№ 10
гр. И, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Христова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно
наказателно дело № 20215650200037 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят Д. ЯНК. СТ. ЕГН ********** от гр. И, Хасковска
област, ул. „А.“ № 1, вх.***, обжалва наказателно постановление (НП) № 21-
0276-000128 от 29.07.2021 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ И.
Оспорва наказателното постановление като необосновано и
незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, като изтъква съображения
в насока, че между обстоятелствената част на съставения АУАН и на
обжалваното НП, относно първото нарушение има съществено противоречие
между приложената материалноправна норма и санкционната такава, както и
между отразените фактически обстоятелства и приложената
материалноправна норма. Като нарушение в НП били посочени две форми на
нарушението – отказва да предаде документите си или осуетява проверката.
Двете норми били различни по фактически състави и авторът на НП не бил
посочил кой състав е осъществил. Това осуетявало правото му на защита и
било самостоятелно основание за отмяната на НП. Счита, че наказателното
постановление е необосновано, тъй като от фактическа страна не бил
осъществил нито едно от приписаните му нарушения. Бил представил на
място при проверката най – напред контролния талон, тъй като в първия
момент не успял да намери свидетелството си за правоуправление. След
1
известно време успял да го открие в сенника на колата и го предоставил на
пристигналите служители от КАТ.
В съдебно заседание жалбоподателят С., редовно призована не се явява,
представлява се от адв. М. Р..
АНО - Началник група към ОД МВР Хасково РУ И- редовно призован,
не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 21-0276-000128 от 29.07.2021 г. на
Началник група към ОД МВР Хасково, РУ - И, издадено въз основа на АУАН
сер.GA, № 412806 от 07.07.2021 г. на Д. ЯНК. СТ. ЕГН ********** от гр. И,
- на основание чл.175 ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец
- на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв.,
или всичко „Глоба“ в р-р на 60 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
1 месец
за това, че:
„ На 07.07.2021 г. в 13:30 часа в община И, на път трети клас № 597 като
водач на лек автомобил – „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, държава Б., при
обстоятелства: На път 3 – 597, км.22.500 м. от РПМ, м. ***, в посока гр.
Любимец, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** негова
собственост, като при поискване на свидетелството за управление на МПС и
контролния талон към него от служители на „Жандармерия“ – мл. експ. В.С.
и мл. инс. П.Т., които са го спрели за извършване на проверка, не предава
изисканите документи, като в последствие след като му е заявени, че ще му
бъде съставен фиш по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, същият предава
свидетелството си за управление на МПС без контролния талон. Водачът не
носи контролен талон към СУМПС.
е извършил:
1). ОТКАЗВА ДА ПРЕДАДЕ ДОКУМЕНТИТЕ СИ, ИЛИ ОСУЕТЯВА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКА, ОТ ОРГАНИТЕ НА МВР, с което виновно е
нарушил чл. 103 от ЗДвП.
2). НЕ НОСИ КОНТРОЛНИЯ ТАЛОН ОТ СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА
УПРАВЛЕНИЕ, с което виновно е нарушил чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП“
В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA, №
412806 от 07.07.2021 г. е посочена идентична фактическа обстановка и
нарушения.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели В. КР.
ЯНК.- актосъставител, В. С. ДЖ. – служител на Зонално жандармерийско
управление (ЗЖУ) – Кърджали, сектор Хасково и Г.Т.С – свидетел на отказа
на жалбоподателя да подпише съставения АУАН.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че на 07.07.2021 г., като
жандармеристи били командировани с колегата си П.Т., по границата в гр. И.
2
Около 13.00 – 13.30 ч. се намирали на Контролно - пропусквателен пункт
„***“ и спрели за проверка управляваният от жалбоподателя автомобил,
което установили в хода на проверката. Жалбоподателят се държал според
свидетеля арогантно и недисциплинирано. Не искал да дава документ за
самоличност като казвал, че целия град го знае и кои били те, че да го спират.
Когато св. Д. го предупредил , че ако не желая е да представи лична карта ще
трябва да отидат до РУ – И, за да му устоновят самоличността, извадил такава
и попитал свидетеля, какво ще му направи сега. При проверката на
самоличността било установено, че жалбоподателят е криминално проявен,
поради което решили да извършили щателна проверка, като жалбоподателят
отказвал да съдейства до проверят багажника на колата, но в крайна сметка
позволил. В багажника имало голям кашон за който жалбоподателят им казал,
че "кара части", но впоследствие се оказала надуваема гумена лодка. Казал
им, че има свидетелство за управление на МПС, но не го носел. През цялото
време по показания на св. Д., жалбоподателят се държал много арогантно. За
поведението му и предвид обстоятелството, че бил осъждан за употреба на
наркотици, служителите от жандармерията поискали съдействие от „П. к“ при
РУ – И. На място дошли инспектор „П. к“ – св. Я. и мл. инспектор - св. С.
Служителите от жандармерията им представили, дадените им от
жалбоподателя лична карта и малкия талон на автомобила, като изразили
съмнение, че жалбоподателят С. е употребил наркотични вещества. Св Я.
лично попитал жалбоподателя къде е свидетелството му за управление, при
което С. му отговорил, че не е у него или, че не го носи. Направили му
проверки за алкохол и наркотични вещества, които били с отрицателен
резултат. Тогава св. Я. му казал, че ще му състави фиш за това, че не носи
свидетелството си за управление, при което жалбоподателят заявил, че няма
да го подпише. Тогава св. Я. започнал да му съставя АУАН, при което
жалбоподателят представил СУМПС, но без да представи контролния талон.
Това обстоятелство било отразено в съставения АУАН, който жалбоподателят
отказал да подпише и св. С.с подписа си удостоверил отказа на
жалбоподателя да подпише АУАН. На изрично зададен въпрос към св. Я.
дали жалбоподателят е осуетил по някакъв начин проверката, той отговаря, че
не е осуетил проверката, а просто отказал да даде документите си. Св. Я. на
няколко пъти го попитал дали си носи документите и жалбоподателят
отговарял, че не са в него и след като вече се стигнало до писане на фиш или
акт си донесъл СУМПС без контролния талон.
Пълномощникът на жалбоподателя – адв. Р. изразява становище, че
обжалваното НП следва да бъде отменено, като прецизира изтъкнатите в
жалбата съображения. Не поддържа съображението за необоснованост на НП
(пункт 3 от жалбата). Поддържа обаче съображенията, изложени по
останалите два пункта от жалбата. В разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП било
регламентирано нарушение, което представлява неподчинение на водача при
подаден сигнал за спиране. Такова нарушение, обаче, не се установявало от
показанията на свидетелите. Съответно погрешно била приложена и
3
санкционната норма. Второто съображение е, че нарушението като
фактически обстоятелства било детайлирано с две форми на изпълнително
деяние, без да е посочено кое точно от двете възможни алтернативни
нарушения са извършени. Счита, че тези две нарушения при издаването на
НП са особено съществени и предпоставяли основание за приемане на НП
като незаконосъобразно и отмяната му като такова. Претендират се и
направените разноски.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
НП е връчено на жалбоподателя на 28.08.2021 г., като жалбата е постъпила в
ОД МВР Хасково РУ И на 31.08.2021 г. и е заведена под вх.№ 276000-
2295/31.08.2021 г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество
частично основателна .
Актът е издаден от компетентно длъжностно лице – В. КР. ЯНК. в
качеството му на полицейски инспектор VІ степен ПК, в Група „Охранителна
полиция“ при РУ И, съгласно Удостоверение № 272000-19453 от 09.11.2020
г. и в рамките на правомощията, предоставени му от Закона за МВР и
съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и отказът му да го подпише е удостоверен с подписа на един
свидетел. Издаденото въз основа на АУАН наказателното постановление №
21-0276-000128 от 29.07.2021 г. на Началник Група към ОД МВР Хасково, РУ
- И, е издадено от компетентен орган, съгласно Удостоверение № 272000-
1426 от 26.01.2021 г. и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. НП е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление са налице задължителните
реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.
При тези обстоятелства следва деянията да се преценят по същество.
От материалноправна страна част от обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустимите по закон
доказателствени средства, се установяват по категоричен начин. Няма спор по
делото, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и
място е била извършена проверка на жалбоподателя.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение по чл.
103 от ЗДвП, за което на водача е наложена наказание по чл. 175, ал.1, т.3 от
ЗДвП, състава на съда счита, че са допуснати съществени нарушения на
материалния закон. Посочената за нарушена разпоредба по чл. 103 от ЗДвП
гласи: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата
за контрол място и да изпълнява неговите указания.“
4
Не се установяват данни, че жалбоподателят не е спрял на подадения му
сигнал. От свидетелските показания става ясно, че той макар и с „арогантно
държане“ е предоставил личната си карта и е позволил да му бъде извършена
щателна проверка. В конкретния случай няма значение какво е отговорил, че
носи в багажника на автомобила след като е допуснал да му бъде извършена
проверка на багажното отделение и не е възпрепятствал това. Нещо повече –
изчакал е на място служителите на РУ- И с функции свързани с пътния
контрол да дойдат и да му направят проверка за употреба на алкохол и
наркотични вещества. Особено важно е да се подчертае, че св. Я. пояснява, че
отивайки на място, служителите на жандармерията са му предали личната
карта на жалбоподателя и малкия талон на автомобила.
Поради тази причина съдът приема, че не се установяват данни, че
жалбоподателят не е изпълнил указанията на полицията, а оттам и
задълженията си по чл. 103 от ЗДвП.
В АУАН и НП като нарушение е посочен чл. 103 от ЗДвП и е отразено,
че жалбоподателят „отказва да предаде документите си, или осуетява
извършването на проверка от органите на контрол“. Такива форми на
изпълнителното деяние липсват като нарушение в чл. 103 от ЗДвП.
Те са посочени в санкционната норма на чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП –
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:……. откаже
да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е
начин осуети извършването на проверка от органите за контрол“.
В санкционната норма са предвидени алтернативно две форми на
изпълнителното деяние – отказът да предаде документите си на органите за
контрол и осуетяване извършването на проверка от органите за контрол.
Актосъставителят Я. отрича жалбоподателят да е осуетил проверката,
като пояснява, че просто е отказал да си даде СУМПС, като е казал, че не го
носи и едва след като се стигнало до писане на АУАН е представил СУМПС,
но без контролен талон. Следва да се отбележи, че жалбоподателят вече е бил
предал личната си карта и малкия талон на автомобила на служителите на
жандармерията, а те от своя страна на св. Я.. Не се събраха и убедителни
доказателства, в т.ч. и от свидетелските показания в насока дали
жалбоподателят умишлено не е предал отначало СУМПС или е мислел, че не
го носи и след като му е било казано, че ще му бъде съставен акт или фиш го
е търсил и открил в сенника на колата, както твърди в жалбата си.
Въпреки това актосъставителят е написал и двете форми на
изпълнителното деяние по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП, отнасяйки ги по своя
преценка към разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.
При издаване на НП, АНО е повторил констатациите в АУАН, като е
посочил, че водачът отказва да предаде документите си или осуетява
извършването на проверка от органите за контрол, с което виновно е нарушил
чл. 103 от ЗДвП. Посочвайки алтернативно (а не кумулативно) и двете форми
на изпълнителното деяние, АНО е допуснал процесуално нарушение,
5
ограничаващо правото на нарушителя да узнае за какви факти е привлечен да
отговаря и да организира своята защита.
Доколкото в ЗАНН няма особени правила за производството пред съда
по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и се прилагат
разпоредбите на НПК, извършването на административното нарушение от
санкционираното лице, следва да бъде доказано по несъмнен начин.
Във връзка с това, следва да се отбележи, че в това производство няма
място търсенето на целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да
върши работата на наказващия орган по формулиране и доказване на неговите
твърдения и актове. Производството по ЗАНН е санкционно и тежестта на
доказване лежи единствено и само върху АНО, който е задължен да проведе
законосъобразна процедура, със законосъобразни актове. Недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице
винаги е предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Ето защо съдът счита, че поради допуснато съществени материални и
процесуални нарушения от страна на АНО, обжалваното НП следва да бъде
отменено в частта за нарушението по чл. 103 от ЗДвП, за което на водача е
наложено наказание по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП.
По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение по чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на водача е наложено наказание по чл. 183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, състава на съда счита, че същото е доказано и
правилно квалифицирано.
Чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи: „Ал.1.Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: ……1. свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него.“.
Чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи: „Наказва се с глоба 10 лв. водач,
който: …….1. не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство“.
От свидетелските показания се установява, че водачът е представил
лична карта и копие от големия талон на автомобила на служителите от
жандармерията, а на актосъставителя – св. Я., осъществяващ функциите по П.
к само СУМПС.
В АУАН и НП е отразено, че водачът не носи контролен талон към
СУМПС.
Установената фактическа обстановка е правилно възприета от АНО,
квалифицирана е правилно в НП. При определяне на наказанието за
нарушението, наказващият орган законосъобразно е наложил наказание в
размер определен от закона.
Ето защо съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в
частта за нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на водача е
наложено наказание по чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
По разноските.
6
На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В ал.4 от същия член се посочва, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
В конкретния случай в представеното по делото адвокатско
пълномощно е посочена сумата от 300 лв. Не се представят доказателства за
други разноски.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 18, ал.2, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а чл. 7, ал.2 т.1, сочи, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
В конкретния случай съобразно изхода на делото, разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
от ОДМВР – Хасково, в чиято структура попада РУ – И.
Доколкото чл. 144 от АПК визира субсидиарно прилагане на ГПК,
претендираните разноски от жалбоподателя следва да се определят
съразмерно с отменената и потвърдената част от НП и ОДМВР – Хасково
следва да заплати на жалбоподателя разноски в р-р на 250 лв.
АНО също има право на разноски, съобразно потвърдената част от НП,
но доколкото не претендира такива, съдът счита, че разноски не му се дължат.
Страните следва да заплатят на РС – И и разноски по производството,
свързани със заплащането на пътни разходи на свидетелите в р-р на 110.47 лв.
по съразмерност. ОДМВР – Хасково следва да заплати по сметка на РС – И
сумата от 92.06 лв., съобразно отменената част от НП, а жалбоподателят Д.
ЯНК. СТ. да заплати по сметка на РС - И, сумата от 18.41 лв., съобразно
потвърдената част от НП.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 21-0276-000128 от
29.07.2021 г. на Началник група към ОД МВР Хасково, РУ - И, издадено въз
основа на АУАН сер.GA, № 412806 от 07.07.2021 г. в частта му с което на Д.
ЯНК. СТ. ЕГН ********** от гр. И, Хасковска област на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр. 2 - ро от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв. за извършено
нарушение по чл. 100, ал.1,т1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № № 21-0276-000128 от
29.07.2021 г. на Началник група към ОД МВР Хасково, РУ - И, издадено въз
основа на АУАН сер.GA, № 412806 от 07.07.2021 г. в частта му с което на Д.
ЯНК. СТ. ЕГН ********** от гр. И, Хасковска област на основание чл.175
ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково, със седалище и адрес на управление –
гр. Хасково, бул. „Б.“ № ***, да заплати на Д. ЯНК. СТ. ЕГН ********** от
гр. И, Хасковска област, ул. „А.“ № 1, вх.***, разноски за адвокатско
възнаграждение в р-р на 250 (двеста и петдесет) лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково, със седалище и адрес на управление –
гр. Хасково, бул. „Б.“ № ***, да заплати по сметка на РС – И, разноски по
производството, във връзка със заплатени пътни разходи на свидетели в р-р
на 92.06 (деветдесет и два лева и шест ст.) лв.
ОСЪЖДА Д. ЯНК. СТ. ЕГН ********** от гр. И, Хасковска област, ул.
„А.“ № 1, вх.***, да заплати по сметка на РС – И, разноски по
производството, във връзка със заплатени пътни разходи на свидетели в р-р
на 18.41 (осемнадесет лева и четиридесет и една ст.) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – И: _______________________
8