№ 14952
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110101462
по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация. чл.
79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД осъждане на ответника да заплати на ищеца
непогасен остатък от главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва, произтичащи от
договор за заем.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение по
договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника заем, а
ответникът е поел задължение да връща заема на 5 равни вноски, включващи главница и
възнаградителна лихва, всяка от които в размер на 1 030 лева. Поддържа, че ответникът
погасил сумата от 1000 лева, като не е изпълнил в цялост задължението за връщане на
заетата сума, поради което счита, че му се дължи и обезщетение за забава. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че договорът за заем е
нищожен поради липса на предмет, тъй като погасяването на задължението било уговорено
чрез удръжки от трудовото възнаграждение, което било в размер на минималната работна
заплата и правило задължението изначално неизпълнимо. Сочи, че договорът за заем е
сключен с цел заобикаляне на закона. Оспорва представителната власт на лицето, сключило
договора за заем. В условията на евентуалност, поддържа, че е погасил задълженията си по
договора за заем чрез опрощаване от страна на кредитора. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За да бъдат уважени предявените исковете с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен
действителен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за
ответника е възникнало задължение да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва,
че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – настъпил падеж на задължението, респ. в тежест на
1
ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване
на дълга на падежа.
По делото като писмено доказателство е приет договор за заем от 28.02.2019 г., видно
от който ищцовото дружество, в качеството на заемател е предоставило на ответника
заемната сума в размер на 5 000 лева, която ответникът в качеството си на заемател се е
задължил да върне в срок до 31.07.2019 г. ведно с уговорена между страни възнаградителна
лихва в размер на 3% на годишна база, на пет равни месечни вноски, всяка от които в
размер на 1 030 лева, включваща главница и лихва, считано от месец март 2019 г. и
дължими до кроя на месеца, за който се дължат.
Между страните по делото не се спори и видно от събраните по делото доказателства,
ищцовото дружество е предало на ответника заемната сума в размер на 5 000 лева.
Възражението на процесуалния представител на ответника за липса на валидно
облигационно отношение между страните е неоснователно, доколкото видно от събраните
по делото доказателства, лицето, подписало договора от името и за сметка на ищцовото
дружество е надлежно упълномощено, како следва да се има предвид и разпоредбата на чл.
301 ТЗ относно извършване на действия без представителна власт в търговското право,
съгласно която последните се считат потвърдени от представителя, ако последният не се
противопостави веднага след узнаването им.
Неоснователно е и възражението, че клаузата на договора, съгласно която заемателят
е длъжен да върне заетата сума, като същата бъде удържана от работната му заплата, влече
нищожност на целия договор. Неоснователно е и възражението за нищожност подари липса
на предмет.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение по договор за заем, по силата на който ищецът е предал на
ответника заемната сума в размер на 5 000 лева, която ответникът се е задължил да погаси в
срок до 31.07.2019 г., ведно с уговорената лихва в размер на 3 % годишно.
С оглед становището на страните и на основание чл. 153 ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, съдът е посочил обстоятелството, че
ответникът е извършил погасяване на вземането със сумата от 500 лева на 12.04.2019 г. и
сумата от 500 лева на 13.05.2019 г.
По делото не се представиха годни доказателства, които да установят погасяване на
заемната сума. Ответникът навежда твърдение, че заемната сума е погасена чрез
опрощаване. За установяване на това обстоятелство по делото са изслушани свидетелски
показания на Л.С. – съпруг на ответницата, който твърди, че е бил свидетел на разговор с
лицето Й.В., който в качеството си на представител на ищцовото дружество е опростил
заема на съпругата му. По делото са изслушани и свидетелски показания на г-н Й.В., който
заявява, че е подписал договора за заем с ответника от името на ищцовото дружество, но
разговор за опрощаването на заемната сума не е воден. Доколкото показания, дадени от
свидетеля С. са в противоречие с останалите събрани по делото доказателство и като
съобрази обстоятелството, че последният е съпруг на ответника, съдът на основание чл. 154
ГПК не кредитира свидетелските му показания.
С оглед на посоченото, съдът приема, че ответникът не доказа погасяване на остатъка
от дължимата заемна сума, ведно с уговорена лихва, поради което исковата претенция
следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на мораторна лихва на
основание чл. 86 ЗЗД в размер на 1 032,89 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторени съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. М. П., ЕГН **********, с адрес в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от изпълнителния
директор – М.В., на основание чл. 240, ал. 1 сумата от 4 000 лева, ведно със законна лихва
за забава от 11.01.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща
непогасена част от заемна сума по договор за заем от 28.02.2019 г.
ОСЪЖДА Е. М. П., ЕГН **********, с адрес в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от изпълнителния
директор – М.В., на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от 150.00 лева, представляваща
уговорена между страните възнаградителна лихва;
ОСЪЖДА Е. М. П., ЕГН **********, с адрес в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от изпълнителния
директор – М.В., на основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва за забава в размер на 1 032,89
лева, за периода от 30.04.2019 г. до 12.01.2022 г. върху главница но втора вноска, за периода
от 31.05.2019 г. до 12.01.2022 г. върху главница по трета вноска и за периода от 30.06.2019 г.
до 12.01.2022 г. върху главница по четвърта вноска и за периода от 31.07.2019 г. до
12.01.2022 г. лихва върху главница по пета вноска.
ОСЪЖДА Е. М. П., ЕГН **********, с адрес в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от изпълнителния
директор – М.В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 020 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3