№ 2337
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет
и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно гражданско
дело № 20221100507013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ИГН. М. Х. срещу постановление с изх. №
12664 от 18.03.2022г., постановено по изп. дело№ 20208510402665 по описа
на ЧСИ П., с което е оставено без уважение искане за прекратяване на
производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
В жалбата са изложени съображения, че са налице предпоставките на
посочената разпоредба за прекратяване на изпълнителното производство,
както и че обжалваният отказ е немотивиран.
Взискателят „Ф.И. “ЕАД не изразява становище по жалбата.
По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ П. излага съображения за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид представените
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. дело 20208510402665 по описа на ЧСИ П. е
образувано по молба на „Ф.И. “ЕАД, която не се намира в изпълнителното
дело, но с оглед номера на същото следва да се приеме, че е подадена през
2020г. С молба от 14.12.2020г. е поискано от взискателя извършване на
1
справки в НАП за наличие на трудови договори на длъжника, както и за
изпращане на запорни съобщения. В тази връзка са изпратени запорни
съобщения от ЧСИ на 16.12.2020г. От писмо на „Банка ДСК“ АД се
установява, че е наложен запор върху банковата сметка на длъжника на
22.12.2020г. От уведомление за наложен запор с изх.№ 2553/18.01.2021г.,
върху което се съдържа отбелязване на длъжностно лице при СДВР от
22.01.2021г., се установява, че на посочената дата е наложен запор върху
МПС. С молба от 10.02.2021г. е поискано от длъжника вдигане на
наложения запор върху МПС, като са приложени доказателства че същото не
е собственост на длъжника. Няма данни по делото за вдигане на наложения
запор. По молба на взискателя от 30.07.2021г. са изпратени нови запорни
съобщения до различни банки, както и до работодател „Н. 8“ ЕООД. Получен
е отговор от „Банка ДСК“ от 12.08.2021г., с което е уведомен ЧСИ за
наличната банкова сметка, върху която е наложен запор. С молба от
26.10.2021г. на взискателя е поискано извършване на справка за трудови
договори и изпращане на запорни съобщения. На 17.03.2022г. е подадена
молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производството, която
е оставена без уважение с обжалваното постановление, като ЧСИ е приел, че
не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
подлежащо на обжалване постановление на ЧСИ съобразно чл. 435, ал.1, т.3
от ГПК, с което не е уважено искане на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. За преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 КЗ, по
2
силата на самия закон, имат значение действията на взискателя – искане от
негова страна, отправено до съдебния изпълнител, за извършване на
изпълнителни действия. Това е така, защото за разлика от съдебното
производство, в изпълнителния процес давността не спира да тече и
взискателят има нужда да го поддържа висящ чрез свои действия – като иска
извършване на изпълнителни действия и внася съответните такси и разноски
за това.
От установените по изпълнителното дело факти следва, да се направи
извод, че по него не е налице период от две години, в който взискателят да е
бездействал, поради което към датата на подаване на молбата от длъжника на
17.03.2022г. не са били налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство.
Предвид изложеното жалбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИГН. М. Х. срещу
постановление с изх.№ 12664 от 18.03.2022г., постановено по изп.дело№
20208510402665 по описа на ЧСИ П., с което е оставено без уважение искане
за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3