РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 8221 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба
от ищеца по делото „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. С.Д., с надлежно
учредена представителна власт по делото срещу Решение № ІІ-55-99595 от
22.04.2019 г., постановено по гр. дело № 2578/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55
състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Н.М.Д. по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на паричните задължения, удостоверени в Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. дело № 73849/2017 г. на СРС, 55
съставв, за сумата от 6076,71 лв., представляваща продажната цена за
доставената топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
ателие № 4 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и за сумата от 918,47
лв., представляващи лихва за забава за периода от 01.11.2014 г. до 05.10.2017
г., както и в частта, с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 680,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост, поддържайки, че от
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ безспорно се установявало, че
ответникът е ползвал доставената топлинна енергия, както и че същата е остойностена
съобразно норамативните изисквания, както вещото лице изрично било посочело. Моли въззивният съд да отмени решението и
уважи предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник - Н.М.Д., чрез
пълномощника си – адв. К.Г., с надлежно учредена представителна власт по
делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подробно изложените съображения. Молят съда да отхвърли
жалбата и потвърди обжалваното решение, като им присъди направените по делото
разноски за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.с.“
ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по същата и не се представлява в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните
съображения:
Страните не спорят, а и в отговора на
исковата молба е налице обективирано от ответника съдебно признание, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение по договор за продажба
на топлоенергия, както и че същият дължи стойността на топлинна енергия за
сградна инсталация, както и тази за БГВ на 78 куб.м.
Настоящият
състав на съда намира за основателно наведеното във въззивната жалба оплакване
за необоснованост на извода на първоинстанционният съд, че ищецът не е установил
количеството, съответно стойността на реално доставеното количественото
топлинна енергия за сградна инсталация. В тази връзка следва да се отбележи,
че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по
изслушаната и приета СТЕ се установява, че стойността на доставената топлинна
енергия за сградна инсталация през процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017
е на стойност 389,64 лв. Изчисленията през процесния период са извършвани от
трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.с.“ ЕООД, като съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената
топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент
нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение
на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон,
изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните
изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената
топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба методология. Имайки предвид, че вещото лице от
допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните
периоди, то без съмнение стойността на реално доставената до имота на ответника
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация възлиза на сумата от 389,64 лв.,
до който размер искът е основател и доказан.
По отношение на претенцията, касаеща
стойността на доставената топлинна енергия за БГВ следва да се отбележи, че с
отговора на исковата молба ответникът е представил Протокол за пломбиране на
водомери от 24.10.2015 г., който не е бил своевременно оспорен от ищеца и от
който се установява, че водомерът на ответника е бил заменен с нов такъв, като
изрично е посочено, че показанията както на стария, така и на новия монтиран
водомер с пломба № 3434677 са „0“.
От представения пък по делото реален
отчет от 06.06.2018 г., изготвен от служител на „Т.с.“ ЕООД, извършваш дялово
разпределение се установява, че показанията на ново монтирания новия водомер с
пломба № 3434677 са 78 куб.м. При това положение обоснован се явява извода на
СРС, че не са били налице нормативно установените в чл.
70, ал.4 от
Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването
предпоставки за начисляване на БГВ за процесния
период при неосигурен достъп. Нещо повече, от кредитираното от
настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ
се установява, че стойността на тези 78 куб.м. вода е включена за
плащане в последващ период, т.е. извън исковия,
поради което е установено наведено в отговора на исковата молба възражение, че
през процесния период не е изразходвана топлоенергия за БГВ в имота, собственост
на ответника.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е
обоснован извода на СРС, че ищецът не е установил по делото при условията на
пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че ответникът не е осигурил достъп до имота и монтираните измервателни уреди.
По изложените съображения първоинастанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с което предявения срещу Н.М.Д.
главен иск е отхвърлен до сумата 389,64 лв., както и в частта, с която в полза
на ответника са присъдени разноски над сумата от 651,34 лв.
Тъй като по правилността на обжалваното
решение с въззивната жалба не са направени други оплаквания включително относно
размера на предявения акцесорен иск и доколкото настоящата инстанция по силата
на чл. 269 ГПК е ограничена да извърши проверка само по релевираните
оплаквания, решението в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред
въззивната инстанция полза на въззиваемия ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 17,92 лв. за държавна такса. На
въззиваемите ответници на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва
да се присъдят разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение
в размер на по 427,18 лв. съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № ІІ-55-99595 от 22.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 2578/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******срещу
Н.М.Д., ЕГН ********** чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за разликата над сумата от 5687,07 лв. до пълния
предявен размер от 6076,71 лв., представляваща продажната цена за доставената
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация
до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ателие № 4 за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г., както и в частта,
с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за производството пред
ССРС над сумата от 651,34 лв. до присъдения размер от 680,00 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА: за разликата над
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ по отношение на Н.М.Д., ЕГН **********, че “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** е носител на право на парично вземане в
размер на сумата 389,64 лв. представляваща
продажната цена за доставената топлинна енергия отдадена от сградна инсталация
до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ателие № 4 за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от 17.10.2017
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА“Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.М.Д., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 427,18 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІ-55-99595 от 22.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 2578/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав в останалата обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: