Определение по дело №192/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 272
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Катя Йорданова Господинова
Дело: 20222100600192
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 272
гр. Бургас, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
С Определение №215 от 27.12.2021г постановено по ЧНД №1223/2021г,
РС-Несебър е отменил постановление на прокурор от РП-Бургас,
Териториално отделение Несебър от 26.11.2021г. за прекратяване на
наказателно производство по досъдебно производство № 304 ЗМ-337/2021г.
по описа на РУ на МВР - Несебър, водено за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“Б“, предл. 2-о, вр. чл.342, ал.1 от НК.Върнал делото на прокурор от РП-
Бургас за продължаване на процесуалните действия.
Недоволен от постановеното определение на НРС е останал представителят
на ТО-Несебър при РП-Бургас, който в законоустановеният срок го
протестира. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваният съдебен акт. Сочи за липса на съставомерност на деянието по
чл.342 ал.1 НК,тъй като формата на вина при това престъпление била при
евентуален умисъл. Според прокуратурата в конкретният случай не се
касаело за нарушаване на правилата за движение, тъй като водачът ,когато е
възприел опасността , пострадалите лица са били в средата на лентата за
движение в посока с.Равда,т.е почти в средата на пешеходната пътека,
водачът като ги възприел направил всичко възможно да спре, но се оказало
късно да предотврати произшествието. Излага съображения за неправилност
1
на атакувания съдебен акт и поради обстоятелството,че РП не е компетентна
да разглежда престъпления по чл.342 НК, поради което е неоснователно
връщането на досъдебното производство на РП-Бургас. Счита проведеното
разследване за пълно, всестранно и обосновано,като деянието не
осъществявало състав и на друго престъпление.
Въззивният съдебен състав след като се запозна с атакуваното определение
на РС Несебър, протестът и материалите по ДП, установи следното:
С постановление от 26.11.2021г. на прокурор при Районна прокуратура -
Бургас на основание чл.243 ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1, във връзка с
чл.199, ал.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 304-
ЗМ-337/2021г. по описа на РУ на МВР Несебър, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“Б“, предл. 2-о, вр. чл.342, ал.1 от НК. Изложени са
съображения, че деянието е несъставомерно, тъй като на пострадалите Е.С. и
двете й деца М. С. и Н. С. са били причинени леки телесни повреди, а от
деянието не са настъпили имуществени вреди.
Досъдебното производство е започнало на 13.07.2021г. за това, че на
същата дата около 11:00 часа в град Несебър, на улица Иван Вазов, в близост
до хотел „Дел Мар“, при управление на МПС - лек автомобил „********“ с
рег.№ ********, са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на лицето Е. К. С. с ЕГН ********** -
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Извършен
е оглед на местопроизшествие, а като свидетели са разпитани водачът на
МПС, пострадалите пешеходци и очевидци на инцидента, а лекия автомобил е
бил обект на извършен на 19.07.2021г. оглед на веществени доказателства.
Непосредствено след инцидента на Е.С. и двете й деца е била оказана спешна
медицинска помощ, а Е.С. е отведена в УМБАЛ - Бургас“ АД, където й е
поставена окончателна диагноза: Мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма. Извършени са й рентгенографиа, като в епикризата е
посочено, че няма данни за фрактура на таза и на колянната става. Е.С. е
напуснала болничното заведение по нейно желание на следващия ден -
14.07.2021г.
При проведения й на 15.07.2021г. разпит същата е направила оплаквания
от силно главоболие, силна болка във врата и в лумбалната област, болка в
дясната китка, силно охлузване на левия крак, откритата рана на главата й е
2
била зашита, респ. не се е оплаквала от болки в лакът на горен крайник.
От извършената по досъдебното производство съдебно медицинска
експертиза по писмени данни, вещото лице е дало заключение, че на Е. К. С.
се установили: Мозъчно сътресение, рана в областта на челото, която е
обработена хирургично и води до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; охлузванията и болките по главата и тялото, водят до
болка. Няма медико-биологични данни мозъчното сътресение да е от степен
да съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота и да се
квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдебно-медицинските експертизи на другите две пострадали -
малолетните деца М. С. и Н. С., установяват съответно охлузвания рани,
отоци и болки по крайниците, и охлузни рани в областта на седалището,
които увреждания водят до болка.
Изготвената автотехническа експертиза установява, че водачът на лекия
автомобил - свид. Г. Н. Г. е нарушил правилата за движение по пътищата-
.чл.119 ал.1 от ЗДвП като не се е съобразил с пътните знаци, наличието на
пешеходна пътека и движението на пешеходците ,стъпили вече на нея и
достигнали средата на пътеката.Според вещото лице,когато св.Е.С. и двете й
малолетни дъщери са стъпили на пешеходната пътека,лекият автомобил е бил
на 35 м от мястото на удара,т.е произшествието и ударът са били
предотвратими, ако Г. се е съобразил със знак Д17,указващ на налична
пешеходна пътека и ако беше изпълнил вмененото му задължение в чл.119
ал.1 ЗДвП а именно:“При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре“.От
заключението се налага извода, че той е могъл и е бил длъжен да предвиди и
предотврати настъпването на ПТП ,ако е спазил императивната разпоредба на
чл.119 ал.1 ЗДвП.
Следва да се посочи,че в постановлението за прекратяване на прокурора
на досъдебното производство липсва пълен,всестранен и обективен анализ на
изготвената по ДП Автотехническа експертиза,следователно липсват мотиви
на прокуратурата довели до вземането на крайния неправилен извод за
прекратяване на производството. Изложени са само три изречения свързани с
автотехническата експертиза, които са неясни, необосновани и
3
несъщестевни,не касаят конкретиката по казуса ,липсват фактически и правни
изводи възоснова на изготвената техническа експертиза.Не става ясно
разследващият орган кредитира ли я,ако не защо,тъй като приема
противоположни на експертизата фактически положения.Например,че
водачът реагирал при възникване на препятствието, но нямал възможност да
предотврати удара. Извод, който е в пълно противоречие с изложените
специални знания и констатации на вещото лице.В този смисъл липсва
задълбочен анализ на констатациите и заключенията на вещото лице,не става
ясно защо прокурорът не приема,че Г. е нарушил правилото за движение
визирано в чл.119 ал.1 ЗДП.Не става ясно въз основа на кои
доказателства,прокурорът е приел,че св.Г. е направил всичко зависещо от
него ,за да предотврати удара,като експертизата сочи на друг извод,липсват
спирачни следи, липсват доказателства,че е намалил скоростта или спрял
пред пешеходната пътека. Не става ясно въз основа на какви доказателства
прокурорът приема, че когато водачът на МПС е възприел пешеходките той е
реагирал своевременно на възникналата опасност,такава констатация липсва
в експертизата, а прокурорът прави необоснован и недоказан фактически
извод,касаещ важен съставомерен елемент. Не става ясен възоснова на кои
точно доказателства се основава възражението на прокурора изложено в
протеста, че „очевидно когато св.Г. е възприел пешеходците, водачът е
предприел мерки,за да спре, но се оказало късно да бъде предотвратено
ПТП“. Напротив експертизата прави напълно противоположни констатации и
изводи ,а именно че произшествието е било предотвратимо ,ако действително
своевременно водачът преди пешеходната пътека беше изпълнил
задължението си да намали скоростта или да спре /чл.119 ал.1 ЗДвП/.
По досъдебното производство са налични доказателства,че след
„легналия полицай-бабуната“ св.Г. ускорява автомобилът си до около 40
км/ч,подкрепено от експертизата и от показанията на св.К. и св.Я.. Вещото
лице е категорично, че с тази скорост се е движил Г. непосредствено преди
произшествието, което е в разрез с правилото за движение визирано в
разпоредбата на чл.119 ал.1 ЗДП,а именно водачът да намали скоростта или
спре преди пешеходна пътека. Установено е,че по време на преминаване на
„бабуната“, водачът намаля скоростта на 30 км/ч, знаейки, че следва
пешеходна пътека, след което веднага ускорява автомобила до 40 км/ч
непосредствено преди пешеходната пътека и причинява произшествието.
4
Липсата на задълбочен и обоснован анализ на АТЕ и на другите
доказателства по делото е довело до формирането на неправилни, неясни и
частични фактически и правни изводи от страна на прокуратурата, като
въззивната инстанция е на мнение,че дори липсват обосновани, пълни и ясни
мотиви , от които да става ясна волята на прокуратурата,че деянието не
съставлява престъпление .
Съдът споделя изводът за несъставомерност на деянието по чл.343,
ал.1, б.“Б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК,но не е правилен изводът ,че
липсват данни за извършено друго престъпление,а именно такова по чл.342
ал.1 от НК.В този смисъл въззивният съд изцяло се солидализира с
първостепенния съд. Безспорно установено е,че св.С. и двете малки деца са
получили леки телесни повреди,което обстоятелство е доказано по несъмнен
и категоричен начин.
От друга страна обаче следа да се обсъди по-задълбочено от
прокуратурата налице ли са данни от обективна и субективна страна за друго
престъпление, в частност по чл.342 ал.1 от НК, което прокуратурата
необосновано игнорира.
Следва да се подчертае основното положение, че за съставомерността на
деянието по чл. 342 е необходимо наличието на причинна връзка между
нарушаването на правилата за движение и общественоопасните последици.
Съставът на чл. 342 НК предвижда нарушаване на правилата за движение,
при което деецът е допускал настъпването на общественоопасните
последици. Вината при престъпленията по чл. 342 ал. 1 НК е във формата на
евентуален умисъл. Деецът при управление на изброените в текста превозни
средства, бойна или специална машина нарушава правилата за движение ,
като допуска настъпването на предвидените общественоопасните последици,
съгласява се с настъпването им, макар че не цели пряко това и не прави нищо
за предотвратяването им. С употребеното понятие "допуска" законодателят е
изключил прекия умисъл в горните случаи, когато не са настъпили телесни
повреди или смърт на другиго, а е създадена само опасност за настъпването
им.
Безспорно по делото се установява,че св.Г. е нарушил правилото за
движение по чл.119 ал.1 ЗДвП,като е допускал настъпване на
общественоопасни последици, като той не е е направил нищо за
5
предотвратяването им. Г. е правоспособен водач от 1975г,работи като
таксиметров шофьор в района на гр.Несебър,живее в ********и познава
много добре региона. Безспорно същият управлявайки автомобила си на
13.07.2021г напълно съзнава,че на това място на ул.“Иван Вазов“ в
гр.Несебър след „бабуната“,още повече,че има изрично поставен пътен знак
Д17 се позиционира пешеходна пътека.Правилото е,наближавйки пешеходна
пътека водачът да намали скоростта или спре, дори и да няма преминаващи
пешеходци или стъпили такива на пешеходната пътека.Следователно той сам
се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието ,като нито е
намалил,нито е спрял пред пешеходната пътека,още повече,че пешеходците
са били почти в средата на пешеходната пътека,т.е те са могли да бъдат
забелязани от Г. , пътят е прав, светла част на деня,преди обяд.Водачът е
следвало да спре автомобила,за да отдаде предвиденото в закона абсолютно
предимство на преминаване на пешеходци по пешеходната пътека,което не е
сторил. Дори обстоятелството,че имало паркирани автомобили отстрани в
лентата за движение на Г. не може да оправдае нарушението на правилато за
движение, тъй като пешеходците са били в средата на пътеката, а не са
стъпвали на нея ,за да не може да ги възприеме от спрелите автомобили. От
друга страна той вижда,че в отсрещната лента автомобил и мотор са спрели
преди пешеходната пътека,спазвайки именно правилото ан ч119 ал.1 от
ЗДвП.Безспорно доказано от АТЕ,че дори липсват спирачни следи,т.е.
водачът не е предприел никакви действия по предотвратяване на удара, дори
като е възприел пресичащите лица,въпреки,че те не са били в опасната му
зона или изскочили изведнъж на пътното платно,както твърди експертизата.
Поведението и действията на Г. изцяло обосновават извод ,че същия е
осъществил нарушение на правилата за движение при наличие на евентуален
умисъл, той не е искал,но е допускал настъпване на общественоопасни
последици-причиняване на телесни повреди,осъзнавайки напълно,че
наближава пешеходна пътека,че там трябва да прояви завишено внимание,да
намали,да спре,още повече,че е летен сезон в морски курорт,пълно с туристи
и деца,през светлата част на деня,време в което масово всички отиват на
плаж.
Следва да се отчете,че видно от Справката за нарушения издадена от
КАТ-Бургас се установява,че Г. е постоянен нарушител на правилата за
движение, като до момента има констатирани 34 административни нарушения
6
на правилата за движение,като през 2018 г. е санкциониран отново именно за
нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП,НП влязло в сила на 20.02.2019г.
Санкциониран отделно с над 15 фиша,включително за превишена
скорост.Безспорно св.Г. е личност,която не зачита и не спазва правилата за
движение по ЗДвП.
Възражението на прокуратурата,че РП-Бургас не е компетентна да води
разследване по чл.342 от НК не е основание и пречка съответната
компетентна прокуратура да бъде сезирана по съответния процесуален ред и
проведено пълно и всестранно разследване по това досъдебно производство.
В този смисъл атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден ,а
постановлението за прекратяване на ДП от ТО -Несебър към РП-Бургас
следва да бъде отменено и върнато на прокуратурата, с оглед изпращане на
ДП по компетентност съгласно чл.35 ал.2 НПК на Бургаска окръжна
прокуратура за провеждане на пълно,обективно и всестранно разследване,
съгласно изложените от Бургаски окръжен съд указания.

Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 НПК,Бургаски
окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №215 от 27.12.2021г постановено по
ЧНД №1223/2021г по описа на РС-Несебър.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7