№ 122
гр. Ловеч, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20224310101206 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба,
подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ –ПЛЕВЕН ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище/ адрес на
управление: ГР. Плевен, „Източна индустриална зона“ 128, представлявано от
изпълнителния директор инж. Йордан Василев Василев, чрез юрк. Цветомир Ватовски
против С. Б. Р., с ЕГН **********, с адрес: ******
Ищецът излага в исковата молба, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 2047/21
г. по описа на РС – Ловеч е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника и поради депозиране на възражение, съдията-докладчик е указал, че дружеството
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Посочва, че в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявяват
иск за установяване съществуването на вземането им от ответника С. Р. за консумирана и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се на адрес:
*****.
Наведени са твърдения, че ответникът като собственик/ползвател на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в града – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Ищецът излага, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия,
1
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Отбелязва, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Твърди се, че Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд“
от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“, бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва се, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ“ е определен реда и срока,
по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Ищецът твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно
е начисляване законна лихва върху дължимата сума.
Ищецът твърди, че съгласно приложената справка-извлечение по пера за
задълженията, формиращи главницата, са начислени следите суми: 1. Цена за топлинна
енергия – според таблица – извлечение по пера; 2. Сума за отопление с ИРУ – 0 лева; 3. Суча
за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер а
207,01 лв; 4. Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия
период от време, в размер на 240,76 лв; 5. Сума за битово горещо водоподаване /БГВ/ - 0
лева; 6. Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 59,03 лв., начислени за
периодите, подробно описани в приложението; 7. Корекции – 8,53 лв.
Във връзка с горното ищецът заявява, че има монтирани измерващи уреди в имота на
ответната страна, както следва: 1 бр. водомери за БГВ, 3 бр. уреди /ИРУ/ и щранг-лира в
баня.
Твърди се, че съгласно приложеното в заповедното производство извлечение от
сметка за абонатен № 1003469 ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия и не е погасил задължението си.
Отбелязан е фактът, че ответникът притежава ½ ид.част от правото на собственост по
отношение на топлоснабдения имот, като отразените в приложеното към ИМ препис-
извлечение от задължения по партида, отразяват ½ от цялата стойност на топлинната
енергия, доставена до имота.
В петитумната част е отправено е искане съдът да постанови решение по
предявените обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за установено по
отношение на С. Б. Р., че дължи на „Топлофикация – Плевен“АД сума за консумирана
2
топлинна енергия в имота, находящ се в ******** в размер от: Главница – 255.44 лв. за
периода от 01.11.2018 г. – 31.03.2020 г., Мораторна лихва в размер от 47,81 лв. за периода от
04.01.2019 г. – 31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са и направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в
едномесечен срок,задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
на такъв или неупражняването на права.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответникът е депозирал два писмени отговора, съответно с вх.№ 2361
от 18.03.2022 г. и вх.№ 2362 от 18.03.2022 г.
С молба вх.№3220/13.04.2022 г.ответникът С. Р. е заявил, че оттегля отговор на
исковата молба с вх.№ 2362/18.03.2022 г. и с оглед доклада на съда по делото моли да бъде
взет под внимание само отговор на исковата молба №1 с вх.№ 2361/18.03.2022 г. по делото.
С депозирания отговор №1 с вх.№2361/2022 г. ответникът е застъпил становище, че
намира предявените искове за допустими. Заявява, че оспорва изцяло предявените
обективно съединени установителни искове, като неоснователни. Оспорва по основание и
по размер предявения иск за сумата от 255,44 лв – главница. Оспорва също по основание и
размер и исковата претенция за сумата от 47,81 лв. – мораторна лихва за периода 04.01.2019
г. до 01.10.2021 г. Оспорва твърдението в ИМ, че ищецът е доставил и респ., че ответникът е
потребил топлинна енергия за посочения в ИМ период. Твърди, че като ответник не е бил
клиент и не е потребявал топлинна енергия, доставена от ищеца и ползвана в неговия имот.
Възразява, че в ИМ не става ясно за каква топлинна енергия е начислената стойност – дали
такава, която е потребена и отчетена от индивидуални измерителни уреди в имота на
ответника или такава отдадена от сградна инсталация. От своя страна твърди, че между
ищеца „Топлофикация Плевен“ АД и ответника не е налице валиден договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на Закона за енергетиката. На следващо
място, оспорва твърдението на ищеца в ИМ за това, че общите условия за продажба на
топлинна енергия, установени с чл.150 от същия имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите“. Твърди, че в Закона за енергетиката и в частност
в чл.149 и чл.150 от същия няма такава законова регулация. Заявява още, че оспорва
извършеното от фирма за дялово разпределение разпределение на топлинна енергия по
партидата на ответник, с абонатен номер на потребител № 1003469, за посочения ИМ
период 01.11.2018 г. до 31.03.2020 г. Твърди, че стойността на претендираната от ищеца
топлоенергия не е определена на базата на реален отчет на уредите, монтирани в абонатната
3
станция на жилищната сграда. Оспорва начина на изчисление на потребената топлинна
енергия в жилището на ответника. Твърди, че монтираният в АС на процесната сграда
топломер не отговаря на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на средствата за измерване. Твърди, че в процесния период
„Топлофикация Плевен“ЕАД не е редуцирала показанията на общия водомер, монтиран в
АС на процесната сграда, с технически и нормативно обоснован технологичен разход на
топлинна енергия за абонатната станция, който следва да се приспадне от измереното
показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие и счита, че това е
довело до неправилно завишаване на начислените суми за топлинна енергия. Поддържа, че
извършеното от обслужващата фирма за топлинно счетоводство дялово разпределение за
процесната абонатна станция и сграда не отговаря на действащата законова уредба.Твърди,
че дяловото разпределение се извършва без да са спазени изискванията на Стандарт БДС
ЕN834. На последно място, твърди, че калкулирането на задълженията на ответника е в
несъответствие с изискването на чл.13 от Директивата на ЕС относно ефективността при
крайното потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги (2006/32/ЕО),
изискващо в сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество енергия.
В заключение, моли съдът да отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани по размер,
предявените от ищеца срещу С. Б. Р. установителни искове с правно основание чл.422 във
вр. чл.415 от ГПК.
В насроченото открито с.з.ищецът –„Топлофикация Плевен” АД не изпраща
представител.В писмена молба до съда заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъдат
уважени обективно кумулативно съединените искове, като основателни и доказани. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответниците.
Ответникът С. Б. Р. взема лично участие в процеса, като се явява с договорно
упълномощен представител – адв. В. В. Моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Излага съображения, че в хода на производството ищецът не е
представил доказателства относно качеството на собственик, ползвател или наемател за
ответника. Посочва, че от тяхна страна са представени доказателства, от които е видно, че
ответникът е собственик на ½ ид.част, но същият не е ползвател. Наред с това, изтъква, че
от заключението на назначеното по делото вещо лице се установява, че направените
изчисления за топлинна енергия не могат да бъдат категорични дали са точни и подадената
ТЕ е потребена. Подробни съображения са изложени и в писмени бележки.
Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени
доказателства, както и заключението на реализираните и неоспорени съдебно-техническа и
съдебно – икономическа експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 2047/2021 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че въз
основа на заявление от „Топлофикация - Плевен” АД е издадена Заповед № 1063 от
01.11.2021 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Б. Р. за следните суми: главница в
4
размер на 255,44 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2020 г, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 11.10.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
47,81 лв. за периода от 04.01.2019 г. до 01.10.2021 г., както за разноските по заповедното
производство: 25,00 лв. – ддържавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът С. Б. Р. е
подал писмено възражение вх.№ 8740/07.12.2021 г., с което е оспорил вземането.
По повод постъпилото възражение, с Разпореждане № 2459 от 08.12.2021 г. по
ч.гр.д.№ 2047/2021 г. по описа на РС - Ловеч на заявителя е указана възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен.
Ищецът е упражнил правото си на иск, като в рамките на законоустановения
едномесечен срок е предявил настоящия установителен иск.
От приложените по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че
за исковия период сградата, в която е разположен процесният имот – апартамент, находящ е
на адрес: ******, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също, че
услугата „Дялово разпределение” /„топлинно счетоводство”/ е извършвана от трето
неучастващо по делото лице – „Холидей и Райзен“ЕООД, което е извършвало индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, вкл.издаването на обща и индивидуални сметки.
Съгласно данните по делото, за процесния имот е открита партида с аб. № 1003469,
по която се отчита доставената и потребена топлинна енергия. По делото наред със справка
за потреблението на абон.№ 1003469 на името на лицата Н. Р.а, И., С. и ответника С. Р. са
представени и съобщения към фактури, издадени в периода 30.11.2018 г. до 31.03.2020 г.,
както следва: съобщение към Фактура № **********/30.11.2018 г. за периода 01.06.2015 г. –
10.10.2018 г.г. за общо дължима сума 32,98 лв. с вкл. ДДС и срок за плащане 04.01.2019 г,
съобщение към Фактура № **********/31.12.2018 г. за общо дължима сума 63,28 лв. с вкл.
ДДС и срок за плащане 04.02.2019 г., съобщение към Фактура № **********/31.01.2019 г.
за общо дължима сума 68,81 лв. с вкл.ДДС и срок за плащане 04.03.2019 г., съобщение към
фактура № **********/28.02.2019 г. за общо дължима сума от 55,68 лв. и срок за плащане -
03.04.2019 г, съобщение към фактура № **********/31.03.2019 г. за обща сума 41,66 лв. и
срок за плащане 04.05.2019 г, съобщение към фактура № **********/30.04.2019 г. за общо
дължима сума 1, 10 лв. и срок за плащане 04.06.2019 г., съобщение към фактура №
**********/30.11.2019 г. за обща сума 33,11 лв. и рок за плащане 06.01.2020 г, съобщение
към фактура № **********/31.12.2019 г. за обща сума 47,12 лв. и срок за плащане
04.02.2020 г, съобщение към фактура № **********/31.01.2020 г. за обща сума 65,75лв. и
срок за плащане 04.03.2020 г., съобщение към фактура № **********/ 29.02.2020 г. за обща
сума 49,27 лв. и срок за плащане 03.04.2020 г., съобщение към фактура №
**********/31.03.2020 г. за обща сума 48,04 лв. и срок за плащане 07.05.2020 г.
На основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза,
5
която е дала заключение, че в счетоводството на ищеца „Топлофикация – Плевен“АД няма
данни за платени суми за топлинна енергия от С. Б. Р. за процесниия период 01.11.2018 г. –
31.03.2020 г. за аб.номер 1003469. Установено е, че на 04.06.2020 г. е платено задължението
за процесния период, дължимо от Н., С., И. /това представлява ½ от задължението за ТЕ на
процесния имот за посочения период или в размер на 249,14 лв./, като сума в такъв размер е
дължима за процесния период от С. Б. Р.. Съгласно заключението, за процесния период общо
дължимата сума за об.номер 1003469 е в размер на 506,80 лв. / с ДДС/ и след спадане на
сумата от 8,52 лв. – от преизчисление с Решение на КЕВР, общо дължимата сума за
процесния период е 498,24 лв.По отделни пера задължението е, както следва: ТЕ за отопл. В
баня без ИРУ – 2.0950 МВтч на стойност 207,01 лв. с ДДС, ТЕ, отдадена от сградна
инсталация – 2.4340 МВнч на стойност 240,76 лв. с ДДС и за услугата „Дялово
разпределение“ – 59.03 лв. ДДС или общо 506.80 лв. Експертизата е установила, че ТЕ за
отопление и ТЕ за битово горещо водоснабдяване не е начислявана за процесния период.
Размерът на мораторната лихва върху главницата /249.14 лв/, считано от датата на изпадане
на ответника в забава по всяка една фактура до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК /11.10.2021 г./ е в общ размер на 53,25 лв.
В отговор на поставените от ответника въпроси, вещото лице-икономист е посочило,
че в „Топлофикация – Плевен“АД има открита клиентска партида за плащане с № 1003469,
за имот с адрес: ********, като същата е с титуляри Н. Р.а, И. Р.а, С. Р.а и С. Р.. В
аналитичния регистър на счетоводството а „Топлофикация – Плевен“АД в сметка 411
„Клиенти“ няма партида на Н. Р.а, И. Р.а, С. Р.а, С. Р., тъй като са клиенти за ползване на
топлинна енергия за битови нужди. В сметка 411 „Клиенти“ аналитично се водят само
фактури за продажба на топлинна енергия на юридически лица, а за населението се издава
обща фактура на стойност фактурираната сума на населението. Съгласно заключението, в
инкасо програмата по клиентската партида има всички фактури, включително и
представените по делото и описани в колона №1 от справката. Има издадени данъчни
фактури за процесния период /11 броя/ на името на: потребител № 1003469 на името на Н.
Р.а, И., С., С. Р.и. В дневниците за продажби, в счетоводството на „Топлофикация-
Плевен“АД са включени всички издадени фактури за съответния период, като за
юридическите лица са описани всички данъчни фактури. Тези, които са за битови нужди на
населението, са заведени с издадена обща фактура за всеки месец – „Топлоенергия
население“. От заключението е видно, че за процесния период от страна на „Топлофикацция
– Плевен“АД са подавани всеки месец Справки – декларации по ДДС, в които като
информация са включени данните от дневниците за продажби. Отбелязано е, че те съдържат
и продажбите от общата месечна фактура за продажба на топлинна енергия на населението.
Вещото лице е посочило, че от страна на ищеца не й е представен договор по чл.150 от ЗЕ и
чл.38, т.2 от Наредба № 16-334 между „Топлофикация – Плевен“АД и ответника или ОС на
ЕС с административен адрес: *******
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза за изясняване на
въпроси от значение за спора. Съгласно заключението на вещото лице, в сградата на адрес
6
**** е монтиран уред, който е свързан и измерва температурите на входящия и изходящия
флоид, интегрира постъпилите информации и отчита постъпилата и изразходваната ТЕ.
Постъпилата ТЕ в сградата се отчита от уреда, посочен по-горе, същата се разделя по равно
за отопление и БГВ, като тази електроенергия се предоставя на ФДР за разпределение на
абонатите в сградата. Вещото лице е пояснило, че стойността по месечно на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация поради липса на измерителен прибор се изчислява на ищеца по
емперичен път по сложна методика и такава се предоставя на фирмата за дялово
разпределение. Видовете и стойностите в цифров вид, характеризираща сградите и техните
топлофизични показатели и по тях ФДР изчислява количеството топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация. Съгласно заключението, изчисляването на отношението на
инсталираната мощност на сгр.инсталация към общата мощност е променлива величина. Тя
зависи от сечението на тръбната разводка, от топлоизолациите, външните температури за
населеното място, вътрешните такива и други фактори. Експертизата е установила, че
съгласно нормативните изисквания са извършени настройки на АС за процесния период,
което е видно и от приложените към делото констативни протоколи, като такива настройки
задължително се правят периодично на две години. Вещото лице е посочило, че
температурата на входа на подаване и на изхода на ТЕ за различните дни и месеци зависи от
външните такива.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че получената
ТЕ от „Топлофикация – Плевен“АД, ФДР е извършила правилно разпределение. В имота на
ответника няма отоплителни тела, а начислената стойност за консумирана ТЕ се получава от
преминаващите два броя вертикални щрангове на сградната инсталация. Дадено е
заключение, че претендираните от ищеца суми за процесния период са начислени правилно,
съобразно нормативните документи. Установено е, че е монтиран уред, който е свързан и
измерва температурите на входящия и изходящия флоид, интегрира постъпилите
информации и отчита посъпилата и изазходваната ТЕ.
При устното депозиране на заключението вещото лице подчертава, че в жилището на
ответницата са спрени всички отоплителни тела, включително БГВ също е елиминирано.
При огледа експертът е установил, че през апартамента преминават да вертикални щрангове,
които са надеждно двойно топлоизолирани със съотввтните топлоизолационни материали.
Опирайки се на практиката си, вещото лице е констатирало, че няма отдадена топлинна
енергия и тя е 0, в помещенията, през които преминава вертикалния щранг.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 422 вр.415,
ал.1, т.1 от ГПК, като ищецът е отправил искане да се признае за установено по отношение
на ответника С. Б. Р., че дължи на „Топлофикация – Плевен”АД сума в общ размер на
303,25 лв., от които: Главница – 255.44 лв. за периода от 01.11.2018 г. – 31.03.2020 г.,
Мораторна лихва в размер от 47,81 лв. за периода от 04.01.2019 г. – 31.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
7
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането.
Една от предпоставките, които ищецът следва да установи, за да бъде уважен
предявения положителен установителен иск, е че е налице валидно възникнало договорно
отношение между него и ответника С. Б. Р. в качеството му на собственик или титуляр на
вещното право на ползване върху процесния топлоснабден имот.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът и
сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът
за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Одобрените от комисията общи условия следва задължително да бъдат публикувани
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Закона за енергетиката урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. С оглед характера на обществените отношения
начинът на договаряне е опростен,като предварително доставчикът е определил
съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори,които са типизирани.
В исковата молба ищецът се позовава на Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация Плевен”ЕАД на потребители в гр.Плевен,
приети на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и обявени публично на сайтовете на КЕВР и на
„Топлофикация Плевен”, като в изпълнение изискванията на закона, Общите условия са
публикувани във вестник „Нощен труд“ /13-14.12.2007 г./ и вестник ”Посоки ”
/бр.239/13.12.2007 г./
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
8
монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Посоченото по-горе задължение за потребителите на топлоенергия е част от
съдържанието на облигационното правоотношение, като възникването му във всички случаи
е обусловено от качеството на собственик или титуляр на вещното право на ползване върху
съответния топлоснабден имот.
Както в исковата молба, така и в хода на процеса ищецът поддържа, че ответникът
притежава ½ ид.част от правото на собственост по отношение на топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: ****** – аб.№ 1003469.
По делото е представен Нот. акт за дарение на недвижим имот ******** г., по силата
на койтона 23.06.2015 г. Б. С.в Р..е дарил на баща си С. Б. Р. ½ идеална част от недвижим
имот – апартамент **, във **, секция II, на втория етаж, построен в сградата на **“, находящ
се в ****** Налице са също и данни, че с констативен нотариален акт за признаване право
на собственост върху недвижим имот, строен в ЖСК лицето А. Р. е признато за собственик
на ½ ид.част от посочения по-горе имот. По делото не са ангажирани доказателства, които
да навеждат на извод, че ответникът С. Б. Р. се явява правоприемник на А. Р..
Отношение към правнорелевантния за делото факт относно качеството „собственик“
на ответника на топлоснабдения имот има и приобщено към доказателствената съвкупност
по делото Решение № 1176/07.08.2015 г. по гр.дело № 1181/2015 г. по описа на ПлРС. С
посоченото решение е признато за установено по отношение на от Б. С.в Р., че ½ ид.част от
процесния недвижим имот, ведно с прилежащите му мазе и таван са собственост на Н. Х.
Р.а, С. А. Б. и И. А. Б. и същият е осъден, на основание чл.108 от ЗС, да им предаде
владението върху ½ ид.част от недвижимия имот. По делото е установено, че праводателят
на ответника по посочения по-горе нот. за дарение към момента на сделката не е бил
собственик на дарената ½ ид.част, поради което тази сделка, макар и да не се явява
нищожна, не е породила вещно-транслативен ефект. Въз основа на влязлото в сила
решение по гр.д.№ 1181/2015 г. по описа на ПлРС ищците по същото /Н. Р.а, С. Г. и И. Б./са
се снабдили с изпълнителен лист на 03.09.2015 г., като са въведени във владение на
процесния имот, видно от Протокол за въвод във владение на недвижим имот, съставен на
01.12.2016 г. от ЧСИ Цветозар Найденов, с р-н на действие Окръжен съд - Плевен
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че по делото не е доказано, че
ответникът С. Б. Р. е носител на вещни права върху имота. Ангажираните по делото
доказателства не водят до еднозначен извод, че ответникът е собственик на ½ ид.част от
апартамента. Няма данни същият да се явява правоприемник на А. Р. признат за
собственик на ½ ид.част от имоти с Констативен нот.акт за собственост на имот в ЖСК,
нито са налице доказателства по надлежния ред самият ответник да се е снабдил с нот.акт за
другата ½ ид.част от обект в ЖСК, която да е преминала в неговия патримониум. От друга
страна, ищецът не твърди и не сочи доказателства в процесния период ответникът да е
9
носител и на правото на ползване на имота.
При това положение, доколкото по делото не е безспорно доказано ответникът да има
качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот в процесния период 01.11.2018 г. – 31.03.2020 г., съдът намира, че предявените по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове - за признаване за установено по
отношение на С. Б. Р., че дължи на „Топлофикация – Плевен“АД сума за консумирана
топлинна енергия в имота, находящ се в ******** в размер от: Главница – 255.44 лв. за
периода от 01.11.2018 г. – 31.03.2020 г., Мораторна лихва в размер от 47,81 лв. за периода от
04.01.2019 г. – 31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК, а именно:400.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение,
200.00лв. – депозит за вещо лице по СТЕ и 140,00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ или
общ размер на разноските от 740.00лв.
Мотивиран от горните съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ –ПЛЕВЕН ” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище/ адрес на управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона“ 128,
представлявано от изпълнителния директор инж. Йордан Василев Василев, чрез юрк.
Цветомир Ватовски против С. Б. Р., с ЕГН **********, с адрес: ****** обективно
съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
– за признаване за установено по отношение на ответника С. Б. Р., че дължи на
„Топлофикация – Плевен“АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в
******** в размер от: Главница – 255.44 лв. за периода от 01.11.2018 г. – 31.03.2020 г.,
Мораторна лихва в размер от 47,81 лв. за периода от 04.01.2019 г. – 31.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение /11.10.2021 г./ до окончателното изплащане
на вземането, за които е издадена Заповед № 1063 от 01.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2047/2021 г. по описа на РС – Ловеч, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ –ПЛЕВЕН ”
ЕАД, ЕИК: *********, седалище/ адрес на управление: гр. Плевен, „Източна индустриална
зона“ 128, представлявано от изпълнителния директор инж. Йордан Василев Василев, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Б. Р., с ЕГН **********, с адрес: ******сторените в настоящото
производство разноски в общ размер на 740,00 лв. / седемстотин и четиридесет лева/.
10
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11