Разпореждане по дело №3/2023 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 януари 2023 г.
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20237210700003
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №28

гр.Силистра, 20.01.2023г.

 

        Административният съд гр.Силистра, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година,в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, разгледа постъпилото адм.дело №3 по описа на съда за 2023г. и установи, че констатираните нередовности на субективно съединеното сезиране с Разпореждане №20/12.01.23г. са отстранени, а правото на жалба е упражнено съгласно регламентацията от чл.149 ал.5 АПК,доколкото се претендира прогласяване на нищожност на административен акт,издаден от орган по кадастъра.Спазено е правилото от чл.152 АПК и ответният началник на СГКК Силистра е представил заверен препис на административната преписка.Следователно, налице са условията за извършване на действията по чл.154 ал.1, чл.163 и следващите от АПК.

 

Производството е образувано по жалба на А.Я.О., И.М.А., Н.М.А., С.М.А., М.М.Д. *** и И.А.А. ***, подадена чрез представител по пълномощие адв.Р.Н. *** (л.11), против Заповед №КД-14-19-234/20.08.2012г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Силистра, с която е одобрено изменение на КККР на гр.Силистра,изразяващо се в промяна на съществуваща граница между ПИ №66425.500.3220 (собственост на М.Г.А.и И.П.А.) и ПИ №66425.500.5024 - собственост на Община Силистра, с начин на трайно ползване - за второстепенна улица.

Оспореният акт е издаден на основание чл.53 ал.1 т.1 във връзка с чл.54 ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР),базиран на приложения на л.31 от делото Акт №26/09.08.2012г.за непълноти и грешки в посочените имоти и Скица-проект №5623/09.08.2012г. (л.26). Административното производство е инициирано от Р.М.В.,като пълномощник (към релевантния момент) на М.Г.А.и И.П.А. и не засяга притежавания в съсобственост (след наследяване) поземлен имот от жалбоподателите с идентификатор:66425.500. 3221 по КККР на гр.Силистра. Въпреки това същите твърдят, че разполагат с право на жалба, в контекста на §1 т.13 ДР ЗКИР,защото, макар и незасегнат пряко техният имот от релевираната промяна поддържат, че имали правен интерес от настоящия процес, поради следното:

Засегнатият общински имот от променената границата между двата посочени по-горе ПИ, по начин такъв, че е увеличена площта на ПИ:66425.500.3220 от 245 кв.м. на 262 кв.м., а на ПИ:66425.500.5024 е намалена от 2021 кв.м. на 2004 кв.м., всъщност съдържал в общата си площ притежавани от оспорващите 17 кв.м., вярно отразени в обхвата на техния ПИ:66425.500.3221 с одобряването на КККР на гр.Силистра (Заповед №РД-18-66/02.06.2008г. на изп.директор на АГКК), т.е. преди релевираната промяна по чл.54 ЗКИР. Това било така, защото въпросните 17 кв.м. те владеели от 1975 година до настоящия момент и не било проведено реално отчуждаване на същите за улица.

След успешно проведен иск по чл.108 ЗС от Р.и Н.В.,с влязло в сила Решение №260516/18.11.20г.,постановено по гр.д.№1832/2019г.,Силистренският районен съд, признал за установено по отношение на настоящите жалбоподатели, че собственици на част от 17 кв.м. от имот с идентификатор:66425.500.3220 по КККР на гр.Силистра,разположена между североизточната стена на сграда с идентификатор: 66425.500.3221.1 и ул.“Партений Павлович“ са ищците, като е осъдил ответниците пред СРС (настоящи жалбоподатели), да им предадат владението върху същата част от спорния терен. В изпълнение на съдебното решение, с жалбата се твърди, че било образувано изпълнително производство при държавен съдебен изпълнител (изп.дело №378/22г. по описа на ДСИ при СРС), в обхвата на което, на 24.01.2023г. в 10:00 часа бил насрочен принудителен въвод във владение, чието изпълнение се настоява да бъде спряно от настоящия съд, непосочено по какъв ред. Съгласно чл.166-чл.167 АПК административният съд разполага с юрисдикция да спре предварителното изпълнение на административен акт,респ. да допусне такова при всяко положение на делото, какъвто (административен акт) действията на съдебния изпълнител не са. В случая са неприложими и правилата от Дял пети на АПК „Изпълнение на административните актове и съдебните решения“, относим към изпълнителни производства образувани по повод изпълнение на административни и съдебноадминистративни актове съгласно чл.268 АПК „Изпълнителни основания“. Изпълнението на коментираното по-горе Решение на СРС,постановено по ревандикационен иск, е уредено с Част пета на ГПК, чиято регламентация е свързана с несъмнената компетентност на Окръжния съд по мястото на изпълнението. Ето защо и съгласно чл.296-чл.298 АПК, настоящият съд няма юрисдикция да се произнесе по искането за спиране на действията на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело,образувано във връзка с изпълнение на съдебно решение по уважен ревандикационен иск, като искането, ведно с препис от жалбата, следва да бъде изпратено на Окръжен съд гр.Силистра по компетентност, съгласно чл.436 ГПК, воден от което, съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ без разглеждане искане за спиране на принудително изпълнение - въвод във владение, по изп.дело №378/2022г. по описа на ДСИ при РС гр.Силистра, насрочено на 24.01.2023г. от 10:00 часа.

ИЗПРАЩА искането, ведно с препис от жалбата по настоящото дело на Окръжен съд гр.Силистра, по компетентност.

 

Определението не прегражда хода на делото,вкл. на искането,за чието разглеждане настоящият съд не разполага с компетентност, поради което и не подлежи на самостоятелно обжалване.

 

Относно предмета на повдигнатия административен спор, жалбоподателите твърдят, че обжалваната заповед била издадена в пряко нарушение на чл.54 ал.2 ЗКИР, тъй като бил налице спор за материално право между жалбоподателите и заинтересованите страни в настоящия процес, което позволявало административното изменение (отстраняване на непълнота или грешка в кадастъра) да бъде извършено само след разрешаване на спора по съдебен ред.В този контекст следва да се посочи, че с административната преписка е представено друго влязло в сила съдебно решение (извън послужилото за образуване на изпълнителното дело), разрешаващо релевирания спор, а именно Решение №951/04.02.2010г. по гр.д.№1241/2009г. на СРС, с което е отхвърлен иск, предявен от настоящите жалбоподатели (А.О. и живия ѝ тогава съпруг и наследодател на останалите оспорващи по настоящото дело - Михаил А.А., починал на 29.10.2010г.). Съдебният акт е влязъл в законна сила на 07.01.2011г., след проведен пълен инстанционен контрол и е легнал в основата на проведената административна процедура, която от външна страна, не засяга имота на жалбоподателите (л.26-л.45). С допуснатата промяна от ответния орган на границите между имотите на заинтересованите лица и община гр.Силистра, се твърди, че се нарушавали права и законни интереси на оспорващите,вкл. и защото не им била съобщена процесната заповед,същата била нищожна.Твърдяната материална незаконосъобразност на административния акт сочи евентуално на неговата унищожаемост (дори да бъде установена в процеса), но не и на нищожност, в контекста на трайно установеното разбиране в юриспруденцията, и съответно в съдебната практика, че за да е материално нищожен административният акт, следва да е лишен изцяло от законова опора; да не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт,а същевременно да засяга права на своите адресати (Вж.“Недействителност на административните актове“,проф.д-рКино Лазаров,изд.“Фенея“,2002г. стр.64-стр.65).

В този ракурс поставен повдигнатият въпрос от оспорващите налага да им бъдат дадени указания за уточняване на вида и етиологията на твърдения тежък порок на оспорената заповед, вкл. нейната нетърпимост от правния ред.

Поддържаните оплаквания за нарушение на чл.54 ал.2 ЗКИР,както и твърдените нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от ответния орган в хода на производството по издаване на оспорения акт (не бил събрал служебно доказателства за да изясни фактите и обстоятелствата от значение за разрешаване на поставения пред него въпрос,в противоречие с чл.35 и чл.36 АПК), относно засегнатия общински имот (ПИ №66425.500.5024) с начин на трайно ползване: за второстепенна улица (дори липсвал документ за собственост),следва да бъдат уточнени от жалбоподателите - как накърняват техните материални вещни права. Отделно от това и съгласно чл.56 ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), за улиците, площадите [] и други линейни обекти на техническата инфраструктура, не се съставят актове за общинска собственост. В обобщение и съгласно засиленото служебно начало в административното правосъдие,по аргумент от чл.9 ал.3 АПК,настоящият състав намира за нужно да укаже на жалбоподателите, че релевираните с жалбата основания от чл.146 т.3, т.4 и т.5 АПК са такива за евентуална унищожаемост на административния акт и съобразно твърдението за нищожност на същия следва да посочат тежестта на релевираните пороци, свързваща ги с основното искане, като например, игнорирана е напълно административна процедура, задължителна при издаването на акт от вида на процесния; няма закон, на базата на който да бъде издаден такъв акт или публичната власт е упражнена превратно, доколкото с административната преписка са представени относимите доказателства за издаването на Заповед №КД-4-19-234/20.08.12г. По искането за допускане на Съдебно-техническа експертиза, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание,след изслушване на становището на ответния орган и уточняване на твърденията на жалбоподателите за тежестта на пороците, от които бил засегнат издадения от него акт по кадастъра.Настоящият съд няма компетентност да разрешава,вкл. да пререшава разрешени вече спорове по ревандикационни и негаторни искове, нито да проверява титулите за собственост на страните.

           Съгласно чл.9 ал.3 АПК, настоящият състав следва да даде указания на страните, съобразно и чл.170 ал.1 АПК, като:

         Ответният орган и заинтересованите лица в процеса, за които оспореният акт по чл.21 ал.1 АПК е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания за извършеното изменение, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му (чл.53-чл.54 ЗКИР).Към момента на иницииране на административната процедура пред СГКК гр.Силистра (Вж.Заявление вх.№94-3750/07.08.2012г.) ПИ с идентификатор:66425.500.3220 е бил собствен на М.Г.А.и И.П.А., които са посочени в списъка по чл.152 ал.3 АПК и чиито пълномощник е била Р.М.В. (л.30).С НА №177, том VI, рег.№7449 дело №778/2013г. на Нотариус с рег.№305 на НК, З.Н., собствеността е прехвърлена възмездно на Р.М.В. по време на брака ѝ с Н.В.,които са и надлежните страни по гр.дело №1832/19г. по описа на СРС.

Жалбоподателите, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК,във вр. с чл.144 АПК,следва да установят фактите,на които основават своите искания или възражения.

 Изложеното до тук налага, независимо от списъка по чл.152 ал.3 АПК, като заинтересовани страни в процеса да бъдат конституирани настоящите собственици на процедирания ПИ:66425.500.3220 по КККР на гр.Силистра, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът                 конституира  страните по делото:

 

Жалбоподатели: А.Я.О., И.М.А., Н.М.А., С.М.А., М.М.Д.-*** и

            И.А.А.:***,

всички представлявани от адвокат Р.Н. *** и посочен в жалбата съдебен адрес:***;

Ответник по жалбата:Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Силистра,с административен адрес:гр.Силистра, ул.”И. Блъсков“ №1, ет.3;

Заинтересовани страни: Р.М.В.,с ЕГН:********** и Н.В.,с ЕГН:**********- двамата съпрузи с постоянен адрес:***, с административен адрес:гр.Силистра, ул.***********.

 

На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът

         Насрочва съдебно заседание по административно дело №3/2023г. по описа

на Административен съд гр.Силистра на 22.02.2023г. от 14.00 часа, за която дата

да се призоват конституираните страни по делото.

    

Преписи от настоящото разпореждане, ведно с жалбата и приложенията, да се връчат на страните по реда на чл.137 АПК,като ответният орган и заинтересуваните лица, имат право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването (чл.163 ал.2 АПК).     

 

                                                                           СЪДИЯ: