РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2000 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. ***срещу Н.Т.Ц. ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответника
дължи на ищеца обща сума в размер на 466,87 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 420,45 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г.,
както и 46,42 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г.
до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 1017/2018 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу което депозирано възражение по чл.414 ГПК по повод на което е и депозиран настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответника като собственик ползватели на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 8604, находящ се в *** е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007
г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 1017/2019 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 8604
ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил
задължението си. Сочи, че в задължението
на ответника се включва сума за отопление за ИРУ, начислена за периода от
01.10.2016 г. до 31.12.2018 г. в размер на 159,47 лева; сума за ТЕ, отдадена от
сградна инсталация за процесния период в размер на 256,04 лева и сума за услуга
дялово разпределение в размер на 4,94 лева. Излага се и, че сградата – етажна
собственост на адрес, ***, в която
се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на
ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Нелбо“ ЕАД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма
„Нелбо“ ЕАД на база на реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и
сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск. Претендира присъждането на разноски
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът по делото е депозирал
отговор на исковата молба. Сочи, че не дължи изпълнение на процесните суми.
Твърди, че с влязла в сила решение е осъдена да заплати на ищеца сума за
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. Излага, че за главница в размер на
420,45 лева се претендира лихва в размер на 346,42 лева. Твърди, че не е абонат
на ищеца и, че имотът й не е топлоснабден. Излага, че претендираното вземане не
се отнася за реално доставена и реално потребена ТЕ. Сочи, че вземането касае определени по
изчислителен път количество топлинна енергия отделено от щранг-лира, както и
определено по изчислителен път количество топлинна енергия отделено от
сградната инсталация, като и двете вземания не са установени с ИРУ. Сочи, че
радиаторите й са демонтирани против волята й на 01.02.2001г. навежда пространни
доводи относно неправилното изчисляване на ТЕ от страна на ищеца.
В проведеното по
делото о.с.з. ответницата не се явява и не се представлява.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД не изпраща представител. С
нарочна писмена молба представя документи касаещи разпределението на топлинна
енергия за абонатен № 8604 за процесния период. Сочи, че сградата – етажна собственост на адрес в *** има
договор за ежемесечен отчет и обработка на данни с ТЛП за процесния период.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1017/2018 г.
по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми:
сумата от 420,45лв.- главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.0 1.2016г. до 31.12.2018г.; лихва
върху главницата в размер на 46,42лв. за периода от 02.12.2016г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на молбата 19.02.2019г. до окончателното изплащане на същата, както и
направени деловодни разноски в размер на 25лв. – държавна такса и 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 586/20.02.2019
г., поправена с определение №2729/25.06.2019 г., срещу която в срок е постъпило
възражение, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период.
Установява се от
приложените по делото справка по лице от СлВП Плевен, водена на името на
ответницата, съобщение от община Плевен за дължимия данък на топлоснабдения
имот по делото и декларация по чл.14, чл.27 и §2 от Преходните и заключителните
разпоредби на ЗМДТ, че ответницата е собственик на имот, находящ се в ***
Приобщени като
доказателства по делото са и фактури, издадени от ищеца за процесния период по
отношение на топлоснабдения имот.
Представени като
доказателства по делото са и подавани взражения и жалби от ответницата до ищеца
по делото, както и отговори на част от тях.
По делото, от
страна на третото лице- помагач „НЕЛБО” ЕАД, гр. София, са представени подробни
месечни справки за дяловото разпределение на
ТЕ, за процесния имот.
Видно е от
представения и Договор № 06405390858610/08.02.2001г., сключен между топлинния
счетоводител „НЕЛБО” ЕАД и етажна собственост на адрес ***, че е сключен
договор между страните по силата, на който ТЛП се е съгласило да извърши
индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на
индивидуалните топлинни разпределители и разходите за вода.
В
хода на производството е изслушано заключението по назначените съдебно – техническа експертиза и съдебно – счетоводна
експертиза, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението
по допуснатата ССЕ се установява, че:
сумите за топлинна енергия за процесния период на имота, собственик на
ответника са начислявани от ищеца по изготвени отчети от фирмата осъществяваща
дялово разпределение на ТЕ в сградата на база отчет на уредите за дялово
разпределение; че в процесния имот няма начислено отопление от налични ИРУ за
периода, няма ползване на топла вода; че е налична щранг лира в банята, от
където е начислението за топлинна енергия; че в жилището няма водомери; че
главницата за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г. е в размер на 420,45
лева; размерът на лихвата върху главницата за периода от 02.12.2016 г. до 14.02.2019
г е в размер на 46,42 лева; че ответника
не е правил плащания; че всички фактури
за процесния период са включени в дневниците по ЗДДС и отчетени като приход от
продажба на ТЕ.
От заключението по допуснатата СТЕ
се установява, че: до имоттъ на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната
станция е работила по времето на процесния период, че разпределената ТЕ е за
отопление в баня от щранг лира и дял от отдадена ТЕ за сградна инсталация; разпределението
на ТЕ в сградата е извършено съгласно „Методика за дялово разпределение на ТЕ в
сграда етажна собственост“; че в имота на ответника има монтирани щранг лира, а
отоплителни тела са демонтирани; че начислените суми за процесния период са в
съответствие с наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007 г.
В проведеното по делото о.с.з. вещото лице
обяснява, че дължимите суми за сградна инсталация и щранг лира се смятат по отделни формули и
ползваната ТЕ от останалите апартаменти с ИРУ не влияе върху сметката на
ответницата.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната
собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу която в срок е постъпило възражение и
в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок
е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че
ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.
По делото не се
спори, че претендираната от ищеца сума е
за топлинна енергия, отдавана на топлоснабдения имот, сградна инсталация и за
дялово разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот няма ИРУ и
водомер, а има само щранг лира. Спорно по делото е дали ответника дължи
претендираните суми.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалата към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 г.). Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото безспорно се установи, че през
процесния период ответникът не е имал
уреди за дялово разпределение, поради което и дължимата сума за доставена
топлинна енергия е определена съобразно т.6.9 от Методиката за дяловото
разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост- Приложение №1 към Наредба
№16-334/2007г. за топлоснабдяването-чл.61, ал.1, според която при наличие на
щранг- лира, без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя
по изчислителен път. Безспорно се установи и от приобщената по делото СТЕ, че
до имота на ответника е доставяна ТЕ, отдадена от щранг – лирата в банята в
размерите претендирани от ищеца. Поради изложеното съдът приема, че
в процесния период ответника е потребявал топлинна
енергия, посредством
монтираната щранг лира за
притежавания от него обект в количествата, сочени от ищеца, както и че дължи
заплащането на същата.
С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че щранг-лирата в банята, въпреки че по
своето естество представлява отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и
издадената въз основа на него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването, не предвиждат възможност потребителите да се отказват
едностранно от използването на щранг-лири, върху които няма монтиран уред за
дялово разпределение. Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да
се начислява, само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна
собственост, присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение
на имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им. Ако
обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на щранг-лири
или няма техническа възможност за изключването на тези отоплителни тела,
заплащане на топлинна енергия за тях се дължи.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в
топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за
общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която
не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на
топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от
собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може
да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се
извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците
или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В
случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,
ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат
за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Поради изложеното настоящия
състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на
собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия
за отдадена сградна инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в
неговия чл.139, ал.1 от е
предвидено, че разпределението на
топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия закон в
публичния регистър, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от потребителите. С преминаването от
преки договорни отношения между потребителите и избраната от тях фирма за
дялово разпределение към модел, при който топлофикационното дружество сключва
договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия, одобрявани от
ДКЕВР, на практика тези фирми стават
подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в
режим на етажна собственост, се извършва възмездно.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение -
чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. По делото се установи, че ответникът не е
заплащал начисляваните суми за услугата дялово разпределение, поради което
съдът приема, че дължи същата.
С оглед
на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати
претендираната от ищеца главница, вкл. суми за отопление на имот, отдадена ТЕ
за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът
да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи и претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. С поведението си ответникът е
станал повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските
да останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. Последният следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 75,00 лева за заповедното
производство.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 415,00 лв. от които
държавна такса в размер на 75 лева, 240 лева за допуснати СТЕ е ССЕ и 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ,
бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира,
че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което
определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Т.Ц.
ЕГН ********** *** дължи на „Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. ***, обща сума в размер на обща сума
в размер на 466,87 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 420,45 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2018
г., както и 46,42 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016
г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Т.Ц. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. ***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1017 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Т.Ц.
ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. ***, сумата от 415,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Нелбо“ ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: