Р Е Ш Е Н И Е
№ 260796/26.05.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на осемнадесети май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красен Вълев
при
секретаря Елена Христова като разгледа
докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 595 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по редовна искова молба на „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД – гр.София с ЕИК ********* против
А.И.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***. Ищецът моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, за
които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9575/ 2019г. по описа на Районен съд - Бургас : 2 405,79 лева
- изискуеми неплатени месечни вноски за лизингови вноски, договорни лихви върху
лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“ в
размер на 0,45 лв. по фактурата с падеж 01.01.2019г. и по 400,89 лв. по
следващите 6 фактури с падежи от 01.02.2019г. до 01.07.2019г.; 14,23 лева -
неустойка за забавено плащане на лизинговите вноски с падежи 01.01.2019г. и
01.02.2018г.; 111,34 лева - дължими суми по застраховка „Гражданска
отговорност“ – неплатена застрахователна премия /вноска с падеж 03.07.2019г./,
данък върху застрахователната премия, такса гаранционен фонд и стикер; 349,44
лева - данък за ПС за 2019г. съгласно фактура от 25.03.2019г.; 21,36 лева -
незаплатена част от такса за изготвяне на пълномощно за чужбина дължима на
основание Тарифа за таксите и комисионните събирани от „Амиго лизинг“ ЕАД по
договора за финансов лизинг; ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 11.11.2019г.
до изплащането на вземането. Претендира и присъждане на направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че на
03.07.2018г. между „Амиго лизинг“ ЕАД и А.И.Р. – лизингополучател бил сключен
договор за финансов лизинг № …/ … с предмет предоставяне на лизинг на МПС –
„БМВ“ модел „335 D“. След сключването на договора лизингополучателят престанал
да изпълнява договорните си задължения в уговорените срокове.
В преклузивния срок по
чл.131 ал.1 ГПК назначеният особен представител на ответника представя писмен
отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че ответникът не е
канен да изпълни претендираните задължения, както и че договорът не е
прекратен, нито е ясно у кого се намира автомобилът понастоящем. Прави
възражение за нищожност на договорните лихви и неустойки поради накърняване на
добрите нрави – извличане на свръхпечалба за ищеца, възползвайки се от неопитността
на физическото лице. Възражението е с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Позовава се и на приложимост на Закона за защита на потребителите, като
твърди, че договорната лихва от 24,90 % е неморално висока, предвид ноторно
известните ниски банкови лихвени проценти /3-6%/.
Като прецени събраните
по делото доказателства, съдът намери от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 4320/12.11.2019г. по ч.гр.дело № 9575/2020г.
по описа на БРС съдът е разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата от
2902.16 лева - изискуеми и неплатени задължение по договор за финансов лизинг №
…/ … от 03.07.2018г. , както следва:
2405.79лева/ две хиляди четиристотин и пет лева и седемдесет и девет стотинки/
изискуеми неплатени лизингови вноски, 14.23лева/ четиринадесет лева и двадесет
и три стотинки/ - неустойка за забавено плащане, 111.34лева/ сто и единадесет
лева и тридесет и четири стотинки/ дължима сума за неплатена застраховка по
полица гражданска отговорност , 349.44лева/ триста четиридесет и девет лева и
четиридесет и четири стотинки/ данък за ПС за 2019г. и сумата от 21.36лева
незаплатена част от сума , представляваща такса за изготвяне на пълномощно за
чужбина дължима на осн. тарифа за таксите и комисионните събирани от „Амиго лизинг“
ЕАД по договор за финансов лизинг, законната лихва от подаване на заявлението –
11.11.2019год. до окончателното изплащане на вземането.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е
допустим предвид връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
предявяване на иска в едномесечния срок от получаване на съобщението за това.
Правното основание на исковете е в разпоредбите на чл.422
вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи
валидното възникване и съдържанието на твърдяното правоотношение по договора за
лизинг, съществуването на претендираните задължения по този договор – размер и
изискуемост. Ответникът носи тежестта да установи правоизключващото си
възражение за нищожност на договорни клаузи.
Страните са сключили Договор за финансов лизинг №…/…/03.07.2018
г./л. 9-15/, по силата на който ищцовото дружество се задължава да придобие и
предостави за ползване на ответницата лизингов обект- лек автомобил, марка “BMW”, модел 335D, шаси …, двигател
0127 с доставна цена 8000.01 лева.
Уговорен е срок на договора 36 месеца с 36 лизингови
вноски, съгласно приложения към договора погасителен план/л. 15/. Лихвеният
процент е фиксиран за целия срок на договора – 24.90 % при годишен процент на
разходите- 46.790 %.
Съгласно т. 10 активът следва да има непрекъснато
застрахователно покритие за целия срок на Договора при условията на
многогодишна полица „Каско на МПС” и разсрочено заплащане на премията на
вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно Погасителен план към
Договора и предвиденото в приложимите Общите условия на Лизингодателя. Премията
не се олихвява.
В т. 7 е уговорено, че в случай на забава на плащането на
лизингова вноска и/или вноска по застрахователна премия по сключените
застрахователни договори с повече от 5 /пет/ дни Лизингополучателят дължи
неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима
за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално е
станала изискуема.
С приемо-предавателен протокол от 04.07.2018 г./л. 16/,
двустранно подписан от страните по делото лизингодателят е предал на лизингополучателя
лизинговия лек автомобил.
Представено по делото е свидетелството за регистрация
/големия талон/ на лекия автомобил, в който освен собственика- ищцовото
дружество, А.И.Р. е вписана като лице, което може да използва превозното
средство по силата на право, различно от правото на собственост. Видно от писмо
от ОД на МВР Бургас, Сектор Пътна Полиция /л. 178/ автомобилът към 02.02.2021
г. е собственост на „Амиго Лизинг“ ЕАД.
Представени по делото са и 12 броя фактури/л. 46-57/, неподписани от страните, с
които от ищеца са фактурирани на ответницата задължения за главници по договора
за лизинг, неустойки, застрахователни премии, данък за автомобила, такса за
изготвяне на пълномощно.
Приложени са и сключени межди „Амиго Лизинг“ и „Евроинс“ по отношение на
лизингования автомобил Застрахователна полици №… от 03.07.2018 г. по
застраховка „Каско“ на МПС за период от 3 години и полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ №…. от 04.07.2019 г. /за 1 година/. Представени
са доказателства, че сумите по сключените полици са платени на застрахователя.
По отправено запитване до РП-Бургас дали процесния лек
автомобил е предмет на досъдебно или съдебно производство по делото е постъпило
писмо от административния ръководител на Районна прокуратура- Бургас/л. 177/, в
което е посочено, че автомобилът не фигурира в регистри МПС и УИС 3.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е проучило, проверило и анализирало приложените към делото
доказателства, както и първични и вторични счетоводни документи, имащи
отношение по зададената задача, както и счетоводна справка за дължими суми по
Договор за финансов лизинг №…/… към дата 07.01.2021 г., хронологичен дневник по
сметка …, по партидата на А.И.Р. и извлечение от разплащателна сметка …. с
титуляр ищеца, предоставени от ,АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД.
Вещото лице е заключило, че ищцовото дружество е издавало
на 1-во число фактури за вноските с настъпил падеж - възнаградителна лихва,
главница и застраховка, така както е според погасителен план към договор за
финансов лизинг. Всяка фактура е отразена в дневник на продажбите към справка -
декларация по ДДС за съответния месец, в който е издадена. За начислената
неустойка и такси има издадени сметки за дължими суми.Счетоводството на
ищцовото дружество е водено редовно.
Вещото лице е представило в табличен вид какви са
ежемесечно начисляваните вземания - възнаградителна лихва, главница, неустойка,
такси, за които има издадени фактури и сметки за дължими суми за лизингови
вноски и всички дължими суми по процесния договор за финансов лизинг, както са
посочени в петитума на исковата молба. От така дължимите суми са приспаднати
сумите, с които е извършено плащане и са погасени вземанията на ищеца. След
извършените изчисления вещото лице е посочило, че към 11.11.2019 г., датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК вземанията на
лизигодателя са в общ размер на 500,45 лева и са както следва:главница - 18,31
лева, представляваща
- главница: по фактура …/01.07.2019- 18,31 лв. с падеж
01.07.2019 вноска 12 /колона 24 от Таблица 1/,
- застраховка ГО - 111,34 лева по сметка за дължими суми
**********/03.07.2019г. с падеж 03.07.2019 г. /колона 26 от Таблица 1/,
- такса пълномощно - 21,36 лв. по фактура
*********/09.08.2018 г. /колона 29 от Таблица1/
- данък МПС за 2019 - 349,44 лв. по сметка за дължими
суми **********/25.03.2019 г. /колона 27 от Таблица 1/.
Заключението на вещото лица е обективно и компетентно изготвено от лице,
притежаващи специални знания, посочено в списъка на вещите лица на ОС-Бургас и
няма основание да не бъде поставено в основата на доказателствените изводи на съда.
Мотивиран от горното съдът приема предявените искове за
частично основателни до размера, посочен от вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза. Безспорно се установи, че страните са обвързани
от Договор за финансов лизинг №…/…/03.07.2018 г./л. 9-15/, по силата на който
ищцовото дружество се задължава да придобие и предостави за ползване на
ответницата лизингов обект- лек автомобил, марка “BMW”, модел 335D, шаси …..,
двигател 0127 с доставна цена 8000.01 лева, като с приемо-предавателен протокол
е предаден лекия автомобил. Не се установи договорът да е развален
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
към 03.07.2019 г. са били дължими от ответницата сумите, претендирани със
заявлението по чл. 410 от ГПК и предмет на установителния иск.
На 26.07.2019 г. е извършено плащане от страна на
ответницата в общ размер на 2405.78 лева. С това плащане са погасени сумите
1084.61 лева- главници по договора за лизинг, 821.77 лева- възнаградителна
лихва,499.41 лева- застрахователна вноска по застраховка „Каско“ и 14.23 лева-
неустойки.
Плащането е извършено преди подаване на заявлението и
исковата молба и следва да се съобрази от съда при постановяване на решението
като правопогасяващ юридически факт.
За сумите от 18,31 лв.- част от главница по дванадесета
лизингова вноска от договора, 111,34 лв. - неплатени суми по Застраховка
„Гражданска отговорност“, 21.36 лева- такса за изготвяне на пълномощно за
чужбина и 349.44 лева- Данък ПС за 2019 г. искът следва да бъде уважен като доказан
по основание и размер.
Основателна е претенцията за законната лихва върху горните
суми, начиная от предявяване на иска – 11.11.2019 г. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Амиго Лизинг” ЕАД се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно
основателната част от исковете, възлиза на 115.20 лева /от общ размер 668.04
лева- 58.04 лева държавна такса, 260 лева- депозит за вещо лице, 350 лева –
депозит за особен представител/.
Частично са дължими и разноските, сторени от ищцовото
дружество в производството по ч.гр.д. № 9576/ 2019 г на БРС., до размера от
18.63 лв.
Ищецът е останал задължен за разноски, като в указания
седмодневен срок не е платил по сметка на съда сумата от 130 лева- допълнително
възнаграждение за особен представител и 110 лева- допълнително възнаграждение
за вещо лице, като същите следва да бъдат събрани принудително по реда на чл.
77 от ГПК.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по
отношение на А.И.Р. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, че дължи на „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД – гр.София с ЕИК *********, сумите
от: 18,31 лв.- част от главница по дванадесета лизингова вноска по
Договор за финансов лизинг №…/…/03.07.2018 г., 111.34 лв. - дължими суми по
застраховка „Гражданска отговорност“ – неплатена застрахователна премия
/вноска с падеж 03.07.2019г./, данък върху застрахователната премия, такса гаранционен
фонд и стикер, 21.36 лева- - незаплатена
част от такса за изготвяне на пълномощно за чужбина, дължима на основание
Тарифа за таксите и комисионните събирани от „Амиго лизинг“ ЕАД, 349.44 лева-
Данък за превозното средство за 2019 г., ведно със законната лихва върху сумите
от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.11.2019г.
до изплащането на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 9575/2019 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОТВХЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 18.31 лв. до пълния претендиран размер от 2 405.79
лева за изискуеми
неплатени месечни вноски за лизингови вноски, договорни лихви върху лизингови
вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“, както и
иска за 14.23 лева - неустойка за
забавено плащане на лизинговите вноски с падежи 01.01.2019г. и 01.02.2018г., ведно
със законната лихва върху сумите от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 11.11.2019г. до изплащането на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А.И.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, да заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ”
ЕАД – гр.София с ЕИК ********* сумата от 115.20 лева-съдебно-деловодни разноски
по настоящото производство и
сумата от 18.63 лева-съдебно-деловодни
разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 от ГПК „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД – гр.София с ЕИК ********* да заплати по сметка на Бургаския районен
съд сумата от 240 лева- възнаграждение за вещо лице и за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ