обстоятелство, че пътната връзка към въпросния търговски обект
се намира в обхвата на пътя, а самият обект - в обслужващата зона на пътя, то
се установява и от наличните в преписката документи. Тоест доказано е специално
използване на път от републиканската пътна мрежа – път II-53 „Поликраище
– Елена“, при км. 17+760 в дясно, по смисъла на § 1, т. 8 от ДР към ЗП.
Същевременно не са представени доказателства, че за експлоатацията на въпросния
крайпътен търговски обект и пътната връзка към него, към датата на огледа е
имало издадено разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, респективно по чл. 11 – чл.
12 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Впрочем, следва да се
отбележи, че от касатора дори не са навеждани твърденията за наличие на такова
разрешение, а от доказателствения материал по делото не се установява и
издаването на разрешение за изграждането на процесния търговски обект и пътната
връзка към него по реда на чл. 8 и сл. от Наредбата за специално ползване на
пътищата. Съобразно горното, правилни са изводите на съда за безспорна доказаност
на извършеното деяние.
Неоснователни са
оплакванията, че не е установено авторството на същото, доколкото представените
от АНО документи сочат, че назад във времето обектът е бил изграден и
стопанисван от собственика на поземления имот, в който се намира, т.е. от
касатора в настоящото производство. С него се е развивала и кореспонденцията на
съотвените администрации, вкл. с АПИ, по повод изграждането и ползването на
въпросния крайпътен търговски обект и пътната връзка към него. При това
положение и в съответствие с разпоредбата на чл. 92 от Закона за собствеността,
правилно от АНО е ангажирана отговорността на собственика на поземления имот, в
който се намира обектът. Касаторът не е ангажирал доказателства, че към
15.10.2021 г. е насъпила някаква промяна в тези обстоятелства /отчуждаване в
полза на друго лице, отдаване под наем или за безвъзмездно ползване/, при което
не е оборен изводът, че на датата на нарушението експлоатацията на обекта се е
осъществявала от собственика на имота, в който той е разположен. В крайна
сметка по делото е доказано, че на 15.10.2021 г. е извършвана експлоатация на
търговския крайпътен обект от неговия собственик, без наличието на съответното
разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, като по този начин е нарушена забраната,
въведена с чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от същия закон. Извършеното от касатора
деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на соченото от АНО
административно нарушение, и е основание за реализирането на
административнонаказателната отговорност, установена в чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Налице е съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
посочената като нарушена законова разпоредба, а приложената от административно
наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Нарушение е формално, т.е. такова на просто извършване и за осъществяването му
не се изисква да са настъпили някакви вредни последици. В случая то не се
отличава с някаква по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от
същия вид, поради което и няма основание за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Обратно, изграденият търговски крайпътен обект се намира в зоната
за безопасност на пътя, в близост до кръстовището за с. Драгижево, общ.
Лясковец и съгласно съдържащото се в документацията по преписката описание на
същия и пътната връзка към него, експлоатацията му е предпоставка при
определени условия за възникване на ПТП.В този смисъл са и изложените от
районния съд мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Районният съд е
изложил и мотиви, обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на
наложените наказания, от АНО е отчетена обществената опасност на деянието, смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства. Санкционната норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП гласи, че за деяния от вида на процесното, на
нарушителя се налага глоба от 1 000 до 5 000 лева. Определеният в обжалваното решение размер на
административното наказание е към средния предвиден от закона за нарушения от
този вид. В случая нарушението по самия си характер застрашава безопасната
експлоатация на пътя от републиканската пътна мрежа, както и сигурността на
движението по него, а от там - и защита на здравето и живота на ползващите го
граждани. Отделно, гласните и писмени доказателства по делото, сочат поведение на касатора, което е индиция за
упоритост при преследване на целта, обосноваваща противоправното му поведение. Установява се,
че в течение на две десетилетия касаторът е изградил и експлоатира процесния
търговски обект, поддържайки безмислена кореспонденция с управляващата пътя
администрация и искайки указания за дължимите действия /разписани в закона/,
които указания впоследствие не изпълнява. Тази фактология сочи най-малкото на
трайно пренебрежително отношение към установените задължителни правила за
поведение. Съобразно това и коментираният по-горе характер и степен на
обществена опастност на деянието, проявеният от АНО подход да не наложи
максималния предвиден размер на административното наказание, се възприема от
настоящия състав като неоправдано снизходителен. Независимо от последното,
предвид общата забрана за влошаване положението на касатора, следва да се
приеме, че наложената санкция е правилно индивидуализирана от
административнонаказващия орган.
По изложените
съображения съдът намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно,
без нарушения на материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
При този изход
на делото неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски за
производството пред въззивната и настоящата инстанции. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на Агенция
Пътна инфраструктура следва да се присъди поисканото ***ско възнаграждение в
размер на 80,00 лв., определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 209/ 24.11.2022 г., постановено по АНД № 20224120200459/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Осъжда Х.Е.С. с
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес
гр. София, бул. „Македония“ № 3, разноски по делото в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.