Решение по дело №1566/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 30.06.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юни, две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

мл.с.         БОЖИДАР СТАЕВСКИ                              

при секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №   1566 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20247846/10.11.2020г. по гр.д. № 1866 по описа за 2020г. на Софийски районен съд,  85-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2000859/15.01.2020г. на А.Л.М. с адрес: *** със съдебен адрес: адв. З.С.,*** срещу Д.А.С., ЕГН  ********** и А.П.С., ЕГН ********** двамата с адрес: ***, вътрешна къща, ет.2 за заплащане на основание на чл. 41 вр. с чл. 30, ар.3 от ЗС сумата от 283,33лв.  ведно със законната лихва от 07.06.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на направени от ищеца разходи за изработка и монтаж на 4 бр. врати на сграда в гр. София, бул. „******, вътрешна къща.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25187649/16.12.2020г. по регистъра на СРС от ищеца А.Л.М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че районният съд не можел да обсъжда законността на решенията на ОС на ЕС, защото не бил предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС. По делото било установено, че било взето решение на ОС на ЕС на сграда в гр. София, бул. „******, вътрешна къща от 28.08.2017г. , то било влязло в сила и поради заведено дело срещу ответниците те били платили сумите за ремонта на общите части по това решение.  Община възраждане също била съсобственик в ЕС и тя била платила припадащите й се суми за ремонта, но това не било обсъдено от СРС Закупуването на имота от ответниците след ремонта не водело до отпадане на задълженията им. В случая не били приложими чл. 41 и чл. 30 , ал. 3 от ЗС, защото в сградата имало повече от три обекта и не било налице изключението по чл. 3 от ЗУЕС. Претендирал е разноски.

С Определение от 30.03.2022г въззивният съд е  конституирал на място на починал в пода на процеса въззивник А.Л.М., ЕГН **********  наследникът му по закон Д.А.М., ЕГН ********** с адрес: ***№ 290588/09.06.2022г. Д.А.М., ЕГН ********** и заявил че поддържа жалбата, като в изпълнение на указанията на съда е посочил, че иск е предявен в лично качество на ищеца, а не като управител на ЕС, сумата за вратите платил с лични свои средства, а не с такива на етажната собственост, ремонт бил необходим и неотложен, защото вратите били поставени към избени помещения и на входа врата на сграда, каквито врати липсвали до този момент, а следвало да се предотврати проникването на външни лица,  искът му бил такъв по чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС, не бил искал от ОС на ЕС да му бъде възстановена или да бъде прихваната със задълженията му за такси, защото като управител знаел, че няма събрани средства , не бил създаден Фонд „Ремонт и възстановяване”, не било вземано решение за определяне на вноски.

Въззиваемите-оитветници по исковете Д.А.С., ЕГН  ********** и А.П.С., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Изложили са съображения, че решението е  правилно. Правилно било прието от районния съд, че представения протокол не бил за решение на ОС на ЕС, било запис на волята на адв. М. и на г.жа Р.за избор на изпълнител на поръчката им. Ищецът се бил самопровъзгласил се за управител на ЕС, нямало основание за вписването му от СО, район Възраждане като такъв.  Сочената съдебна практика от въззивника била неотносима Претендирали са разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № уточнена пред въззивния съд с молба вх. № 298903/30.03.2021г. и с молба вх. № 290588/09.06.2022г на А.Л.М. ********** с адрес: *** със съдебен адрес: адв. З.С.,*** срещу Д.А.С., ЕГН  ********** и А.П.С., ЕГН ********** двамата с адрес: ***, вътрешна къща, ет.2 с която е поискал от съда да осъди ответниците  основание на чл. 48, ал. 7   от ЗУЕС да му заплатят сумата от 283,33лв.  ведно със законната лихва от 07.06.2017г. до изплащането й, представлялащи стойност на направени от ищеца разходи за изработка и монтаж на 4 бр. врати на етажна собственост на сграда в гр. София, бул. „******, вътрешна къща. Навел е твърдения, че е собственик на апартамент в къщата, такива били и ответниците , други лица също имали самостоятелни имоти в къщата , на 28.08.2017г. ОС на ЕС било взело решение да се извърши неотложен ремонт като се смени външна врата на сградата и на мазето, както и други ремонти, събрали оферти от три фирми и избрали една, която да извърши ремонта- ЕТ „И.****Н.Н.”, предложил най-ниската сума от 1700лв.  Врати били изработени  и монтирани, като сумата от 1700лв. ищецът платил с лични средства в личното си качество, а не като управител на ЕС. Ответниците следвало да платят 283,33лв. от тази сума,  но не го направили. Посочил е, че ремонт бил необходим и неотложен, защото вратите били поставени към избени помещения и на входа врата на сграда, каквито врати липсвали до този момент, а следвало да се предотврати проникването на външни лица,  искът му бил такъв по чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС, не бил искал от ОС на ЕС да му бъде възстановена или да бъде прихваната със задълженията му за такси, защото като управител знаел, че няма събрани средства , не бил създаден Фонд „Ремонт и възстановяване”, не било вземано решение за определяне на вноски.  Претендирал е разноски.

Ответниците Д.А.С., ЕГН  ********** и А.П.С., ЕГН ********** в предоставения срок са оспорил исковете. Навели са  от януари 2018г. притежават имот в сградата, в нея имало 6 самостоятелни обекта , като четири от тях имали мазета. ОС на ЕС от август 2017г.- било проведено преди те да придобият имот в сградата. Свикването на ОС на ЕС от 16.08.2018г. не отговаряло на изискванията на ЗУЕС,  покана за него била от ищеца и от праводателя на ответниците – Е.Г., в дневен ред се съдържало точка за поставяне на две врати. По указания на СО район възраждане за необходимост от свикване на АС на ЕС за избор н управител на ЕС на 28.08.2017г.  било проведено ОС на ЕС , то било проведено в противоречие с указания на СО, нямало законно избран управител и законни решения.  Ищецът отказвал да им връчи ключове за сменените врати, образували преписка в полицията за същото.  Оспорили са размер на иска.  Действията на ищеца били предприети на негов риск при заплащане на вратите, имало много други оферти за врати в интернет освен тези, събрани от  ищеца. Претендирали са разноски.

Приет е неоспорен нотариален акт № 12/16.09.2010г. съгласно който Й.С.К.е продал на А.Л.М. ½ ид.ч. от апартамент на първи етаж в сграда в гр. София на ул. „******, заедно с мазе с площ от 9,77 кв.м. и  17,38% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място върху което е построена.

Прието е неоспорено от страните Постановление за възлагане  по изпълнително дело № 20167870400026 по  описа на ЧСИ Д., рег. № 787 на КЧСИ, съгласно което на А.Л.М. след публична продан е възложен апартамент на първи етаж в сграда в гр. София на ул. „******,   заедно с мазе с площ от 9,77 кв.м. и  17,38% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място върху което е построена.

Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 197/15.12.2017г. съставен от нотариус Ж., съгласно който на 15.12.2017г. Г.Е.Г.е продал на Д.А.С. и А.П.С. апартамент на ет. 3 - вляво в сграда в гр. София на ул. „******, заедно с мазе с площ от 13,44 кв.м. и  13,38% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място върху което е построена.

Прието е писмо от СО район Възраждане  от 21.08.2017г. до ищеца във връзка с искане за участие на СО в разходи за ремонти на сграда с указание за необходимост от представяне на протокол на ОС на ЕС за избор на управител , за решение за ремонт за избор на изпълнител на ремонта.

Приет е протокол от 28.08.2017г. на ОС на ЕС на сграда в гр. София на ул. „******, къща във вътрешен двор, съгласно който сграда е от три етажа с по два апартамента на всеки, посочени са 5-ма различни собственици на отделни 5 апартамента в сградата, 4-ма са присъствали , като е посочено че се взема решение за поставяне на врата метална или ПВЦ със стъклопакет на входа на сградата , желязна врата на мазето, за което да се потърсят изгодни оферти., като за председател на Домсъвета е избран А.Л.М., а А.Р.е упълномощена да отговаря за ремонта  посочен в поканата за свикване на събранието и всички счетоводни документи да са на нейно име.

Приет е протокол-решение, оферти, фактура от 04.07.2018г.,  договор от 07.0.2018г.,  носещо подпис за ищеца   и за А.Р.,  приемо-предавателен протокол, съгласно който по решението на ОС на ЕС от 28.08.2017г. са разгледали оферти на 3 фирми за изработка на 4 врати и са избрали тази с най-ниска цена от 1700лв. на фирма ЕТ „И.****– Н.Н., на 07.07.2018г. е сключен договор по тази оферта, като е издадена фактура за сумата от 1700лв., на 04.07.20018г. 4бр. врати са били монтирани, като изпълнителят е заяви че няма претенции.

Приета е покана от ищеца като  Председател на УС на сграда в гр. София на ул. „******, къща във вътрешен двор до съкооператорите,  покани от ищеца до ответниците, сочеща че е платил 1700лв. за изработка и монтаж на врати по решението на ОС на ЕС от 28.08.2017г. на фирма ЕТ „И.****– Н.Н.” и всеки от съсобствениците – общо 6, следва да плати на А.М. равна част от тази сума – по 283,33лв. на апартамент.

Приета е служебна бележка от СО, район Възраждане от 03.08.2018г., съгласно която в регистъра на общината като управител на ЕС на сграда в гр. София на ул. „****** е вписан А.Л.М..

Приет е разходен касов ордер, съгласно който СО, район Възраждане е платило на домоуправителя на сграда в гр. София на ул. „******, къща във вътрешен двор сумата от 283,33лв. за ремонт на общи части на сградата.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по фактите така, като са посочени от ищеца, поради което и правната квалификация  на исковете, дадена от СРС не е относима към допустимостта на решението, а към неговата правилност.

По правилността на решението в обжалваната му част:

Предявените искове са с правно основание чл. 48, ал. 7 вр. с ал. 6 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ и чл. 86 от ЗЗД. Правното основание на исковете се извежда от твърденията на ищеца за фактите, на които основава претенциите. В случая ищецът твърди, че ищецът и  ответниците притежават  самостоятелни имоти в сграда, в която има общо 6 самостоятелни имота с различни собственици, че в сградата е извършен неотложен и необходим ремонт, като са монтирани 4 врати – на входа на сградата и за мазетата, че е платил със свои лични средства сумата от 1700лв. за тези ремонти и така ответниците му дължат 1/6 от тази сума,  не бил искал от ОС да му се  възстановят сумите или да се прихванат с дължими от него такси, защото суми не били събрани в ЕС, нямало решение на ОС на ЕС за дължими такси. Така наведените от ищеца твърдения обосновават извод, че предявеният иск е с правно основание чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС.  Неправилно районният съд е квалифицирал исковете по чл. 41 вр. с чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността /ЗС/. Разпоредбата на чл. 3 от ЗУЕС допуска приложение на тези норми от ЗС при сгради-етажна собственост, в които има до три самостоятелни обекта и които принадлежат на повече от един собственик. В случая твърденията на насрещните страни са идентични в частта за съществуването на повече от три самостоятелни обекта в сградата , които принадлежат на различни собственици, поради което и съдът приема за установено по делото това обстоятелство. При така възприето съдът приема, че разпоредбите на чл. 41 вр. с чл. 30, ал.3 от ЗС са неправилни и  неправилно районният съд е приел обратното.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи  по делото, че  страните притежават самостоятелни  обекти в сградата, която е етажна собственост, притежаваните от ответниците  идеални части в общите части на сградата, че ищецът е извършил със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата  без решение на общото събрание, че е поискал от ОС на ЕС да вземе решение разходите за извършване на ремонта да му възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 от ЗУЕС след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Само при така доказани обстоятелства и ако разходите, не бъдат възстановени по реда на чл. 48, ал. 6 за  ищеца ще се породи правото по чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС – да търси плащане на сумата от останалите съсобственици.

Тези обстоятелства са указани на ищеца, че са в негова доказателствена тежест с определение на въззивния съд от 16.06.2021г. Тези обстоятелства с изключение на това за искане до ОС на ЕС за възстановяване/прихващане, макар и по-кратко и общо са указани на ищеца и от районния съд, поради което и съдът приема, че районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени, независимо от дадената погрешна правна квалификация.

Съдът приема за установено по делото от приети нотариални актове, безспорни по делото обстоятелства, протокол от 28.08.2017г., че сградата е етажна собственост, че в нея има повече от 3 самостоятелни обекта, че насрещните страни притежават самостоятелни обекти в сградата, като ответниците притежават 13,38% ид.ч. от общите части на сградата.

По делото е установено, че на 28.08.2017г. ОС на ЕС е взело решение за поставяне на врата метална или ПВЦ със стъклопакет на входа на сградата , желязна врата на мазето, за което да се потърсят изгодни оферти, но още на 04.07.2018г.  4 врати са били монтирани от ЕТ „И.-****Н.Н.” на стойност от 1700лв. При така установеното съдът приема , че изработката и монтажът на 4-те врати на стойност от 1700лв. от И.-****Н.Н.“ са били извършени без решение за същото, което да е взето от ОС на ЕС. Това е така, защото  монтаж на врати е извършен преди 28.08.2017г., когато е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение за поставяне на две врати, а и това решение на ОС на ЕС е само за 2 врати, а не за 4 врати, колкото съгласно приетия приемо-предавателен протокол на 04.07.2018г. са монтирани от ЕТ „И.-2002-Н.Н.”.

По делото не е установено ищецът да е платил процесната сума от 1700лв. със свои лични средства. Действително, в приемо - предавателния протокол от 04.07.2018г. е посочено от изпълнителя, че няма претенции във връзка с монтирането на 4-те врати, което може да се приеме за индиция , че му платена сумата. Този протокол обаче не установява, че сумата е платена от ищеца с лични средства. Други доказателства за това обстоятелство не са ангажирани по делото. Приетият по делото разходен касов ордер, издаден от СО, район Възраждане сочи, че платена сума от 228,33лв. от СО, район Възраждане за ремонт е платена на управителя на ЕС, а не на ищеца в личното му качество.

Отделно, по делото не се твърди и не се установява ищецът е поискал от ОС на ЕС да вземе решение разходите за извършване на ремонта, да му  се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 от ЗУЕС и това да не е осъществено. Твърденията на ищеца са, че не е направил такова искане до ОС на ЕС. Сочените от ищеца причини да не направи такова искане  не могат да обосноват извод, че е имало основание да не се изпълни това изискване на чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС. Уредената от законодателя процедура цели  споровете за разходите за ремонт на общи части в сграда-етажна собственост да се уреждат между съсобственик и етажната собственост и едва при невъзможност за същото законодателят е уредил възможност за  съсобственика, платил разходите за необходим ремонт, да иска възстановяване на същите от останалите съсобственици. В случая не е установена тази предпоставка на закона, поради което и съдът приема че и на това основание, а отделно и поради неустановяване, че ремонт е платен с лични средства  от ищеца, то по делото  не е установено за ищеца да се е породило право да иска от ответниците заплащането на процесната сума.

При така възприето съдът приема, че предявените искове по чл. 48, ал. 7 вр. с ал. 6 от ЗУЕС са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Доколкото районният съд е отхвърлил исковете, но е дал на същите погрешна правна квалификация-такава по чл. 41 вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС, като съобрази и че правната квалификация се отразява на правилността на решението, то постановеното от СРС решение следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което исковете по чл. 48, ал. 7 вр. с ал. 6 от ЗУЕС се отхвърлят.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото разноските следва да се оставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС в размер на 330лв.

Така мотИ.ран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 20247846/10.11.2020г. по гр.д. № 1866 по описа за 2020г. на Софийски районен съд,  85-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2000859/15.01.2020г. на А.Л.М. с адрес: *** със съдебен адрес: адв. З.С.,*** срещу Д.А.С., ЕГН  ********** и А.П.С., ЕГН ********** двамата с адрес: ***, вътрешна къща, ет.2 за заплащане на основание на чл. 41 вр. с чл. 30, ал.3 от ЗС сумата от 283,33лв.  ведно със законната лихва от 07.06.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на направени от ищеца разходи за изработка и монтаж на 4 бр. врати на сграда в гр. София, бул. „******, вътрешна къща и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова вх. № 298903/30.03.2021г. и с молба вх. № 290588/09.06.2022г на А.Л.М. **********, починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон Д.А.М., ЕГН **********с адрес: *** със съдебен адрес: адв. З.С.,*** срещу Д.А.С., ЕГН  ********** и А.П.С., ЕГН ********** двамата с адрес: ***, вътрешна къща, ет.2  с правно основание на чл. 48, ал. 7  вр. с ал. 6 от ЗУЕС  за заплащане на сумата от 283,33лв.  ведно със законната лихва от 07.06.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на направени от А.Л.М.  през 2018г. разходи за изработка и монтаж на 4 бр. врати на сграда в гр. София, бул. „******, вътрешна къща.

ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН **********с адрес: *** със съдебен адрес: адв. З.С.,***  да заплати на Д.А.С., ЕГН  ********** и А.П.С., ЕГН ********** двамата с адрес: ***, вътрешна къща, ет.2  на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 330 лв. /триста и тридесет лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.

Решение е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                    2.