№ 812
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500908 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Застрахователно акционерно
дружество „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Тодор Данчев
Тодорински и Бисер Г. Иванов, чрез пълномощник юрисконсулт Боян Милев,
против Решение № 51 от 02.03.2023 г., постановено по гр. дело № 241/2022 г.
по описа на Районен съд – Карнобат, с което съдът е осъдил въззивника да
заплати на О. Н. Д., ЕГН **********, от с. Д., община К., област Бургаска, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4, партер, адвокат Янко
Калпакчиев, сумата от 4700 лв., представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди – тотална щета на лек автомобил БМВ – 330Д, с рег. № А
3466 НА, собственост на О. Н. Д., настъпила в следствие на ПТП на АМ
„Тракия“, километър 328+900м на 06.01.2021 г. в следствие на удар с товарен
автомобил „Ивеко“ с рег. № РВ 5319 ХС и ремарке с рег. № РВ 0955 ЕВ,
управляван от водача Г. Г. Д., като товарният автомобил е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобили“ при ЗАД
1
„Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със застрахователна
полица № BG/30/120000733542. Отхвърлил е иска на въззиваемия срещу
въззивника за заплащане на законна лихва върху присъдената главница
начиная от 18.01.2021 г., като е присъдил разноски на страните.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за постановено при нарушение на
процесуалните правила, незаконосъобразно, необосновано и неправилно
изцяло за пълния размер на сумите, които дружеството е осъдено да заплати.
Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови нов съдебен акт, с
който да отхвърли предявения от ищцовата страна иск, а в условията на
евентуалност, моли да бъде намален размера на исканото застрахователно
обезщетение поради неговата необоснована прекомерност и установено в
хода на делото съпричиняване. Въззивникът, освен твърденията си за
неправилност и незаконосъобразност на постановеният акт, излага
съображения за нищожност на решението поради липса на задължителен
реквизит на решението по чл.236, ал.1, т.7 от ГПК. Излага съображения, че
районния съд е разгледал една нередовна искова молба и постановеното от
съда решение е нищожно. С оглед на това обстоятелство настоящата съдебна
инстанция намира, че на въззиваемия следва да се укаже да посочи номер на
банкова сметка или друг начин за плащане съобразно предявеният осъдителен
иск.
По същество излага съображения за неправилност на постановения
съдебен акт, касаещи механизма на осъщественото ПТП, възприетите от съда
гласни и писмени доказателства, както и приетото наличие от съда на тотална
щета, досежно автомобила на въззиваемия. Излага подробни съображения.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявеният иск пред Районен съд – Карнобат е с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
2
Безспорно е установено между страните наличието на валидно
застрахователно правоотношение между въззивното дружество и собственика
на товарен автомобил марка „Ивеко“, с регистрационен №РВ 5319 ХС, за
което е представена застрахователна полица №BG/30/120000733542. По
твърдения в исковата молба на 06.01.2021 г. около 23,30 часа въззиваемият О.
Н. Д., управлявайки собствения си автомобил БМВ, модел 330Д, с рег. № А
3466 НА, движейки се по автомагистрала Тракия в посока Карнобат – Бургас,
е забелязал в дясната лента за движение попътно движещ се в неговата
посока товарен автомобил. Последният, модел АТ440Т, с регистрационен
№РВ 5319 ХС, с прикачено ремарке с регистрационен № РВ 0955 ЕВ,
управляван от Г. Д. /разпитан като свидетел пред първата инстанция/ при
изпреварване от страна на въззиваемия е предприел внезапно навлизане в
лявата лента за движение, заемайки половината от лентата, в която се е
движил лекия автомобил. Автомобилът е опитал да премине между товарния
автомобил и намиращата се от ляво мантинела, но тъй като разстоянието не е
било достатъчно, се е ударил в задната лява част на товарния автомобил, в
ремаркето поради което в следствие на удара лекия автомобил е преминал в
дясната лента и е преустановил движението си, а товарния автомобил е
продължил. След инцидента двамата шофьори са слезли, а ищецът-въззиваем
заедно със свидетеля М. са избутали лекия автомобил в аварийната лента.
Обадили са се на телефон 112, изчакали са пристигането на полицаите, след
което са попълнили двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, в който след изявлението, че не са употребили алкохол, в
долната лява част на протокола Г. Д. е посочил „виновния съм аз“.
Пред първата съдебна инстанция са разпитани двама свидетели,
събрани са писмени доказателства, извършена е съдебно-автотехническа
експертиза, която не е била оспорена от страните по делото.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа и правна страна и
е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна
инстанция, която от своя страна на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на КРС.
По делото е установено, че на лек автомобил БМВ с рег.№А 3466НА
са нанесени множество щети, подробно описани в представените по делото
две полици – стр.10 и 11 от решението на първоинстанционния съд. Същите
са описани и от назначената експертиза, която е посочила, че само стойността
3
на материалите без включване на труд за замяна на повредените части, както
и тяхното боядисване, възлиза на сумата от 4129,94 лв. Заключението на
вещото лице е, че в стойността не са включени посочените по-горе дейности,
поради което общата стойност за възстановяване на автомобила би била не
по-малко от 5780 лв. Вещото лице е посочило, че към 06.01.2021 г.
остатъчната стойност на лекия автомобил е 6599,80 лв., а справедливата
пазарна цена възлиза на 6500 лв.
По делото са разпитани свидетелите А. А. М., пътувал заедно с водача
на лекия автомобил и свидетелят Г. Г. Д. - управлявал товарния автомобил
при възникналото ПТП. От показанията на свидетеля М. се установява, че
първоначално въззиваемият е изпреварил един автобус след което е застигнал
товарния автомобил. Последният е бил с ремарке и движейки се в крайна лява
лента О. е прецъкал няколко пъти с фарове за да сигнализира на шофьора на
камиона, че го изпреварва. Когато е бил на около 5 – 10 м. зад камиона,
последният рязко е завил в ляво и застанал пред лекия автомобил. Водачът на
лекия автомобил е опитал да избегне удара, но тъй като от ляво е имало
мантинела не му е стигнала широчината и се е ударил в камиона – в теглича
на камиона, по-точно на ремаркето. Според свидетеля, ищецът е карал със 130
– 140 км/час. Въз основа на свидетелските показания съдебно-
автотехническата експертиза е изложила част от изводите си в заключението.
Разпитаният по делото втори свидетел е установил, че ПТП-то е настъпило в
тъмната част на денонощието, но времето е било ясно и видимостта е била
нормална за нощно време. Свидетелят установява, че по време на
произшествието не е имало други автомобили. Свидетелят е отговорил на
общо 19 поставени въпроси, включително и тези на въззивника.
С оглед на така изложената фактическа обстановка вещото лице в
заключението си е посочило в отговора на втора задача 5.2. по отношение на
искането за изготвяне на динамична схема, съдържаща посоките на движение
на двете МПС-та, че изготвяне на динамична схема по посочените критерии
не е възможно да се извърши, тъй като липсват елементи от съществено
значение за изготвянето й. Вещото лице е определило скоростта на движение
на лекия автомобил съобразно твърденията на водача на товарния автомобил,
че последният се е движил със скорост от 90 км/час, спазвайки категория N и
ограничител на скоростта до 90 км/час. В този смисъл скоростта, с която се е
4
движил лекия автомобил е изчислена, видно от проведеното открито съдебно
заседание на 26.10.2022 г., на 132,5 км/час, от посочените в заключението 142
км/час, след извършена корекция. Следва да се отбележи, че въпреки
твърденията на застрахователя, по делото няма данни водачът на лекия
автомобил да се е движил с превишена скорост.
Във въззивната жалба са направени няколко оплаквания, по които
съдът следва да вземе отношение. Първото оплакване касае нищожност на
постановения съдебен акт поради липса на задължителен реквизит на
решението по чл.236, ал.1, т.7 от ГПК. Цитира се съдебна практика. Второто
оплакване е, че решението е неправилно в частта, относно размера на
определеното обезщетение за възстановяване на процесния автомобил, тъй
като съдът неправилно е приложил относимите към случая разпоредби на
Закона за движение по пътищата. Последното оплакване е свързано с
твърденията, че е налице съпричиняване от страна на въззиваемия, което не е
било разгледано от първата инстанция. Настоящата съдебна инстанция
намира посочените оплаквания за неоснователни. По отношение на първото
от тях за нищожност на постановения съдебен акт, тъй като не е спазено
изискването на чл.236, ал.1, т.7 от ГПК, съдът намира същото за
неоснователно. Това е реквизит който следва да се съдържа в исковата молба,
но не посочването на сметка по която да се извърши плащане в полза на
спечелилата делото страна, не води до нищожност на постановения съдебен
акт. Нещо повече, непредставянето й не е основание исковата молба да бъде
оставена без движение. Въпреки това настоящата съдебна инстанция е
задължила страната, която е представила удостоверение, че О. Н. Д.
притежава банкова сметка: BG12UBBS80021035500650 в Обединена
Българска Банка АД.
Второто оплакване, относно размера на определеното обезщетение за
възстановяване на процесния автомобил, съдът също намира за
неоснователно. То е пряко свързано със следващото оплакване за
съпричиняване, тъй като и двете такива са в пряка връзка с размера на
присъдената сума. Безспорно е установено по делото, че водачът на лекия
автомобил не е управлявал автомобила с превишена скорост. В този смисъл
няма основание за съпричиняване на ПТП-то. От друга страна, вещото лице е
посочило в експертизата основните данни, касаещи механизма на
извършеното ПТП, като се установява, че е налице нарушение на чл.15, ал.1
5
от ЗДвП – водачът следва да се движи в най-дясната част по платното на
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, следва да
използва най-дясната свободна пътна лента, както и чл.25, ал.1 от същия
закон за това, че водачът при предприемане на маневра от една лента в друга
следва да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или преминават покрай него. При
извършване на маневра свързана с навлизане в съседна пътна лента водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства които се движат по нея. Що
се отнася до обстоятелството, че първоинстанционният съд е осъдил
въззивника да заплати сумата от 4700 лв. – претенцията в пълен размер, съдът
намира, че тъй като вещото лице е констатирало, че е налице тотална щета на
автомобила, присъдената сума не е в противоречие с изискванията на чл.52 от
ЗЗД- критерият за справедливост.
Обезщетението следва да се определи от съда по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, съгласно чл.386 ал.2 от КЗ. В конкретния случай от приетата
автотехническа експертиза се установява, че определената по средни пазарни
цени дължима сума за поправка на автомобила е в размер на 5780 лв. и
надхвърля предвидените в разпоредбата на чл.390 от КЗ стойности за наличие
на тотална щета на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 от КЗ,
при вреди на имуществото, обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда, от което следва, че именно
действителната стойност на повредения автомобил- 6500 лв. е приета за горна
граница при определяне на обезщетението.
Въззивната инстанция намира, че заключението на приетата съдебна
автотехническа експертиза е обосновано и компетентно дадено, а наред с това
същото не е оспорено от страните по делото, поради което правилно е
кредитирано от съда. В нормата на чл. 390, ал 2 от КЗ се определя, че тотална
щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Посочената разпоредба обаче не определя размера на обезщетението в случай,
че е на лице тотална щета и следователно от нея не следва изводът, че се
дължи обезщетение в размер на 70% от действителната стойност на
автомобила, респективно намаляването следва да бъде със стойността на
запазените части на автомобила, възлизащи на 30%. Размерът на
6
обезщетението се определя съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ, съгласно който
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. В този смисъл съдът намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено.
С оглед резултата по делото разноски не се дължат, тъй като няма
искане и доказателства за направено разноски от страна на въззваемия. Съдът
следва да обяви банковата сметка на ищеца за заплащане на дължимите
суми.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 02.03.2023 г., постановено по гр.
дело № 241/2022 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
ОБЯВЯВА на основание чл.236, ал.1,т.7 от ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на ищеца- въззиваем О. Н.
Д., ЕГН **********: BG12UBBS80021035500650 в Обединена Българска
Банка АД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7