Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.10.2020г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и трети октомври Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Стефка Александрова
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 12677 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че е поемател по запис на заповед, издаден от Р.В.Т. – праводател на ответницата Г.Р.Т.. Поддържа, че въз основа на процесния запис на заповед, срещу нея е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В законоустановения срок ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК, поради което ищецът моли съда да признае за установено на основание чл. 422 от ГПК, че е титуляр на паричното вземане – предмет на горепосочената заповед за незабавно изпълнение: главница в размер на 65 000 лв. Претендира разноски. На самостоятелно основание, претендира ответницата да бъде осъдена и да му заплати сумата от 16 756,90 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода 02.09.2016г. – 18.03.2019г.
В законния преклузивен срок ответницата подава писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове изцяло. Предявява възражение за нищожност на процесната ценна книга, като заявява, че същата не е написана и подписана от посочения като издател Р.В.Т.. На следващо място, поддържа, че осъдителнит иск не може да бъде предмет на производството по делото, доколкото не е бил предмет на заповедното производство. Счита, че същият следва да бъде отделен от настоящото дело и образуван в отделно производство, което да бъде спряно до приключване на делото по отношение на главницата с влязъл в сила акт.
Излага, че посоченият като издател на процесния запис на заповед, който е бил баща на ответницата, починал преди завеждането на настоящото дело, не е имал никакви отношения с ищеца, извън това, че двамата са били съдружници в „Г.“ ЕООД. В тази връзка сочи, че след смъртта на Р.Т., между страните е подписано споразумение, с което са уредени всички спорове и отношения между тях, свързани с дела на ответницата в посоченото дружество. В рамките на преговорите по сключването на това споразумение ищецът никога не бил повдигал въпроса за вземането, предявено с настоящата искова молба. На ответницата не е известно наличието на каквото и да било каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записът на заповед. Сочи, че не би могла да направи друго, освен общо оспорване на процесната ценна книга, доколкото тя е наследница на твърдения издател и в този смисъл фактите около евентуално каузално правоотношение между страните по записа на заповед не са й известни. Ето защо счита, че в тежест на ищеца е да докаже основанието за издаването на процесния запис на заповед.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с пр. осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Исковете са процесуално допустими.
Налице са специалните предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у
кредитора от предявяването на установителния иск, което се установява от приложеното гр.
д. №15493/2019 г. по описа на СРС, 175 състав. Производството по същото е
образувано по заявление на И.В.Т. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх. №3019690/18.03.2019г.
срещу Г.Р.Т., за вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на
18.01.2011г. от Р.В.Т.. Приложени са доказателства, че издателят е починал на
26.10.2016г. и е оставил наследници М. П.А.– Т. - съпруга и Г.Р.Т. – дъщеря.
Приложено е съдебно удостоверение, издадено от СРС, съгласно което на
04.11.2016г. в нарочната книга на съда е вписан отказ от наследството на Р.Т.
от М. А.– Т.. Представено е и изрично заявление за приемане на наследството по
чл.49, ал.1 от ЗН от страна на неговата дъщеря Г.Т.. На 22.04.2019г. са
издадени запис на заповед и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу
ответницата. Образувано е изпълнително дело №20198400400535 на ЧСИ М. Ц., като
покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 12.06.2019г. На
14.06.2019г. по в СРС е постъпило възражение на осн. чл.414
от ГПК. На 16.09.2019г. заявителят е уведомен за задължението си да представи
доказателства за предявяването на иск за установяване на вземането, за което е
издадена заповедта. Исковата молба е постъпила в СГС на 01.10.2019г., като
доказателства за това са представени през заповедния съд.
Не са налице никакви процесуални пречки за съединяването за общо разглеждане на така предявения установителен иск с осъдителния иск за обезщетение за забавено изпълнение, което не е било предмет на заповедното производство.
По заповедното дело се намира запис на заповед, с който Р.В.Т. се е задължил неотменимо и безусловно да плати на 01.09.2016г. на И.В.Т. сумата от 65 000 лева. В текста на документа се съдържа наименованието „запис на заповед“, посочено е място и време на издаване – 18.01.2011г., гр. София, падежът е на определен ден – 01.09.2016г. Положен е подпис за издателя Р.Т., съгласно посоченото в документа. На лицевата страна, долу вляво, е записано „Записът на заповед е предявен на: “, под което е положен подпис.
По делото е изслушано заключението на съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и пълно. От заключението за вещото лице Г.М. се установява следното:
В качеството на сравнителен материал експертизата е използвала документи - заявления за издаване на документи за самоличност от 2010 и 2015г., разписки за получени документи, искане за унищожаване на паспорт с валидна виза от 2015г., както и нотариални актове, представени по делото от ответната страна. На първо място, след провеждане на техническо изследване на документа – запис на заповед на л. 8 от заповедното дело, с помощта на увеличителни прибори, микроскоп “Bresser” и светофилтри за визуално цветоразделяне, експртизата установява с категоричност, че в съответните графи подписите в документа са положени със синя химикалена паста. При разпита в съдебно заседание вещото лице подчертава, че тези технически средства са напълно достатъчни за формиране на извод, че въпросният документ е оригинал. Не са установени признаци на сканиране, копиране или пренасяне на подписи и други реквизити от документа с техническо средтство. Налице е слаб релеф върху хартията, образуван от натиска на пишещото средство, с което са положени изследваните подписи. Багрилата, използвани за подписите и печатните текстове, показват различна луминисценция при изследване с филтър за цветоразделяне, което доказва, че самите багрила са различни. Изводът на вещото лице, че документът е в оригинал, е категоричен.
При изследването на подписите, положени
за издател и под текста „записът на заповед е предявен на:“ вещото лице е установило,
че същите са положени със свободни движения, бърз темп и променлив натиск, без
наличие на необосновани спирания или несигурност на пишещата ръка, което дава
основание за извода, че не се наблюдават признаци на предварителна подготовка
при полагането на подписите, както и признаци на имитация. Наблюдават се
съвпадения със сравнителните образци при изписването на буквите, безбуквените и парафни елементи,
което дава основание за извода, че същите са положени от едно и също лице. След
подробно изследване и обсъждане на съвпаденията
на общите /транскрипция, степен
на обработеност, относителен размер, степен на
свързаност, на разтегливост/ и
по-характерните признаци /особености при изписването на буквите Р и В,
направление на движенията при изписване на безбуквените
елементи, форма на движението при изписване на завършващия парафен
елемент – дъговидна, и др./, както и на установените различия, които не са
съществени и могат да бъдат обяснени с вариантност,
вещото лице прави категоричния извод, че изследваните подписи са положени от Р.В.Т..
По делото е прието Споразумение от 13.06.2018г. между страните по делото и „Г.“ ЕООД, Ю.Ш., „Н.*“ ООД и А.А., с което страните уреждат помежду си отношения, възникнали по повод на осъщественото наследствено правоприемство от страна на починалия съдружник Р.Т. в „Г.“ ООД към ответницата по отношение на 250 дружествени дяла от капитала на дружеството, възникналото й вземане спрямо дружеството за изплащане на тяхната равностойност, водените между страните по споразумението дела – т.д. №187/2017г. на СОС и гр.д №457/2017г. на СОС, във връзка с които са допуснати обезпечителни мерки, както и осъществена продажба от страна на „Г.“ ООД на актив на дружеството, възбранен по силата на ообезпечителна заповед, издадена по т.д. №187/2017г. на СОС и ч.гр. д. №390/2017г. на СОС, на трето лице – Ю.Ш., както и във връзка с осъществена продажба на дяловете на И.Т. в търговското дружество на лицето С.Л.. Страните са се споразумели относно размера на вземането, което ответницата има към търговското дружество, както и относно това, че И.Т. замества дружеството като длъжник по това правоотношение /заместване в дълг по чл.102 от ЗЗД/, като са се съгласили да прекратят всички съществуващи между тях спорове и погасят всички съществуващи между тях задължения, възникнали в периода от 26.10.2016г. до момента на подписване на споразумението, подробно описани в същото, като продадат съсобствен между И.В. и Г. В.недвижим имот на „Н.*“ ООД, а задължението, поето от И.В., бъде погасено по описания в споразумението начин, а именно – чрез заплащане на цената на въпросния имот в полза на Г. В.. Срещу това Г. В.е поела задължението да се откаже от предявения иск за заплащане на равностоойността на дела си от „Г.“ ООД и от предявения иск по чл.135 срещу дружеството и Ю.Ш.като поиска отмяна на наложените обезпечителни мерки.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Записът на заповед е едностранна търговска сделка, която е строго формална. За да създаде действително менителнично задължение е достатъчно волеизявлението на издателя, направено при съблюдаване императивните изисквания на закона за форма.
Съдът намира, че представеният по делото документ, озаглавен „запис на заповед“ е редовен от външна страна. Той отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ и представлява запис на заповед, с който наследодателят на ответницата като издател на 18.01.2011г. неотменимо и безусловно, без протест, се е задължил да заплати на ищеца като поемател сумата от 65 000 лева. Падежът на ценната книга е 01.09.2016г. – падеж по чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ.
В рамките на откритото производство по чл.193 от ГПК е проверено авторството на документа, като от заключението на допуснатата експертиза се установява по категоричен начин, че намиращият се в кориците на заповедното дело запис на заповед е оригинален документ, в който подписите за издател и след „записът на заповед е предявен на“ са положени от Р.В.Т..
Нито ищецът, нито ответникът са въвели в предмета на делото облигационно правоотношение /каузална сделка/, което да е довело до задължаване на ответника за претендираната сума. Налице е самостоятелно менителнично правоотношение, произтичащо от запис на заповед и сумата по него се дължи и без да е налице валидно правоотношение по каузална сделка. Поради липса на твърдения записа на заповед да е издаден с цел обезпечаване на друго каузално правоотношение между страните, основателността на установителния иск е обусловена единствено от доказване валидността на менителничната сделка, от която произтича вземането. Това е така, защото както е посочил съдът в определението си по чл.140 от ГПК по делото, записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане.
Воден от
горното разбиране, в конкретния случай съдът е приел, че ответникът не е въвел
в предмета на делото конкретно каузално правоотношение, което съдът да
съобрази. Общото оспорване, че на страната не е известно да има такова
правоотношение не е достатъчно, за да обуслови възлагането в тежест на ищцовата страна да доказва наличието му. В Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г. на ВКС по тълк.д. № 6/2013г., ОСГК, което е свързано с приложение на
трудовото законодателство, но има значение за правилното тълкуване разпоредбата
на чл.154, ал.1 от ГПК, ВКС приема, че доказването на отрицателни
фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени
изводи относно отрицателния факт.
Обстоятелството, че даден факт е отрицателен /не се е осъществил, поради
което не е оставил следи в действителността, които да свидетелстват за същия/,
само по себе си не изключва възможността същият да подлежи на доказване и
тежестта да е за страната, която го твърди. Липсата на каузално
правоотношение представлява именно такъв отрицателен факт, чието доказване
принципно е възможно да се осъществи с косвени доказателства /индиции/, като например факта, че страните по менителничното правоотношение никога не са имали каквито и
да било търговски или други отношения помежду си, че не са се познавали и др.
От събраните по делото доказателства се установява обратното – че страните по процесния запис на заповед са били съдружници
в търговско дружество, което по никакъв начин не изключва възникването между
тях на отношения, които биха могли да са каузални по отношение на менителничното.
Що се касае до представеното по делото от ответната страна споразумение, същото урежда отношения между страните, както и трети за процеса лица, които изрично са описани в самото споразумение и те нямат отношение към предмета на спора. Изрично в текста на чл.2, ал.1 от споразумението е посочено, че страните се съгласяват да прекратят всички съществуващи между тях правни спорове и да погасят всички съществуващи между тях задължения, възникнали в периода от 26.10.2016г. до 13.06.2018г., подробно описани в самото споразумение. Процесното правоотношение не е описано в споразумението, поради което нито може да се приеме, че последното го касае, нито този факт по някакъв начин доказва, че записът на заповед не е издаден от праводателя на ответницата.
Воден от горното, съдът намира от правна страна, че съществува валидно менителнично правоотношение по процесния запис на заповед, породило задължението за плащане на сумата от 65 000лв. на посочения в ценната книга падеж – 01.09.2016г. Искът с пр.осн. чл.422 от ГПК е основателен.
По иска с пр. осн.чл.86 от ЗЗД в тежест на ищцовата
страна е да докаже възникването на главното задължение, което в случая е
сторено, както и изпадането на длъжника в забава. Съгласно посоченото в процесния запис на заповед, същият е с падеж 01.09.2016г. Това
е датата, на която вземането по записа на заповед е станало изискуемо. Когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е
изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата /чл.84,
ал.1 от ЗЗД/. Установено е по делото, че издателят на записа на заповед е
починал на 26.10.2016г. Следователно, към датата на смъртта той вече е бил в
забава и поемателят не е имал задължението да кани наследниците
с оглед поставянето им в забава. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Претенцията
е заявена за периода от датата, следваща падежа на задължението – 02.09.2016г.
до 18.03.2019г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. С помощта на онлайн калкулатор по реда на чл.162
от ГПК съдът определя размера на законната лихва за посочения период - сумата
от 16 755,56 лв. До тази сума искът е основателен, а за разликата над тази сума
до предявения размер от 16 756,90 лв. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив относно дължимостта
на разноските в заповедното производство.
При този изход
на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е основателно. Ответникът
следва да бъде осъден да плати както сторените в заповедното производство
разноски – 1 300лв. за държавна такса и 2 400лв. адвокатско възнаграждение,
така и разноските в исковия процес – 1 980,28 лв. за държавна такса, 3 100 лв.
адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Р.Т., ЕГН ********** ***, вземането на И.В.Т., ЕГН ********** ***, за сумата от 65 000 лева, дължима по запис на заповед от 18.01.2011г., издаден от Р.В.Т., с падеж 01.09.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист /18.03.2019 г./, до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.04.2019 г. по ч. гр. д. № 15493/2019 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА Г.Р.Т., ЕГН ********** *** на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на И.В.Т., ЕГН ********** *** сумата от 16 755,56 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 02.09.2016г. до 18.03.2019г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 16 756,90 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като носнователен.
ОСЪЖДА Г.Р.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на И.В.Т., ЕГН ********** *** разноски за заповедното производство в размер на 1 300лв. за държавна такса и 2 400лв. адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковия процес – 1 980,28 лв. за държавна такса, 3 100 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: