№ 11964
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110166972 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу В. М. В. и И. М. В., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата В. В. да заплати на ищеца сумата в размер на
2892,50 лева, представляваща 3/4 части от стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата В. В. да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 724,14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2021 г. до 16.11.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за осъждане на ответника И. В. да заплати на ищеца сумата в размер на 964,17 лева,
представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
241,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до
16.11.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците В. М. В. и И. М. В. (като наследници на М.
И. В.) били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях
били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с
1
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за
който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 49, находящ се в гр. София, район
„Изгрев“, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не
били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задълженията не били
заплатени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците В. М. В. и И. М.
В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата
чрез адв. А. К.. Процесуалният представител признава предявените искове, като прилага
доказателства за заплащане на претендираните суми в пълен размер. Възразява, че
наследодателят на страните, както и самите те били не собственици, а наематели на
процесното жилище. Веднага след смъртта на титуляря на партидата – М. В., ответницата В.
В. потърсила информация за наличието на задължения за топлоснабдения имот. Поради
големия им размер започнала регулярно да ги погасява. Твърди, че двамата ответници
заплатили всички дължими суми съобразно данните за задълженията на наследодателя в
системата на „Изипей“ още преди подаване на исковата молба в съда. След получаване на
препис от исковата молба двамата узнали, че има и други задължения, за които по-рано от
ищцовото дружество им била отказана справка, тъй като не били титуляри на партидата. В
срока за отговор на исковата молба погасили и остатъка от задължението на каса на
дружеството. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да останат в тежест на ищеца.
Претендира направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. И.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като
признава, че на 06.02.2024 г. ответниците погасили в пълен размер претендираните в
настоящото производство суми. В хода на устните състезания моли съда да постанови
2
решение, като съобрази извършеното плащане. Претендира присъждане единствено на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците В. М. В. и И. М. В., редовно призовани, не се явяват
лично, представляват се от адв. К.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба и направеното в същия признание на претенциите на ищеца. В хода на
устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове поради извършеното
плащане и да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски. Изразява
становище, че и предварително заплатената от ответниците държавна такса била
недължима. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в
подкрепа на направените искания.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответниците
са погасили в пълен размер претендираните суми. Извършените плащания се признават от
ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили
след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото дружество
признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени изцяло. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно обективно и
субективно съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради
извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като единствено то
останало непогасено от ответниците. Процесуалният представител на ответниците е оспорил
искането с подробни мотиви за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната
разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Смисълът на нормата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца (вж.
Определение № 1061 от 07.03.2024 г. по к. ч. гр. д. № 672/2024 г., ІV г. о., ВКС).
Настоящият съдебен състав намира, че макар плащането на претендираните вземания
3
да е извършено след подаване на исковата молба в съда, ответниците не са дали повод за
завеждане на делото. И това е така, защото от приложените към исковата молба писмени
доказателства и по-конкретно договор за отдаване под наем на имот от 04.07.2018 г. се
установява, че наследодателят на ответниците – М. И. В. не е бил собственик, а наемател на
топлоснабденото жилище. Именно в това му качество партидата в ищцовото дружество е
била открита на негово име. След смъртта му, настъпила на 01.05.2023 г., наемното
правоотношение е било прекратено, а с това и облигационната връзка с ищцовото
дружество. По делото няма данни след смъртта на М. В. да е бил сключен нов договор за
наем с наследниците му. Доколкото последните не са били нито собственици, нито вещни
ползватели на топлоснабдения имот, същите не се явяват клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.
дело № 2/2017 г., ОСГК, ВКС е прието, че при определени условия клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ – ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В настоящия
случай не се твърди, а и не се установява тези условия да са били изпълнени. Следователно,
след смъртта на наследодателя М. В. ответниците не са станали страна в облигационните
отношения с ищцовото дружество и за тях не е възниквало задължението по чл. 63, ал. 1 от
общите му условия да уведомят продавача за настъпилото обстоятелство. В. В. и И. В. са
наследили единствено съществувалите към този момент задължения на техния
наследодател. По делото не се твърди, а и липсват каквито и да било данни, че преди
образуване на настоящото дело ищецът по някакъв начин е уведомил ответниците за
съществуването на тези задължения. Точно обратното, наследниците на М. В. са положили
всички възможни усилия да узнаят какви са били натрупаните към ищцовото дружество
суми и да ги погасят, но не са получили необходимото съдействие от неговите служители,
тъй като не били титуляри на партидата. Неуведомяването им е препятствало
извънсъдебното уреждане на спора между страните и реално е довело до образуване на
настоящото производство. Веднага след получаване на препис от исковата молба и в срока
за отговор В. В. и И. В. са признали исковете и са погасили в цялост претендираните от
ищеца суми.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице и двете предпоставки по чл. 78, ал. 2
ГПК и направените по делото разноски следва да бъдат възложени върху ищеца. Това
означава от една страна, че на „Топлофикация София“ ЕАД не се дължи нито държавна
такса, нито претендираното юрисконсултско възнаграждение. Предварително заплатената от
ответниците държавна такса в размер на 204,27 лева следва да им бъде възстановена от
ищеца. Освен това на ответницата В. В. се дължат направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Процесуалният представител на
ищеца е направил възражение за прекомерност на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
4
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (в
приложимата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция
– 31.01.2024 г.), минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото
производство по отношение на предявените срещу ответницата В. искове възлиза на 661,66
лева. Настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева е съобразено с вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на действително извършена от процесуалния представител работа и
фактическата и правна сложност на делото, в съответствие с най-новата съдебна практика на
Върховния касационен съд, поради което същото не следва да бъде намалявано.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ответниците В. М. В. и И. М. В. сумата в общ размер на 804,27
лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И. И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу В. М. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, и И. М. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно обективно и субективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответницата В. В. да заплати на ищеца сумата в размер на 2892,50 лева, представляваща 3/4
части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 49, находящ се в гр.
София, район „Изгрев“, АДРЕС, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата В. В. да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 724,14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника И. В. да заплати на ищеца сумата в размер на
964,17 лева, представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 49, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, АДРЕС, с абонатен № ******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
5
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника И. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 241,38 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И. И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
В. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, и И. М. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, сумата 804,27 (осемстотин и четири лева
и 27 ст.) лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6