Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 13201 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от К.Б.К. против З. „Л.И.“ АД *** осъдителен иск за сумата
25 001лв., частично от 60 000лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 22.12.2015г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
22.12.2015г. пътно-транспортно произшествие на път ІІ-81 от гр.Берковица към
гр.Костинброд между л.а.Мерцедес с ДК № ******, управляван от С.Е.В., и
л.а.Форд Мондео с ДК № ******, управляван от ищеца,
причинено виновно от поведението на водача на първия автомобил. Като последица
ищецът получил травматични увреждания-контузия на гръдния кош с непълно
счупване /спукване/ на ребра VІ-ІХ вдясно; контузия на корема с размачкване на
тъкани и контузия на черния дроб; захарен диабет-тип ІІ. Твърди непосредствено
след произшествието да е настанен в болнично заведение, където били установени
увредите в областта на корема и гръдния кош, както и установено уголемяване на
черния дроб. Изпитвал болки в областта на гърдите и корема със затруднения в
движението на снагата, довело до личен дискомфорт. На
07.01.2016г. бил установен нововъзникнал диабет тип
ІІ, поради което започнал прием на медикаменти и спазване на строга диета. На
09.01.2016г. постъпил за лечение поради уголемяване на черния дроб с прием на
медикаменти и спазване на диета. С оглед на това поддържа, че освен болките и
страданията от травмите в коремната област, в причинна връзка с произшествието
е и възникналото заболяване захарен диабет дължащ се на преживения силен стрес,
както и травма на черния дроб, довела до повишаване стойностите на
чернодробните ензими, които също са му причинили болки и страдания. За тяхното
обезщетяване предявява иск против ответника, в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач.
Претендира законна лихва от деня на увреждането, както и разноски по делото.
Ответникът оспорва иска с
възраженията, че заболяванията на черния дроб и захарен диабет тип ІІ са били
налични отпреди произшествието, но диагностицирани
след това. Поддържа липса на причинно-следствена връзка между тях и
произшествието. Навежда доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение, както и възражение за съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдение ищецът да е бил без поставен обезопасителен
колан. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори сключен и действащ
към деня на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
покриваща отговорността за вреди на С.Е.В., като водач на л.а.Мерцедес с ДК № ******,
страна по който е ответникът. Договорът е сключен и произшествието настъпило
през 2015г., поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ приложими към спорното
правоотношение са разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено
от валидна
към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване
фактическия състав на чл.45 -противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се предполага
до доказване на противното.
Страните не спорят относно настъпилото
на 22.12.2015г. ПТП на път ІІ-81 с посока от гр.Берковица към гр.Костинброд
между управлявания от застрахования автомобил и управлявания от ищеца л.а.Форд Мондео.
Относно механизма на ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило по делото са събрани писмени
доказателства и заключение на вещо лице по САТЕ. Видно от същите на прав
участък от пътя с лек наклон изкачване в посока гр.Берковица водачът на
л.а.Мерцедес при движение с висока скорост се отклонил наляво, преминал в
платното за насрещно движение и започнал маневра изпреварване на попътно
движещо се МПС. По същото време управлявания от ищеца л.а.Форд Мондео се движил в насрещната лента на движение и при
възприемане като опасност насрещно движещият се л.а.Мерцедес преминал в
неговото пътно платно с предприемане на аварийно спиране, но траекторията на
движение се пресякла с тази на л.а.Мерцедес. Последвал челен, леко кос удар с
предните леви части, като поради равната маса на двете МПС и скорост се
завъртели на място и впоследствие установили в покой. Според вещото лице
причина за настъпване на ПТП е навлизане на л.а. Мерцедес в лентата за насрещно
движение с по-висока скорост с цел изпреварване при насрещно движещият се
л.а.Форд Мондео. И двете превозни средства са се
движили с около 108 км./ч., като ударът е бил предотвратим в случай на движение
с 43 км./ч.
Въз основа така установения
механизъм съдът намира застрахованият при ответника водач да е осъществил
фактическия състав на чл.45 ЗЗД , като е допуснал нарушение на чл.42, ал.2, т.2
ЗДв.П вр. чл.20, ал.2 ЗДв.П. Според първата норма водач, който изпреварва, е
длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея, а според втората водачите на ППС трябва при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Следва
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В случая водачът на л.а. Мерцедес предприел
изпреварване на движещо се пред него превозно средство с навлизане с висока
скорост в лентата за насрещно движение без да съобрази отстоянието
и скоростта на движение на управлявания от ищеца автомобил и по този начин
допуснал виновно настъпването на произшествието.
Осъществяването на деликт по чл.45 ЗЗД предпоставя
пораждане отговорността на ответника по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“ да заплати обезщетение за причинените вреди.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането /чл.223, ал.1 КЗ-отм./.
Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат
на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД.
По делото се
събрани писмени доказателства /медицински документи/ и заключенията на вещи
лица по СМЕ, от които се установява, че като последица от произшествието ищецът
получил контузия на гърдите, контузия на корема, кръвонасядане
на предната коремна стена непосредствено под ребрените дъги-с размери 18см. на
10см. Непосредствено след ПТП ищецът постъпил в болнично заведение, където
поставен на постелен режим за наблюдение с включена инфузионна и обезболяваща терапия, с прием на кортизонови препарати и медикаменти за подобряване чревната
перисталтика. Изписан е на 24.12.2015г. без усложнения и при стабилизирано общо
състояние с продължаващо лечение в домашно-амбулаторни условия. Според вещото
лице-травматолог уврежданията в областта на гърдите и корема за отзвучали
напълни за срок от 20 дни, като общият лечебен и възстановетелен
период е приключил за срок от три седмици. Към настоящия момент здравословното
му състояние в тези области е напълно възстановено при липса на негативни
последици или усложнения.
Установено е, че
заболяването при ищеца захарен диабет-тип ІІ било диагностицирано
при постъпване в болницата непосредствено след ПТП. Според вещото лице по СМЕ в
областта на ендокринологията в случая е с усложнения в сърдечно-съдовата
система-артериална хипертония, с промени в нивата на мазнините и тяхното
качество в кръвта /дислипидемия/, затлъстяване с
нарушено усвояване на кислорода от въздуха-затлъстяване с хиповентилация
/синдром на Пикуик/ и с голяма вероятност и активен
хепатит. Принципно причина за заболяването могат да бъдат фамилна обремененост, начина на живот, неовладян и недезактуализиран, продължителен във времето психо-емоционален дистрес. В
случая вещото лице допуска възможността претърпяното ПТ и вероятно скритото
протичащо, неразпознато постравматично стресово
разстройство да са в основата на бурната реакция на организма с много високи гликемични нива при постъпването в болницата на
22.12.2015г. и за продължаващата във времето въглехидратна дисрегулация.
Счита, че както повишението на АСАТ, АЛАТ, глюкозата
и други биохимични показатели /-глицериди/, затлъстяване,
пикочна киселина, А.Х. и други говорещи за метаболитен синдром са били налични
преди ПТП, но не са били изследвани,
съответно ищецът не е знаел за тях. В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че отпреди ПТП е имал повишени нива на кръвната захар, които след това са
станали значително по-високи по причина на пренапрежение, с което организмът не
е могъл да се справи.
Установено е още по
делото, че също при изследванията непосредствено след ПТП при постъпване в
болницата при ищеца е диагностицирано уголемяване на
черния дроб /чернодборна стеатоза/.
Според заключението на вещото лице по СМЕ в областта на вътрешните болести и гастроентерологията в случая се касае за неалкохолна стеатоза или т.нар.“затлъстял черен дроб“ с развит
метаболитен синдром. Пояснява, че чернодробната стеатоза
е хронично състояние основно като последица от алкохол, метаболитен синдром,
захарен диабет, токсично влияние на прием на медикаменти, понякога се проявява
със завишени чернодробни ензими-хепатит в рамките на метаболитния синдром.
Процесът се развива продължително време с години, поради което не е възможно да
бъде получено като резултат от ПТП. Сочи на взаимовръзка между чернодробната стеатоза и захарния
диабет при ищеца, тъй като второто заболяване е рисков фактор на
първото, но и двете са съществували отпреди катастрофата.
При горното съдът приема
в пряка причинна връзка с произшествието да се намират само уврежданията в
областта на гърдите и корема. Заболяванията на черния дроб и захарен диабет-пит
ІІ, макар и диагностицирани към и след ПТП, с оглед
начина и времето за тяхното развитие са били налични отпреди това. Според
експертните заключения чернодробна стеатоза не може
да се получи от травма, а е хронична и се е развила в продължителен период от
време. Връзката на това заболяване със захарния диабет, като рисков фактор, и
фактът на неговото предишно съществуване изключват диабетът да се е отключил
или усложнил от изживян силен стрес от произшествието. Доказателства за
последното по делото не са събрани. Поради това тези заболявания не са
последица от произшествието и за вреди от тях ответникът не дължи заплащането
на обезщетение.
Уврежданията в
областта на гърдите и корема имат травматичен характер, от които несъмнено
ищецът е претърпял болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. Самите
увреди не са тежки, лечението е било медакаментозно,
без необходимостта от оперативна интервенция или други медицински манипулации,
а общият лечебен и възстановителен период е продължил до 3 седмици при пълно
възстановяване и при липса на усложнения или остатъчни негативни последици. С
оглед естеството им в този период е изпитвал известни затруднения в движението,
но в тази връзка по делото не са ангажирани доказателства те да са повлияли
съществено на ежедневието му и задоволяване на елементарни хигиенни и битови
потребности, което да обоснове завишен интензитет на болките и страданията.
Предвид тези обстоятелства, при отчитане възрастта на ищеца към деня на ПТП-39г.
и начина на получаване на уврежданията, съдът приема размер на обезщетението за
неимуществени вреди в съответствие с принципа по чл.52 ЗЗД от 3000лв., до който
искът се явява доказан и подлежи на уважаване.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Ищецът е претърпял неимуществени
вреди ПТП на 22.12.2015г. и съобразно горното ответникът, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ дължи от тази дата законна лихва до окончателното изплащане.
Възражението на
ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е
неоснователно. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението
да е бил без поставен обезопасителен колан в
нарушение на чл.137а ЗДвП. Същевременно според заключението на вещото лице д-р Б.
по СМЕ уврежданията в гърдите и корема и наличието на кръвонасядания
в тази област са последица от притискането към тялото на обезопасителен
колан при удара, което означава, че ищецът е бил с поставен такъв към момента
на произшествието.
По разноските:
Ищецът е направил
разноски от 1900.04лв. за заплатена държавна такса и депозити за вещи лица, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част от иска ответникът
следва да му заплати 228лв.
По делото е
представляван от адвокат въз основа писмено пълномощно, но не е представен
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно дали процесуалното
представителство е осъществено при условията на чл.38, ал.1 ЗА. Поради това не
следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на разноски към деня на последното съдебно заседание, в което
съдебното дирене е приключено и проведени устните състезания, а за първи път
това искане е обективирано в представената след
провеждането му писмена защита. Съгласно
разрешенията дадени в т.11 от ТР № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г.,
ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена
валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото пред съответната инстанция. Представянето на писмена защита, така както е установено
с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително,
т.е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в
която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респ. да
бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да
ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер. Поради това в полза на ответника не следва да се присъждат разноски по
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК съобразно отхвърлената част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес гр.Монтана, ж.к.******и съдебен адрес ***, партер, сумата
от 3000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 22.12.2015г. и причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Мерцедес с ДК
№ ******, ведно със законната лихва от 22.12.2015г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 25 001лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ***, да заплати на К.Б.К., ЕГН **********, от гр.Монтана, разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 228лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: