№ 712
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507683 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 19 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 44317/2020 г. по описа на СРС, 179
с-в е осъден ЗД „Е.“ЕАД, с ЕИК **** и адрес: гр. София, бул. **** да заплати на „ДЗИ
- О.з.” ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата 435,73 лева, представляваща
незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка "Каско" за вреди лек автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК
№ ****, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.07.2019 г. в
гр. София, на бул. „Ситняково“ пред№63, заедно със законната лихва от 15.09.2020 г.
до погасяване на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над сумата 435,73
лева до пълния предявен размер от 843,78 лева, като неоснователен.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - О.з.” ЕАД срещу решението в
частта на отхвърляне на предявения на основание чл.411 КЗ иск. Излага доводи за
неправилност, доколкото при постановяване на решението СРС не е отчел събраните в
производството доказателства и практиката на съда по сходни случаи. Увреденият
автомобил „Рено Клио“, с ДК № **** бил отремонтиран в официален сервиз с оглед
условията по сключената застраховка и гаранционния срок на автомобила. Установено
било, че на сервиза била изплатена сумата 3021.73 лв. С изпратената на ответника
регресна покана е поискано възстановяване на сумата по ремонта, като ответника е
1
възстановил част от нея – в размер на 2120.01 лв. Именно в констатациите на САТЕ
приета пред първата инстанция експертът е посочил, че нанесените щети възлизат на
сумата 2995.37 лв., както и че автомобилът е в период на експлоатация от две години и
с оглед на гаранционния период не се прилагат и влагат алтернативни части. Въпреки
това съдът незнайно как е приел стойност на щетите при ремонт с алтернативни части,
което съответно е довело до уважаване на иска за част от сумата. Практиката на съда в
подобни случаи е съобразно становището на експерта – прилагане на цени по
официален сервиз и пълното им признаване.
Моли за отмяна на постановеното решение в посочената част, като неправилно и
уважаване на предявения иск в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Е.“ЕАД е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че същата следва да бъде оставена без уважение. Моли за
потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
неправилно в обжалваната част.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството пред първата инстанция доказателства са
установени предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният
иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен
между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и
противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който
ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия
автомобил.
2
В производството е установено, че на 18.07.2019 г. в гр. София е настъпило
ПТП, при което са нанесени вреди на лек автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК №
****. Механизмът на произшествието е установен чрез представения двустранен
констативен протокол, чрез показанията на свидетелите Х.Ц.И. и Ф.В.С., както и чрез
констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ. Водачът на МПС
Фолксваген Туаран с peг. № **** – свидетелят Ф.В.С., се движел в гр.София, бул.
Ситняково с посока на движение към гара Подуяне, като в района на №63 в процес на
застигане реализира ПТП в задната габаритна част на движещия се пред него
автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК № **** управляван от свидетеля Х.Ц.И..
Вследствие на удара автомобила Рено се измества и с предната си габаритна част
реализира удар в бордюра. Нанесени са вреди, чийто размер възлиза на сумата 2995.37
лв. без вкл. ликвидационни разноски 15.00 лв. при ремонт с подмяна на оригинални
части в официален сервиз за марката Рено, тъй като автомобилът е в гаранционен
период /към момента на ПТП е на 2 години и четири месеца след датата на
първоначална регистрация/.
Както е посочил експерта по САТЕ, при извършване на ремонта в алтернативен
сервиз с нови оригинални части стойността на ремонта възлиза на сумата 2628.68 лв.
без вкл. ликвидационни разноски 15.00 лв.
Съгласно чл. 386 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
С оглед цитираната разпоредба и практиката на ВКС в подобни случаи съдът намира за
меродавна посочената от експерта цена на ремонта извършен в официален сервиз, с
оглед и представената в производството фактура за извършен ремонт на увредения лек
автомобил Рено.
При това положение ответникът следва да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение, равняващо се на разходите, необходими за възстановяване на увреденото
имущество, които според САТЕ възлизат на сумата 2995.37 лв. без вкл. ликвидационни
разноски 15.00 лв. - стойността на ремонта по цени на официалния представител на
марката към датата на настъпване на събитието.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е
функционално обусловена от застрахованата отговорност на прекия причинител,
поради което размерът на отговорността на застрахователя е идентичен с размера на
отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума – чл.386
КЗ /чл. 223 КЗ отм./ В този смисъл константната съдебна практика на ВКС напр.
решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО. Съгласно чл. 51, ал.
1 ЗЗД, делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
3
непосредствена последица от непозволеното увреждане. Обезщетението при деликт
има за цел да възстанови имущественото състояние на увредения в състоянието от
преди увреждането - в случая да се приведе увреденото МПС в техническото му
състояние от преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде равно на
паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Размерът на обезщетението
поначало следва да се определи по средни пазарни цени в страната за нови части и
труд. В тази връзка освен разясненията, дадени с т. 6, б. "б. " на ППВС № 7/1978 г.,
следва да се вземат предвид и разпоредбите на чл. 203 вр. чл. 208 КЗ отм. И чл.386 КЗ.
Съгласно тях обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка (в
този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 209/30.01.2012 г. по т.д.
№ 1069/2010 г. на ВКС, ІІ ТО. Според решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г.
на ВКС, І ТО, при изчисляване размера на обезщетението по чл. 213 КЗ отм. – чл.411
КЗ не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност.
При тези изводи,настоящият състав намира, че съдът неправилно е отхвърлил
иска по чл.411 КЗ за разликата над сумата 2628,68 лв. до сумата 2995.37 лв.
Изложените доводи по въззивната жалба са основателни и постановеното
решение се явява неправилно в посочената част поради необоснованост.
Поради частично разминаване изводите на двете инстанции постановеното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част като неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 325.00 лв. – за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, както
и в размер на 290.16 лв. допълнително – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса за първата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 44317/2020 г. по описа на
4
СРС, 179 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от
„ДЗИ - О.з.” ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****,
срещу ЗД „Е.“ЕАД, с ЕИК **** и адрес: гр. София, бул. ****, иск по чл. 411, изр. 2 КЗ
вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 408.05 лв. /разлика между сумата 435,73 лева и
сумата 843,78 лева/, представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди лек
автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК № ****, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 18.07.2019 г. в гр. София, на бул. „Ситняково“ пред№63,
заедно със законната лихва от 15.09.2020 г. до погасяване на задължението, както и в
частта, с която „ДЗИ - О.з.” ЕАД, ЕИК**** е осъден да заплати на ЗД „Е.“ЕАД, с ЕИК
****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 169,28лв. - разноски по делото пред първата
инстанция и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ЕАД, с ЕИК **** и адрес: гр. София, бул. **** да заплати на
„ДЗИ - О.з.” ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 408.05 лв. /разлика между сумата
435,73 лева и сумата 843,78 лева/, представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди
лек автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК № ****, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 18.07.2019 г. в гр. София, на бул. „Ситняково“ пред№63,
заедно със законната лихва от 15.09.2020 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ЕАД, с ЕИК **** и адрес: гр. София, бул. **** да заплати на
„ДЗИ - О.з.” ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 325.00 лв. – за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, както и в размер на 290.16 лв.
допълнително – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за
първата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5