№ 393
гр. Русе , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200572 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Г.К., в качеството му на изпълнителен директор
на „Товарни превози“АД гр. Русе, до Русенския Районен съд против
Наказателно постановление № 563238/26.02.2021 г. на Началник Отдел
„Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, с което на осн. чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС на Дружеството е наложена имуществена санкция, в размер
на 500.00 лв., за извършено нарушение по чл.59а от Наредба № Н-18/2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин вр. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС.
Жалбоподателя моли Съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовни призовани се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли съда да го потвърди.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
1
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното дружество, редовни призовани, се явява упълномощен
процесуален представител. Моли Съда да отмени наказателното
постановление като излага аргументи за липса на състав на нарушение поради
отсъствието на обществена опасност на деянието, а алтернативно – поради
наличието на предпоставки, нарушението да бъде оценено като маловажно по
чл.28 от ЗАНН.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 19.11.2020 г., около 13.30 ч., свид. Г.Р. и А.В. – инспектори в ЦУ на
НАП извършили проверка в бензиностанция, находяща се в гр. Русе,
бул.“Трети март“ №74 и стопанисвана от „Товарни превози“АД гр. Русе. След
приключване на проверката, инспекторите от НАП изготвили Протокол за
извършена проверка № 0386020/19.11.20 г., с който освен описание на
констатираното при проверката, от „Товарни превози“ АД гр. Русе били
изискани всички документи, касаещи произхода на горивото доставено в
бензиностанцията за периода от 21.10.2020 г. до 09.11.2020 г.
На 20.11.2020 г. от наказаното дружество били представени пред
проверяващите всички изискани им документи.
При анализ на тези документи се установило, че „Товарни превози“АД
гр.Русе не е подало в НАП данни за документите за доставка на 15 972.60л.
гориво Бензин А-95, постъпило в бензиностанция с АДД с Уникален
контролен номер /УКН/ № 0000000005659522/10.11.2020 г., чрез сканиране
чрез баркод-четец на електронната си система с фискална памет /ЕСФП/ на
този УКН. Установило се при проверката, че информация за това гориво е
постъпила в НАП чрез нивомерната измервателна система /НИС/ на
дружеството.
Предвид така установените обстоятелства свид.Г.Р. приел, че е
извършено нарушение по чл.59а от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на
финансите вр. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС, за което отговорността следва да
2
бъда понесена от „Товарни превози“АД гр. Русе, поради което съставил
против Дружеството АУАН.
Въз основа на този акт Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна
при ЦУ на НАП, издал обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушениитж и на осн. чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС наложил на „Товарни
превози“АД гр.Русе имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
От представената и приобщена по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от
25.03.2020г. на Изпълнителния директор на НАП става ясно, че е налице
както функционалната, така и териториалната компетентност на
административно-наказващия орган /т.1.1 б.“г“/ и на актосъставителя /т.2.1/
да издават съответните административни актове.
От друга страна, при изследване на материалноправната
законосъобразност, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен
административен акт, тъй като отговорността на „Товарни превози“ АД гр.
3
Русе била ангажирана за нарушение, представляващо маловажен случай.
Аргументите в тази насока се следните:
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен
начин, че състава на нарушението по чл.59а от Наредба № Н-18/2006г. на
Министъра на финансите е осъществен от обективна страна от „Товарни
превози“ АД гр. Русе. Съобразно чл. 59а, ал.1, изр.второ и изр.трето от
Наредба № Н-18/2006 г., всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически
референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за
доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец при постъпването им.
В конкретния случай извършването на нарушението, за което е
издадено обжалваното НП, е установено по несъмнен начин и не се оспорва
от страните. От събраните доказателства става ясно, че на 10.11.2020 г. в
бензиностанцията на „Товарни превози“ АД гр. Русе е доставено гориво –
15 972.60 л. Бензин А-95 с АДД с Уникален контролен номер /УКН/ №
0000000005659522/10.11.2020 г. За тази доставка получателят е подал данни
до НАП чрез НИС. Установява се, че дружеството, в качеството си на лице,
което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход (по чл.3, ал.2, изр.1 от Наредба № Н-18) е въвело в експлоатация
фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП, както и свързан към последното баркод-четец. Въпреки това, за
посочената по-горе доставка „Товарни превози“АД гр.Русе не е подало в
НАП данни за документа за доставка - АДД с Уникален контролен номер
/УКН/ № 0000000005659522/10.11.2020 г., чрез сканиране чрез баркод-четец
на ЕСФП на този УКН.
По този начин, от обективна страна бил осъществен състава на
нарушението по чл.59а от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на
финансите вр. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС.
От друга страна, ако административнонаказващият орган беше
4
изследвал по- задълбочено причините и последиците от извършеното от
наказаното лице, то би стигнал до извода, че с деянието си „Товарни превози“
АД гр. Русе, макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото
в ЗДДС нарушение, то това деяние с оглед липсата на вредни последици и
смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна обществена
опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Както е посочено в чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне на наказанието
административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази
законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен
случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28,
б.”а” от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме
случая за маловажен са налице:
На първо място, с оглед конкретиката на настоящият казус,
нарушението очевидно разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на това нарушение по Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС, като е налице и липса на други вредни
последици, извън съставомерните, в случая - ощетяване на фиска или
намерение за такова ощетяване. Основание за този извод са обстоятелствата,
че на практика в НАП е постъпила по различни други пътища информация за
процесната доставка на гориво, включително и чрез подаване от наказаното
дружество на информацията от нивомерната му система и по електронен път
на данните за документа, с който е доставено горивото. Нещо повече,
доставката била коректно отразена от наказаното дружество във фискалното
му устройство, видно от приобщеният по делото дневен финансов отчет.
На второ място, при проверката е установено пълно съответствие между
фактическата наличност на горива и тази по документи за изследваният
период, както и не са установени други извършени от дружеството данъчни
нарушения, включително и такива по чл.59а от Наредбата, независимо от
множеството други доставки на горива в бензиностанцията.
5
На последно място, с оглед отразеното в наказателното постановление
и обстоятелството, че в административнонаказателната преписка липсват
данни за предходни нарушения, следва де се приеме че нарушението
извършено от „Товарни превози“АД гр.Русе е първо до настоящия момент.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че в конкретния случай
административнонаказващия орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар
предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за
прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., на ВКС.
Предвид това Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното
наказателно постановление незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
По делото, жалбоподателя „Товарни превози“АД гр.Русе се
представлявал от упълномощен процесуален представител – адв. Г.М., на
когото заплатил хонорар в размер на 300.00 лв., съобразно приложените по
делото договор за правна помощ, адвокатско пълномощно и платежно
нареждане. В хода на съдебните прения, адв. М. претендира присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
От Национална Агенция по приходите, в качеството на
административнонаказващ орган няма своевременно направено възражение за
прекомерност на въпросното възнаграждение, поради което и същото като
доказано по размер и основание, и своевременно поискано следва да бъде
възстановено, като се присъди в полза на жалбоподателя, предвид разпоредба
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, според която страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
6
не надвишава определения минимум /300.00 лв./ в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.
Поради това, Съдът не разполага с възможност да определи разноски за
адвокатско възнаграждение в по-нисък от този размер.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началник
Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, част от структурата на
Националната агенция за приходи.
С оглед на изложеното, понастоящем НАП следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя „Товарни превози“АД гр.Русе разноските за
адвокатско възнаграждение в размер от 300.00 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 563238/26.02.2021г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, с което на
осн. чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „Товарни превози“ АД гр.Русе, Булстат
********* е наложена имуществена санкция, в размер на 500.00лв., за
извършено нарушение по чл.59а от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4, т.3 от
ЗДДС
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на „Товарни
превози“ АД гр. Русе, Булстат *********, направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лв.
7
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му, пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8