Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 10.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р. Аврамова, като разгледа т.д. № 188/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 229, вр. чл. 223 КЗ/отм./, вр. § 22
КЗ.
Ищецът – Л. ЕООД, ЕИК: ********твърди наличие на валидно застрахователно
правоотношение между него, в качеството на застрахован и ответното дружество -
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на товарен автомобил;
настъпване на застрахователно събитие – ПТП от 08.06.2014 година с участието на
застрахованото при ответника МПС; причинени имуществени вреди на стойност общо
от 249 978,54 лева и в резултат на ПТП на имущество на трето лице, за които
последното е било удовлетворено от ищеца /посредством прихващане/компенсация на
насрещни вземания/; отправено искане към ответника за заплащане на обезщетение.
Претендира разноски и законната лихва.
Ответникът – ЗАД А.АД, ЕИК: ********оспорва иска. Счита, че водачът на МПС
няма вина за ПТП, както и поведението му да е било противоправно, счита и че
няма връзка между ПТП и действията на водача на МПС, оспорва наличието на
твърдените увреждания по конструкцията. Намира, че се касае до случайно
събитие, както и че ищецът не е удовлетворил увреденото лице, както и намира,
че повреденото имущество не е собственост на това лице /тоест, няма вреда/. В
частност, оспорва наличието на ликвидни и изискуеми насрещни вземания,
съответно и настъпил погасителен ефект посредством изявлението за прихващане.
Оспорва размера на иска, тоест, размера на твърдените вредите, вкл. и по причина
на настъпила амортизация на ДМА. Намира и че е налице хипотеза на изключен
риск, тоест, че процесното събитие с описания механизъм не попада в обхвата на
застрахователното покритие, както и че е налице сливане на кредитор и длъжник,
а и че се касае до договорна, а не деликтна отговорност. Евентуално твърди и
съпричиняване.
Ищецът носи тежест да докаже наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и застрахованото лице по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, настъпване на застрахователно събитие –
покрит застрахователен риск в срока на действие на договора, с участието на
застрахованото МПС – ПТП, което представлява покрит застрахователен риск;
причинени вследствие ПТП и описаните по вид и размер в исковата молба имуществени
вреди на трето лице, тяхната действителна стойност - размер на дължимото
застрахователно обезщетение, застрахователната сума по договора; уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Носи тежест да
докаже и че е удовлетворил увреденото лице.
Ответникът следва да докаже евентуално плащане на сумите, съпричиняване на
вредата.
Страните не спорят и съдът приема за доказани в процеса следните факти.
Със застрахователна полица от 04.02.2014 година страните са сключили
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вредите,
причинени при управление на лек автомобил с рег. № ********, марка Мерцедес,
модел Актрос 4141К. Срокът на застрахователно
покритие е от 08.02.2014 година – 07.02.2015 година.
Видно от Протокол за ПТП от дата 18.06.2014г. в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило произшествие със застрахованото МПС, за
което застрахователят е уведомен на 02.07.2014 година. От протокола за ПТП е
видно, че на място са констатирани повредени около 200 м. метален водопроводен
път с тръби и метални конструкции и др. на територията на завод за преработка
на хвост в кв. Ботунец. Протоколът за ПТП по своята
правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените
вреди на и от автомобила, обстановката, т.е. извършените от съответното
длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В този
смисъл, от документа се установява и че на територията на София – Кремиковци в
района на завода с процесното МПС са причинени описаните щети по имущество на
третото лице. Протоколът е подписан от водача, който се е съгласил без
възражения с констатациите на длъжностното лице, че на 18.06.2014 година събитието
е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на автомобила,
който не е осъществявал достатъчен контрол върху превозното средство. Протоколът,
подписан от водача без възражения, заедно с останалите доказателства –
свидетелски показания и заключение по САТЕ, установяват и посочения в него
механизъм на настъпване на произшествието. Същевременно, ответникът не твърди и
не доказва конкретни обстоятелства, опровергаващи презумпцията за
виновност, нито съпричиняване на ПТП – в този смисъл доказателства не са
събрани, нито това да се касае до случайно събитие.
От показанията на свидетеля С., дадени под страх от наказателна отговорност,
се установява именно настъпване на произшествието със застрахованото МПС.
Според свидетеля, произшествието е настъпило при дъждовно време, като камионът
е реализирал удар в метална колона, част от скеле- инсталация за пренос на вода,
в резултат на който удар свидетелят е възприел множество паднали тръби и носещи
колони, включително и върху камиона, както и повече от 100 м. разрушена
инсталация. Според С. камионът често е извършвал превоз на товар от бивше хвостовото хранилище в района на Кремиковци до завода за
преработка на хвост на Барит майнинг.
Заключението по САТЕ също допринася за изясняване механизма на настъпване
на събитието. Вещото лице е изготвило заключението основно на база отразеното в
протокола за ПТП и показанията на свидетеля, поради което съдът го кредитира
като мотивирано, обективно и съответстващо на останалите доказателства по
делото. Вещото лице сочи, че изводът от анализа на показанията и протокола е,
че събитието е настъпило след като водачът на камиона е самокатастрофирал
по причина недостатъчно упражнен контрол върху превозното средство, в резултат
на което е паднала и увредена водопроводната конструкция. Според вещото лице,
уврежданията по водопроводната конструкция са следствие именно от реализирания
удар. Същевременно експертът, при извършения оглед и на място е констатирал, че
височината на конструкцията /вече възстановена/, съотнесена към височината на
камиона, не препятства свободното преминаване на камиона отдолу /каквито са и
показанията на св. С./. Вещото лице е констатирало, че конструкцията е
възстановена/отремонтирана изцяло към датата на
посещението.
Предвид всичко изложено се установи настъпването на събитие, виновно
причинено от водача на застрахованото МПС, вследствие на което е увредено чуждо
имущество – по смисъла на чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ или деликтната отговорност на
застрахования спрямо трети увредени лица. Неоснователни са възраженията на
ответника, че събитието не представлява покрит застрахователен по сключената
застраховка. Видно от полицата, в същата изрично е посочено, че покритието е
съгласно действащия КЗ и нормативната уредба. В действащите към сключване на договора
нормативни актове, обаче, ограничения с оглед вида на превозното средство или
причината или вида на извършвания превоз към настъпване на произшествието, не
се съдържат. Сочените от ответника норми от сега действащия КЗ са неотносими, тъй като същият не е приложимо материално
право, а не се установява и противоречие с цитираната Директива 2009/103 и в
частност с чл. 3 от нея, който не съдържа регламентация относно предметния
обхват на застраховките за гражданската отговорност.
Спорно по делото е, обаче, обстоятелството дали в случай, че застрахованият
е удовлетворил именно лицето, чието имущество е увредено. Съдът приема, че
флотационната фабрика е собственост на Б.М.ЕООД, респективно – това е дружество
е увреденото от произшествието с застрахования автомобил лице. В този смисъл
съдът кредитира документите, представляващи разменената между страните коредпонденция във връзка с образуваната при ответника
щета. Видно от същите, застрахователят се е възползвал от възможността да
изисква документи по реда на чл. 271 КЗ, вкл. и такива, удостоверяващи
собствеността върху увреденото имущество. Постановеният впоследствие отказ за
заплащане на обезщетение е мотивиран единствено с липсата на покрит
застрахователен риск. Следователно, налице е извънсъдебно признание относно
обстоятелството, че увреденото имуществото – част от Флотационна фабрика в
Кремиковци - е собственост на посоченото от ищеца в молбата за изплащане на
обезщетение търговско дружество – Б.М.ЕООД. Ответникът и не оспорва, че
вследствие искането му, такива доказателства са представени пред него от
увреденото лице, въпреки, че не ги е представил въпреки задължението си по чл.
190 ГПК.
Съгласно чл. 223 от КЗ /отм./, с договора за застраховка "гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 229 от КЗ/отм./ застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако
е удовлетворил увреденото лице. В КЗ /отм./, нито в друг нормативен акт, е
налице ограничение в посочения по- горе обхват на задължителната застраховка на
автомобилистите в смисъла, твърдян от ответника – относно вреди, причинени при
използване на специфични машини, при настъпването им при осъществяване на
специфичен вътрешнозаводски превоз, транспортна дейност в индустриален обект и
др. подобни. Не се установи и видът на застрахованото превозно средство да е
изключен от обхвата на застраховката, към която няма подписани и приложени общи
условия. Тоест, настъпилото събитие попада в обхвата на застрахователното покритие
на застраховка „гражданска отговорност“ и е настъпило в срока на валидно
възникналото застрахователно правоотношение.
На следващо място, установи се видът на причинените имуществени вреди. Свидетелят
С., както и протоколът за ПТП удостоверяват, че в обекта на третото лице е
увредена голяма част от метална и тръбопроводна конструкция, прилежаща на над
100 м. дължина. В този смисъл е и удостовереното в констативен протокол при
посещението на място на представители на застрахователя. Застрахованият е представил
пред застрахователя и изготвения от него опис и количествено – стойностна
сметка на увредените части от инсталацията и необходимите за отремонтирането й части, по които застрахователят също не е
изразил несъгласие или възражение, като мотив за постановения отказ. Поради
това, съдът приема, че именно повредите, описани в съдържащата с в
ликвидационната преписка и представена от самия застраховател са настъпилите в
пряка причинна връзка със събитието.
От заключението на вещото лице по СТЕ Х., се установява и тяхната стойност
– сторените разходи за отстраняването на вредите, при отчитане на използваните
нови тръби и конструкции и отремонтираните такива, по
цена по издадени фактури, общо на стойност от 190 457, 62 лева без ДДС.
Вещото лице сочи, че именно фактурите са меродавен критерий за остойностяване
на позициите по количествената сметка за СМР, тъй като липсва справочник за
цените в промишленото строителство за 2014 година, като за част от позициите е
ползвала и справочник за цените в строителството за 2015 година /вкл. монтаж и
демонтаж и др./, като е възприела по-ниската от отразената в справочника и тази
в количествено-стойностната сметка. Именно определената – коригирана от вещото
лице стойност съдът приема за доказан размер на вредите, остойностени
по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието и на основание чл.
162 ГПК.
Обстоятелството, че СМР по количествено-стойностната
сметка са осчетоводени по фактури, издадени на дружество Р.Б.ООД съдът намира,
че е без значение. От една страна, както беше посочено, увреденото имущество е
принадлежало на Б.М.ЕООД, от друга страна – същото към посещението на вещото
лице по САТЕ е възстановено. Същевременно, при неуспешното оспорване на писмено
обективираното изявление за прихващане на представляващия посоченото дружество
и доказаното осчетоводяване на прихващането на 01.05.2018 година, то съдът
приема за доказано, че именно увреденото лице е удовлетворено от ищеца.
Вътрешните отношения с платеца по фактурите са извън предмета на настоящия
спор. В тази връзка следва да се добави и следното. От заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че описаните в
изявлението за прихващане фактури са осчетоводени и обективират
реални търговски отношения между дружествата – ищец и Б.М.ЕООД- по договори за
превозни и транспортни услуги. Според вещото лице, вземанията по 14-те броя
фактури, издадени от ищеца в периода 01.11.2017 година – 01.03.2018 година и общо
на стойност от 289 042, 11 лева са осчетоводени редовно от него, в
съответните данъчни периоди, като е отчетен приход по тях и е начислен ЗДДС
като задължение към бюджета. Тоест, на основание чл. 182 ГПК съдът ги кредитира
за установяване наличието на действителни и изискуеми към 01.05.2018 година
/видно от срока за плащане по всяка фактура/ насрещни вземания /чл. 103, ал. 1 ЗЗД/, погасени чрез законовия способ по чл. 103 ЗЗД до размера на по-малкото
/това на Б.М.ЕООД/ чрез осчетоводеното прихващане до размера на сумата от
249 978, 54 лева. В тази връзка следва да се вземе предвид и
констатираното от вещото лице плащане по задължението на Б.М.по описаните
фактури за представени от ищеца превозни и транспортни услуги. Тоест, доказана
в процеса е и последната предпоставка за уважаване на иска - застрахованият да
е удовлетворил изцяло третите увредени лица, на годно правно основание.
Искът следва да се уважи, съответно, до определения от
вещото лице размер на действително претърпените и възстановени от ищеца вреди
от 228 549,14 лева с ДДС.
По разноските:
Предвид изхода на производството на
разноски имат право и двете
страни, съобразно уважената част от иска - за ищеца и отхвърлената част от иска
– за ответника.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адв.
възнаграждение на ищеца. Заплатеното възнаграждение е точно в минималния по
НМРАВ – чл. 7, ал. 2, т. 5 размер от 6530 лева без ДДС.
Предвид представените списъци по чл. 80 ГПК и наличието
на доказателства за това, че разноските са сторени, на ищеца са дължими 16 086,82
лева за адвокат, държавна такса и вещи лица, а на ответника – 25,72 лева за юрисконсулт.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 229, вр. чл. 223 КЗ/отм./, вр. § 22 КЗ, ЗАД А.АД, ЕИК: ********да
заплати на Л. ЕООД, ЕИК: ********, сумата от
228 549,14 лева с ДДС, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за вреди, причинени при управление на автомобил с рег. № ********,
марка Мерцедес, модел Актрос 4141К при настъпило на
18.06.2014 година произшествие по вина на водача на МПС, които вреди са
причинени на имуществото на третото лице Б.М.ЕООД– увредена метална конструкция
и тръбна инсталация на територията на Флотационна фабрика в Кремиковци и за
които ищецът е удовлетворил третото лице, ведно ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2018 година и до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 249 978,54 лева.
ОСЪЖДА ЗАД А.АД, ЕИК: ********да заплати на Л. ЕООД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 16086,82 лева - разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Л. ЕООД, ЕИК: ********да заплати на ЗАД А.АД,
ЕИК: ********да заплати на сумата
от 25,72 лева - разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: