Решение по дело №348/2022 на Административен съд - Добрич

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

               №371/11.11.2022 г., град Добрич

 

                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                                               

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:          ТЕОДОРА МИЛЕВА                                                                                            СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАНД № 348 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.Д.Ж. *** срещу решение № 38/18.05.2022 г. на Районен съд – Балчик по а.н.х.д. № 20223210200046 по описа на съда за 2022 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е отговорил на оплакванията на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на деянието и неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Сочи се, че решението е противоречиво и постановено при липса на задълбочен анализ на доказателствата по делото. Иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени електронният фиш. Налице е и искане за присъждане на разноски по делото.

Ответникът - ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна. Изразява становище, че решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Сочи, че административното нарушение е доказано по безспорен начин, а наложената глоба е справедлива.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законния срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, жалбата е  неоснователна.

С оспорения пред Районен съд – Балчик електронен фиш серия К № 3981470, издаден от ОДМВР – Добрич, на П.Д.Ж. ***, в качеството му на собственик на МПС - л.а. „Ауди А4“ с рег. № ****, е наложена глоба в размер на 50 лева за това, че с техническо средство на 03.08.2020 г., в 15,18 часа, извън населено място, област Добрич, община Балчик, на път I-9 (68+3 км) до бившия военен полигон, с посока на движение към гр. Балчик, е установено превишение на скоростта от 19 км/ч, като при разрешена скорост от 90 км/ч автомобилът е управляван със скорост 109 км/ч. В електронния фиш е посочено, че е отчетен толеранс от 3 на сто, като нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 с №11743с2.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки собствения си автомобил извън населено място с превишение на скоростта от 19 км/ч на процесната дата, час и място, поради което правилно е бил наказан на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Видно от мотивите към решението, въззивният съд е отчел, че е спазена императивната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като превишението на скоростта е констатирано от автоматизирано техническо средство. Счел е,  че нарушението е безспорно доказано, след приспадане на нужния толеранс от 3 % от измерената скорост, поради което превишението е толкова, колкото е прието и в обжалвания електронен фиш.

По отношение на субекта на нарушението съдът е приел за установено, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, който е негова собственост, поради което следва да понесе отговорността за допуснатото превишение на скоростта съгласно чл. 188 от ЗДвП.  

Така постановеното съдебно решение е правилно.

При провеждане на въззивното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно, като наказанието е законосъобразно определено в установения от закона фиксиран размер. Настоящата инстанция споделя констатациите на въззивния съд, че ЕФ има нормативно предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, възпроизвеждайки данните от автоматизираната мобилна система.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на нарушението. Касае се за нарушение на забраната за движение на МПС извън населено място над законоустановената скорост от 90 км/ч, което правилно е подведено под хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП с оглед на стойността на превишението след приспадане на дължимия толеранс от 3%.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, че ЕФ е издаден в нарушение на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От данните по делото се установява, че ЕФ е издаден на 20.09.2020г., когато е прегледана събраната от техническото средство информация, т.е. по-малко от два месеца след деня на нарушението. Обстоятелството, че фишът е връчен в по-късен момент, не рефлектира върху неговата законосъобразност. Законодателят не е предвидил срок за връчване на ЕФ. Датата на връчване има значение единствено и само при преценката относно изтичането на абсолютната погасителна давност от извършване на нарушението, която в случая е 4,5 години и не е изтекла.   

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на задълбочен анализ на доказателствата по делото. Между страните не е имало спор по фактите. Оплакванията във въззивната жалба са били единствено и само от правно естество. 

 Недопустими са възраженията на жалбоподателя, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. Тези възражения са направени едва в хода по същество в касационното производство, поради което са преклудирани и не подлежат на разглеждане от настоящата инстанция.     

Нито във въззивното, нито в касационното производство са представени доказателства, които да опровергават констатациите на АНО за наличие на извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно районният съд е потвърдил издадения от него ЕФ.

По тези съображения обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                           Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 18.05.2022 г. постановено по нахд № 20223210200046/2022 г. по описа на Районен съд – Балчик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: