РЕШЕНИЕ
№ 948 30.06.2016г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд ХІV
граждански състав
На
тридесети юни две хиляди и
шестнадесета година
В закрито
заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в следния
състав:
Председател: Анна Иванова
Членове: Радослав Радев
Десислава
Кацарова
Като
разгледа докладваното от съдия Кацарова въззивно гражданско дело № 1565 по
описа за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника П.П. Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.К.Т., против действие на съдебен изпълнител - въвод във владение на
недвижим имот, за което е съставен протокол от 20.05.2016г. по изп.дело № 1070/2016 г. по описа на ЧСИ К. П. с
рег.№ 824, район на действие
Окръжен съд – гр.Пловдив.
Жалбоподателят счита,
че не е надлежно уведомен за изпълнението. Заявява, че не му е връчена покана
за доброволно изпълнение, нито заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Съдебният изпълнител приел, че тъй като е залепено уведомление на адреса и е
изтекъл законовият срок, то длъжникът е редовно уведомен. Не бил назначен
особен представител на длъжника. Липсвало надлежно уведомяване и за насрочения
въвод на 20.05.2016г. Заявява, че въводът бил извършен и в таванско помещение,
което не било предмет на изпълнителния лист. Сочи, че не е налице редовно
връчване, при съобщения, връчени чрез куриерска фирма. С оглед изложеното, моли
съда да отмени изпълнителното действие. Претендира направените разноски.
Ответникът по жалбата - взискателят
Д.П.Д., е взела
становище по нея,
като счита същата за неоснователна. Заявява, че след продажбата на имота длъжникът
се барикадирал в него и не го предал на купувача – взискател в настоящото
производство. Били сезирани органите на МВР, които не могли да осъществят
контакт с Г., тъй като той не отварял вратата. Страните подписали договор за
наем, като срокът бил тримесечен, считано от 15.10.2015г., като страните се
споразумели след изтичането му Г. да напусне доброволно жилището. Той
декларирал, че е уведомен, че след изтичане на срока за доброволно напускане –
три дни след изтичане на срока на договора, наемодателят може да търси
връщането по съдебен ред. Въпреки това той престоял в имота още пет месеца.
След образуване на изпълнителното производство всички срокове били спазени,
като се наложило уведомяването на длъжника да бъде осъществено чрез залепване на
уведомление, макар същият да продължавал
да пребивава на адреса. Доказателство за своевременното му известяване за
въвода било писмо до взискателя от 10.05.2016г., в което длъжникът го молил да
не прибягва до принудителното му извеждане. Броени дни след въвода той получил
и ключ от сменения патрон. Заявява, че длъжникът имал свободен достъп до
таванското помещение. С оглед изложеното моли жалбата да се отхвърли.
Претендира направените по делото разноски. Направил е искане за допускане до
разпит на един свидетел за установяване на факта, че длъжникът има свободен
достъп до таванското помещение.
Постъпили са в изпълнение на разпоредбата на чл. 436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ К. П. във връзка с
обжалваното изпълнително
действие, според които жалбата е
допустима, но неоснователна. Посочва,
че на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която му е дал
двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си по изпълнителния лист и
заповедта за изпълнение, като в случай на неизпълнение е насрочил въвод във
владение на процесния имот. Поканата
била изпратена чрез куриерска фирма „Спиди“, като се върнала невръчена.
Впоследствие била изготвена нова покана и уведомление по чл.47 от ГПК, в което
били посочени дата и час за извършване на въвода. Служител от кантората на ЧСИ
на 04.05.2016г. лично посетил адреса на длъжника и поради ненамиране на лицето
залепил уведомление. От залепването на уведомлението до извършване на принудителното
изпълнение изтекъл двуседмичния срок, в който длъжникът имал възможност да се
яви в кантората на ЧСИ. От направената справка се установил същият постоянен и
настоящ адрес на длъжника, на който били връчвани съобщенията. На
изпълнителното действие длъжникът присъствал лично и осигурил достъп до имота,
като нямал възражения в деня на въвода. Моли жалбата да се остави без уважение.
Съдът, след преценка на материалите по изпълнителното дело,
доводите на жалбоподателя,
на ответника по жалбата и
мотивите на ЧСИ, намира следното по отношение допустимостта и основателността
на жалбата:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Д.П.Д. и приложен към нея изпълнителен лист от 18.02.2016г.,
издаден въз основа на Заповед
за изпълнение № 930/18.02.2016 г. по ч.гр.дело № 1589/
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира жалбата за допустима като подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК; изхождаща от легитимирано лице – длъжника; касаеща обжалваемо
от него действие на съдебния изпълнител на основанията по чл. 435, ал.2 от ГПК.
Направеното от ответника по жалбата искане за допускане
на свидетел се явява неоснователно, тъй като соченият факт се явява встрани от
предмета на доказване в настоящото производство, каквото всъщност се явява и
заявлението на самия взискател в отговора на жалбата.
Жалбоподателят счита атакуваното от него изпълнително действие за незаконосъобразно,
тъй като не бил надлежно уведомен за него. Оспорва връчването на поканата за
доброволно изпълнение да е допустимо чрез куриер. Съдът не споделя наведеното
възражение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 от ГПК връчването на
съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска
служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Следователно, връчването чрез
куриерска служба е допустим и законосъобразен способ за надлежно уведомяване на
длъжника и връчване на съответни съобщения и книжа. Законосъобразно се явява и
връчването чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, тъй
като длъжникът не е бил намерен на посочения по делото адрес и не е намерено
лице, което е съгласно да получи съобщението. Съобщението, съгласно
разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, се смята за връчено с изтичане на
двуседмичния срок за получаването му.
Следва да се посочи, че без правно значение относно
връчване по реда на чл.47, ал.1 от ГПК се явява фактът дали длъжникът се намира
на адреса и не отваря вратата на куриер или служител на частния съдебен
изпълнител или е променил адреса си. Различие в двете хипотези се наблюдава единствено
относно момента на изискване на справка за адресна регистрация на длъжника. При
установяване от връчителя, че длъжникът не пребивава на посочения адрес, се
указва на взискателя да представи справка за адресната регистрация на длъжника,
а при липса на такава констатация, такава справка се изисква след изтичане на
двуседмичния срок за връчване на книжата. В настоящия случай не е направена
констатация относно непребиваване на длъжника на адреса, който съвпада с този,
регистриран в НБД „Население“, а е налице отбелязване, че длъжникът не е
намерен на адреса, което не означава по необходимост, че е променил същия.
В настоящия случай е налице ненадлежно уведомяване на
длъжника за въвода, поради нарушение на процесуалните правила от съдебния
изпълнител, изразило се в липса на назначаване на особен представител на
длъжника, на основание чл.47, ал.6 от ГПК и съответно връчване на покана за
доброволно изпълнение и на съобщението за насроченото принудително изпълнение
на последния. Посочената разпоредба касае всички случаи на принудително
изпълнение, независимо от неговия предмет – изпълнение на парично или непарично
притезание. Разпоредбата се явява императивна и създава за съдебния изпълнител
задължение за отправяне на искане до съда за назначаване на особен представител
на длъжника, на разноски на взискателя. Соченият законов текст не се дерогира
от факта, че длъжникът е пребивавал в имота след завеждане на изпълнителното
производство, каквото е признанието на самия длъжник в жалбата, нито
нарушението на съдопроизводствените правила се санира с присъствието на
длъжника на изпълнителното действие. От значение се явява обстоятелството дали
същият е бил надлежно и своевременно уведомен за атакуваното изпълнително
действие, а не дали е присъствал на него. Макар за длъжника да съществува право
на възражение в момента на осъществяване на принудителното изпълнение, то същият
може да упражни това свое право и в срока за обжалване на изпълнителното
действие, пред каквато хипотеза сме изправени понастоящем.
Следва да се посочи, че от датата на връчване на поканата
за доброволно изпълнение на особения представител започва да тече срокът,
посочен в разпоредбата на чл.428, ал.1 от ГПК, а именно срок за доброволно
изпълнение на задължението. Едва след изтичането му възниква правомощието на
съдебния изпълнител да осъществи по принудителен ред признатото в полза на
взискателя право. В настоящия случай принудителното изпълнение е осъществено преди
да започне да тече срокът за доброволно изпълнение на задължението от длъжника.
С оглед така
констатирани факти, съдът намира за основателен довода на жалбоподателя, че не
е бил надлежно уведомен за изпълнителното действие – въвод във владение.
С оглед изложеното, съдът намира жалбата за основателна. Въводът е процесуално незаконосъобразен и следва да се отмени. На жалбоподателя следва да се присъдят направените за производството по чл. 435, ал. 2 от ГПК деловодни разноски в размер на - 25 лв.
ДТ и възнаграждение за един адвокат - договорено и заплатено според представения договор за правна защита и съдействие на л. 6 от
делото.
Водим от горното,
Отменя, въз основа на жалба, вх. № 19663/ 27.06.2016г. на
длъжника по изпълнението П.П. Г. чрез адв.Т., като незаконосъобразен извършения от ЧСИ К. П., рег. № 824,
с район на действие Окръжен съд – гр.Пловдив, по негово изп. дело № 1070/2016 г. въвод на взискателя Д.П.Д. в недвижим имот - 67/125ид.ч.
от първия жилищен етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ от 125кв.м.,
а именно – хол, всекидневна, баня с тоалетна и югоизточна тераса и антре,
находящ се в гр.****, който въвод е обективиран в Протокол по чл. 522 от ГПК
от 20.05.2016 г.
Осъжда Д.П.Д., ЕГН **********,***, да заплати на П.П. Г., ЕГН **********,***, деловодни разноски за въззивното производство в
размер на 225 / двеста
двадесет и пет / лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: