Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П.,
11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр. състав на публично заседание проведено на 27.09.2019г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3075 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск за
увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание чл.150 във вр.с
чл. 143, ал. 2 от СК.
Постъпила е искова молба от Г.Я.Т. ***,
като майка и законен представител на малолетното дете В.М.П., с ЕГН **********,
срещу М.В.П. ***, в която се твърди, че ответникът е баща на детето, че е бил
задължен да заплаща издръжка за детето в размер на 120.00лв. месечно. Твърди
се, че са налице изменения в условията и нуждите на детето, че то страда от
заболявания – анемия и плоскостъпие, че нуждите на детето са се увеличили, така
определената издръжка е недостатъчна. Моли съда да увеличи издръжката за детето
В. от 120лв. на 180лв. месечно.
Ответникът, чрез назначеният му особен
представител счита, че предявения иск е частично основателен до размер на увеличение от 20.00лв. Счита, че
не са изложени обстоятелства за разходите за детето във връзка със здравословното
му състояние, не са представени доказателства за такива разходи, а за
заболяването „плоскостъпие“ не са представени и доказателства за наличие на
такова.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Детето В.М.П., видно от
удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 16 от 05.01.2006г. на
Община П., е родено на ***г., към момента е малолетно, на 13 навършени години,
и е с родители – ищцата Г.Я.Т. и ответника М.В.П.. Родителите са разведени,
видно от приложеното решение по гр.д. 5868/2010г., като първоначално е
определена издръжка за детето в размер на 80.00лв., впоследствие изменена със
спогодба по гр.д. 3676/2014г. на 120лв. месечно, считано от 13.08.2014г. По
това дело, при събирането на доказателства за доходите на страните се е
установило, че майката е била с доход от 486лв. месечно, а бащата – 435лв.
месечно. При тези свои доходи, страните са уговорили издръжката на детето,
заплащана от бащата, да бъде в размер на 120лв. месечно, считано от 13.08.2014г., към която дата минималния
размер на издръжката за едно дете от един родител е възлизала на 85.00 лв.
месечно. Понастоящем майката е безработна, и е получила обезщетения за
безработица за осем месеца преди подаване на и.м. в средномесечен размер от 365.32лв. Същата притежава в съсобственост с още две
лица недвижим имот – апартамент в гр. П.. За бащата се установява от служебно
изисканите от съда доказателства от НОИ и Община П., че работи на трудов
договор с възнаграждение от 510лв., притежава недвижим имот – апартамент в гр. П.
и лек автомобил. От служебно изготвената справка от ПБД Население се
установява, че той има и друго, ненавършило пълнолетие дете – Д., род. на ***г.
За детето В., от приложените доказателства се установява, че понастоящем е
ученик в VІІ клас в СУ Климент Охридски гр. П., и съгласно приложения
медицински документ, от кърмаческа възраст страда от заболяване Таласемия
минима. Изслушано по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДетето, детето посочи, че тази
учебна година му предстоят матури, подготвя се за тях и започва уроци по
математика два пъти седмично, за които ще заплаща по 10лв. Поддържа връзка с
баща си, знае, че той дава по 120лв. на месец за него и че тези пари не му
стигат, но не говори с него за това. Ходил е на тренировки по фитнес, но ги е
спрял и сега желае да започне тренировки по бокс. Посочи, че всяка сутрин пие
лекарства за заболяването си, че се нуждае от нови ортопедични подметки, които
струват 50-60лв., че старите вече са му малки. Твърди, че баща му му е давал и
други суми за празници, но рядко, и понастоящем се справя с даваните му от
майка му по 15 лв. на седмица джобни пари. В изготвения по делото социален
доклад се сочи, че майката понастоящем не получава обезщетение за безработица и
е подпомагана от своята майка, че при разговора с детето и при проучването се е
установило, че ответника е в А., където живее и работи, но няма други данни за
него. Докладът сочи, че основните грижи за детето В. се полагат от майката, че
за заболяването таласемия, то се нуждае от конкретен хранителен режим, при
който да приеме повече месо, плодове и зеленчуци, както и специализирани
медикаменти на стойност от 40лв. месечно. Констатирана е и нуждата от специални
ортопедични стелки за установеното плоскостъпие на детето. Заключението е, че в
интерес на детето исковата молба следва да бъде уважена, като размерът се
съобрази с потребностите и възрастта на детето.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал.
2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо дали те са работоспособни или могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на детето и
възможностите на задълженото лице да я изплаща. При определяне на предходния
размер на издръжка за детето, която е била в размер на 120.00лв. месечно само
от бащата, детето е било на 8 години. От определянето на тази издръжка до
момента са изминали 5 години, през които социално-икономическите условия в
страната са се променили значително - нараснала минималната работна заплата за
страната от 340лв. на 560лв. Поради това и предходно определения размер на
издръжка от бащата, към днешна дата е под законоустановения минимум от 140лв.
от един родител. Израстването на детето, в случая е значително, понастоящем то
е в учебна година, в който се полагат изпити за национално външно оценяване, от
което зависи приема на детето в следващата образователна степен, като дори само
този факт сочи значително повишаване на неговите нужди от средства за обучение
и подготовка. Доказаха се по делото и специфични негови нужди извън увеличената
възраст – две заболявания, които налагат повишени разходи, както ежегодно – за
стелки, така и ежемесечно – за храна и медикаменти. Поради горното, съдът
определя средномесечна нужда на детето в размер на 310лв., от които майката
следва да поеме сумата от 140лв. – минимумът за един родител в работоспособна
възраст, независимо от факта, че към момента тя е безработна. Доказаха се
доходи на бащата както в страната – 510лв. месечно, така и че той в момента
живее в друга държава, която е с по-висок стандарт на живот и минимални
възнаграждения. Поради горното, и независимо, че ответникът дължи издръжка и на
още едно, по-малко дете, съдът намира, че той има възможност да поеме разликата
за издръжка от така определената средномесечна нужда на детето, която възлиза
на 170лв. месечно. Съдът взема предвид в случая и обстоятелството, че при
предходното определяне на издръжка, доходът на бащата е бил по-нисък от този на
майката, но той лично, съобразявайки завишените нужди на детето, е постигнал
съгласие да заплаща месечна издръжка с 35.00лв. по-висока от минималната към
този момент. Бащата е в работоспособна възраст и следва да поеме определения размер от издръжката на детето В. от 170лв., като
се отбележи, че майката полага всички останали грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, които освен определената парична част от 140лв., също
са материално оценими. Следва да се определи падеж на издръжката, който, с
оглед обстоятелството, че предназначението на издръжката е осигуряване на
месечните нужди на детето, следва да бъде в началото на всеки месец, а именно –
до 5. число на месеца, за който се отнася. При тези изводи на съда, искът за
увеличение на издръжката, определена в предходното производство на 120 лв., се
явява основателен, и следва да бъде уважен до 170лв., а за разликата до
претендираните 180лв. – да се отхвърли, като недоказан.
При този
изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС ДТ
върху увеличението на издръжката в размер на 72.00лв., както и на осн. чл. 78
ал. 6 от ГПК и сумата от 200лв. – заплатено възнаграждение на особен
представител на ответника от бюджета на съда.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
На
основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ определената със определение от с.з. на 03.10.2014г. за
одобряване на спогодба по гр. д. № 3676/2014г. на ПлРС, издръжка, която М.В.П.,***,
е осъден да заплаща за малолетното дете В.М.П.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Я.Т., ЕГН **********,***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 120
лв./сто и двадесет лева/ на 170 лв.
/сто и седемдесет лева/ месечно, платима
до 5. число на месеца, за който се отнася, считано от 16.05.2019г., до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до пълното и изплащане, като претенцията за увеличаване на издръжката до
размер от 180лв. месечно, като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
М.В.П.,***, да ЗАПЛАТИ на П.ски районен съд,
държавна такса върху увеличението в размер на 72.00лв., на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК - сумата от 200.00лв. – заплатено възнаграждение на
особен представител, както и 5.00 лв. –
такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред П.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от днес – 11.10.2019г., съгл. разпоредбата на
чл. 315 ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: